Решение по дело №2050/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1807
Дата: 16 ноември 2021 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20217040702050
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1807                         16.11.2021г.                          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ

                                                                                                           2.Димитър ГАЛЬОВ

Секретаря: К.Л.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 2050 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Профи Прес“ ЕООД, ЕИК *********, чрез законния си представител- управителя А.Л.З., чрез упълномощен процесуален представител,против Решение № 64 от 02.07.2021г., постановено по н.а.х.д. № 392 от 2021г. по описа на Районен съд Несебър. Счита решението за постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че решението е неправилно и необосновано „при изопачаване на фактическата обстановка и прилагането на закона от съда и предубеденост“. Сочи се, че съдът е установил различна фактическа обстановка от това, което е описано в ЕФ и не е взел предвид доводите на жалбоподателя, които водят до „единствения правилен извод, че фиша е неправилен и незаконосъобразен“. Позовава се на текста на ЕФ, според който като законен представител на фирмата- собственик на движещо се МПС се вменява нарушение на нейния управител, че не е сключил задължителна застраховка ГО. Никъде в ЕФ не било посочено, че юридическото лице е извършило нарушение, а същото било описано само като собственик на превозното средство, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът неточно възпроизвел и поправил посоченото в ЕФ, че законният представител не е сключил задължителна застраховка, с аргумента, че е посочена норма, която ангажира отговорността на юридическото лице. И самият диспозитив на ЕФ недвусмислено ангажирал отговорността на физическото лице- законен представител, като обаче му се налага имуществена санкция. Цитира се текста на ЕФ, според който „Уважаема госпожо, господине, за извършено нарушение… ви се налага имуществена санкция от 2000 лева. Никъде в ЕФ не било посочено, че фирмата собственик не притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Освен това никъде в електронния фиш не се посочвал термина „гражданска отговорност“, а било посочено само „ГО, което според касатора нямало правно значение, защото не съществувало в нормативен или в „поднормативен“ акт. С жалбата се иска отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш. Иска се присъждане и на „евентуални разноски“. В съдебно заседание касаторът не се представлява. С писмено становище вх.№ 10769/ 21.10.2021г. чрез пълномощник поддържа жалбата на сочените в нея основания и доводи.

Ответникът – ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалбата и не се представлява в съдебно заседание.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е потвърдил електронен фиш серия Г № 0028408 на ОДМВР Бургас, с който на касатора за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция“ в размер от 2000 лева. При постановяване на решение съдът е приел, че в проведеното администра-тивнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението е квалифицирано правилно, изпълнителното деяние е описано ясно и точно и няма съмнение досежно субекта на нарушението. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на деянието, надлежно установено с годно техническо средство при спазване реда и условията за това. Обсъдени са приложимите правни норми, както и направените от жалбоподателя възражения относно тезата му за неяснота относно санкционирания субект. Изрично е посочено, че обръщението „уважаеми господине…“ по никакъв начин не може да насочи към формиране на воля за наказване на субект- физическо лице, тъй като юридическите лица участват в обществените отношения чрез своите законни представители, които обичайно са физически лица. В този смисъл, описаното в ЕФ е именно обръщение към конкретния законен представител, но не може да обуслови извода, че последният е наказан в лично качество.   

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Мотивите на съдебното решение са изчерпателни и са израз на обективен анализ на доказателствата и приложимите законови разпоредби, поради което се споделят от настоящият съдебен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК касационната инстанция препраща към тях.

Възраженията на касатора са изцяло НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. Съдът е обсъдил установените по делото факти, а не е изопачил фактическата обстановка, както се твърди от касатора.

Не се установява никаква предубеденост от страна на съдебния състав, който детайлно е обсъдил релевантните към предмета на делото факти, установени в тяхната пълнота и е направил обективен анализ на доказателствата, обсъждайки конкретните възражения на жалбоподателя.

 Изведените от решаващия състав на съда правни изводи напълно кореспондират на приетите по делото доказателства и се основават на обсъдения в пълнота доказателствен материал.

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ буква „А”, т.10.1 от приложение № 1 е въведена с нормата на чл.461, т.1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в §1, т.33 от КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

Отговорността на касатора е ангажирана в хипотезата на чл.638, ал.4 във вр. ал.1, т.1 от КЗ, която разпоредба предвижда налагане на глоба от 250 лв. – за физическо лице, съответно имуществена санкция от 2 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец за собственик на МПС, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ дерогира правило на чл.189, ал.5 от ЗДвП за издирване на водача на МПС, когато управлението е установено с техническо средство по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, тъй като при установено с техническо средство управление на МПС, собственика му  носи отговорност за съставомерното бездействие да сключи договора за застраховка „ГО“ на автомобилистите, по силата на чл.638, ал.4, вр. с ал.1 от КЗ, както е процедирал административнонаказващия орган в случая.

Неоснователно е възражението на касатора за неяснота относно  подведения под отговорност субект, доколкото съдържанието на електронният фиш е утвърдено по образец от министъра на вътрешните работи /арг. от чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП/, а процесният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити.

Фактът, че в началната част на електронния фиш е записано обстоятелството „като законен представител…“ не води до извода, че той /управителят/ се санкционира, защото дружеството се представлява в обществените отношения именно от своя законен представител и по принцип това лице сключва договорите от името на юридическото лице, включително и договор за задължителна застраховка, като процесната. Дори това задължение в конкретното дружество да е било възложено на друго лице /пълномощник/, съгласно приложимите нормативни актове съответният собственик, в случаят юридическо лице се представлява от законния си представител- управителя. Императивната норма на чл.638, ал.4 от КЗ сочи, че предвидената глоба или имуществена санкция за нарушение изразяващо се в липса на сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ се налага на собственика, в зависимост от субекта-собственик, а с оглед изричните указания на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, описана конкретно и в процесния ЕФ такава имуществена санкция се налага на юридическо лице. При това положение, не може да се твърди, че на физическото лице- управител е наложена имуществена санкция. Последната е определена съгласно фиксирания в закона размер на собственика на МПС, в случаят на дружеството- касатор.

Установено е по делото, че АТСС, с което е заснет лекия автомобил  е автоматизирано техническо средство – пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D, инсталирана в патрулен автомобил, което е одобрен тип средство за измерване и е преминало метрологична проверка.

Собственият на дружеството- касатор товарен автомобил с рег.№ РВ 74 61 РТ е заснет на 17.09.2020 г. в движение на територията на община Несебър, по гл.път |-9 на 190 км., с конкретни координати на приложената снимка от mOffice справка и след проверка, извършена в Гаранционен фонд за същия автомобил е установено, че не е имал валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата видно от разпечатката за справка в ГФ т.е към тази дата е налице съставомерно нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, защото собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка "ГО".

Изрично се съдържа текст в оспорения ЕФ относно факта, че не е сключена задължителна застраховка ГО по отношение „на движещо се МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно от движение“, поради което доводите на касатора, че никъде в ЕФ не е описана липсата на такава застраховка също са неоснователни.

Използваната абревиатура „ГО“ е придобила популярност в документо-оборота и съкратеното означаване на термина „гражданска отговорност“ /ГО/ по никакъв начин не е нарушило правата на жалбоподателя, при положение, че се вменява отговорност за липсата на сключена задължителна застраховка по отношение на конкретния автомобил на посочената дата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Разноски не се претендират от ответника по касация и при този изход не следва да се присъждат.

Ето защо, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64 от 02.07.2021г., постановено по н.а.х.д. № 392 от 2021г. по описа на Районен съд –гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                            2.