Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058 / 11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На дванадесети ноември две
хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.......434.......по
описа за............2020..................година
Производството по настоящото дело
е било образувано по повод подадената искова молба от ищецът Н.Ж.Н. с която той
е предявил иск с правно основание чл. 48 ал.7 от Закона за управление на
етажната собственост срещу ответниците М.П.Ж.
, Т.М.К. и П.М.Ж. , както и моли
съда да постанови съдебно решение с
което да осъди същите ответници сумата от 375 лв. представляваща припадащата
се на същите ответници част от
необходимите разноски извършени
за частичния ремонт на покрива на
сградата , която е в режим на етажна
собственост находяща се в гр.
Карнобат, на ул. Тодор Каблешков 4 бл. 9 вх. 1, ведно със законната лихва
върху същата главница , начиная от датата на предявяването на иска в Районен
съд Карнобат до окончателното й
изплащане и моли същите ответници да бъдат осъдени да му заплатят
всички направени от него съдебно
деловодни разноски по делото, включително и адвокатски хонорар.
В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез
процесуалният му представител и се иска неговото
уважаване изцяло така както е предявен.
Ответните страни респективно
ответниците М.Ж. , Т.К. и П.Ж. са редовно уведомени за предявения срещу тях иск ,
на които съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно
заседание , като същите ответници са подали писмени отговори в определения им от
съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който оспорват частично същия иск като същите твърдят
, че искът се явява частично
основателен за общата сума от 97, 95 лв.
, от която сума първата ответница М.Ж. дължи сумата от 65, 30 лв. , а всяка от останалите
ответници Т.К. и П.Ж. дължат всяка от
тях от сумата от по на 16, 33 лв. и
молят съдът да уважи иска в тези му размери , а в
останалата му част до пълния му предявен размер от 375 лв. съдът да го отхвърли
като неоснователен по съображения
посочени от тях в отговора им на исковата молба . Ответниците молят съдът да
им присъди направените от тях съдебни разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от иска съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК .
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
исковата си молба ищцата Н.Ж. твърди , че е ползвател на жилище – апартамент находящ се на
последния жилищен четвърти етаж на сграда находяща се на административен адрес
в гр. Карнобат , на ул. Тодор Каблешков № 4 бл. 9 вх. 1 ет. 4 .Същата сочи , че през месец
септември 2019 г. е извършила необходим
частичен ремонт на покрива на сградата
над апартамента в който живее , който течал и течът прониквал в апартамента
който ползвала , като за този ремонт заплатила сумата от 1500 лв. , като по
този начин претендира от ответниците като собственици на един от четирите
апартамента които са под апартамента в който живее сумата от 375 лв. разходи
извършени за частичен ремонт на покрива
, ведно със законната лихва върху същата сума , начиная от датата на
предявяването на исковата молба в Районен съд Карнобат.
Ответниците
в отговора си на исковата молба с която е предявен настоящия иск срещу тях оспорват същия от една страна като недопустим
, а от друга страна като частично основателен
по съображения изложени от тях в подадените от тях отговори на исковата
молба, по които съдът намира , че следва да се произнесе.
Ответниците
твърдят, че искът се явява недопустим и молят производството да бъде прекратено
като такова тъй като били налице следните условия затова – от една страна производството по настоящия
иск се явявало недопустимо тъй като ищцата не била предявила първо вземането
си пред общото събрание на етажната
собственост първо по реда на чл. 48 ал.6
от ЗУЕС и едва след това можела да
предяви редовно настоящия иск и второ- че настоящия иск по чл. 48 ал. 7 от ЗУЕС
можел да бъде предявен само от собственик
в етажната собственост , какъвто ищцата
не твърди да е. Съдът намира , че разпоредбата на чл. 48
ЗУЕС,
определя общи правила за извършване на ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, като предписва, че това се извършва само по
решение на общото събрание на собствениците /чл. 48, ал. 1
ЗУЕС/.
Посочен е също така реда за вземане на решение от общото събрание и начина на
разпределение на сумите по взети решения за ремонт, реконструкция и
преустройство на общите части. Наред с тези общи правила, разпоредбата на чл. 48
ЗУЕС
предвижда и изключения от установения принцип, като тези отклонения касаят
хипотези на т. нар. "необходим ремонт". При нужда от извършването на
необходими ремонт на общите части, финансирането му се извършва с решение на
управителния съвет /управител/, като разходите се одобряват от общото събрание удостоверени с платежни документи. Ал. 6 от
тази разпоредба предвижда, че всеки собственик може да извърши със собствени
средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без
решение на общото събрание, като разходите за извършване на ремонта, направени от
собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или
се прихващат от дължимите от него вноски, след представяне на документи,
удостоверяващи плащанията. В случай че разходите, извършени от собственик, не бъдат
възстановени по посочения по -горе ред, той има право да предяви иск срещу
останалите собственици / чл. 48, ал.7
ЗУЕС/.
С оглед на това, съдът намира, че се касае за две отделни хипотези, уредени в ал.6 и ал.7 на чл. 48 ЗУЕС и възможности на собственика извършил
ремонта със собствени средства-или да поиска от Общото събрание на етажната
собственост да му се възстановят или прихванат вложените от него средства за
ремонта, или да предяви иск срещу останалите собственици по реда на чл. 47, ал.7 ЗУЕС. В тази връзка неоснователно е
възражението на ответниците, че предпоставка за уважаване на един такъв иск е
наличие на решение на ОСЕС за отказ да се възстановят тези средства и едва
тогава да възникне възможността на собственика пряко да търси вложените от него
средства от останалите собственици. Такава връзка и зависимост между двете
разпоредби и възможностсъдът намира , че не е налице респ. няма. . Поради това съдът намира,
че разпоредбата на чл. 48, ал.7 ЗУЕС е самостоятелна възможност на собственика,
който е извършил необходим ремонт на обща част на сградата, да търси и
предявява претенциите си по съдебен ред срещу останалите собственици. Предвид
изложеното съда намира, че е налице именно хипотезата на чл. 48, ал.7 ЗУЕС, която както се посочи по - горе е изключение от общите
правила, т.е. явява се специална, именно поради характера на ремонта, който
представлява дейност свързана с привеждането на общите части в съответствие с
нормалните изисквания за техническа пригодност, която подпомага да се отстранят
пречки или неудобства при ползването на сграда или обособени обекти в тях. В случая безспорно се установи, че
ремонта, извършен от ищцата на покривното пространство над жилището представлява необходим
такъв, затова както бе посочено и по - горе от съда последното не изключва възможността
собственикът, извършил ремонта за своя сметка, да търси разходите от останалите
собственици. По начало тази разпоредба почива на принципа на неоснователното
обогатяване и всъщност е проявление на основното правило да не се допуска
разместване на имуществени блага- обогатяване на един за сметка на друг, или
обратното. Следователно съдът намира , че искът по чл.
48 ал.6 от ЗУЕС и чл. 48 ал. 7 от ЗУЕС са различни по вид искове , като няма пречка ищцата да избере сама кой
от двата иска да предяви , което тя е и сторила като е предявила настоящия
иск срещу ответниците . Затова съдът
намира, че не е налице твърдяната от ответниците недопустимост на така
предявения иск.С оглед на факта , че действително ищцата не се явява собственик
в етажната собственост , а е ползвател на апартамента , то съдът намира , че
това касае основателността на предявения иск, а не и неговата недопустимост.
Затова и съдът намира , че следва да разгледа иска по същество.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданското съдопроизводство и на основание чл. 154, ал.1
ГПК именно ищцата при
условията на пълно и главно доказване следваше да установи в тяхната
кумулативна съвкупност следните обстоятелства за уважаването на така предявения от нея иск по чл. 48 ал. 7 от ЗУЕС : 1/
качеството на етажни собственици на всяка от страните по делото в процесната
сграда; 2/ извършването на ремонт на общите части на сградата от ищцата със
собствени средства; 3/извършеният ремонт да е бил необходим-т.е. обективна
наложителност на извършените от ищцата разноски; 4/общият размер на разноските
и разпределение отговорността за тези разноски спрямо всеки един от
ответниците, съобразно притежаваната от този ответник идеална част от общите
части на сградата
В конкретния случай не е
спорно, че процесната сграда е на четири жилищни етажа, с по 4 самостоятелни обекта (апартамент) на етаж или общо 16
апартамента , като в случая не следва да намери приложение нормата на чл.
3 от ,
съгласно която за управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече
от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл.30, ал.3, чл.31, ал.1 и чл.32 от Закона за собствеността,
т.е. - всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си; - всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им; общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който
и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно, назначава управител на общата вещ . Не се
оспорва от страните по делото , че ищцата е извършила ремонт на част от
покривното пространство на сградата която е етажна собственост на горепосочения
адм. адрес.Същия покрив е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС. Според параграф 1 т.8 от ДР на ЗУЕС, "Необходим ремонт" е дейност за привеждане на сградата,
на общи части, ... включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени
пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните
обекти в нея".С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът
намира, че ищцата е установила по пътя на пълното и главно доказване
необходимостта от извършването на ремонт на покрива на сградата, находящ се
непосредствено над нейния апартамент, тъй като непрекъснатите течове, дължащи
се на компрометирани елементи и дефекти са създавали пречки и неудобства за
нормалното ползване на самостоятелния обект – апартамент в който живее .Съдът
намира, че с оглед така коментираните по-горе писмени доказателства, се налага
изводът, че ремонтът е бил неотложен по см. на параграф 1 т.9 ДР на
ЗУЕС
предвид обстоятелството, че се касае за пропускащ покрив на прага на зимния
сезон, и с оглед предотвратяване настъпването на последващи течове и повреди,
съответно предотвратяване разрушаване на покривната част от сградата. Но съдът намира , че ищцата не се явява собственик на
процесния апартамент в етажната собственост и по този начин не се явява активно
легитимирана да предяви настоящия иск по чл. 48 ал.7 от ЗУЕС поради липсата й
на това качество. Освен това съдът намира, че не е проведено общо събрание на
собствениците в етажната собственост за извършване на процесния ремонт от
ищцата и
същата неправилно претендира и съответните припадащи се разходи от този
ремонт на стойност 1500 лв. за който има писмени доказателства по делото , че е
извършен в размер на сумата от 375 лв.
от ищците , тъй като същите припадащи се разходи за извършения ремонт се
определят съобразно разпоредбата на чл. 41 от ЗС – за всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е
длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за
възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето
решение от общото събрание, т.е. отговорността в направените
разходи на всеки собственик в ЕС е до
размера , съотвестващ на дело му в общите части на сградата . Само на това основание , че не е налице факта ,
че ищцата не се явява собственик в етажната собственост , респ. , че не е
налице първата кумулативна предпоставка за уважаването на настоящия иск , то
съдът намира , че искът се явява неоснователен. Ответниците са представили като
доказателство по настоящото дело нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 172 том XIII рег. № 8233 дело №
1369 от 21.12.2001 г. на нотариус Т. Великов с район на действие- района на
Районен съд Карнобат и удостоверение за
наследниците на М.К.Ж. изх. № 1013 от
07.08.2020 г. издадено от Община Карнобат от който е видно , че М.Ж. притежава
4/ 6 ид. части , а Т.К. и П.Ж. притежават всяка по на 1 / 6 ид. части от
жилище- апартамент № 1 на втори етаж , вход първи от същата жилищна сграда на блок 9 на ул. Тодор Каблешков № 4 , ведно
с 6, 53 % ид. части от общите части на
същата жилищна сграда – блок. По този начин същите съобразно притежаваните от
тях ид. части от общите части на сградата
дължат наистина общата сума от
97, 95 лв. представляваща припадащите им
се части от напрвените разходи за ремонт
, от която сума М.П. дължи сумата
от 65, 30 лв. , Т.К. дължи сумата от 16, 33 лв. и П.Ж. дължи сумата от 16, 33
лв. . Тъй като ответниците признават , че искът се явява основателен в тази му
част то съдът намира , че следва да го уважи в същата част , а до пълния му
предявен размер от 375 лв. така предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По
отношение на претендираните съдебни разноски по делото от страните, съдът
намира следното : Страните в процеса са
поискали присъждане на направените от тях в процеса съдебни разноски. От страна
на ищеца Н.Н. се доказаха за заплатени реално съдебни разноски в размер на
сумата от 200 лв. .Ответника М.П. е
заплатил съдебни разноски в общ размер на сумата от 300 лв.,ответника Т.К. е
заплатил съдебни разноски в размер на сумата от 75 лв. и ответника П.Ж. е
заплатил съдебни разноски в размер на сумата от 75 лв. .
Поради
това съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца Н.Н. следва да бъдат присъдени съдебни разноски по
настоящото дело съразмерно с уважената респ.
отхвърлената част от иска които се явяват в размер на сумата от 52, 24
лв. .С оглед размера на отхвърлената част на иска на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника М.П. следва да се присъдят съдебни разноски в размер на сумата
от 249 лв.,на ответника Т.К. следва да
се присъдят съдебни разноски в размер на сумата от 71, 73 лв. и на ответника П.Ж. следва
да се присъдят съдебни разноски в размер на сумата от 71 , 73 лв. .
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.П.Ж. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** ул. Тодор Каблешков № 4 бл. 9 вх. 1 ет. 2 / ,
същата със съдебен адресат- адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на кантора на
АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат ,
обл. Бургаска ул. Сашо Кофарджиев № 2 , Т.М.К. с ЕГН ********** *** същата със съдебен адресат- адв. С.Х. Гонкова
– Трайкова с адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. Сашо
Кофарджиев № 2 и П.М.Ж. с ЕГН ********** *** същата със съдебен адресат- адв. С.Х.
Гонкова – Трайкова с адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. Сашо
Кофарджиев № 2 да заплатят на Н.Ж.Н. с ЕГН ********** *** , същата с
пълномощник и съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа – адв. Д.Д.В. с адрес *** общата сума от 97, 95 лв. от
която : М.П.Ж. дължи сумата от 65, 30 лв. , Т.М.К. дължи сумата от 16, 33 лв. и
П.М.Ж. дължи сумата от 16, 33 лв. , представляваща припадащата се на същите част от
необходимите разходи извършени
за частичния ремонт на покрива на
сградата , която е в режим на етажна
собственост находяща се в гр.
Карнобат, на ул. Тодор Каблешков 4 бл. 9 вх. 1, ведно със законната лихва
върху същата главница , начиная от датата на предявяването на иска в Районен
съд Карнобат 11.06.2020 г. до
окончателното й изплащане на основание чл. 48 ал. 7 от Закона за управление на
етажната собственост , като отхвърля същия иск за разликата над 97, 95 лв. до
пълния му предявен размер от 375 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.П.Ж. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** ул. Тодор Каблешков № 4 бл. 9 вх. 1 ет. 2 ,
същата със съдебен адресат- адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на кантора на
АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат ,
обл. Бургаска ул. Сашо Кофарджиев № 2 , Т.М.К. с ЕГН ********** *** същата със съдебен адресат- адв. С.Х. Гонкова
– Трайкова с адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. Сашо
Кофарджиев № 2 и П.М.Ж. с ЕГН ********** *** същата със съдебен адресат- адв. С.Х.
Гонкова – Трайкова с адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. Сашо
Кофарджиев № 2 да заплатят на Н.Ж.Н. с ЕГН ********** *** , същата с
пълномощник и съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа – адв. Д.Д.В. с адрес *** сумата от 52, 24 лв. представляваща
направените от нея съдебни разноски по
настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК изчислени съразмерно на уважената част от иска .
ОСЪЖДА Н.Ж.Н. с ЕГН ********** *** ,
същата с пълномощник и съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа – адв. Д.Д.В. с адрес ***
да заплати на М.П.Ж. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** ул. Тодор Каблешков № 4 бл. 9 вх. 1 ет. 2 ,
същата със съдебен адресат- адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на кантора на
АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат ,
обл. Бургаска ул. Сашо Кофарджиев № 2 сумата
от 249 лв. представляваща направените от нея съдебни разноски по настоящото дело на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК съразмерно
отхвърлената част от иска .
ОСЪЖДА Н.Ж.Н. с ЕГН ********** *** ,
същата с пълномощник и съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа – адв. Д.Д.В. с адрес ***
да заплати на Т.М.К. с ЕГН ********** *** същата със съдебен адресат- адв. С.Х. Гонкова
– Трайкова с адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. Сашо
Кофарджиев № 2 сумата от 71, 73
лв. представляваща направените от
нея съдебни разноски по настоящото дело
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК съразмерно
отхвърлената част от иска .
ОСЪЖДА Н.Ж.Н. с ЕГН ********** *** ,
същата с пълномощник и съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа – адв. Д.Д.В. с адрес ***
да заплати на П.М.Ж. с ЕГН ********** *** същата със съдебен адресат-
адв. С.Х. Гонкова – Трайкова с адрес на кантора на АД Трайков и Гонкова в гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. Сашо
Кофарджиев № 2 сумата от 71, 73
лв. представляваща направените от
нея съдебни разноски по настоящото дело
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК съразмерно
отхвърлената част от иска
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: