№ 746
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501048 по описа за 2021 година
при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по гр. дело 1048/2021 г. по описа на Апелативен съд - София,
Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ответника в
първоинстанционното производство „Лев инс“ АД срещу решение 4746 от 04.08.2020 г. на
Софийски градски съд, ГО - 18 състав по гр.д. 3537/2019 г. в частта, в която са уважени
исковете на С. Д. К. и на А. В. К. в частта над 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева за всеки
от ищците до присъдената сума по 200 000 (двеста хиляди) лева, както и в частта, в която е
уважен иск на В. А. К. за сумата от 100 000 (сто хиляди) лева. Сумите са присъдени на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за смъртта на Д. А. К., син на С. и А.К. и брат на В.К.
при ПТП на 14.03.2014 г. ведно със законната лихва от 14.03.2016 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за несправедливо завишено обезщетение
за родителите и недоказаност на изключителна емоционална връзка и вреди по-големи от
обичайните за брата на загиналото момче.
Подаден е отговор на въззивна жалба, в който тя се оспорва. Поискано е въззивният съд
да потвърди обжалваното решение и да присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
Няма становище от третото лице-помагач на страната на ответника Х. В. Т..
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания. От въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
1
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Няма развити въззивни оплаквания срещу приетия от първоинстанционния съд
механизъм на пътния инцидент, както и срещу наличието на деликт, извършен от
застрахован при ответника водач. Не се спори, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“. Следва да се приеме за установено, че на 14.03.2014 г.
около 16.20 часа в гр. София, ул. Букет се движел лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
посока от бул. „Никола Петков“ към ул. „Върба“, в дясната част на платното за движение
със скорост от порядъка на 72 км.ч. В същия момент отдясно на платното за движение по
банкета в посока обратна на посоката на движение на автомобила се движел пешеходецът
Д. К.. В района на № 67 по неизвестни причини автомобилът се отклонил надясно, като
автомобилът в предната част нанася удар на пешеходеца. При удара имало съприкосновение
на предната част на автомобила с долните крайници и тялото, възкачване на тялото върху
предната част на автомобила с удар в главата в дясната половина на челното стъкло. В
резултат на отрицателното ускорение, тялото на пострадалия е отхвърлено напред, нагоре и
надясно по посока на движение на автомобила. След като ударил пешеходеца, автомобилът
с предната си дясна част се ударил в паркирания на тревната площ в лявата му предна част
Опел Кадет и се е установил на около 47 метра след линията на ориентира и на 2-3 метра
вдясно от десния край на платното за движение на ул. „Букет“. Вследствие получените
травматични увреждания пострадалият пешеходец починал.
Не е спорно, че загиналият в резултат на инцидента пешеходец е син на С. и А. К. и
брат на В.К.. Спорно пред въззивната инстанция е какъв е справедливият размер на
обезщетение за родителите на загиналото момче между 120 000 и 200 000 лв., както и дали
ищецът В.К. е претърпял неимуществени вреди от смъртта на брат си, които да подлежат на
репариране от застрахователното дружество.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
По повод спорните въпрос за справедливия размер на обезщетението и дължимостта на
обезщетение относно брата на загиналия въззивният съд съобрази изслушаните от първата
инстанция свидетели.
Според свидетеля И. В., който познава семейството на ищците от повече от двадесет
години, тъй като с А. работели заедно и двамата със С. са му кумове. Много често си
гостували. Всички живеели заедно. Било приятно, весело семейство и било удоволствие да
се общува с тях. Живеели в къща в ***. Д. бил весело, приятно жизнерадостно дете. Бил
копие на баща си. Децата били винаги заедно – на училище, тренирали. Заедно завършили.
Били заедно непрекъснато, като близнаци. След смъртта на Д. всичко рухнало. А. стоял с
часове и гледал в една точка. Получил инсулт малко след смъртта на сина си. Плачел.
Майката поела удара. Трябвало да крепи семейството. Съсипала се. Това й се отразило и
физически. В. получил психологически срив, тъй като с брат си били неотлъчно заедно и
липсата на брат му му се отразила много. Към днешна дата В. се възстановил малко, но не
бил същото момче, което свидетелят познавал.
Свидетелката Т. К. разказва, че познава семейството от 1999 г., тъй като работели
заедно със С.. Била заедно с нея във Военна болница. Братът все говорел, че Д. е силен и ще
издържи, но за съжаление това не се случило. Преди катастрофата всички били
непрекъснато заедно. Децата били слънчеви, весели, палави в добрия смисъл на думата.
Учели в спортно училище. Ходели при майка си на обяд. Тя винаги им приготвяла храна.
2
Децата били винаги около майка си и баща си. Братята били породени и били като
близнаци. Родителите не оставяли децата сами и затова винаги се събирали в тях. Те били
приятели с децата си. След смъртта на сина си, бащата рухнал. Направил инсулт. Имало
моменти, когато говори все едно синът му е жив, започва да плаче. Майката в момента била
опората на семейството. В. изпаднал в неимоверна депресия. Започвал да учи, отказвал се и
непрекъснато говорел за брат си. С. се променила. Преди случилото се била жена, която се
усмихвала, вършела си работата, а сега се затворила. Не била усмихнатата жена с чувство за
хумор.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД и константната практика на ВС и ВКС по приложението му
съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Обстоятелствата от значение за определяна на обезщетението са следните: налице е
загуба на дете, която без никакво съмнение е непрежалима и за двамата родители. Без да
омаловажава загубата на ищците С. и А.К. от смъртта на сина им, която категорично е
непрежалима и невъзможна за осмисляне от човешка гледна точка, настоящият състав
намира, че обезщетението не може да се присъжда, без да се преценява цялостната
обществената и икономическа среда в България. Въззивният съд намира, че справедливият
размер за обезщетение за неимуществени вреди на двамата родители с оглед съдебната
практика по сходни случаи за събития от 2014 г., както и на изложените по-горе фактори, е
120 000 лева. Вредите са в рамките на обичайните при подобни трагични обстоятелства и са
съизмерими с претърпените в други сходни случаи, при които на пострадали пълнолетни
ищци са присъждани обезщетения в размер между 90000 и 100000 лева: решение № 15 от
12.02.2018 г. по т.дело № 1423/2017 г. на II т.о. на ВКС; решение № 1154 от 06.06.2016 г., по
гр.д.№ 4198/2015 г. на Софийски апелативен съд; решение № 172 от 11.01.2017 г. по т.д.
№2140/2015 г. на II т.о. на ВКС - всички влезли в сила. Определянето на по-голям размер не
е оправдано от гледна точка на разбирането на обществото за справедливост.
Обезщетението се дължи със законната лихва от датата, приета от първата инстанция, срещу
която няма въззивни оплаквания – 14.03.2016 г.
Предвид разширяването на кръга от лица, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък с ТР 1/2016 на
ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. въззивният съд излага следните съображения. От значение
са мотивите на ВКС за разширяване на кръга от лица. Най-близките на починалия по
смисъла на Постановление на Пленума на ВС № 4/61 г. и Постановление на Пленума на ВС
№ 5/69 г. се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52
ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия
семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието
на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г.,
следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
3
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че са доказани
особено близки отношения на загиналия и брат му, както и че вредите надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Свидетелските показания са ясни, убедителни, задълбочени и в синхрон помежду си.
Установява се от писмените доказателства, че двамата са родени в една и съща година с
десет месеца разлика във възрастта. Свидетелите разказват, че двамата са били като
близнаци – движели са се в една компания и преживелият брат трудно намира смисъл да
продължи живота си.
Изцяло лишени от основание са оплакванията, че не се установяват обстоятелства,
обосноваващи отговорност на застрахователя за обезщетение на преживелия брат.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява неговата
загуба. Критерият справедливост включва освен установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Въззивният състав приема, че сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди) лева отговаря на така
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
Съдът не омаловажава загубата на ищеца, но предвид годината на непозволеното увреждане
и съдебната практика за сходни случаи, счита, че определяне над този размер не би било
справедливо предвид факта, че загиналият и ищецът са били братя, а не родител и дете.
Ето защо решението следва да бъде отменено в осъдителната част над 50 000 лева до
присъденото обезщетение от 100 000 лева. Обезщетението се дължи със законната лихва от
датата, приета от първата инстанция, срещу която няма въззивни оплаквания – 14.03.2016 г.
Предвид променения изход на спора разноските за първата инстанция следва да бъдат
променени.
Дължимата от ответника държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е 11600 лева и
решението следва да бъде отменено за разликата до 20 000 лева. Дължимият адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. А. Т. е 8671 лева и следва да бъде
отменено за разликата до 14590 лева (290000х14590/500000 лв.) Ответникът по исковете е
претендирал разноски за заплатен депозит от 200 лева и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева, като в негова полза съобразно отхвърлената част от иска
следва да се присъдят 210 лева (210000х500/500000 лв.).
4
За въззивната инстанция въззивният жалбоподател претендира 5200 лева държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. От тях с оглед
уважените жалби относно С. и А.К. всеки от тях следва да заплати по 1600 лева за държавна
такса и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение, а В.К. следва да заплати 1000 лева за
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид отхвърлената част от
жалбата по отношение на В.К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адв. А. Т. се дължи
адвокатско възнаграждение от 1765 лева.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 4746 от 04.08.2020 г. на Софийски градски съд, ГО - 18 състав по
гр.д. 3537/2019 г. в следните части:
- за разликата между дължимото обезщетение от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева
до присъденото на С. Д. К. на основание чл. 226 от КЗ (отм.) застрахователно обезщетение
от 200 000 (двеста хиляди) лева за неимуществени вреди от смъртта на сина й Д. А. К. при
ПТП на 14.03.2014 г., причинено от Х. В. Т. при управление на л.а. „Фолксваген голф“
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 14.03.2016 г. до деня на
окончателното плащане;
- за разликата между дължимото обезщетение от 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева
до присъденото на А. В. К. на основание чл. 226 от КЗ (отм.) застрахователно обезщетение
от 200 000 (двеста хиляди) лева за неимуществени вреди от смъртта на сина му Д. А. К. при
ПТП на 14.03.2014 г., причинено от Х. В. Т. при управление на л.а. „Фолксваген голф“
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от 14.03.2016 г. до деня на
окончателното плащане;
- за разликата между дължимото обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева до
присъденото на В. А. К. на основание чл. 226 от КЗ (отм.) застрахователно обезщетение от
100 000 (сто хиляди) лева за неимуществени вреди от смъртта на брат му Д. А. К. при ПТП
на 14.03.2014 г., причинено от Х. В. Т. при управление на л.а. „Фолксваген голф“ ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение от 14.03.2016 г. до деня на окончателното
плащане;
- за разликата над сумата от 11600 (единадесет хиляди и шестстотин) лева държавна
такса, която „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на
бюджета на съда по сметка на СГС;
- за разликата над сумата от 8671 (осем хиляди шестстотин седемдесет и един) лева
адвокатски хонорар, която „Лев инс“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв в полза на адв. А. Т.
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. К., ЕГН ********** срещу „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* за 80000 (осемдесет хиляди) лева над дължимите 120 000 ( сто и двадесет хиляди)
лв. обезщетение за смъртта на сина й Д. А. К. при ПТП на 14.03.2014 г., причинено от Х. В.
Т. при управление на л.а. „Фолксваген голф“ ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение от 14.03.2016 г. до деня на окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. В. К., ЕГН ********** срещу „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* за 80000 (осемдесет хиляди) лева над дължимите 120 000 ( сто и двадесет хиляди)
5
лв. обезщетение за смъртта на сина му Д. А. К. при ПТП на 14.03.2014 г., причинено от Х.
В. Т. при управление на л.а. „Фолксваген голф“ ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от 14.03.2016 г. до деня на окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. А. К., ЕГН ********** срещу „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* за 50000 (петдесет хиляди) лева над дължимите 50 000 ( петдесет хиляди) лв.
обезщетение за смъртта на брат му Д. А. К. при ПТП на 14.03.2014 г., причинено от Х. В. Т.
при управление на л.а. „Фолксваген голф“ ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение от 14.03.2016 г. до деня на окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА С. Д. К., А. В. К. и В. А. К. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК да заплатят
на „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* разноски за първата инстанция в размер на 210 (двеста и
десет) лева за депозити и юрисконсултско възнаграждение и разноски за въззивната
инстанция в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева за държавна такса и 250 (двеста
и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв
в полза на адв. А. Т. адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 1765 (хиляда
седемстотин шейсет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника Х. В. Т., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6