№ 53
гр. Дряново, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело №
20214220100404 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В исковата молба от О.Е. Д. от гр. ***, чрез пълномощник адв. В.В. О. от САК, гр.
***, против ЗК “Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
*** представлявано от Изпълнителните директори П.В.Д. и Г.Н.Г., се излага, че на
08.10.2016 г. на път I-5, в района на км. 139 +800, при управление на товарен
автомобил влекач марка Мерцедес с рег. № РВ 0691 МТ, с полуремарке с рег. № РВ 14
94 ЕВ, П.И.Р. изгубил контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно
движение и предизвикал пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се
товарен автомобил /бус/ марка “Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА,
управляван от Е.О. Д., при което причинил по непредпазливост смъртта на последния,
за което бил признат за виновен с влязла в сила Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД
№ 36/2018 г. на Окръжен съд – Габрово.
В резултат на пътнотранспортното произшествие товарният автомобил марка
Фиат с рег. № ЕВ 0078 ВА, собственост на ищеца О.Д., бил тотално увреден бракуван,
видно от удостоверение № 77/2018 г., издадено от "Дани - 2006" ЕООД.
Във връзка с процесното ПТП бил изготвен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 68/08.10.2016 г., видно от който за управляваното от П.И.Р. МПС -
товарна композиция влекач марка "Мерцедес", модел "Актрус" с peг. № РВ 0691 МТ и
прикачено ремарке марка "Шмид", с peг. № РВ 1494 ЕВ, бил сключен със ЗК “Лев Инс“
АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", с полица №
1
BG/22/116000564591, валидна от 21.04.2016 г. до 20.04.2017 г.
С молба вх. № 12736/07.10.2020 г. ищецът сезирал ответника за изплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди - щети по товарен автомобил марка
“Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА, ведно с приложена банкова сметка. В
ответното дружество била образувана щета № 0000-5000-20-251070/ 07.10.2020 г., бил
извършен оглед на увредения автомобил, като с писмо изх. № 13025/30.11.2020 г.,
ответникът уведомил ищеца, че уврежданията на автомобила представляват "тотална
щета" по смисъла на чл. 390, ал. 2 от Кодекса за застраховането, но въпреки това до
настоящия момент обезщетение не било изплатено.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК
“Лев Инс“ АД да заплати на ищеца сумата от 6500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди - причинени вреди на товарен автомобил /бус/ марка
“Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА, собственост на ищеца О.Д., ведно със
законната лихва от 07.01.2021 г. – датата, на която ответното дружество е следвало да
заплати обезщетение, до окончателното изплащане. Претендират се разноски. С
допълнителна молба, в случай, че претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение надвишава минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г.
на ВАС, е направено искане същото да бъде намалено до този размер.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощник адв. М.Г. И.
от САК, е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Счита, че исковата претенция е прекомерна, в завишен размер и не
отговаря на реално претърпените вреди.
Не се оспорва, че въз основа на подадено от ищеца уведомление за настъпило
застрахователно събитие от 28.02.2020 г., в ЗК „Лев инс“ АД е заведена щета № 0000-
5000-20-251070. След извършен опис на щетите от представител на застрахователната
компания, е изготвена сравнителна експертиза от вещо лице, според което
възстановяването на автомобила е необосновано от икономическа гледна точка и
следва да се изплати тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ в размер на 75%
от застрахователната стойност на МПС. Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ, при вреди на
имущество обезщетението не можело да надвиши действителната стойност на
причинената вреда към момента на ПТП. Действителната стойност на вредите била
тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество. По тези съображения, при определянето на дължимото обезщетение следвало
да се вземе предвид и периода на експлоатация, модела и техническите спецификации
на увреденото МПС към датата на ПТП. С писма изх. № 13025/30.11.20 г. и изх. №
764/19.01.21 г. ответникът уведомил ищеца, че за да му бъде изплатено обезщетение за
„тотална щета“ на процесния автомобил, съгласно чл. 390, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, той следва да представи удостоверение от компетентните
2
регистрационни органи за прекратяване регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Такъв документ не бил представен и по тази причина не му
било изплатено определеното застрахователно обезщетение, тъй като изплащането на
обезщетение по този ред при тотална щета било обусловено от представяне на
удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Предприемането на процедурата по
дерегистрация на МПС било в правомощията на собственика на застрахованото МПС,
претърпяло тотална щета. Като потребител на застрахователна услуга в тежест на
ищеца било представянето на предвидените в закона доказателства с оглед поставянето
на длъжника-застраховател в забава. Поради това оспорва претенцията за присъждане
на мораторна лихва, като неоснователна, тъй като поради бездействие на ищеца -
непредприемане действия по дерегистрация на МПС, застрахователят бил поставен в
невъзможност да изпълни задължението си за изплащане на застрахователно
обезщетение. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се
разноски. В случай, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
надвишава минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г. на ВАС, е
направено искане същото да бъде намалено до този размер.
В съдебно заседание на 07.04.2022 г. е направено изменение на предявения иск,
като същият е намален от сумата 6500 лв. на сумата от 4763 лв.
Процесуалният представител на ответника моли предявеният иск да бъде
отхвърлен по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Ако съдът присъди
обезщетение на ищеца, то да бъде в посочения от вещото лице размер и съобразно
направеното намаление на иска. Оспорва претенцията за лихва върху обезщетението.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно между страните, а това се
установява и от представените доказателства - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-68/08.10.2016 г., Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД №
36/20148 г. на ГОС; Решение № 235/25.10.2018 г. по ВНОХД № 273/2018 г. на ВТАС и
Решение № 12/02.07.2019 г. по н. д. № 1198/2018 г. на ВКС, че на 08.10.2016 г. на път I-
5, в района на км. 139 +800, при управление на товарен автомобил влекач марка
Мерцедес с рег. № РВ 0691 МТ, с полуремарке с рег. № РВ 14 94 ЕВ, П.И.Р. изгубил
контрол върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал
пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се товарен автомобил /бус/
марка “Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА, собственост на ищеца О.Е. Д.,
управляван от Е.О. Д..
С влязла в сила на 02.07.2019 г. Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/2018 г.
на Габровски окръжен съд, изменена с Решение № 235/25.10.2018 г. по ВНОХД №
3
273/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново, П.И.Р. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за
това, че на 08.10.2016 г., на път I-5, км. 139+800, пътен участък между с. Донино, общ.
Габрово и разклона за с. Лесичарка, при управление на МПС - товарна композиция
влекач „Мерцедес Актрус“ с peг. № РВ 06 91 МТ и прикачено ремарке с peг. № РВ 14
94 ЕВ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и 2
от ЗДвП и чл. 68, т. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Е.О. Д.
от гр. Дряново, като му е наложено наказание две години лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
Към датата на настъпилото ПТП - 08.10.2016 г. за товарния автомобил с рег. № РВ
0691 МТ е била валидно сключена с ответното дружество ЗК “Лев Инс“ АД
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с полица № BG/22/
116000564591, валидна от 21.04.2016 г. до 20.04.2017 г., приложена по делото.
На 07.10.2020 г. ищецът е подал молба до ответника, като застраховател, с искане
да му бъде изплатено обезщетение за причинените му имуществени вреди -щети по
лек автомобил марка Фиат модел Дукато с рег. № ЕВ 0078 ВА вследствие на
настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП. Посочено е, че автомобилът е тотално увреден и
бракуван. Към молбата са приложени: Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-68/08.10.2016 г.; Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие и
албум; Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/20148 г. на ГОС; Решение № 235/
25.10.2018 г. по ВНОХД № 273/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново; Решение
№ 12/02.07.2019 г. по н.д. № 1198/2018 г. на ВКС; Удостоверение № 77/2018 г. на
“Дани – 2006“ ЕООД; Удостоверение за застрахователна стойност от 23.02.2018 г. и
Удостоверение за лична банкова сметка. С допълнителна молба от 28.10.2020 г. са
представени СУМПС на водача и контролен талон към него.
От приложеното по делото копие от преписката по образуваната при ЗК “Лев
Инс“ АД по щета № 0000-5000-20-251070/07.10.2020 г., се установява, че
застрахователят е изготвил опис на щетите, Калкулация – ремонт, експертна оценка и
Доклад по щета № 0000-5000-20-251070/1, от които става ясно, че възстановяването на
автомобила е необосновано от икономическа гледна точка и се определя като тотална
щета. Становището на експерта, отразено в Доклад по щета № 0000-5000-20-251070/1
е, че следва да се изплати обезщетение в размер на 4764,75 лв., след представяне на
документ за прекратяване на регистрацията на МПС.
С писмо изх. № 13025/30.11.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че във връзка
отправената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана
щета № 0000-5000-20-251070. Уврежданията на автомобила представляват “тотална
щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Ищецът е уведомен, че съгласно чл. 390, ал. 1
от КЗ, следва да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за
4
прекратяване на регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че прекратяването е
поради настъпила тотална щета, както и свидетелство за регистрация на МПС - част I
(регистр. талон), перфорирано от регистрационните органи, на което също да е
отбелязано, че регистрацията е прекратена поради настъпила тотална щета на МПС.
В преписката по щета № 0000-5000-20-251070/07.10.2020 г. липсват доказателства
ищецът да е представил на ответника удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията му, в което да е отбелязано, че
прекратяването е поради настъпила тотална щета.
С молба от 14.02.2022 г. процесуалният представител на ищеца е представил по
делото копие от перфорирано свидетелство за регистрация на МПС - част I, на лек
автомобил марка Фиат модел Дукато с рег. № ЕВ 0078 ВА, видно от което
регистрацията на автомобила е прекратена на 02.03.2018 г.
От заключението на приетата по делото съдебно - оценъчна експертиза, изготвено
от вещото лице инж. Б.М., което съдът кредитира изцяло като компетентно и
обосновано и не се оспорва от страните, се установява, че в следствие на настъпилото
на 08.10.2016 г. ПТП е налице цялостно увреждане: унищожаване на купето,
увреждане на почти всички системи и агрегати, в това число на силовия агрегат
(двигател, скоростна кутия), увреждане на ходовата част, електрическата, гориво
захранващата, охладителна система и т. н. на товарния автомобил /бус/ „Фиат", модел
„Дукато“ с рег. № ЕВ 0078 ВА. Към датата на ПТП, срокът на експлоатация на
автомобила е бил четиринадесет години и осем месеца и с отчитане на степен на
овехтяване, възстановителна му стойност е 4763 лв., а стойността на разходите за
ремонт, макар и при не пълно отчитане на уврежданията (при вариант на
възстановяване на автомобила), възлиза на 10666,22 лв., поради което е налице тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 1 КЗ, тъй като размера на разходите за ремонт
надвишават действителната стойност на МПС с над 70 % и възстановяването му от
техническа гледна точка е икономически неизгодно. С оглед възникването на тотална
щета и съгласно Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.
249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, стойността на
нанесените при ПТП щети на товарния автомобил /бус/ марка “Фиат“, модел “Дукато“,
с peг. № ЕВ 0078 ВА е 4763 лв. Във връзка със стойността на запазените части, вещото
лице е посочило, че изкупуването на автомобила от специализирани фирми за
изкупуване на превозни средства на договорена цена между продавача и купувача е
нереален вариант от гледна точка на тоталното му конструктивно увреждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Правното основание на предявения иск е по чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т.
5
2 от КЗ, които разпоредби предвиждат възможност за увредения да иска заплащане на
обезщетение за причинените му имуществените вреди пряко от застрахователя. Искът
е допустим, тъй като във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ е проведена процедурата по чл. 380
от КЗ и застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
08.10.2016 г., на път I-5, км. 139+800, при управление на товарен автомобил влекач
марка Мерцедес с рег. № РВ 0691 МТ, с полуремарке с рег. № РВ 14 94 ЕВ, водачът
П.И.Р. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и
2 от ЗДвП и чл. 68, т. 1 от ППЗДвП, предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил
смъртта на Е.О. Д. от гр. Дряново, за което бил признат за виновен с влязла в сила
Присъда № 32/01.06.2018 г. по НОХД № 36/2018 г. на Окръжен съд – Габрово. Към
датата на настъпилото ПТП - 08.10.2016 г. за товарния автомобил с рег. № РВ 0691 МТ
е била валидно сключена с ответното дружество ЗК “Лев Инс“ АД застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не е спорно между страните, а се
установява и от приложените по делото доказателства, че при възникналото ПТП Е.О.
Д. е управлявал товарен автомобил /бус/ марка “Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ
0078 ВА, собственост на ищеца. Съгласно заключението на съдебно - оценъчната
експертиза в следствие на настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП е налице цялостно
увреждане на товарния автомобил „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № ЕВ 0078 ВА,
възстановяването му от техническа гледна точка е конструктивно необосновано и се
определя като тотална щета. Стойността на нанесените при ПТП щети на товарния
автомобил “Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА и сумата за обезщетяването
им е 4763 лв.
Обемът на отговорността на застрахователя, определен в разпоредбата на чл. 429,
ал. 1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря
застрахования, които увредените са претърпели в следствие на непозволеното
увреждане. Налице са предпоставките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а
именно противоправно деяние на водача на застрахованото при ответника МПС и
вина на водача, който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, т.
1, чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и чл. 68, т. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост предизвикал
ПТП, при което са причинени щети на автомобила на ищеца.
Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на МПС, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Както беше посочено и по-горе в представената по делото
6
преписката по щета № 0000-5000-20-251070/07.10.2020 г. липсват доказателства, а и
ищецът не твърди да е представил на ответника удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на процесното МПС поради
настъпила тотална щета, въпреки отправената от ответното дружество покана за това с
писмо изх. № 13025/30.11.2020 г.
В настоящия случай безспорно се доказа настъпилото застрахователно събитие и
ответникът ЗК “Лев Инс“ АД, като застраховател по сключения договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” дължи и следва да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 4763 лв., съгласно заключението на вещото
лице, за претърпените имуществени вреди – тотална щета на товарен автомобил
“Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА, в резултат на настъпило на 08.10.2016 г.
ПТП. Неоснователно е възражението на ответника, че не дължи обезщететие, тъй като
ищецът не е изпълнил задължението си да представи доказателства за прекратяване на
регистрацията на МПС. Изпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за началния
срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за застрахователно
обезщетение. С исковата молба ищецът претендира присъждането на законна лихва
върху застрахователното обезщетение от 07.01.2021 г. – датата, на която ответното
дружество е следвало да заплати обезщетение, до окончателното изплащане. Както
беше посочено и по-горе, съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ предпоставка за изплащане на
обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на доказателства за
прекратяване на регистрацията му. Уведомяването на застрахователя за
дерегистрацията на застрахования автомобил има значение за началото на срока на
забавата, но не и за основателността за претенцията за главница. В тази връзка е
константната практика на ВКС – Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на I
т. о., Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на II т. о. и Решение №
140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на I т. о., съгласно която началната дата на
дължимостта на законната лихва за забава следва да бъде поставена в зависимост от
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС.
В конкретния случай доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС -
перфорирано свидетелство за регистрация на МПС - част I, на лек автомобил марка
Фиат модел Дукато с рег. № ЕВ 0078 ВА, на което е отбелязано, че регистрацията на
автомобила е прекратена на 02.03.2018 г., е представено в хода на делото на 14.02.2022
г., поради което претенцията за законна лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение за периода преди представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията, т. е. за периода от 07.01.2021 г. до 14.02.2022 г., следва да се отхвърли.
Поради изложеното предявеният иск за имуществени вреди се явява основателен
и следва да бъде уважен в пълния размер след изменението от 4763 лв., съгласно
заключението на съдебно - оценъчна експертиза, ведно със законната лихва от
7
14.02.2022 г. до окончателното изплащане, като претенцията за заплащане на законна
лихва за забава за периода от 07.01.2021 г. до 14.02.2022 г. - датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, като неоснователна
следва да се отхвърли.
По разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
Пълномощникът на ищеца претендира разноски за адвокатско възнаграждение на
основание договор за правна помощ от 01.04.2022 г., видно от който адв. В.В. О. от
САК е представлявал безплатно ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, като е
направено искане съдът да определи адвокатското възнаграждение, като начисли и
ДДС. Представено е и удостоверение, че адв. В.В. О. е лице, регистрирано по ЗДДС.
Представен е списък на разноските, видно от който ищецът е сторил разноски за
държавна такса от 260 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.
Ответникът е сторил разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. изплатено по банков път.
С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на пълномощника на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на
иска. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
уважената претенция в размер на 4763 лв., адвокатското възнаграждение се определя от
съда в размер на 563,41 лв. без ДДС или 676,09 лв. с ДДС, поради което, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В. О.
адвокатското възнаграждение в размер на 676,09 лв. с ДДС. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част на иска след
изменението или общо в размер на 337,07 лв.
Ответникът също има право на разноски за разликата над уважената част,
съгласно изменението на иска, до първоначално предявения размер на иска.
Изменението на иска чрез намаляване размера на вземането по съществото си
представлява десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер, за
която разлика ищецът е счел, че претенцията му е неоснователна. Заплатеното от
ответника възнаграждение за адвокат е било съобразено с първоначалния предявен
размер на иска, поради което следва да му се присъдят разноски за разликата над
уважената част до първоначално предявения размер на иска или общо в размер на
187,06 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на О.Е. Д., с ЕГН **********, от гр. ***, СУМАТА
от 4763,00 лв. (четири хиляди седемстотин шестдесет и три лева), представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – тотална щета на
товарен автомобил /бус/ марка “Фиат“, модел “Дукато“, с peг. № ЕВ 0078 ВА, в
резултат на настъпило на 08.10.2016 г. на път I-5, км. 139+800 ПТП, причинено от
П.И.Р. при управление на МПС - товарна композиция влекач „Мерцедес Актрус“ с peг.
№ РВ 06 91 МТ и прикачено ремарке с peг. № РВ 14 94 ЕВ, застрахован при ответника
по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със застрахователна
полица № BG/22/ 116000564591 валидна от 21.04.2016 г. до 20.04.2017 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 14.02.2022 г. - датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 от
КЗ, като отхвърля иска за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от
07.01.2021 г. до 14.02.2022 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на О.Е. Д., с ЕГН
**********, от гр. ***, СУМАТА от 337,07 лв. (триста тридесет и седем лева и седем
стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.В. О.
от САК, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. Цар Самуил № 38, ап. 2, СУМАТА от
676,09 лв. (шестстотин седемдесет и шест лева и девет стотинки) с ДДС,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА О.Е. Д., с ЕГН **********, от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК “ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Симеоновско шосе № 67А, СУМАТА от 187,06 лв. (сто осемдесет и седем лева и шест
стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
9