РЕШЕНИЕ
№ 1051
гр. Стара Загора, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20245530103210 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с
чл. 110 ЗЗД.
Ищецът Д. П. Д., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на 08.03.2024
г. изпратил чрез електронна поща, подписано с електронен подпис, искане към ответното
дружество, с което поискал информация относно това дали ищецът има задължения към
дружеството, на какво основание били задълженията, и какъв бил размерът им, ако имало
такива. Била поискана и информация дали има образувани граждански или изпълнителни
дела във връзка с евентуалното наличие на вземания. С молбата се посочвало, че при
наличие на задължения, същите следвало да бъдат заличени от централен кредитен регистър
към БНБ, поради изтичане на петгодишна давност и отказ за заплащане.
В законовия срок бил получен отговор с изх. № 00517 от 19.03.2024 г. от юрисконсулт
на дружеството, с който се заявявало, че ищецът имал изискуемо и незаплатено задължение
към „Еос Матрикс“ ЕООД, произтичащо от Договор за *************, сключен с Юробанк
България АД. С отговора се пояснявало също, че на 18.01.2016 г. бил сключен договор за
цесия между „Юробанк България“ АД /цедент/ и „Еос Матрикс“ ЕООД /цесионер/. С
договора за цесия, вземането по договора за кредит било цедирано на цесионера и считано
от 18.01.2016 г. кредитор по задължението се явявало ответното дружество. Съобщавало се
също, че във връзка със задължението нямало образувани изпълнителни или граждански
производства и че към дата 19.03.2014 г., вземането било непогасено и изискуемо, като
възлизало на стойност от 2201,83 лв.
1
С отговора също така се посочвали задълженията на финансовите институции за
ежемесечно подаване на информация до ЦКР на БНБ, относно кредитната задлъжнялост на
своите клиенти, с което се отказвало удовлетворяване на молбата и заличаване на
задължението на ищеца от ЦКР към БНБ, като така или иначе не се признавало, че
вземането било погасено по давност.
Срещу отказа на „Еос Матрикс“ ЕООД, била подадена жалба от ищеца, с която се
искало обявяване на отказа за незаконосъобразен и задължаване на кредитора да подаде
информация за изменението на кредита в ЦКР, след което да спре подаването на личните
данни на Д. П. Д. в Централния кредитен регистър. Във връзка с подадената жалба срещу
отказа на „Еос Матрикс“ ЕООД, било образувано административно дело № 20247220700203,
по описа на Административен съд - Сливен.
С Решение 1315 от 05.07.2024 г. по административно дело *************, съдебеният
състав отхвърлил жалбата на ищеца с мотивите, че законосъобразно били обработвани
личните данни от администратора „Еос Матрикс“ ЕООД, чрез предаването им към ЦКР.
Посочвало се, че въпросите, свързани с изтеклата погасителна давност на задължението по
договора за кредит - кога бил началния момент, от който започнала да тече давността, дали
е спирана или прекъсвана, не били от компетентността на административния съд.
В тази връзка, според ищеца, за него е налице правен интерес от предявяването на
настоящата искова молба. Счита, че задълженията му са погасени по давност и следва да
бъдат премахнати от справката за кредитна задлъжнялост към БНБ - Централния кредитен
регистър. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Вземанията по кредити се погасявали
именно с изтичане на общия 5-годишен давностен срок. В настоящия случай, Договор за
кредитна карта Visa бил сключен на 29.03.2010 г., след което нямало никакви предприети
действия от страна на някой от кредиторите /Юробанк България АД или „Еос Матрикс“
ЕООД/, във връзка с процесния договор за кредит. Поради това пасивно поведение на
ответника, счита, че към настоящия момент вземането е погасено по давност.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД, погасяването на главното вземане обуславяло и погасяването
на произтичащите от него допълнителни акцесорни права за обезщетения за забава, лихви,
такси и разноски.
Посочва още, че съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба 22 за Централния кредитен регистър,
когато лице установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен
регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до институцията по чл. 4, ал.
1, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност. В тази
връзка, счита, че след като бъде установено от съда, че вземането е погасено по давност, ще
има правната възможност да поиска корекция и заличаване на своето задължение от
Централния кредитен регистър. Това за ищеца била единствената правна възможност към
момента, предвид обстоятелството, че разпоредбата на ал. 4 от чл. 24 била отменена през
2015 година.
2
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д. П. Д. не
дължи сумата от 2201,83 на „Еос Матрикс“ ЕООД, във връзка с Договор за *************,
поради погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Еос Матрикс“
ЕООД, който, чрез процесуалния си представител, счита иска за недопустим, поради липса
на правен интерес. Посочва съдебна практика, обективирана в Определение № 128 от
11.03.2024г. по в.ч.гр.д. 114/2024 ОС-Пазарджик; Решение № 158 от 13.02.2024г. на PC
Плевен по гр.д. № 2335/2023г.; Определение № 724 от 21.03.2022 г. на ОС - Пловдив по
в.ч.гр.д. № 364/2022 г.; Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр.д. № 694/2019 г., III г.о.,
ГК; Решение № 2843 от 18.02.2024 г. на СРС по гр.д. № 30859/2023 г., според която, след
като не са били предприети съдебни мерки за процесните вземания - действия по издаване
на изпълнителен титул или образуване на принудително изпълнение, длъжникът не може да
се защитава чрез предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
вземането. Излага подробни доводи, че след като не е налице висящо изпълнително
производство, то за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно осн.
чл. 439 от ГПК. Посочва съдебна практика.
Твърди, че дори вземането да е погасено по давност, за „Еос Матрикс“ ЕООД не отпада
задължението по чл. 10 от нар. 22 на БНБ „ Чл. 10. (1) (Изм.-ДВ, бр. 31 от 2012 г., в сила oт
30 април 2012 г.;доп. - ДВ, бр. 37 от 2018 г.) Институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да
събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за
всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до
окончателното им погасяване.“ От така изложената фактическа обстановка било видно, че
ответникът не е нарушил закона, не е извършил незаконосъобразни действия по отношение
на подаваната информация в ЦКР.
Относно основателността на предявения иск – счита, че погасителната давност не води
до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено.
Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да
дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му
изпълнение. Аргумент в тази връзка можело да се изведе и от разпоредбата на чл.118 ЗЗД,
според която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане било
дължимо плащане, представлявало погасяване на съществуващо задължение, и то на същото
задължение, което е съществувало и преди изтичане на давностния срок.
С оглед на гореизложеното счита така предявеният иск за недопустим, поради липсата
на положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес, като моли
производството да бъде прекратено.
В случай, че съдът приеме за разглеждане предявената претенция, моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски.
Претендира за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата
3
молба по изложените в нея доводи. Прилага списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. Депозира молба, с която поддържа изцяло изложеното в отговора си по чл.131
ГПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и
в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена
следната фактическа и правна обстановка:
По делото не се спори, че между ищеца и „Юробанк България“ ЕАД е бил сключен
Договор за кредитна карта ************* Не се спори също, че кредиторът на 18.01.2016г. е
прехвърлил вземането си по договора на ответното дружество „ЕОС Матрикс” ЕООД, както
и че цесията е била надлежно съобщена на ищеца.
Видно от приетите като писмени доказателства по делото искане от ищеца от
08.03.2024г., отговор с изх. № 00517/19.03.2024 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и Решение
№************* на Административен съд Сливен, се установява, че в Централния кредитен
регистър към БНБ фигурира задължение на ищеца Д. Д. към „ЕОС Матрикс“ ЕООД
възникнало на 29.03.2010 г. по договор за кредитна карта VC-142995 с дата на издължаване -
01.04.2016 г. Видно от приложение към потвърждение към извършена цесия към дата
31.12.2015г. прехвърленото вземане на ответното дружество е било в размер на 1784.26 лв.,
включващо главница- 969,84 лв., лихви-131,09 лв.,такси и разноски-683,33 лв. Към дата
19.03.2024г. задължението на ищеца е в размер на 2201,83 лв. Именно посочените писмени
доказателства, установяващи съществуването на процесното вземане на ищеца по
отношение на ответника, обосновават наличието на правен интерес от предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск, в каквато насока е и основното възражение на
ответника.
Според ищеца, вземането по процесния договор е погасено поради изтекла
погасителна давност. В случая, престацията за плащане по договор за кредит е неделима
престация, по отношение на която важи общата петгодишна давност. Не е спорно, че
падежът за плащане на задължението е настъпил през 2016г. До подаване на исковата молба
са изтекли повече от пет години. Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на давността
съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова давност. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не установява, нито твърди, че е налице прекъсване на
давностния период. Поради изложеното, съдът следва да приеме за установено, че вземането
по Договор за кредитна карта *************, сключен между ищеца и „Юробанк България“
АД, е погасено поради изтекла погасителна давност.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
сумата 2201,83 лева по договор за *************, се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 88,07 лв. заплатена държавна
такса.
По делото е направеното искане от ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение, като е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
му е предоставена безплатна правна помощ. На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата,
във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът следва да определи адвокатско възнаграждение за Еднолично
адвокатско дружество М., в размер на 624,22 лв., с включен ДДС.
Воден от горните мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Витоша”, кв.’’Малинова
долина”, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Райна Иванова
Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, че Д. П. Д., ЕГН **********, от
гр*************, НЕ ДЪЛЖИ сумата 2201,83 лв. – главница по Договор за кредитна карта
*************, сключен с „Юробанк България“ АД, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район “Витоша”, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” №4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова и
Тихомир Иванов Вълчев, да заплати на Д. П. Д., ЕГН **********, от гр*************,
сумата в размер на 88,07 лв. , представляваща заплатена по делото държавна такса.
ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район “Витоша”, кв.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията” №4-6, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова и
Тихомир Иванов Вълчев да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК
*********, представлявано от адв. М. В. М., със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ул.„Александър Батенберг“ № 28, ет.5, офис 42, сума в размер на 624,22 лв. ,
представляващи адвокатско възнаграждение с включен ДДС, дължимо на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5