Р Е Ш Е Н И Е
№1766/18.9.2019г.
Град Пловдив, 18.09.2019
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 203 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на Б.Г.К. *** против решение № 351, взето по протокол № 16 от 27.09.2018 г. на
Общински съвет Пловдив, с което е одобрен проект за изменение на ПУП – ПУР
„Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна гара Пловдив,
свързващ бул. „Васил Априлов“ и бул. „Македония“ към „Проект „Рехабилитация на
железопътен участник Пловдив – Бургас – фаза 2“, „Проект 1: Развитие на
железопътен възел Пловдив“, участък № 11 Централна гара Пловдив, в частта
относно собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор
56784.531.1813.
Според жалбоподателя
оспореното решение е нищожно поради липса на компетентност на органа, който го
е издал, и незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби.
Иска се обявяване нищожността на оспореното решение или алтернативно неговата отмяна
като незаконосъобразно, както и присъждане на разноските по делото.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от активно легитимирано лице, собственик на имот – предмет на плана,
заинтересовано лице по смисъла на чл.131, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 ЗУТ.
Жалбата е подадена в преклузивния 30-дневен срок от съобщаването, извършено чрез
„Държавен вестник“, брой 96 от 20.11.2018 г. (л.102-104). Жалбата е против решение
на общинския съвет, което съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а
разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:
Производството е инициирано от ДЗЗД „Тракия консулт“ със заявление вх.№
15Ф8403-2 от 13.04.2016 г. (л.49) и въз основа на решение на ЕСУТ при община
Пловдив, взето по протокол № 22 от 22.06.2016 г. (л.47 и 48), а проектирането е
разрешено с решение № 401, взето по протокол № 15 от 13.09.2016 г. на Общински
съвет Пловдив (л.45 и 46), и заповед № 16ОА3178 от 23.11.2016 г. на кмета на
община Пловдив (л.44). Проектът е разглеждан неколкократно от ЕСУТ при община
Пловдив и е връщан на проектанта за отстраняване на нередовности. Окончателният
проект е разгледан и приет от ЕСУТ при община Пловдив с решение, взето по
протокол № 20 от 06.06.2018 г. (л.20-25), след което е одобрен от Общински
съвет Пловдив с оспореното решение № 351, взето по протокол № 16 от 27.09.2018
г. – предмет на настоящото производство.
Представените в хода на съдебното производство от процесуалния представител
на ответника писмени доказателства не представляват нови такива, доколкото са
част от административната преписка по издаване на оспореното решение и са
налични по преписката, като са представени още при постъпване на жалбата в съда
и описани в придружителното писмо. Единствено Годишната програма на община
Пловдив за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2018 г.
е представена в цялост за първи път в съдебното заседание, проведено на
12.09.2019 г., но тази програма няма фактическо и правно значение за законосъобразността
на оспореното решение, а има отношение единствено към реда за обжалване на
съдебното решение, доколкото с цитираната годишна програма, раздел VІ „Обекти
от първостепенно значение по чл.8, ал.9 ЗОС“, т.3 проектът за изменение на ПУП
– ПУР за осигуряване на устройствени условия за реализиране на „Комуникационно-транспортен
пробив под ж.п. ареал на Централна гара Пловдив, свързващ бул. „Васил Априлов“
и бул. „Македония“, е обявен за общински обект от първостепенно значение.
При тези факти съдът
намира, че оспореното решение в обжалваната му част е законосъобразно.
Не се споделя
възражението на жалбоподателя, че оспореното решение е издадено от
некомпетентен орган. С оспореното решение е одобрено изменение на подробния
устройствен план в част регулация и то само по отношение на уличната регулация
за „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п. ареал на Централна гара Пловдив,
свързващ бул. „Васил Априлов“ и бул. „Македония“.
Съгласно чл.129, ал.1 ЗУТ подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по
доклад на кмета на общината, а съгласно чл.129, ал.3, т.2, б.“в“ ЗУТ
(неправилно посочен в жалбата като чл.129, ал.3, т.4 ЗУТ) подробният
устройствен план се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие
и благоустройството за републиканските пътища, железопътните магистрали и
железопътните линии. Т.е., компетентността на министъра е специална и
ограничена до изчерпателно изброените в закона три хипотези, като настоящата
разработка не попада в нито една от тези хипотези, защото с нея се изменя
единствено уличната регулация и по никакъв начин не се засягат железопътните
линии в района на гара Пловдив, под която ще бъде направен пробив за
съединяване на два основни и първостепенни за град Пловдив булеварда.
Следователно оспореното решение е издадено от компетентния за това орган,
определен в нормата на чл.129, ал.1 ЗУТ, защото с процесната разработка се
засягат повече от три квартала и съответно подробният устройствен план не би
могъл да бъде одобрен със заповед на кмета на общината в хипотезата на чл.129,
ал.2 ЗУТ.
Не са налице
съществени нарушения на административнопроизводствени-те правила и не е налице противоречие
с материалноправните разпоредби, каквото общо и неконкретизирано оплакване е
направено в жалбата.
Разрешението за
изработване на процесния проект е издадено от компетентния орган – общинския
съвет, който с решение № 401, взето по протокол № 15 от 13.09.2016 г. (л.45-46)
е допуснал изработването на проект за изменение на ПУП – ПУР за осигуряване на
устройствени условия за реализиране на „Комуникационно-транспортен пробив под
ж.п. ареал на Централна гара Пловдив, свързващ бул. „Васил Априлов“ и бул.
„Македония“, като е възложено на кмета на общината да извърши необходимите
действия по реда на ЗУТ за изпълнение на настоящото решение. Случаят попада
именно в хипотезата на чл.124а, ал.1 ЗУТ, противно на твърдяното в жалбата,
поради което и следва да се приеме, че разрешението за изработване на проект за
подробен устройствен план е издадено от компетентния орган, посочен в тази
правна норма.
Съгласно изричната
норма на чл.124б, ал.3 ЗУТ
решенията
и заповедите по чл.124 и чл.124а не подлежат на оспорване, следователно решение
№ 401, взето по протокол № 15 от 13.09.2016 г., на Общински съвет Пловдив е
влязло в сила от датата на неговото приемане. Съответно без правно значение за
тяхната законосъобразност и стабилитет е обстоятелството, дали са били съобщени
на заинтересованите лица, в каквато насока е оплакването на жалбоподателя.
Не се споделя също
възражението на жалбоподателя за липса на форма и конкретно за непосочване на
фактическите основания за издаване на оспореното решение, което категорично не
се потвърждава от съдържанието на самото решение. То съдържа в достатъчна
степен подробни и ясни мотиви, указващи на причините за вземането му – одобрен
предварителен проект на ПУП – ПР на Централна градска част, град Пловдив,
одобрен Общ устройствен план на град Пловдив от 2007 г., с който е предвидено
изграждането на пробив под ж.п. ареал на Централна гара Пловдив, свързващ бул.
„Васил Априлов“ и бул. „Македония“, и предвиждане на мероприятия от публичен
характер – създаване на нови и разширяване на съществуващи улици за
задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин
освен чрез създаване на необходимата техническа инфраструктура. В мотивите на
оспореното решение е описана също цялата процедура, през която е преминал
проектът до неговото одобряване. Т.е., от самото съдържание на оспореното
решение е видно, че възражението на жалбоподателя е напълно неоснователно и
недоказано.
От друга страна,
според правната теория и константната съдебна практика мотивите на
административния акт може да се съдържат и в други документи, създадени в хода
на административното производство по неговото издаване. В този смисъл в
административната преписка се съдържат решенията на ЕСУТ при община Пловдив и
предложенията на кмета на общината до общинския съвет, в които също се съдържа подробно
изложение на фактическите обстоятелства, налагащи допускането да се изработи
процесния проект и необходимостта от неговото одобряване.
Не се споделя също възражението
на жалбоподателя за нарушаване на изискването на чл.108, ал.5 ЗУТ, съгласно
която норма предвижданията на
плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за
целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите.
Процесният план касае
общински обект от първостепенно значение по смисъла на § 5, т.73 ДР ЗУТ. Съгласно
легалното определение на общински
обекти от първостепенно значение, съдържащ се в цитираната правна норма, това
са общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната
улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни
паркове, както и други обекти – публична общинска собственост, определени в
програмата по чл.8, ал.9 ЗОС за обекти от първостепенно значение. Както се каза
по-горе, процесният план е включен в Годишната програма на община Пловдив за
управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2018 г., раздел
VІ „Обекти от първостепенно значение по чл.8, ал.9 ЗОС“ под № 3, защото има
значение за създаване на по-надеждна и по-достъпна транспортна комуникация
между отделните части и райони на град Пловдив чрез изграждането на нови и
разширяването на съществуващи улици, което да отговори на нуждите на гражданите
и да съобрази техният непрекъснато нарастващ брой. От друга страна, проектът
касае улици от първостепенната улична мрежа. Т.е., категорично представлява
общински обект от първостепенно значение, с осъществяването на който се цели
преди всичко задоволяване на обществени нужди.
В този смисъл,
съобразявайки нормата на чл.108, ал.5 ЗУТ, компетентният орган е длъжен да
одобри такова изменение на действащия план, което едновременно да защити
обществения интерес и да даде най-целесъобразното и най-икономично
осъществимото устройство на конкретната територия, което предвижда в най-малка
степен засягане на вещните права на заинтересованите лица. Жалбоподателят не е
доказал (при неговата доказателствена тежест) твърдението си, че съществува
друг, по-икономичен начин за изграждане на нова улица, свързваща бул.
„Македония“ с ул. „Димитър Талев“, в който участък попада собствения му
поземлен имот с идентификатор 56784.531.1813. От графичната част на оспореното
решение, окончателен проект е видно, че при проектиране на новата улица целта е
била запазване на кварталите, определени за зеленина и за търговски комплекс,
които са останали незасегнати от предвижданията на новия план, с което е защитен
общественият интерес. Т.е., давайки превес на обществения интерес,
административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон и крайният
извод, който се налага, е, че при одобряване на процесния проект е спазено
правилото на чл.108, ал.5 ЗУТ за икономично осъществяване на предвижданията на
плана и целесъобразно устройство на засегнатите квартали. Още повече, че
жалбоподателят не доказа съществуването на друг вариант за по-икономично и
по-целесъобразно устройство на територията, попадаща в обхвата на процесната
разработка.
Неконкретизирано и
недоказано е възражението на жалбоподателя за липса на част от задължителните
реквизити, изисквани от нормите на Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и
съдържанието на устройствените планове. От друга страна, от представената
административна преписка е видно, че проектът съдържа всички части –
архитектурна, водоснабдяване, канализация, електротехническа, газификация,
пътна, вертикална планировка, паркоустройство и благоустройство, като преди
одобряването неколкократно е бил връщан за доработване и окомплектоване именно
в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 14.06.2001 г.
Водим от всичко
изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се
отхвърли. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноските по делото, изразяващи се
в заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева (договор за правна
защита, платежно нареждане и фактура – л.264, 265 и 266), поради което следва
да бъде осъден жалбоподателят на основание чл.143, ал.4 АПК да заплати на
община Пловдив тази сума. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.К., ЕГН **********,***,
против решение
№ 351, взето по протокол № 16 от 27.09.2018 г. на Общински съвет Пловдив, с
което е одобрен проект за изменение на ПУП – ПУР „Комуникационно-транспортен
пробив под ж.п. ареал на Централна гара Пловдив, свързващ бул. „Васил Априлов“
и бул. „Македония“ към „Проект „Рехабилитация на железопътен участник Пловдив –
Бургас – фаза 2“, „Проект 1: Развитие на железопътен възел Пловдив“, участък №
11 Централна гара Пловдив, в частта относно собствения на жалбоподателя
поземлен имот с идентификатор 56784.531.1813 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Пловдив.
ОСЪЖДА Б.Г.К., ЕГН **********,***,
да заплати на община Пловдив сумата 600 (шестстотин) лева, адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно съгласно чл.215, ал.7, т.3 ЗУТ и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: