Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
гр.Севлиево 02.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
публично заседание
на двадесет и шести юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА, в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 151 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят М.К.С. *** е
обжалвал наказателно постановление / НП / № ********** от 08.04.2020 г. на
Директора на РДГ гр.В.Търново, с което за извършено нарушение по чл.84, ал.1
във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча / ЗЛОД / и на
основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД му е наложено наказание глоба в размер на 200.00лв.,
на осн. чл.94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години,
а на осн. чл.95, ал.1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата ловно оръжие „АТА
АРМС” / авт.12 калибър /, с № 18/D06518.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата – РДГ гр.В.Търново, редовно призован, се явява
представител при разглеждане на делото, който изразява становище за
неоснователност на жалбата.Намира, че нарушението е установено и доказано по
несъмнен начин, поради което НП следва да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.М.К.С. ***.След като издържал успешно изпит за придобиване право на
лов, се сдобил с Билет за лов № ***, издаден от ДГС гр.Севлиево.Същият
притежавал Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях № ***и членска карта на „Съюз на ловците и риболовците в
България“.Жалб.С. бил член на Ловно-рибарска дружинка „***“ и ловувал на територията
на същата.Посочената дружинка била новосформирана.На 28.09.2019 г. било
издадено Разрешително за групов лов № ***, с което на вписаните поименно в него
ловци от ЛРД „***“ било разрешено да ловуват на 12.10.2019 год. в
ловностопански район ***, ловище Бял бряг, на разрешените за лов хищници, в
сроковете по Приложение № 4 от ЗЛОД и да отстрелят дива свиня.За ръководител на
лова бил определен свид.С. И.К..Ловището, в което дружинката трябвало да ловува
граничела с територията на ЛРД с.Ряховците, общ.Севлиево.На същата дата – 12.10.2019
год. ловците от дружинката, на които било разрешено да ловуват се събрали на
изходен пункт до рибарника на свид.Д.Щ.Б.– ловец от същата дружинка.Тъй като
предстояло ловците от ЛРД Ряховците и ЛРД „***“ да ловуват в съседни ловища и с
цел превенция на инцидент, свид.И.М.И. *** се обадил на ловец от другата ловна
дружинка, за да го предупреди за това.Междувременно ръководителят на лова и
председател на ЛРД „***“ – свид.С. К. разпределил и указал на ловците постовете
и пусиите, на които трябва да застане всеки един от тях.За да се придвижат до
указаните им постове част от ловците, сред които и жалб.С. трябвало да преминат
през ловно поле, което било на ЛРД Ряховците.Тримата потеглили към указаните им
от ръководителя на лова постове.Междувременно ловците от другата дружинка също
провели инструктаж и потеглили към ловището, в което предстояло да проведат
лов.На сборен пункт ръководителят на лова за този ден – свид.С. Е.С.
разпределил ловците от ЛРД Ряховците по постове и те тръгнали, за да ги
заемат.Отивайки към поста, който трябвало да заеме свид.М.М.забелязал трима
ловци, сред които и жалб.С..Последните се придвижвали към определените им
постове.Свид.М.спрял в близост до тях и им казал, че се намират извън
определената им територия и трябва да напуснат мястото, където се намират, за
да не възникне инцидент между двете дружинки.Тримата отстъпили настрани, а
свид.М.продължил движението си по-нагоре, където забелязал джип с още двама
ловци, които не били от неговата дружинка, който обаче потеглил в друга
посока.Същевременно свид.М.се обадил по телефона на свид.И.М.И. и му обяснил за
случващото се.По радиостанцията се обадил и на свид.С. Е.С., тъй като той бил
ръководител на лова.От своя страна свид.С. Е.С. се обадил на свид.С.М.С. и му
обяснил, че в ловно поле на ЛРД Ряховците има ловци от друга ловна
дружинка.След това минал с автомобила си покрай дома на свид.С.М.С., взел го и
потеглили към ловното поле, за което имали информация, че има чужди ловци.Към
този момент свид.С.М.С. работел като техник горско стопанство при ДЛ Севлиево,
като охранителният му участък бил с.Ряховците и с.Петко Славейков, а
същевременно бил и ловец от ЛРД Ряховците, но в този ден не ловувал с
останалите.Около 08.00 часа с автомобила на свид.С. Е.С. се придвижили до
мястото, за което им било обяснено, че се намират тримата ловци от друга
дружинка.При отиването им на място заварили трима ловци, сред които и жалб.С.,
които се намирали на голямо разстояние един от друг.Спрели при жалб.С. и свид.С.М.С.
му поискал ловният билет за проверка.Последният от своя страна му го показал, а
свид.С. го взел в себе си.Между тях възникнал спор, тъй като жалб.С. твърдял,
че е млад ловец, че според него не се намира в чужда територия, а в тази на
неговата дружинка, както и, че на това място е поставен от ръководителя на лова
и председател на неговата дружинка.По надолу от него свид.С.М.С. забелязал друг
ловец и накарал жалб.С. да му се обади и да отиде при тях.Вторият ловец обаче
отказал и те се придвижили до него и от същият бил изискан ловният билет, който
бил взет от свид.С.М.С..Същевременно последният се обадил на дежурната група в
ДЛ Севлиево за случилото се.Дежурната група от ДЛ – Севлиево била в състав –
свид.И. М.И.и К.Х.К..Първият от тях обяснил на свид.С.М.С., че има разпореждане
в такива случаи да бъде уведомена и РДГ В.Търново и последният им се
обадил.Междувременно свид.И. И.и колегата му потеглили към мястото, за което се
твърдяло, че има извършено нарушение.Същевременно от РДГ В.Търново бил изпратен
екип, в състава на който били свид.Д.С.Г. и свид.Ц.Н.Н. – двамата служители на
въпросната дирекция.Свид.И. И.и колегата му се придвижили до пътен възел
„Детелината“ и там изчакали пристигането на групата от РДГ
В.Търново.Междувременно ловците от ЛРД „***“ се събрали заедно на едно място,
като прибрали оръжията си в колите.Ловците от ЛРД Ряховците се събрали на
друго, отдалечено място, за да не възникне конфликт между двете дружинки.След
пристигането на групата от РДГ В.Търново, последните заедно със свид.И. И.се
придвижили до мястото на инцидента.При пристигането им на мястото свид.С.М.С.
показвал на свид.И. М.И.къде по негови данни се е намирал всеки един от тримата
ловци, а последният с помощта на карта и служебен ДжиПиЕс, нанасъл върху
картния материал съответното място, за което се твърдяло, че е извършено
нарушението.Според данните, отразени от него върху картата, приложена към
настоящото дело жалб.С. се намирал на територията на ЛРД Ряховците, или извън
ловното поле на ЛРД „***“.От своя страна свид.Ц.Н.Н., в присъствието на свид.Д.С.Г.,
свид.С.М.С., жалб.С., свид.С.П.С. и И.С.С., последните трима в качеството им на
нарушители, изготвил Констативен протокол серия В, № 006680, в който е
отразено, че ТП ДГС Севлиево, община Севлиево, землище с.Ряховците, трето ловно
поле на ЛРД Ряховците, м.”Мишето”.При проверката се установило, че лицата М.К.С.,
С.П.Б.и И.С.С., ловуват като стоят
неподвижно на пусия с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие: М.К.С. с
полуавтомат АТА АРМС/ Авт. Калибър 12…. С разрешително за лов серия СЦ № 009983
за ловище Бял бряг в момента на проверката се намират извън населено място, в
землището на с.Ряховците, в трето ловно поле „Мишето“ на ЛРД Ряховците тоест
място различно от посоченото в разрешителното за лов.Лицата притежават ловен
билет и членска карта както следва: М.К.С. с ловен билет 315174 и членска карта
серия В № 046859….Към момента на проверката няма убит или уловен дивеч.В
протокола е отразено и това, че са задържани следните вещи: Полуавтомат АТА
АРМС/Авт кал.12 с № 18/D06518.Жалб.С. подписал така съставения протокол.Същевременно
били снети писмени обяснения от свид.С.М.С..Медувременно, на мястото бил
извикан екип на РУ МВР Севлиево, в състава на който били свид.Л.Т.Л. и П.К. П..С
Протокол за доброволно предаване от 12.10.2019 г. свид.Ц.Н.Н. пред на служителя
на МВР П.К. П. иззетото от него ловно оръжие на тримата ловци, в това число и
на жалб.С. - Полуавтомат АТА АРМС/Авт кал.12 с № 18/D06518.На същата дата - 12.10.2019 год., в 12.30часа, свид.Д.С.Г.,
в присъствието на свид.Ц.Н.Н. и свид.С.М.С., съставил против жалб.М.К.С. АУАН
серия В, № 005855, за това, че на 12.10.2019 год. 10.30 часа, на територията на
РДГ В.Търново, обл.Габрово, общ.Севлиево, землище с.Ряховците, местността „3-то
ловно поле Мишето” – по карта, ловува с редовно заверен билет за лов № 315124 с
писмено разрешително за групов лов № 009983 за 12.10.2019 г. за ловностопански
район на ЛРД Севлиево в ловище Бял бряг, но извън определеното в разрешителното
за лов място, като стои на пусия извън населено място, в землището на
с.Ряховците, в трето ловно поле „Мишето“ на ЛРД – Ряховците с извадено с
извадено от калъф и заредено ловно оръжие АТА АРМС/Авт., 12 калибър с № 18/D06518 без да е убил или уловил
дивеч.В акта е посочено, че е нарушена законовата разпоредба на чл.84, ал.1 във
вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.Отразено е също така, че вещите, предмет или
средство за извършване на нарушението – по Констативен протокол серия В, №
006679 от 12.10.2019 г.При съставяне на АУАН и след запознаване със
съдържанието му жалбоподателят е вписал, че обяснения ще представи при законния
срок.Възражения са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В същите
жалбоподателят излага твърдението, че направените констатации в акта са
неправилни, немотивирани и несъобразени с фактическата обстановка.Посочените в
акта обстоятеелства били некоректни, неправилни и в пълно противоречие с
действителната обстановка.На твърдяната дата около 07.30 часа ловната дружинка
се придвижвала към ловното си поле – „Погребите – Бял бряг“, минавайки покрай
ловно поле „Мишето“ с.Ряховците.Маршрута, по който се движели ловците бил
указан от С. К. – председател и ръководител на лова.Именно в момента на
придвижването, преди да е даден началният час на лова и преди да заемат позиции
жалбоподателят бил спрян за проверка от неизвестно за него лице, което имало
вид на ловец.То се возело в частен автомобил, съпровождано от няколко лица,
едното от които ловецът С. Е.С..Въпросното лице не се легитимирало и не
представило служебна карта, като поискало жалбоподателят да покаже ловният си
билет.След като му го показал, „проверяващият“ си го прибрал в джоба без дори
да го погледне.След като поискали да им се представи господина започнал да се
държи арогантно и не им дали никакви обяснения.След това на мястото пристигнал
и ловецът И.С. и неговият билет също бил прибран.При така създалата се ситуация
останалите членове на дружинкатане били ловували, нито ръководителят на
дружинката бил дал начален час на лова.Не било вярно отразеното в акта, че
жалбоподателят бил стоял на пусия и това можело да се докаже с показанията на
всички присъстващи на мястото.Жалб.С. извадил оръжието си едва след
пристигането на полицейският екип, който разпоредил да извадят оръжията си от
калъфите и да им свалят заключващите механизми.До този момент никой от ловците
не бил с извадено оръжие, още повече, че никой не бил давал началото на лова,
нито хората били разставени по позиции.За това обстоятелство можело да
свидетелства и председателя на ЛРД Ряховците – И.М.И..На следващо място
соченият като доказателство Констативен протокол не бил известен на
жалбоподателя и той не бил го подписвал.В заключение към
административно-наказващият орган се отправя молба преди издаване на НП да се
извърши проверка по мл.52, ал.1 от ЗАНН и след като се установи, че не е
извършено нарушение преписката да се прекрати.Излага се също така твърдение за
допуснато нарушение на правото на защита тъй като жалб.С. не можел да разбере
фактическата обстановка, описана в акта.Отправя се също така молба иззетото от
жалб.С. оръжие да му бъде върнато.Към възражението били приложени копия на
членска карта, билет за лов, разрешение за носене на оръжие и приложението към
него.
Въз основа на АУАН серия В, № 005855 от 12.10.2019 год. и писмените
доказателства, събрани в хода на административното производство е издадено
обжалваното НП № ********** от 08.04.2015год. на Директора на РДГ гр.Велико
Търново.Същото е издадено против М.К.С. ***, за това, че на 12.10.2019 г. М.К.С.
ловува с редовно заверен билет за лов № 315174, с писмено разрешително за
групов лов № 009983 за 12.10.2019 г. за ловностопанския район на РЛД – Севлиево
– 1, ловище Бял бряг, но извън определеното в разрешителното за лов място, като
стои на пусия извън населено място, в землище на с.Ряховците – 3-то ловно поле,
местност „Мишето” на ЛРД Ряховците, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие
АТА АРМС/Авт. 12-калибър с № 18/D06518 без да е убил или уловил
дивеч.Нарушението е извършено на територията на РДГ В.Търново, общ.Севлиево,
землище Ряховците, трето ловно поле, местност „Мишето” на ЛРД Ряховците.Административно-наказващият
орган /АНО/ е приел, че жалб.С. е нарушил разпоредбата на чл.84, ал.1 във вр. с
чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, за което на осн. чл.96, ал.1 от ЗЛОД, му е наложил
наказание по чл.84, ал.1 от ЗЛОД глоба в размер на 200.00лв., на осн. чл.94, ал.1 от ЗЛОД го е лишил от
право на ловуване за срок от три години, а на осн. чл.95, ал.1 от ЗЛОД са
отнети в полза на държавата вещите, средство на нарушението: 1 бр. ловно оръжие
АТА АРМС/Авт. 12-калибър с № 18/D06518.Счел е, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, за което са изложени
подробни мотиви.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
установи от писмените доказателства - Констативен протокол серия В, № 006680 от
12.10.2019 г.; Писмено обяснение от С.М.С.; Разрешително за групов лов №
009983/28.09.2019 год.; Протокол за доброволно предаване от 12.10.2019 г.;
Картен материал; АУАН серия В, № 005855 от 12.10.2019 год.; Възражение от жалб.С.
с вх. № 9055/17.10.2019 г.; копие на Членска карта на Съюза на ловците и
риболовците в България на името на жалб.С.; Билет за лов № 315174 от 10.07.2018
г. на името на жалб.С.; Разрешение № 20180426903 и приложение към него на името
на жалб.С.; НП № ********** от 08.04.2020 год.; Известие за доставяне на НП;
Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните,
както и гласните доказателства – показанията на свидетелите Д.С.Г., Ц.Н.Н., С.М.С.,
С.П.Б., Д.Щ.Б., С. И.К., И.М.И., Л.Т.Л., С. Е.С., И. М.И.и М.Н.М..
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на дружеството-жалбоподател
на 10.04.2020 г.Жалбата е заведена в деловодството на РДГ В.Търново на 14.04.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради
което същата е допустима и следва да се разгледа.
НП е
издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие
от Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на
чл.96, ал.1 от ЗЛОД, предвид заеманото от него длъжностно качество.
Актосъставителят
и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са приели, че жалб.С. е
нарушил разпоредбите на чл.84, ал.1 във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.Текста
на чл.84, ал.1 от ЗЛОД гласи - „Който ловува, без да притежава редовно заверен
билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува
извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се
наказва с глоба от 50 до 400 лв.”.Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.3, т.1 от
ЗЛОД – „Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със:
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.”
Административно-наказващият
орган на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложил на жалб.С. административно
наказание глоба в размер на 200.00 лева.
На осн. чл.94,
ал.1 от ЗЛОД е лишил жалб.М.К.С. от право на ловуване за срок от три години.Разпоредбата
на същия гласи: „Лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл.
86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години”.
С НП на
осн. чл.95, ал.1 от ЗГ в полза на държавата са отнети вещите, средство на
нарушението – 1 бр. ловно оръжие АТА АРМС/Авт. 12-калибър с № 18/D06518.Разпоредбата
на същия гласи: „При нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и другите средства
за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно придобитите дивеч,
ловни трофеи и дивечови продукти се предават на органите на Изпълнителната
агенция по горите”.
Жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с процесуален представител в съдебно
заседание.Последният поддържа жалбата и искането НП да се отмени изцяло.Твърди
се, че НП е незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се излагат няколко
съображения.
В жалбата се
твърди, че НП е издадено извън преклузивният месечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, тъй като акта бил съставен на 12.10.2019 г., а НП издадено на 08.04.2020
г., т.е. след изтичането на повече от пет месеца, което било самостоятелно
основание, водещо до отмяна на обжалваното НП.
Съдът не споделя
така изложеният довод.Безспорно е, че НП е издадено на 08.04.2020 г., а АУА въз
основа на който е издадено е съставен на 12.10.2019 г.Тоест НП е издадено
повече от пет месеца след съставянето на АУАН, но преди изтичането на шестмесечният
срок, визиран в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.Именно срокът по чл.34,
ал.3 от ЗАНН, а не този по чл.52, ал.1 е преклузивен и с изтичането му се прекратява
възможността за търсене на административно-наказателна отговорност.
Твърди се на
следващо място, че като основно доказателство в акта се сочел констативен
протокол, който обаче на жалб.С. не бил известен и не го е подписвал.
Съдът не споделя
този довод по следните съображения.В съдебно заседание по безспорен начин се
установи, че жалб.С. е бил запознат със съдържанието на Констативния протокол и
се е подписал собственоръчно под него.Дори и екземпляр от същия да не му е бил
връчен на мястото на проверката, то съдът държи да отбележи следното.Съдебната
практика е категорична, че началото на административно-наказателното
производство се поставя със съставянето на АУАН, а не с изготвянето на
въпросният констативен протокол.Поради изложеното съдът не споделя довода на
процесуалния представител на жалбоподателя, че това съставлява съществено
процесуално нарушение и основание за отмяна на атакуваното НП.
На следващо място
се излага твърдението, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,
тъй като липсвали задължителни реквизити.Не била посочена месторабота на
жалбоподателя, точен адрес на свидетеля.Не били посочени имена, адрес и ЕГН на
претърпелите имуществени вреди.По този начин се накърнявало правото на защита
на жалбоподателя, тъй като се привнасяла постоянно нова фактическата обстановка.
Съдът не споделя
така изложените доводи.Посочените реквизити действително са разписани в
цитираната разпоредба на ЗАНН.Обстоятелството, че в акта не е посочена
местоработата на жалб.С. по никакъв начин не е рефлектирало върху правото му на
защита.Същевременно в съставения акт са вписани адресите и ЕГН на свидетелите,
поради което твърденията, че такива липсват са голословни.Голословно е и
твърдението, че в акта липсвали данни на лицата, претърпели имуществени вреди.В
случая нарушението, което се твърди, че е осъществено е на формално извършване
и от него няма претърпени имуществени вреди, съответни лица, които да бъдат
посочени.
Твърди се също
така, че не ставало ясно кой и в какво качество е отнел билета на
жалбоподателя, липсвала негова длъжностна характеристика, за да се установяло
дали разполага с такава компетентност.
По отношение на
този довод съдът държи да отбележи следното.На първо място, в случая, бе
установено, че свид.С.М.С. към момента на проверката е работел като техник
лесовъд в ДГС Севлиево, като охранителният му участък, както вече бе отбелязано
е обхващал и територията на с.Ряховците, общ.Севлиево.В това отношение съдът
напълно споделя доводите на процесуалния представител на ответната страна
досежно компетентността на свид.С.М.С. да извърши такава проверка, поради което
намира за ненужно да ги преповтаря.
Излага се също така
твърдението, че НП не отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, тъй като
липсвали задължителните реквизити, посочени в чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът не споделя
така изложения довод.Безспорно е, че в НП се съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават, при тази фактическа обстановка, която
АНО е приел за установена.В НП се съдържат също така и законните разпоредби,
които са били нарушени според наказващият орган.
На следващо място
се излага твърдението, че липсвало произнасяне от страна на АНО по отношение на
депозираното възражение срещу съставения АУАН, с което се оспорвали всички
констатации в акта.Безспорно е, че АНО при издаване на НП не е взел изрично
становище по отношение на депозираното в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
възражения срещу съставения на жалб.С. АУАН.Такова задължение за него обаче в
ЗАНН не е въведено.В случая, след като наказващият орган е издал НП, с което е
санкционирал жалб.С. то очевидно следва да се приеме, че същият е счел
възраженията за неоснователни.
Съдът споделя обаче
довода на процесуалния представител на жалбоподателя, че НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка, при непълнота на доказателствата, както и, че
АНО е следвало да събере доказателства дали е извършено вмененото нарушение,
виновно ли е извършено и от кого.В случая, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган е следвало да прецени възраженията и събраните доказателства,
и да извърши разследване на спорните обстоятелства.Разследването е можело да
бъде възложено и на други длъжностни лица от неговото ведомство.В случая, в
съдебно заседание се събраха изключително противоричива гласни доказателства.На
първо място такива са налице относно мястото на извършване и часа на твърдяното
нарушение.Свид.М.твърди, че придвижвайки се към поста си забелязал трима чужди
ловци, които били заедно и се придвижвали през ловното поле на ЛРД Ряховците.В
последствие свид.С.М.С. твърди, че заварил тримата ловци отдалечени един от друг,
а по неговите показания свид.И. М.И.твърди, че установил мястото на извършване
на нарушението.Същевременно, свид.Г., свид.Н. и свид.И.заявяват в показанията
си пред съда, че при отиването им на място, всички ловци от дружинката се били
събрали на друго място, където им било показано мястото на извършване на
нарушението и те не го оспорили.Налиице е противоречие и относно
обстоятелството, че свид.С.М.С. според неговите показания е установил мястото
на нарушението с носен от него служебен таблет.Тези негови твърдения не се
подкрепят от останалите доказателства по делото.Нещо повече свид.С. Е.С.
заявява, че свид.С.М.С. не е използвал специално средство за да определи
границата между двете ловни полета, а на база на неговите показания в
последствие свид.И. М.И.със служебен ДжиПиЕс е посочвал местата на извършване
на нарушенията от тримата ловци.Съответно пък служителите на РДГ В.Търново не
са извършвали такива замервания, а също са се доверили на показанията на свид.С.М.С.
и констатациите на свид.И. М.И., базирани на твърденията на свид.С..Следва също
така да се отбележи, че, както в АУАН, така и в НП, като час на извършване на
нарушението е посочен 10.30 часа.По делото обаче се събрахи изобилни
доказателства, които оборват тази констатация.Вероятният час на твърдяното
нарушение според всички свидетелски показания е около 07.30 – 07.45 часа.Налице
са противоречия и относно важно за решаване на делото обстоятелство.Дали
тримата ловци, сред които и жалб.С. са били с извадено от калъф ловно оръжие,
дали то е било сглобено и заредено, тъй като съгласно разпоредбата на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД,
посочена като нарушена от актосъставителя и АНО, ловуването е и престоя на лица
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие.Следва да се
има предвид обстоятелството, че в случая ловното оръжие на жалб.С. е
полуавтомат, който не може да бъде сглобяван и разглобяван, а обезопасяването
му се осъществява посредством заключващ механизъм, който не позволява
използването му по предназначение.Досежно обстоятелството било ли е ловното
оръжие със задействан заключващ механизъм, както и дали е било заредено, също
са налице противоречия в показанията на свидетелите.В това отношение
показанията на свид.С. са изолирани и не кореспондират с останалите
доказателства по делото.В болшинството свидетелски показания се твърди, че
въпросните ловци са били с оръжие на рамо, без обаче още по време на проверката
да е било изяснено, както вече бе посочено дали са били в калъф, извън него но
със задействан заключващ механизъм или извадени от калъф, със изключен
заключващ механизъм и заредени.Всички тези обстоятелства обаче не са били
изследвани от страна на проверяващите по време на проверката, а в последствие и
от страна на АНО, а те са изключително важни за решаване на спора по делото.
Следвало е също
така да се изследва обстоятелството, твърдяно в съдебно заседание от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя относно вината, тъй като това е едно
от изискванията на чл.53, ал.1 от ЗАНН.Тоест с други думи, дали ако в случая е
било извършено нарушение, то същото виновно или безвиновно е осъществено, като
при наличието на втората хипотеза не следва да се носи адм.наказателна
отговорност.По делото изобилства от гласни доказателства и то непротиворечиви,
че жалб.С. се придвижвал към мястото, на което бил изпратен от ръководителя на
лова, за да заеме позиция.Безспорно се установява, че той е млад ловец, не е
познавал добре територията на ловището в този район, а е безспорно и това, че в
случая е изпълнявал разпореждането на председателя на ЛРД „***“ и същевременно
ръководител на лова на процесната дата – свид.К..
Следвало е с оглед
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН да бъде извършено разследване на спорните
обстоятелства и едва тогава да се пристъпи към издаването на НП, още повече, че
е против съставения АУАН е постъпило възръжение от страна на жалбоподателя.Изследването
на посочените по-горе спорни обстоятелства би допринесло за правилното
решаване, както на административно-наказателната преписка, така и на настоящото
дело.
Изхождайки от гореизложеното и след преценка на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, съдът намира, че така описаното в НП фактическо обвинение не е
доказано по изискуемия от закона несъмнен начин.Отразеното в акта, с който е
констатирано административното нарушение, няма обвързваща доказателствена сила,
не се счита за установено до доказване на противното и в тежест на
административния орган е да установи извършването на нарушението с всички
допустими от закона доказателствени средства - както в административното, така
и в съдебното производство.
По изложените съображения съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
От страна на процесуалния представител на жалб.С.
към съда се отправя молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в
размер на 300.00 лева.С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, така направените разноски следва да бъдат присъдени в
полза на жалб.С..
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ********** от 08.04.2020 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на М.К.С.
***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.84, ал.1 във вр. с чл.43,
ал.3, т.1 от ЗЛОД и на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00 (Сто) лева, на осн. чл.94, ал.1 от ЗЛОД е
лишен от право на ловуване за срок от три години, а на осн. чл.95, ал.1 от ЗЛОД
са отнети в полза на държавата - 1 бр. ловно оръжие АТА АРМС/Авт. 12-калибър с
№ 18/D06518, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново
да заплати на М.К.С. ***, ЕГН **********, сумата от 300.00 / триста / лв.,
съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: