№ 13350
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:**********
при участието на секретаря *******
като разгледа докладваното от ********** Гражданско дело №
20231110167402 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „********“
ЕАД дължи на „ЗАД ***“ АД сумата от 3599.47 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. 15.00 лева
ликвидационни разноски) по имуществена застраховка „****“ за вреди по лек ***мобил
„******“ с рег. № РВ ****** РТ вследствие на ПТП от 03.09.2018г., настъпило в гр. София,
на кръговото кръстовище на бул. „*“ и бул. „*********“ в кв. „****“, в резултат от
виновното и противоправно поведение на водача на товарен ***мобил „***********“ с рег.
№ СВ ***** КХ, чиято *********** в това му качество била застрахована по силата на
сключен с „********“ ЕАД договор за задължителна застраховка „***********“ на
***мобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.04.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1095.83 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.04.2020г. до 13.04.2023г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 19818/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „****“ на МПС- на 03.09.2018г., в гр. София, на кръговото кръстовище на бул.
„*“ и бул. „*********“ в кв. „****“ настъпил пътен инцидент между застрахования при него
по договор за застраховка „****“ лек ***мобил „******“ с рег. № РВ ****** РТ и товарен
***мобил „***********“ с рег. № СВ ***** КХ, чийто водач, навлизайки в кръговото
кръстовище, не пропуснал и отнел предимството на излизащия към същия момент от
кръстовището лек ***мобил „******“, при което ударил последния в неговата задна дясна
част. В резултат по лекия ***мобил настъпили увреждания на стойност 3584.47 лева, която
сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице, а ответникът в качеството му
на застраховател на гражданската отговорност на сочения за виновен водач бил поканен да
възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, както и разноските за определянето му в
размер на 15.00 лева, което отказал да стори. Поради това в настоящия процес ищецът
претендира регресното си вземане, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски за
производството.
1
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки изложения в исковата молба
механизъм на ПТП, доказаността на същия въз основа на представените с нея доказателства,
както и вредоносният резултат, чиято обезвреда се претендира, да се дължи на виновно
противоправно поведение на водача на ***мобила, гражданската отговорност на
***мобилистите на който е била застрахована от ответното дружество към датата на ПТП.
Поддържа в тази връзка, че отговорен за настъпване на ПТП е единствено водачът на лекия
***мобил, който навлязъл в пътната лента, в която се движил товарен ***мобил
„***********“ и така предизвикал ПТП. В условията на евентуалност искът се оспорва и по
размер с довод, че в случая не е налице основание за определяне стойността на
обезщетението съобразно цените на официалния сервиз за марката, а съобразно средните
пазарни цени към датата на ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от
ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК,
че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „****“ между ищеца и собственика на
увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на
застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача
на МПС, чиято *********** е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на
осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата;
5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „****“ в
полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек ***мобил е имало сключен договор за
застраховка „****“ с предмет този ***мобил, че гражданската (деликтната) отговорност на
водача на товарен ***мобил „***********“ е била обезпечена по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „***********“ на ***мобилистите, че
ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „****“ застрахователно
обезщетение в размер на 3584.47 лева, както и че е сторил разноски за определянето му в
размер на 15.00 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните
писмени доказателства: застрахователна полица № **********/15.02.2018г. за застраховка
„****“ между ищеца и собственика на сочения за увреден лек ***мобил „******“ с рег. №
РВ ****** РТ, справка от поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд
електронен регистър за наличие на застраховка „***********“ на ***мобилистите на
лекотоварен ***мобил „***********“, чиято презумптивна доказателствена сила,
установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оспорена и оборена в настоящия процес,
фактура № **********/21.09.2018г. за стойността на ремонта на лек ***мобил „******“,
издадена от дружеството, на което същият е възложен, както и платежно нареждане от
30.11.2018г. за извършено от ищеца в полза на това дружество плащане на сумата по
фактурата с посочване на номера на образуваната при ищеца застрахователна преписка.
Съгласно съставения след ПТП и приобщен като писмено доказателство двустранен
2
констативен протокол за ПТП процесният пътен инцидент настъпил на 03.09.2018г., в гр.
София, на кръговото кръстовище на Околовръстния път в кв. „****“ между лек ***мобил
„******“ с рег. № РВ ****** РТ и лекотоварен ***мобил „***********“ с рег. № СВ *****
КХ, като за всеки от тях в т. 12 от протокола- „обстоятелства“, е отбелязано, че е навлизал в
кръговото движение, а съгласно удостовереното в т. 10 от протокола уврежданията по лек
***мобил „******“ са в неговата задна дясна част, а по лекотоварен ***мобил
„***********“- в неговата предна лява част.
Съгласно уведомление- декларация от водача на лек ***мобил „******“ с рег. № РВ
****** РТ до ищеца за настъпилото застрахователно събитие същото се осъществило на
03.09.2018г., като при излизане от кръговото движение на Околовръстния път и бул.
„*********“ в гр. София лекият ***мобил бил ударен в задната си дясна част от навлизащия
в кръстовището друг ***мобил.
Съгласно показанията на свидетеля П. А. С.- водач на лек ***мобил „******“ към
момента на ПТП, същият управлявал ***мобила в средната лента за движение на кръговото
движение в гр. София, кв. „****“ и бил подал десен мигач за излизане от кръговото
кръстовище от най- близкия изход, когато настъпил удар с друг ***мобил- бяла „баничарка“,
навлизащ в кръговото кръстовище с посока на движение от магазин „Икеа“ към кв. „Бояна“,
като изяснява, че ударът между двете МПС настъпил именно в неговата- средната, лента за
движение, между задната дясна част на неговия ***мобил, респ. предната лява част на
другото МПС.
Свидетелят О. Ш., от своя страна, твърди, че си спомня за ПТП, което претърпял през
м. септември 2018г. с управлявания от него лекотоварен ***мобил „***********“ с надпис
„Пеперончино“, като изяснява, че той идвал от околовръстното на гр. София в посока към
кръговото движение в кв. „****“, включил се в кръговото движение и тогава настъпило
произшествието с ***мобила, управляван от другия свидетел, като заявява, че също се
движил в кръговото кръстовище към момента на удара. Изяснява, че първоначално неговият
***мобил се намирал в крайната дясна лента, а другият- в крайната лява лента, като
последният предприел маневра по навлизане в средната лента, а ударът между двете МПС
настъпил между крайната дясна лента и средната лента за движение. Подчертава, че ударът
между двете МПС настъпил почти веднага след навлизането му в кръговото движение,
между два изхода на същото.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така цитираните показания на
свидетелите за правдоподобни и поради това- годни да послужат при формиране на
правосъдната воля на настоящия съдебен състав по релевантните за спора обстоятелства с
правно значение, доколкото същите са последователни, житейски логични, вътрешно, а и
взаимно непротиворечиви, а и намират опора в приобщените по делото писмени
доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП и заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Следва да се подчертае, че макар свидетелят Ш. да твърди, че се движил в кръговото
движение към момента на ПТП, доколкото същият изяснява, че ударът настъпил почти
веднага след навлизането му в кръговото движение, в какъвто смисъл е и отразеното в
протокола за ПТП, не би могло да се приеме, че в тази насока е налице противоречие с
показанията на свидетеля С., който поддържа, че сблъсъкът настъпил при навлизане на
лекотоварния ***мобил в процесното кръстовище.
Така, въз основа на възпроизведената доказателствена съвкупност съдът намира за
безспорно установено, че на сочените в исковата молба дата и място е настъпил пътен
инцидент между лек ***мобил „******“ с рег. № РВ ****** РТ, управляван от П. С.,
движещ се в средната лента за движение на кръговото кръстовище на Околовръстния път в
кв. „****“ в гр. София, и лекотоварен ***мобил „***********“ с рег. № СВ ***** КХ,
непосредствено навлизащ в кръстовището. С оглед на това и доколкото съгласно
3
доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно- ***техническата
експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи, процесното кръгово кръстовище е регулирано от пътен знак „Б3- Път с предимство“
спрямо посоката на движение на лекия ***мобил, респ. с пътен знак „Б2- Знак стоп!
Пропусни движещите се по пътя с предимство.“ спрямо посоката на движение на
лекотоварния ***мобил, настоящият съдебен състав намира, че като не е изчакал
преминаването на лек ***мобил „******“, водачът на лекотоварен ***мобил „***********“
е нарушил нормата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно която на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство. Същевременно, доколкото от данните по делото се установява, че ПТП е
настъпило в процеса на навлизане в кръговото движение, при включването в последното от
страна на водача на лекотоварния ***мобил, който се намирал съгласно собствените му
показания в дясната пътна лента, а ПТП настъпило между последната и средната пътна
лента, в която се движил другият ***мобил, без по делото да са приобщени данни за
навлизане на лекия ***мобил към дясната лента за движение, следва да се приеме, че
водачът на МПС „***********“ не е съобразил поведението си и с нормите на чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Нещо повече, правдоподобността на така установения механизъм на ПТП се
потвърждава и от заключението на съдебно- техническата експертиза, извършена въз основа
на всички приобщени по делото доказателства, съдържащи и данни за местоположението,
вида и характеристиките на уврежданията по всеки от двата ***мобила, позволяващи
установяването на местоположението на МПС на пътното платно, едно спрямо друго, а и на
степента, в която всеки от тях е бил завършил предприеманата от него маневра.
Ето защо и при липсата на доказателства, които да установяват пълно и главно
твърденията от името на ответника, с които е обоснован доводът за изключителен принос на
водача на лекия ***мобил за настъпване на ПТП, а именно навлизане на същия в лентата за
движение на МПС „***********“ (данни в последния смисъл се съдържат в уведомлението
за настъпило застрахователно събитие, подадено от свидетеля Ш. до ответника, но не се
потвърждават от останалата доказателствена съвкупност, вкл. от показанията на този
водач), следва да се приеме, че единствена причина за процесния пътен инцидент е
установеното противоправно поведение на водача на лекотоварния ***мобил. Последното,
от своя страна, обуславя ангажиране на неговата имуществена отговорност, респ. на
гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя, обезпечил деликтната му
отговорност, за обезщетяване на причинените от ПТП увреждания.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по лек ***мобил „******“ се
установяват от съставения от ищеца опис- заключение по щета, като съгласно неоспореното
и в тази му част заключение на съдебно- ***техническата експертиза, от техническа гледна
точка посочените в описа вреди се намират в пряка причинно- следствена връзка с
възприетия механизъм на ПТП, поради което следва да се приеме за доказано
правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното застрахователно
4
събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител на вредата, респ. от
застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.
Изрично в писменото си заключение експертът е отбелязал, че към датата на ПТП лек
***мобил „Мерцедес“ е бил в експлоатация 4 години 5 месеца и 9 дни от датата на
първоначалната регистрация, а в проведеното на 16.04.2025г. открито съдебно заседание е
изяснил, че ремонтът на увредения лек ***мобил е извършен в официалния сервиз за
марката.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако ***мобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
***мобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените
две условия, т. е. ако ***мобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
на въззвината инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на
СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „***********“, съгласно които стойността
по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, в
които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на
експлоатация до три години.
Следователно, доколкото в случая увреденият лек ***мобил, макар да е отремонтиран
в сервиз, за който се установява, че е официален за марката, е бил със срок на експлоатация
повече от три години към датата на ПТП, стойността на процесното застрахователно
обезщетение следва да бъде определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, която
съгласно доказателствените (фактическите) изводи на експерта възлиза на сумата от 2489.21
лева.
С оглед на това и доколкото по извършването и размера- 15.00 лева, на обичайните
разноски за определяне на обезщетението не се спори, предявеният иск с правно основание
чл. 411 КЗ следва да бъде уважен до сумата от 2504.21 лева, а за разликата до пълния
предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяващата се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен
ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „***********” на ***мобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „***********” на
лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, е предявил
претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с
които разполага.
В случая ответникът не оспорва получаването на сочената от ищеца дата- 14.12.2018г.,
на регресната покана, адресирана до него от ищеца и приложена към исковата молба, като
5
това обстоятелство се установява и от поставения върху поканата печат с входящ номер по
описа на ответното дружество от 14.12.2018г. След изтичане на законоустановения 30-
дневен срок за плащане, без в него да е извършено плащане/погасяване на извънсъдебно
предявената сума- изцяло или частично, ответникът е изпаднал в забава, считано от
14.01.2019г., която дата значително предхожда началната дата на исковия период- от
13.04.2020г. до 13.04.2023г., като същата е продължила до края на този период с оглед
липсата на данни, а и на твърдения за извършено междувременно плащане. Поради това
искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание. Определен от съда
по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор, размерът на законната
мораторна лихва за този период върху установеното като дължимо регресно вземане на
ищеца възлиза на сумата от 772.56 лева, до която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер- отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 100.43 лева- част от разноските за заповедното производство, както и сумата от
438.90 лева- част от разноските за исковото производство, включващи заплатени държавни
такси, депозити за възнаграждения на вещото лице и на свидетеля, както и от определените
от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. съответно с
чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултски
възнаграждения в минимален общ размер с оглед липсата на фактическа и/или правна
сложност на делото, които части са съответни на уважената част от исковете.
Съобразно отхвърлената част от претенциите и на основание нормата на чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 116.32 лева- част от
разноските за исковото производство, включващи заплатени депозити за възнаграждения на
вещото лице и на свидетеля, както и част от юрисконсултското възнаграждение, определено
от съда също в минимален размер по изложените вече ред и съображения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „********“ ЕАД, ЕИК ***********,
дължи на „ЗАД ***“ АД, ЕИК *****, сумата от 2504.21 лева, представляваща регресно
суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. 15.00 лева
ликвидационни разноски) по имуществена застраховка „*******“ за вреди по лек ***мобил
„******“ с рег. № РВ ****** РТ вследствие на ПТП от 03.09.2018г., настъпило в гр. София,
на кръговото кръстовище на бул. „*“ и бул. „*********“ в кв. „****“, в резултат от
виновното и противоправно поведение на водача на товарен ***мобил „***********“ с рег.
№ СВ ***** КХ, чиято *********** в това му качество била застрахована по силата на
сключен с „********“ ЕАД договор за задължителна застраховка „***********“ на
***мобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.04.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 772.56 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.04.2020г. до 13.04.2023г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 19818/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ тези искове, както
следва: иска с правно основание чл. 411 КЗ- за разликата над установената като дължима
сума до пълния предявен размер от 3599.47 лева, а иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД-
за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен размер от 1095.83
лева.
6
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „ЗАД ***“ АД, ЕИК *****, сумата от 100.43 лева- разноски за заповедното
производство, както и сумата от 438.90 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „ЗАД ***“ АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„********“ ЕАД, ЕИК ***********, сумата от 116.32 лева, представляваща разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7