Определение по дело №1831/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от „ВИВАФАРМ 2014“ ЕООД, ЕИК *** с управител В. С. М. против Констативен протокол № РД-01-387/12.06.2024 г. издаден от контролиращ екип в състав от двама контрольори в РЗОК – Ловеч.

Ответник - контролиращ екип в състав от двама контрольори в РЗОК – Ловеч, не е изразил становище по спора.

Жалбата е недопустима поради следното:

С Констативен протокол за извършване на контрол върху изпълнението на договорите, сключени с аптеки № РД-01-387/12.06.2024 г. издаден от контролиращ екип в състав от двама контрольори в РЗОК – Ловеч са разгледани възраженията на жалбоподателя относно отхвърлени от заплащане лекарствени продукти и е прието, че сумите не подлежат на заплащане.

При действащ договор между страните за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК отказът за заплащане на лекарствени продукти по електронни предписания, отчетени с полумесечно известие поради дублиране в НЗИС не представлява индивидуален административен акт, а е налице спор за изпълнение и респективно претенция за заплащане на суми, дължими по сключения между страните договор. В настоящия случай не става въпрос за налагане на санкция или за покана за връщане на неоснователно получени суми, поради което съгласно правилото на чл.19а ал.1 и 2 АПК вр. чл.80 ЗЗО споровете за изпълнение на административни договори се решават по исков ред от компетентния според местната подсъдност административен съд. В този смисъл е решение № 5418/02.05.2024 г. по адм. дело № 167/2024 г. на ВАС. При липсата на предвидена изрична обжалваемост на издаваните от страна на РЗОК констативни протоколи в ЗЗО или в самите договори е недопустимо прилагането по аналогия на чл.30 ал.3 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК.

Разпоредбите на чл. 24, ал. 3 от Индивидуалния договор и чл. 30, ал. 3 от Условия и ред за сключване на индивидуалните договори за заплащане на ЛП по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛХМ, издадени във връзка с чл. 45, ал. 17 ЗЗО, предвиждат че "известието след контрол" (по подадени възражения във връзка с чл. 29, ал. 1 от Условията) подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. Подобно дописване на ЗЗО и АПК, обаче е недопустимо да се извършва с договор и с условията за сключването му.

Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 72, ал. 9 ЗЗО предвижда контролът по изпълнението на договорите за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, да се осъществява по реда предвиден в акта по чл. 45, ал. 17 ЗЗО, не означава че допуска с Условията и реда за сключване на индивидуалните договори, както и със самите индивидуални договори, страните по своя воля да придават административен характер на правоотношенията по повод изпълнението на договорите и да предвиждат, че издаваните в тази връзка актове са административни такива и подлежат на съдебен контрол. Въпросите, които подлежат на уредба с Условията са изчерпателно посочени в чл. 45, ал. 17, т. 1 до т. 7 от ЗЗО.

При тази правна уредба, разпоредбите на Глава VІ-та от Условията - чл. 28 - чл. 40, респ. на Глава V-та от индивидуалните договори - чл. 22 - чл. 34, следва да се интерпретират единствено и само в смисъл, че регламентират начина, сроковете за отчитане и заплащане на отпуснатите ЛП, МИ и ДХСМЦ, както и контролните административни процедури във връзка с изпълнението на сключените индивидуални договори. Страните по административните договори, както и НЗОК при издаване на Условия и ред за сключването им, не могат с клаузи в договорите и Условията да предвиждат ред за защита на страните по ИД, различен от установеният в закона. Както следва и от разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, само със специален закон е допустимо да се урежда различна подведомственост на споровете по изпълнение на административните договори. В случая, по отношение на КП от проведените проверки по възраженията и "известията след контрол", липсва законова разпоредба, която да дерогира установеното общо правило. В този смисъл защитата на жалбоподателя може да се осъществи единствено по исков ред – чл.128 ал.1 т.3 АПК. В този смисъл е практиката на ВАС: определение №12197/13.11.2024 г. по адм. дело № 10588/2024 г. на ВАС, определение № 12499/19.11.2024 г. по адм. дело № 10802/2024 г. на ВАС, определение № 12301/14.11.2024 г. по адм. дело № 10287/2024 г. на ВАС.

Изложеното обосновава извод, че липсва годен за оспорване административен акт, жалбата е недопустима, следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати на основание чл.159, т.1 от АПК.

Водим от горното Административен съд – гр. Варна,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от „ВИВАФАРМ 2014“ ЕООД, ЕИК *** с управител В. С. М. против Констативен протокол № РД-01-387/12.06.2024 г. издаден от контролиращ екип в състав от двама контрольори в РЗОК – Ловеч.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №1831/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.