№ 9992
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110165483 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от В. С. ИВ. против В. Г. Р., иск по чл.49 СК за развод,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, резултат на изключителна
вина на ответника, както и присъждане на разноските.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 15.08.2017г.,
като от брака нямат деца. Твърди се, че страните са имали петнадесетгодишна връзка преди
брака, като непосредствено след сключването на гражданския брак, страните се разбирали,
между тях имало взаимност и разбирателство. Промяна настъпила малко след сключване на
брака, тъй като съпругът започнал да употребява алкохол, станал заядлив и болезнено
ревнив. Ищцата твърди, че усетила уважението от страна на съпруга да изчезва, през
времето от четири години, когато живеели в Германия, в периодите, когато съпругата
оставала без работа, съпругът не оказвал необходимата грижа, а я оставял на произвола на
съдбата. Така на 28.06.2021г. съпругата се върнала в България, след като взела решение да
се раздели със съпруга. Оттогава живеят разделено, не поддържат контакти и нямат
интимни отношения.
Предвид изложеното, ищцата намира брака си за дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което иска да бъде прекратен по вина на ответника. Претендира присъждането на
разноските.
В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв. А., ищцата поддържа исковата
молба за развод така, както е предявена и моли съда да я уважи.
В отговора си по исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната
страна, чрез назначения й особен представител -адв. Р., намира предявените искове за
допустими, приема иска за основателен само досежно искането за развод, възразява, че
разстройството на брака е по изключителна вина на съпруга като излага доводи за това.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
1
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 15.08.2017г. на гр. София,
общ.Столична, район Средец страните са сключили брак, за което обстоятелство е бил
съставен акт за граждански брак №3503/15.08.2017г. на гр.София, като при сключването на
брака съпругата не е приела фамилното име на съпруга си, а е оставила предбрачното си
фамилно име - И..
По делото се установява по категоричен начин от удостоверение за семейно положение,
съпруг и деца, че страните нямат деца, както и от свидетелските показания на Елена И..
По делото са изслушани показанията на свидетелката Елена Георгиева И./посочена от
ищцата/, която няма родство със страните. От показанията й се установяват посочените в
исковата молба твърдения за дълбоко и непоправимо разстройство на брака досежно
продължителната раздяла между страните, а именно: ищцата живее в България от м.юни
2021г., а ответникът се установил и останал в Германия. При разпита си, свидетелката
заявява, че ответникът подпийва алкохол, доста е ревнив и по тази причина създава
проблеми на ищцата във връзка със социалния й живот. За тези обстоятелства свидетелката
няма непосредствени впечатления, а узнава за тях от ищцата, поради което съдът не
кредитира в тази част показанията. Свидетелката И. сочи, че съпрузите не поддържат връзка
помежду си, съпругата живее в България, а съпругът –в Германия. Твърди, че съпругата
няма намерение да запазва брака, а от страна на съпруга също няма намерение в тази насока.
Други допустими и относими към предмета на делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен. От показанията на св. И. по делото се
установява, че от м.юни миналата година страните не поддържат близки отношения, не
живеят заедно и по този начин се намират в състояние на фактическа раздяла, още повече,
че продължителната фактическа раздяла между съпрузите, която лишава брака от
съдържание и особено, когато няма изгледи да бъде прекъсната, обикновено причинява
дълбоко разстройство. Посочените обстоятелства, в съвкупност с категоричната липса на
контакт между страните, показва по безспорен начин, че семейната общност е трайно и
непоправимо разрушена. Това е един значителен период от време, през който страните
реално са прекъснали брачната си връзка. Нарушени са принципите на чл.14 и чл. 17 на СК,
съгласно които отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно
уважение, общи грижи и разбирателство, които категорично отсъстват между страните.
Пълната дезинтересованост на ответника към ищеца и семейството, липсата на
доказателства, че ответникът е правил опити за съхраняване на брачния съюз, сочат по
категоричен начин, че семейната общност е трайно и непоправимо разрушена. От друга
страна, по делото остана неизяснена конкретната причина довела до фактическата раздяла
на страните, т.е. не се доказа по категоричен начин ответникът да е злоупотребявал с
алкохол и да е ограничавал социалния живот на ищцата, проявявайки болезнена ревност, не
се установява също така ищцата да е положила дори минимални усилия за съхраняване на
брачния съюз, не се установява да е направила дори опит да осъществи контакт с ответника,
данните сочат, че се е съгласила безропотно напускане на семейното жилище, находящо се
в Германия. При така установените факти за отношенията между съпрузите, съдът намира,
че брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите
нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
Съгласно чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искания
за това е направила ищцата с исковата молба, поради което съдът следва да се произнесе и
относно вината на ответника за разстройството на брака.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът установи, че е настъпило дълбокото и
2
непоправимо разстройство в брака, сключен между страните в настоящото производство, в
резултат на виновното поведение на двете страни. По делото не са събрани доказателства
даващи основание на съда да приеме, че която и да е от страните с поведението си е
допринесъл за разстройството на брачната връзка, като не е положил никакви усилия за
запазване на брака, поради което и съдебният състав приема, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство е на двамата съпрузи, които са се дезинтересирали
един от друг, доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства, даващи на съда
основание да приеме обратното, респ. да приеме че вината за разстройството на брака е
само на единият съпруг. Нещо повече в брачният процес вината не се предполага, а подлежи
на установяване от този съпруг, който твърди, че другият е виновен за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка, в случая ищцата, която не установи в
процеса конкретни брачни провинения на ответника.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име. Страните нямат не навършили пълнолетие деца от брака си, поради което
съдът не се произнася относно родителските права, личните отношения и издръжката на
децата. Страните не претендират издръжка един от друг, поради което и съдът не дължи
произнасяне и по този въпрос. По делото не е заявена и претенция за ползване на семейното
жилище, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл.326 от ГПК в решението, с което се допуска разводът,
съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще.
Предвид обстоятелството, че от страна на жената, по отношение на която по безспорен
начин се установява, че при сключването на гражданския брак не е приела фамилното име
на мъжа си, не е заявена претенция по чл.53 от СК, то съдът намира, че следва да бъде
постановено, след развода тя да носи предбрачното си фамилно име И..
По разноските: Предвид вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака,
държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50 лв. се дължи по
равно от страните. Въпреки претенцията на ищеца за разноски, такива не му се следват, с
оглед вината за брачното разстройство, като направените от страните разноски по делото
следва да останат в тежест на всяка една от тях, така както са направени.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.44, т.3 вр. чл.49, ал.1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК ,
сключен между ВЕНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ Р., ЕГН ********** и В. С. ИВ., ЕГН
**********, с Акт за граждански брак №3503/15.08.2017г. на гр.София, СО, район Средец,
поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
ОБЯВЯВА, на основание чл.49, ал.3 от СК, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е ВЗАИМНА.
След прекратяване на брака жената на основание чл.326 ГПК да носи предбрачното
си фамилно име И..
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК, ВЕНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ Р., ЕГН
**********, да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 ГПК В. С. ИВ., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 25,00 лева-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С. ИВ., ЕГН ********** за присъждане на
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4