№ 58
гр. Разград , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20213300600142 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от защитник на
подсъдимия против присъда №15/16.03.2021 г. по нчхд №488/2020 г. на
Районен съд – Разград.
Постъпила е жалба (вх. №260805/29.03.2021 г. на РС Разград) от адв.
К. – защитник на подсъдимия Ш. АХМ. ХЮС., с ЕГН ********** против
присъда №15/16.03.2021 г. по нчхд №488/2020 г. на Районен съд – Разград.
Оплакванията са, че присъдата в осъдителната част е неправилна, а
наложеното наказание явно несправедливо. Според защитника няма
категорични доказателства, че Х. е унищожил противозаконно чужда
движима вещ – предно ляво странично стъкло и алтернативно излага
съображения, че деянието е малозначително и не е престъпление.
Поради това счита, че следва да бъде отхвърлен гражданския иск за
имуществени вреди. По отношение на уважения иск за неимуществени вреди
намира, че не отговаря на критерия за справедливост, тъй като е налице
съпричиняване на вредоносния резултат и обезщетението е завишено.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
1
подсъдимия да бъде признат за невиновен и да се отхвърли гражданския иск.
Алтернативно се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, в
частта с която подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл. 216
НК, а в останалата част, относно престъплението по чл. 130 НК присъдата да
бъде изменена, като се приложи чл. 78а НК и да се намали присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
В съдебно заседание пред въззивния съд на 21.06.2021 г. жалбоподателя
Ш. АХМ. ХЮС., редовно призован не се явява. Защитника адв. К., редовно
призована, не се явява.
Постъпила е молба вх. №1903/21.06.2021 г., с която заявява, че поддържа
жалбата и моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Излага
доводи, относно провокативното поведение на тъжителя – нахлул в кабинета
на подсъдимия, държал се арогантно, откраднал изтривалката на вратата на
кабинета. Защитникът счита, че присъдата относно обвинението по чл. 216,
ал. 4 НК е неправилна, тъй като не е доказано деянието, а освен това вещта е
на стойност 58 лв.
Излага доводи и за маловажност на случая, тъй като подсъдимият е
предизвикан от тъжителя, стойността на повредената вещ е ниска,
подсъдимият е работещ, с добри харакеристични данни, с оглед на което са
налице основания за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Поддържат се исканията, направени с жалбата.
Препис от жалбата е връчен на защитника тъжителя А.Д. на 05.05.2021 г.
Не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя Д. – адв. И. заявява, че
счита жалбата за неоснователна, тъй като пъровинстанционният съд е
отговорил на доводите в жалбата, които са изложени и в пледоарията пред
РС. Повереникът на частния тъжител изтъква, че за да се прецени
приложението на чл. 9, ал. 2 НК, следва да се обсъдят всички обстоятелства
от фактическа страна, сред които и това, че действията са в центъра на
Исперих, по обяд, пред много хора, на публично място, като подсъдимият
оставил пациент под упойка и хукнал
да гони по улицата тъжителя.
2
Моли съда да потвърди присъдата като правилна.
В съдебно заседание пред въззивния съд Д. заявява, че поддържа
становището на адвоката си.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед
характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314
от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 4 и ал. 6 НПК.
С обжалваната присъда РС Разград признал подсъдимия Ш. АХМ. ХЮС.
за виновен в това, че:
1. На 24.12.2019 година в гр. Исперих е унищожил противозаконно чужда движима вещ -
1 бр. предно ляво странично стъкло на лек автомобил Форд Фиеста с peг. № **** на
стойност 70,00 лв., като случая е маловажен - престъпление чл. 216, ал. 4 от НК,
поради което и на основание чл.54 и чл.36 от НК наложил наказание глоба в размер на
150 лв.
2. На 24.12.2019 година в гр. Исперих нанесъл на АЛ. Г. ДР., ЕГН ********** лека
телесна повреда, изразяваща се кръвонасядане до вътрешния очен ъгъл на лявото око
и малка разкъсно - контузна рана в лява челна област на главата, с което му причинил
болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 54 и чл.36 от НК наложил наказание глоба в размер
на 300 лв.
Съдът, на основание чл. 23, ал.1 от НК определил едно общо наказание в
размер на най-тежкото - глоба в размер на 300 лв.
Признал подсъдимия за невиновен в това на 24.12.2019 г. в гр. Исперих
да е нанесъл на АЛ. Г. ДР., ЕГН **********, лека телесна повреда изразяваща
се в оток и кръвонасядане и болка в областта на дясната глезенна става, гърба,
на ходилото и петата; затруднено движение, мънички охлузвания на кожата,
по гърба на ставите средна/върхова фаланга на 2, 3, 4, 5 пръсти на дясната
ръка - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
304 НПК го оправдал по това обвинение.
Осъдил подсъдимия Ш.Х. да заплати на А.Д. 350 лв. - обезщетение за
причинените от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 24.12.2019 година до окончателното й
изплащане, както и сумата от 59.98 лв., представляваща обезщетение за
3
причинените имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК,
считано от 27.12.2019 година до окончателното й изплащане.
Съдът присъдил в тежест на подсъдимия и разноски.
Установена е следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ш. АХМ. ХЮС. е български гражданин, роден на
13.03.1978 г. в гр. Шумен, с висше образование, женен, работи. Х. не е
осъждан. Ш.Х. живее в гр. Исперих със съпругата си и двете си деца. Работи
като зъболекар в гр. Исперих. Притежава недвижими имоти, които отдава под
наем.
Ш.А. е трудово ангажиран, поддържа добри взаимоотношения със
семейството си. Ахмед бил известен като културен човек, тих, който не е
агресивен. Съответно подсъдимият има добри характеристични данни
На 24.12.2019 г., около обяд, подс. Х., в кабинета си в гр. Исперих,
работел по зъб на пациентката си – св. Н.. В кабинета била и медицинската
сестра, която работела с д-р Х. – Ренгинар Зейнулова, която не е открита в
хода на съдебното следствие.
По време на работа с пациентката в кабинета влязъл Д. и поискал да бъде
прегледан и лекуван, тъй като го болял зъб. Ш.Х. казал, че не работи, отказал
да прегледа Д., като го насочил към друг зъболекар. Д. тръгнал да излиза и по
пътя видял мокетена правоъгълна изтривалка, която взел със себе си и се
отправил към автомобила си - „Форд Фиеста“ с peг. № ****.
Медицинската сестра забелязала, че Д. носи нещо, погледнала и
уведомила подсъдимия, че Д. е откраднал изтривалката.
Подс. Х.ов последвал частния тъжител и когато излязъл от сградата,
видял, че Д. се е качил в автомобила си и потегля. Подсъдимият стигнал до
автомобила от страната на водача и със силен удар с крак счупил предно ляво
странично стъкло, след което паднал на земята, подпирайки се с ръце.
Стъклата от счупеното стъкло полетели навътре в купето и нанесли на Д.
кръвонасядане до вътрешния очен ъгъл на лявото око и малка разкъсно -
контузна рана в лява челна област на главата. При падането си на терена подс.
Х. получил счупване на лъчевата кост на лява ръка, частично вътреставно и
охлузвания в горновътрешния квадрант на дясно коляно и външностранична
повърхност на същата подбедрица. Д. слязъл от автомобила и се отправил
към подсъдимия, Х. го хванал за дрехите и двамата започнали да се дърпат.
След това паднали на земята и се опитвали да си нанасят удари. Тогава към
тях се спуснали св. Д. и св. К. и ги разтървали.
4
Подс. Х. се върнал в кабинета си, където чакала пациентката му - св. Н. и
продължил лечението.
Д. се качил в автомобила и се прибрал в дома си където разказал всичко
на майка си - св. Д.а.
За случилото се бил уведомен дежурен в РУМВР- Исперих, който
изпратил на място полицейските служители - свидетелите Д. Д. и Ст. Д.. На
място полицаите не открили нито двамата участници, нито свидетели на
случая. Потърсили очевидци в магазини в съседство, но лицата заявили, че
нищо не са видели. По-късно установили търсените лица и снели обяснения.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на
съдебното производство съдебномедицинска експертиза, изслушано и прието
в съдебно заседание, се установява, че Д. в резултат на инцидента е получил
оток и кръвонасядане и болка в областта на дясната глезенна става, гърба, на
ходилото и петата; затруднено движение, мънички охлузвания на кожата, по
гърба на ставите средна/върхова фаланга на 2, 3, 4, 5 пръсти на дясната ръка,
кръвонасядане до вътрешния очен ъгъл на лявото око и малка разкъсно -
контузна рана в лява челна област на главата, които са довели до временно
разстройство на здравето неопасно на живота.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на
съдебното производство съдебноикономическа експертиза, изслушано
и прието в съдебно заседание, се установява, че стойността на счупеното
предно ляво странично стъкло на лек автомобил „Форд Фиеста“ с peг. № ****
е 70 лв.
От показанията на св. Н. се установява, че на 24.12.2019 г. пострадалият
влязъл в кабинета на подсъдимия и поискал да бъде лекуван, тъй като го боли
зъб, но получил отказ от Ш.Х., след което напуснал кабинета, а след като
служител на подсъдимия го уведомил, че Д. взел изтривалка със себе си, Х. го
последвал извън кабинета, по улицата. Показанията на свидетеля Н. се
подкрепят от показанията на св. Д.а, която възпроизвежда разказаното от
пострадалия Д..
Съдът основава фактическите си изводи за станалото между
пострадалия Д. и подс. Х. извън сградата на ул. „Хан Аспарух“ на показанията
на св. Д. – очевидец на деянието, които се подкрепят от показания св. Д.а,
която възпроизвежда разказаното от пострадалия Д.. Съдът приема за
установено, че подсъдимият е нанесъл удар с крак по автомобила на
пострадалия, довел до счупване на стъклото на автомобила, като след това е
паднал на земята. Пострадалият доближил подсъдимия, който го хванал за
5
дрехите и двамата започнали да се дърпат, при което паднали на земята.
Съдът намира показанията на св. Д. за недосотоверни в частта им, че
подсъдимият бил повален на земята от пострадалия, който му нанесъл удари с
юмруци по главата, докато го натискал с коляно. Не са установени такива
увреждания по подсъдимия. Непосредствено след деянието Х. продължил
лечението на пациентката си. Св. С. Д. – служител на МВР, посетил след
сигнал местопроизшествието, твърди че при потърсили очевидци в
магазините за авточасти и зеленчуци, но лицата заявили, че не са видели
нищо. Св. Д. заявява, че работи в магазина за авточасти и наемодател му е
подсъдимия.
Св. К. не е възприел станалото между подсъдимия и пострадалия преди
да паднат за земята.
Св. Х. също не описва ясно начина по който е счупено стъклото на
автомобила – „чух един трясък и доктора падна по гръб. Трясъкът се чу,
когато докторът скочи“.
Съдът не приема за изцяло достоверни показанията на св. Д., св. К., св.
Х. относно действията на подсъдимия и пострадалия. Твърдението на св. Х. –
„докторът се опита да го спре“, на св. Х. „Докторът подскочи, чух един
трясък …“ са в съответствие с показанията на св. Д., че е видяла подсъдимия
да рита с крак стъклото на автомобила.
Характера на уврежданията се установява от заключението по СМЕ.
Подсъдимият Х. на 24.12.2019 г. в гр. Исперих е унищожил
противозаконно чужда движима вещ, на стойност 70 лв. Случаят е
маловажен, тъй като вещта е с ниска стойност и подсъдимият не е с висока
обществена опасност и е с добри характеристични данни. Престъплението е
извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки
удар с крак по автомобила ще причини повреди и е искал да настъпят
общественоопасните последици - повреждане на чуждо имущество.
Извършеното осъществява от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл. 216, ал. 4 НК.
Подсъдимият Х. на 24.12.2019 г., в гр. Исперих, причинил на постр. Д.
кръвонасядане до вътрешния очен ъгъл на лявото око и малка разкъсно -
контузна рана в лява челна област на главата, довели до претърпени от
пострадалия болка и страдание, без разстройство на здравето, което
представлява лека телесна повреда. Престъплението е извършено умишлено,
тъй като Д. е съзнавал, че чупейки предно ляво странично стъкло на
автомобила, в който е бил Д., ще нанесе поражения на пострадалия,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици – увреждане
здравето на пострадалия и е допускал настъпването им. С това е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 130, ал. 2
6
от НК.
Действията на подсъдимия са неправомерни, същият е преследвал
пострадалия, употребил сила, искайки да го спре и не са отговор на
противоправно нападение на пострадалия. Поведението на пострадалия – взел
изтривалката е предизвикало гнева и действията на подсъдимия, но Х. не е
бил жертва на непосредствено противоправно нападение. Подсъдимият
следва да носи отговорност за извършеното.
Съдът, след самостоятелен анализ на доказателствата, установи
фактическа обстановка, идентична с приетата от РС.
Съставът на въззивния съд споделя правните изводи на РС, относно
квалификацията на извършените от подсъдимия деяния.
Правилно първоинстанционният съд, съобразявайки смекчаващите
онговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия,
добрите характеристични данни – трудово ангажиран, семеен, образован,
ползва се с добро име сред съгражданите си, е приел, че се подходящи
предвидените в чл. 130, ал. 2 НК и чл. 216, ал 4 НК наказания глоба.
Определеното наказанието е съответно на извършеното, необходимо и
достатъчно, за да се въздействия върху подсъдимия и за оказване
превантивно въздействие върху останалите членове на обществото.
С оглед установената щета, причинена виновно от подсъдимия,
правилно и законосъобразно съдът е уважил предявения граждански иск за
имуществени вреди, с оглед установената стойност на унищожената вещ.
Съдът, като е съобразил интензитета на претърпените от Д. болки и
страдания, последица от нанесените увреждания от подсъдимия, правилно и
законосъобразно е уважил предявения граждански иск за неимуществени
вреди, определяйки с оглед критерият по чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на
250 лв.
Жалбата е неоснователна.
Извършеното от подсъдимия осъществява състава на престъплението по
чл. 216, ал. 4 НК и по чл. 130, ал. 2 НК. Съдебният състав на ОС Разград
споделя приетото от първоинстанционният съд, че от доказателствата се
установява по несъмнен начин, че подсъдимият е нанесъл удар с крак по
стъклото на автомобила и го унищожил. Стойността на имуществото не е
единствения критерий за преценка на съставомерността на деянието.
Унищожаването на стъклото на автомобила прави невъзможно ползването му
докато не бъде отстранена повредата. Деянието не е малозначително.
Обществената му опасност, с оглед способа и мястото на извършване и
последиците, не е явно незначителна.
Безспорно поведението на пострадалия – да вземе изтривалката е
7
противоправно и провокативно, но не изключва отговорността на Х. за
извършените деяние. Те осъществяват състав на посочените престъпления и
подсъдимият следва да понесе отговорност за извършеното. При определяне
на наказанията са съобразени смекчаващите обстоятелства.
Характеристичните данни на подсъдимия, които са безспорно добри,
също са съобразени при определяне на наказанията.
Налице са множество престъпление и съгласно чл. 78, ал. 7 НК не е
допустимо освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба.
Първоинстанционният съд е изложил анализ на доказателства и
фактическите му изводи са обосновани. Правните изводи на съда, относно
квалификация на деянието се споделят от втората инстанция.
Въззивният съд, при проверка на законността, обосноваността и
справедливостта на обжалваната присъда не установи нарушения,
предполагащи отмяна или изменение, поради което следва да бъде
потвърдена.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №15/16.03.2021 г. по нчхд №488/2020 г. на
Районен съд – Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8