О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
І-1336
град Бургас ,16.07.
2019 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
...............16.07..................
през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с.Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от............................съдията
М.Карастанчева...ч.гр.д. № 995 по
описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274 и сл. вр. чл.418
ал. 4 от ГПК и е образувано по частната
жалба на П.И.В. от
*** ,чрез процесуалния му представител, против разпореждане от 11.02.2019 г. постановено по ч.гр.д. № 168/2019 г. по
описа на Айтоския районен съд , с
което е постановено незабавно изпълнение
и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т. 2 от ГПК против длъжника-частен жалбоподател П.В. в полза на молителя „Алианц Банк България„АД за
сумата 87770,40 лв. – главница ,просрочена лихва в размер на 418,71 лв.-дължима по т.3.1
от договора в размер на 7 процентни
пункта годишно за периода от 20.05.2018 г. до 05.02.2019 г. и наказателна лихва в размер на 36,40 лв.за
периода 20.05.2018г-05.02.2019 г. по чл.3.2 от договора за кредит ,ведно със законната лихва върху главницата
,начиная от 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и
сумата 344,51 лв. – съдебно –деловодни разноски ,като вземането произтича
от сключен договор за
кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант от
17.09.2012 г. между банката и длъжника ,обявен за предсрочно
изискуем на оснт.9.1.2 от Общите условия
за кредитиране на студенти и докторанти .
Сочи
се в частната жалба ,че разпореждането е незаконосъобразно ,тъй като представеният
по делото документ –извлечение от
счетоводните книги –основание по смисъла на чл. 417 ал. 1 т. 2 от ГПК , не представлява
основание за възникване на вземането и
не прави дори вероятна неговата
изискуемост към определен момент .Твърди
се и че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем ,както и че неприети и
неподписани са от длъжника Общите условия към договора – с оглед
изискуемостта и установяване на
вземането . Моли се за отмяна на разпореждането и отхвърляне заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение .
Постъпила
е и частна жалба от длъжника против
определение № 443/22.05.2019 г. по същото ч.гр.д. № 168/2019 г. на АРС ,с което
е оставено без уважение искането му за спиране
на изпълнението по реда на чл.
420 ал. 2 ГПК на образуваното въз основа на издадената заповед за незабавно
изпълнение изпълнително дело .
Ответникът
по частните жалби – заявител по
заповедното производство чрез процесуалния си представител ги оспорва и счита
,че при постановяване на атакуваното разпореждане не са допуснати визираните
нарушения .
След
преценка на изложените в частната жалба
съображения и данните по делото Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Частнага жалба е процесуално допустима-депозирана е от
легитимирана страна ,срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 418 ал. 4 и чл. 275
ал. 1 ГПК –видно от приложеното на лист 57 придружително писмо от ЧСИ Божилова
заповедта за изпълнение е била връчена
на длъжника на 03.05.2019 г. , а
частната жалба е изпратена на 17.05.2019 г.
Производството
е било образувано по заявлението на „„Алианц Банк България„АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ал. 1 т. 2 от ГПК против длъжника П.И.В. от *** в полза
на молителя за сумата 87770,40 лв. –
главница ,просрочена лихва в размер на
418,71 лв.-дължима по т.3.1 от договора
в размер на 7 процентни пункта годишно
за периода от 20.05.2018 г. до
05.02.2019 г. и наказателна лихва в
размер на 36,40 лв.за периода 20.05.2018г-05.02.2019 г. по чл.3.2 от договора
за кредит ,ведно със законната лихва
върху главницата ,начиная от 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането ,както и сумата 344,51 лв. – съдебно –деловодни разноски ,като
вземането произтича от
сключен договор за кредит за заплащане на такси за обучение на
студент или докторант от 17.09.2012 г.
между банката и длъжника ,обявен за предсрочно изискуем на оснт.9.1.2 от Общите условия за
кредитиране на студенти и докторанти .
Като
е приел ,че представеното от заявителя
извлечение от сметката на длъжника към 05.02.2019 г. удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /тъй като в него са налице удостоверявания за твърдяната предсрочна
изискуемост на паричното задължение ,налице
са данни за забавата на длъжника ,кога е
настъпил падежът на вноските ,кои месечни вноски и в какъв размер не са
платени/ ,както и приемайки ,че длъжникът е уведомен за обявената предсрочна
изискуемост на кредита , първоинстанционният съд е уважил
искането и издал исканата заповед и
изпълнителен лист .
Разпореждането
е правилно и законосъобразно.
Заповедното
производство по чл. 410 и сл. от ГПК
е създадено с цел процесуална
икономия и улеснено събиране на вземания
от страна на кредитора ,макар същото да не
би следвало да се развива в ущърб на
длъжника ,който да бъде поставян само с
едностранно посочване от страна на кредитора
в неизгодна позиция .Видно от
мотивите на районния съд , за да уважи процесното заявление ,основното му съображение е съответствието му с
изискванията на чл. 127 т. 4 от ГПК за изложенията на обстоятелствата
относно претендираното вземане ,което е
достатъчно индивидуализирано .Наред с
това решаващият съд е посочил наличието на достатъчно доказателства за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането .Върховният
касационен съд многократно се е
произнасял относно необходимите
реквизити на извлечението по смисъла на
чл. 417 т. 2 от ГПК и удостоверяването
на изискуемостта ,
включително предсрочно настъпилата такава
,на отразеното в съдържанието му вземане по договор за банков кредит . Според
възприетото разрешение , издаването на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните
книги на банката по смисъла на чл. 417
т. 2 от ГПК изисква извлечението да е
редовно от външна страна и да
удостоверява изискуемо подлежащо на изпълнение вземане .При позоваването на
предсрочна изискуемост на целия
кредит нейното настъпване
се преценява съобразно условията в договора за кредит –ако според
уговорките в договора
изискуемостта е поставена в
зависимост от правомощието на банката – кредитор да направи кредита предсрочно изискуем ,това
обстоятелство следва да се
удостовери от заявителя с документи по чл. 418 ал. 3 от ГПК ,като фактът на неплащането следва да бъде отразен и в заявлението по чл. 417 от ГПК с посочване на конкретните неплатени вноски ,за да се прецени дали непогасеният кредит или остатъкът по него действително са станали предсрочно изискуеми към момента на инициирането на заповедното
производство .
Произнасянето
на районния съд съответства на съдебната практика ,тъй
като в извлечението по чл. 417 т. 2 от ГПК са посочени конкретните вноски ,с чието неплащане
заявителят е свързал твърдяната предсрочна изискуемост,налице е и доказване
на изискуемостта.В случая извлечението от счетоводните книги на банката
съдържа реквизитите ,представляващи данни
за договора за кредит ,датата на сключването ,размер , кредитополучател ,размерът на задължението по лихвите ,носещо подписите на
представляващите банката, длъжностни лица
и нейния печат .Съдържат се данни
за движението по погасяването на кредита /за платените вноски са представени и
платежните нареждания /;размерът на просроченото задължение по главницата
,договорните и наказателните лихви ,отгова длъжникът е изпаднал в забава ,т.е.
сбъднало ли се е условието за предсрочната изискуемост на кредита ,съдържа се твърдение за
конкретния момент ,в който е настъпила предсрочната изискуемост Следователно то
е редовно от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу лицето ,против което е издаден актът.С оглед забавянето на плащанията
на три поредни неплатени вноски-за периода от
октомври 2018 г. до м. декември 2018 г.,всяка с падеж 20-то число на
съответния месец,банката е упражнила
потестативното си право , като на осн.т.9.1.2 от общите
условия към договора с писмено
уведомление ,отправено по пощата с обратна разписка ,получено от длъжника на
12.01.2019 г.,го е уведомила ,че следва да погаси просрочените си задължения в
общ размер на 831,82 лв./главница и просрочени лихви /,в 14-дневен срок от
получаването на съобщението и в случай
на неизпълнение,считано от деня ,следващ
изтичането на дадения срок ,да счита
същото уведомление като такова за обявяване на цялото кредитно за предсрочно
изискуемо.Следователно ,след като в
предоставения от кредитора срок за
доброволно изпълнение ,изчислен от 12.01.2019 г.до края на последния ден –
27.01.2019 г. ,длъжникът не е
изпълнил ,то на 28.01.2019 г. цялото
кредитно задължение е обявено от банката
за предсрочно изискуемо в пълен размер
преди настъпването на падежа .
Съгл.т.18
от ТР № 4/18.06.2014 г.по т.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС преедсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора ,ако към този
момент са настъпили обективните факти ,обуславящи настъпването й,какъвто е
настоящия случай.В тази връзка неоснователно е възражението на частния
жалбоподател ,че в случая нямало
надлежно уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита.Несъстоятелно е възражението ,че банката
нямала право да обявява кредита за предсрочно изискуем ,както и че не можела
сама ,по своя преценка да го обявява за такъв .Това е потестативно право на
банката ,което тя е упражнила на осн.чл. 60 ал. 2от Закона за кредитните
институции .
Неоснователни
са възраженията на частния жалбоподател
за липса на основание за изискуемост на вземането ,макар и това да е
въпрос по същество на спора и не може да
бъде предмет на настоящото производство .Въпрос по същество е и възражението ,че длъжникът не бил запознат и
не е подписал общите условия към
договора ,поради което и настоящият
съдебен състав счита ,че този въпрос не следва да бъде обсъждан по настоящото
дело . Частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение може да се оспове само на съображения
,извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК ,какъвто не са общите условия към
договора .
Ето
защо жалбата против разпореждането за
незабавно изпълнение е неоснователна .
Неоснователна
се явява и частната жалба против определение № 443/22.05.2019 г. постановено по
същото ч.гр.д. № 168/2019 г. по описа на
АРС ,с което е оставена без уважение молбата
на частния жалбоподател П.В. за спиране изпълнението по реда на чл. 420
ал. 2 от ГПК на изп.д.№ 20198000400278
по описа на ЧСИ Иелина Божилова ,рег.№ 800 на КЧСИ .В нея се излагат същите
съображения ,извлечени от възраженията против
редовността на представения документ по чл. 417 от ГПК ,въз основа на
който е издадено разпореждането за незабавно изпълнение,както и възраженията за
неприемане от длъжника на Общите условия към договора за кредит .
Нормата на чл. 420 от ГПК предвижда, че за да бъде спряно принудителното
изпълнение, длъжникът следва да представи надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите или писмени
доказателства, че не дължи.
По смисъла на чл. 180 от ЗЗД
когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, то може да
бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Според чл.
181 от ЗЗД залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в
банка, ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на
собственика на недвижимия имот за учредяването й. Обезпечението по чл. 180 от ЗЗД трябва да е в
размер на дължимата сума, ведно с лихвите до датата на депозиране на
възражението.
Към
възражението по чл. 414 от ГПК и към искането по чл. 420 от ГПК в случая липсват доказателства, че е представено
надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД или писмени доказателства за
липсата на изпълняемо право по смисъла вложен в процесуалния закон.
Формално преценени от външна
страна извлечението от счетоводните книги
на „Алианц Банк България „АД за
неизплатени суми по договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант от 17.09.2012 г. установяват възникнало правоотношение между жалбоподателя и „Алианц Банк
България „, настъпилия падеж на задълженията по него и техния размер.
Произнасянето
от съда в производство по чл. 420 ГПК по така направените с молбата за спиране
доводи и възражения /касаещи валидността на договора и общите условия към него /би изместило спора за материалното право,
който ще бъде предмет на разглеждане в евентуалното исково производство, т.е.
би се предрешил изходът на спора, което е недопустимо. Би се стигнало и до
преразглеждане на въпросите обсъждани от съда по заповедното производство при
издаването на заповедта за изпълнение, което е недопустимо. Ето защо, изложените в молбата за спиране и в
частната жалба съображения и възражения са неотносими към направеното искане за
спиране на незабавното изпълнение, като същите могат да бъдат наведени като
доводи и да се разгледат в исковото
производство за установяване на вземането на кредитора по повод направеното от
длъжника писмено възражение по чл.
414 ГПК против заповедта за изпълнение, каквото възражение той е депозирал по делото.
Разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК визира
представени за първи път от длъжника писмени доказателства, установяващи по
несъмнен начин пълното или частично погасяване на дълга – чрез плащане,
прихващане, встъпване или заместване в дълг или други, на каквито липсва
позоваване в частната жалба. Приемането на доводите на жалбоподателя, че
изводът за недължимост на вземането следва от представените от заявителя
документи, означава да се преразгледа разпореждането на районния съд за
издаване на заповед за изпълнение, което е недопустимо, тъй като издадената
заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Тъй като от
страна на длъжника не са представени
писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал. 2 от ГПК, за
недължимост на вземането, за което е започнало принудително изпълнение по
искане на взискателя, то правилно първоинстанционният съд е отказал спиране на
изпълнението по реда на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Обжалваното разпореждане на съда по заповедното производство следва да
бъде потвърдено като правилно и постановено в съответствие с материалния и
процесуалния закон.
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П.И.В. ,ЕГН
********** *** ,съдебен адрес –гр. Бургас ,ул. „Генерал Гурко“ № 7А-чрез адв.
Светозар Арнаудов
против разпореждане от 11.02.2019
г. постановено по ч.гр.д. № 168/2019 г. по описа на Айтоския районен съд , с което е постановено незабавно изпълнение и издадена
заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по
чл. 417 т. 2 от ГПК против
длъжника-частен жалбоподател П.В. в
полза на молителя „Алианц Банк
България„АД за сумата 87770,40 лв. – главница ,просрочена лихва в размер на 418,71 лв.-дължима по т.3.1
от договора в размер на 7 процентни
пункта годишно за периода от 20.05.2018 г. до 05.02.2019 г. и наказателна лихва в размер на 36,40 лв.за
периода 20.05.2018г-05.02.2019 г. по чл.3.2 от договора за кредит ,ведно със законната лихва върху главницата
,начиная от 08.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и
сумата 344,51 лв. – съдебно –деловодни разноски ,като вземането произтича
от сключен договор за
кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант от
17.09.2012 г. между банката и длъжника
,обявен за предсрочно изискуем на
оснт.9.1.2 от Общите условия за кредитиране на студенти и докторанти .
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П.И.В. ,ЕГН ********** *** ,съдебен адрес –гр.
Бургас ,ул. „Генерал Гурко“ № 7А-чрез адв. Светозар Арнаудов против определение № 443/22.05.2019 г. по същото
ч.гр.д. № 168/2019 г. на АРС ,с което е оставено без уважение искането му за
спиране на изпълнението по реда на чл. 420 ал. 2 ГПК на образуваното
въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение изпълнително дело №
20198000400278 по описа на ЧСИ Иелина Божилова ,рег.№ 800 на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.