РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Карлово, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря ЙоА. М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
202253****1418 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 34 от
ЗС във втората фаза – по извършване на делбата.
С решение № 196 от 09.07.2023 г., влязло в законна сила на
13.09.2023 г. е допусната съдебна делба между А. Л. Л. с ЕГН ********** от
град *** от една стрА. и Д. Л. П. с ЕГН ********** от село *** и В. Л. Л. с
ЕГН ********** от село *** – от друга стрА., на техния съсобствен
недвижими имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено с
площ от 610 (шестстотин и десет) кв.м, находящо се в от град ***, ведно с
построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПАЯНТОВА
СТОПАНСКА СГРАДА и други строителни подобрения и трайни насаждения,
представляващо УПИ XVI-54 (шестнадесет, отреден от имот петдесет и
четири) в кв. 15 (петнадесет) по подробния устройствен план на град баня,
одобрен със заповед № 680/1990 г., при граници: улица, УПИ XIV-56, УПИ
XV-55, УПИ XVI1-53, при квоти: 1/8 (една осма) ид. част за А. Л. Л., 6/8 (шест
осми) ид. части за В. Л. Л. и 1/8 (една осма) ид. част за Д. Л. П..
І. ОТНОСНО способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по
чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или
чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на делбата, всеки от
съделителите следва да получи реален дял от делбеното имущество. Само при
1
неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе на
публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на дела
си от продажната цена. При направена възлагателна претенция по реда на чл.
349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е допуснат жилищен имот,
съдът следва първо да разгледа основателността на претенцията, и след това
да избере способа, по който да извърши делбата.
В първото заседание след допускане на делбата съделителите А. Л.
Л. и В. Л. Л. са направили претенция за възлагане на неподеляемият имот –
жилище по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК.
Съделителят А. Л. Л. твърди, че имотът е неподеляем, представлява
жилище, при откриване на наследството е живял в това жилище и не
притежава друго такова.
Съделителката В. Л. Л. твърди, че неподеляемият имот е жилище, в
което тя е живяла към момента на откриване на наследството и оспорва
твърдението на съдеителя А. А.ов, че е живял в същото при откриване на
наследството.
Съделителят А. Л. Л. оспорва възрагателната претенция на
съделителката В. Л. Л., като твърди, че тя притежава жилище в село А..
Съделителката Д. Л. П. не взема становище по способа на
извършване на делбата.
От събраните по делото доказателства във връзка с
възлагателните претенции съдът намира за установено от фактическа
стрА. и правна следното:
За да бъде възложен в дял на един съделител един имот по този ред,
следва да са налице няколко условия: имотът да е неподеляемо жилище,
съсобствеността върху него да е възникнала в резултат на наследяване от общ
за страните наследодател (независимо от броя на последователно открити
наследства), съделителят с възлагателна претенция да я живял в имота при
откриване на наследството и да няма друго жилище.
Безспорно, допуснатия до делба имот представлява жилище по
смисъла на §5 т.30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 от ЗУТ и този факт се установява и
от неоспорената съдебно-техническата експертиза, както и фактът, че
сградата е еднофамилна и неподеляема, дворното място също е неподеляемо.
В конкретния случай е установено с влязлото в законна сила решение по
допускане на делбата, че съсобствеността е възникнала от повече от един
юридически факт – наследство и покупко-продажба, но не е налице хипотезата
на смесена (комбинирА.) съсобственост в контекста на т. 8 от Тълкувателно
решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, доколкото разпоредителните действия
са извършвани между съсобственици и посочената в тълкувателния акт
хипотеза не се отнася до случаите, когато собствеността на имота е била
еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена
общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили
помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот
е съсредоточен и следва да се подели само между някои от тях. Трайната
съдебна практика приема, че в такива случаи имотът е запазил наследствения
си характер за съделителите и доколкото в съсобствеността не участват чужди
на наследството трети лица, в духа на закона е имотът да остане в
2
патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда
хипотезата чл. 349, ал. 2 ГПК, А.логична на разпоредбата на чл. 288, ал.3 от
ГПК (отм.). В този смисъл - решение № 148 от 07.04.**** г. по гр. д. №
437/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011
г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 223 от 12.10.2012 г. по гр. д. № 235/2012 г. на
ВКС, ІІ г. о. и решение № 143 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 1693/2016 г. на ВКС,
ІІ г. о.
Становището на главния архитект на ОБщина Карлово е, че
процесното дворно място е неподеляемо.
От заключението на вещото лице Й., вх. № 11648 от 05.12.2023 г. (л.
105 и сл.) се установява, че дворното място и жилищната сграда, предмет на
делбата са неподеляеми. Пазарната стойност на допуснатия до делба имот е в
размер на 93 900 лева, разпределена по квоти както следва: 1/8 (една осма) ид.
част за А. Л. Л. – 11 738 лева; 6/8 (шест осми) ид. части за В. Л. Л. – 70 424
лева и 1/8 (една осма) ид. част за Д. Л. П. - 11 738 лева.
От справката от Община С. се установява, че съделителката В. Л. е
декларирала жилищен имот – апартамент в село А., нейна лична собственост.
Съделителят А. Л. е представил декларация, че не притежава друго
жилище, която не е оспорена от друг съделител.
В показанията си св. Я.К. сочи, че с ищеца А. Л. са съседи, познава и
сестрите му, но по-бегло, защото се омъжили и ги нямало в къщата, с А.
живеели през един дувар. Родителите на съделителите, Л. и Л. били
покойници, баща им починал преди около 7-8 години. Докато бил жив баща
им, ищецът А. живеел с него, и продължил да живее в къщата и след смъртта
му. Майката на А. била в Г. и след като се прибрала, имали неприятности и
отишла да живее при дъщеря си В.. Майката на страните не се върнала в
къщата, защото съпругът й не я искал. Преди смъртта на майката, дъщерите я
довели в къщата и тогава ищецът вече имал проблеми с достъпа до жилището,
живеел на квартира в град Б., работел сезонна работа в А..
Други доказателства от значение за възлагателните претенции не са
ангажирани.
По претенцията на В. Л.:
При така установените факти, съдът намира, че съделителят В. Л. не
отговаря на изискванията на чл. 349 ал.2 от ГПК за възлагане на жилищния
имот. Безспорно, в първата фаза на процеса е установено, че съсобствеността
върху имота е възникнала на основание наследяване по закон и
разпоредителна сделка между сънаследници, че имотът е служил за жилищни
нужди на наследодателя на страните, но не се твърди и доказва съделителката
В. Л. да отговаря на две от другите условия – да не притежава друго жилище и
да е живяла в имота при откриване наследството. И двата факта са отречени
по категоричен начин посредством удостоверение от общинска
администрация, от което се установява и не се спори, че съделителката е
собственик на апартамент в село А., а за другото условие, да е живяла в имота
при откриване на наследството, не са ангажирани доказателства, свидетелите
сочат, че двете дъщери на Л. са напуснали имота и са завели в него своята
майка след смъртта на баща им. При това положение възлагателната
3
претенция на В. Л. се явява неоснователна.
По претенцията на А. Л.:
Безспорно е по делото, че до делба е допуснат жилищен имот,
представляващ дворно място с къща – еднофамилна. От обсъдените по-горе
показания на св. К. се установява, че към датата на смъртта на наследодателя,
този съделител е живял в процесния имот. Опровергаващи доказатлества на
тези показания не са ангажирани и нито един от остА.лите двама разпитани по
делото свидетели не установява живели ли са други лица съвместно с
наследодателя към датата на откриване на наследството. Свидетелката К. е
съсед, създала е трайни отношения с наследодателя и ищеца, познава добре
ситуацията, поради което съдът кредитира показанията й. Въпросът, на който
съдът следва да отговори, за да се прецени основателността или
неоснователността на възлагателната претенция е дали съделителят А. Л.
отговаря на отрицателното условие, което законът поставя, да не притежава
друго жилище. Същият декларира, че не притежава други жилища, извън
идеална част от делбения имот и опровергаващи този факт доказателства не са
ангажирани в процеса, нито твърдението му е оспорено. При изложените
факти, съдът намира възлагателната претенция на съделителя А. Л. за
основателна. Смисълът на възлагането по чл. 349 ал.2 от ГПК е да обезпечи
жилищните нужди на съделителя с възлагателна претенция, който отговаря на
изискванията. Съдът приема, че всички изискуеми предпоставки за възлагане
на имота в дял на съделителя А. Л. са налице, фактите са доказани и не са
спорни – съсобствеността на страните е възникнала по силата на наследяване,
делбеният имот е неподеляемо жилище, единствено за ищеца и той е живял в
него към момента на откриване на наследството от баща си. Поради
изложеното следва да се уважи претенцията на този съделител за възлагане на
имота в него дял. Тъй като единствения делбен имот е неподеляем жилищен
имот и се възлага по реда на чл.349 ал.2 ГПК, съдът счита, че уравнението на
дела на другите съделители може да бъде единствено в пари. С оглед на
изложеното ищеца, в чийто дял се поставя имота, следва да бъде осъден да
заплати на ответниците уравнение на дяловете в пари, съответно на правата
им в съсобствеността в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане, ведно със законната лихва.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета във
втората фаза на делбеното производство се установява, че пазарната стойност
на имота е в размер на 93 900 лева, разпределена по квоти както следва: 1/8
(една осма) ид. част за А. Л. Л. – 11 738 лева; 6/8 (шест осми) ид. части за В. Л.
Л. – 70 424 лева и 1/8 (една осма) ид. част за Д. Л. П. - 11 738 лева, т.е.
съделителят А. Л. следва да заплати сумата от 70 424 лева на съделителката В.
Л. и сумата от 11 738 лева на съделителката Д. Л. П. в 6-месечен срок, считано
от влизане на решението в законна сила.
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355 изр. І-во от ГПК:
За извършване на делбата, всеки от съделителите следва да заплати
по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела
си, както следва: А. Л. Л. върху сумата 11 738 лева, държавна такса в размер
на 234.76 лева; Д. Л. П. върху сумата 11 738 лева, държавна такса в размер на
234.76 лева; В. Л. Л. върху сумата 70 424 лева, държавна такса 1 408.48 лева.
4
ІІ. ОТНОСНО претенцията по чл. 346 от ГПК:
В първото по делото заседание след допускане на делбата ищецът А.
Л. Л. е предявил и е приета претенцията му по сметки, както следва:
- за осъждането на Д. Л. П. да заплати на А. Л. Л. сумата от 2 893.75
лева, представляващи 1/8 част от стойността на подобренията в имота на обща
стойност 23150 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на претенцията – 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата;
- за осъждането на В. Л. Л. да заплати на А. Л. Л. сумата от 17 362.50
лева, представляващи 6/8 части от стойността на подобренията в имота на
обща стойност 23150 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на претенцията – 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съделителят твърди, че в периода 2018-2019 г., след откриване на
наследството съделителят А. Л. Л. е направил в делбения имот следните
подобрения:
1. Шпакловка и рабица с теракол в хол спалня, кухня, спалня - 170
кв.м на стойност 3400 лева, от които 2000 лева труд и 1400 лева материали;
2. Поставяне на ПВЦ дограма на 5 бр. прозорци на стойност 2000
лева, от които 300 лева труд и материали 1700 лева;
3. Поставяне на ламинат в хол - 16 кв.м - на стойност 520 лева, от
които 150 лева труд и 370 лева материали;
4. Поставяне на полиран гранитогрес в кухня - 11 кв.м на стойност
700 лева, от които 200 лева труд и 500 лева материали;
5. Поставяне на плъзгаща врата кухня на стойност 750 лева, от които
50 лева труд и 700 лева материали;
6. Поставяне на интериорна врата хол на стойност 430 лева, от които
50 лева труд и 380 лева материали;
7. Поставяне на входна врата блиндирА. на стойност 800 лева, от
които 50 лева труд и 750 лева материали;
8. Поставяне на ролетна дворна врата на стойност 850 лева, от които
50 лева труд и 800 лева материали;
9. Поставяне на дървена дворна врата на стойност 400 лева, от които
50 лева труд и 350 лева материали;
10. Изграждане на дувар - 22 м на стойност 2700 лева, от които 1000
лева труд и 1700 лева материали;
11. Изграждане на веранда - бетон, дървена конструкция, покрив - 13
кв.м на стойност 3800 лева, от които 1500 лева труд и 2300 лева материали;
12. Изграждане на външна баня-тоалетна на стойност 2800 лева, от
които 1000 лева труд и 1800 лева материали;
13. Изграждане на външен комин за парно на стойност 350 лева, от
които 200 лева труд и 150 лева материали;
14. Изграждане на инсталация за парно на стойност 1000 лева труд;
15.Замазка бетон на изби 32 кв.м на стойност 600 лева, от които 250
5
лева труд и 350 лева материали;
16. Замазка бетон на двор 12 кв.м на стойност 300 лева, от които 100
лева труд и 200 лева материали;
17. Замазка бетон на плевня/дам на стойност 450 лева, от които 200
лева труд и 250 лева материали;
18. Ремонт на покрив на стойност 1300 лева, от които 800 лева труд и
500 лева материали.
Общо вложените средства за създаване на описаните в имота
подобрения възлизала в размер на 23150 лева. Със същата сума била
повишена и стойността на имота.
Всички подобрения били създадени със знанието и без
противопоставянето на ответниците.
Съделителката В. Л. оспорва претенцията като неоснователна.
Твърди, че всички СМР в имота били извършени със средства на майката на
страните, която работела в Г. и изпращала пари от там.
Съделителката Д. П. не взема становище по претенцията.
От събраните по делото доказателства във връзка с
възлагателните претенции съдът намира за установено от фактическа
стрА. и правна следното:
В показанията си св. Я., леля на страните сочи, че къщата в град Б.
остА.ла от нейните родители, в тази къща преминало нейното и на децата й
детство. Бащата на страните починал през 2017 г. След 2017 г. А. извършвал
ремонти в имота. Викали големия син на свидетелката много пъти да помага.
Свидетелката и синът й живеели в С.. Посещавала имота и съм виждала
ремонтите. А. направил кухнята, спалнята с ламинат и с шпакловки,
алуминиеви дограми, блиндирА. врата, дървена веранда, покрив, външната
ограда, дворна врата с дистанционно. Оградата я направил бяла и отгоре с
гръцки керемиди. Преди това оградата била от стари керпичи. Съборили
керпичите и направили нова ограда. Оградата била на двора и към външната
улица, изградена от тухли. А., след смъртта на баща си направил в двора
външна баня и тоалетна, лятна кухня. Нямало и година след смъртта на зет й,
и А. започнал ремонтите. Всички стаи в къщата били ремонтирани. Преди
това били със старо дюшеме, той ги направил с ламинат, даже и избата
циментирал и измазал. Сменял интериорни врати на стаите. В кухнята и хола
били плъзгащи. На входа на къщата сложил блиндирА. врата. Дограмата на
цялата къща била подменена. Направил дървена веранда, много красива.
Правил парна инсталация с камина за всички стаи, изградил външен комин.
Ремонтирал покрива, сменил керемиди и греди правил, а отпред където била
кухнята, направил и изолация. В двора циментирал пътеките, оправил
плевнята. Когато А. си бил в България живеел в тази къща, нямал друга. Ходел
в А. на сезонна работа с жена си. Сестрите на А. не живеели в тази къща, те си
имали имоти. Едната си имала апартамент, а другата от свекър и свекърва -
къща. Те през повечето време били в чужбина. Когато А. правел ремонти,
свидетелката не виждала сестрите му в имота. Сестра й (майка на
съделителите) работила в Г., дори и свидетелката работила с нея. Това било
през 2016 г. – 2017 г. преди смъртта на съпруга й. След това не ходела в Г., а да
помага на свидетелката при грижите за майка им. Сестра й пращала по 100
6
евро на всяко дете, нямало как да финансира тези ремонти, не възлагала на А.
да прави ремонти. Той й ги показвал и тя плачела от радост. Сестра й
починала, била болна, Д. я водела по лекари. А. си дошъл от чужбина за
операцията на майка си, но отседнал на квартира, защото сестрите му не го
пускали в къщата и го гонели с камъни и павета. Преди смъртта си зет й
работел като поставяше улуци. Той не правил по къщата ремонти. Къщата
била със старо дюшеме, стари керемиди, нямала дограми на прозорците. След
смъртта му, А. направил всичко това. По време на ремонтите А. идвал в
България и той контролирал и наемал майстори. А. и майка му били в много
добри отношения. Майка му не се разбирала със снаха си.
Свидетелката К. сочи, че познава А. Л., сестрите му по-бегло, защото
се омъжили и ги нямало в къщата. Били съседи с А., живеели през един дувар.
Познавала и родителите им Л. и Л., баща им починал преди 7-8 години, докато
бил жив А. живеел с него. След като починал Л., А. продължил да живее в
къщата. Майката на А. била в Г. и след като се прибрала, имали някакви
неприятности и тя отишла да живее при В.. Не се върнала в къщата, защото Л.
не я искал. Преди да почине майката, дъщерите я довели в къщата. Тогава А.
вече имал проблем с достъпа до нея. След смъртта на Л., А. направил много
ремонти в имота. Свидетелката познавала добре имота, който бил бивша
собственост на нейна леля. Къщата била на един етаж, имала три стаи, но А.
направил някакво преустройство, казал, че слага плъзгащи врати и прегражда
нещо. От двора поглеждала в имота, когато А. правел ремонти. Знаела, че
сложил ламинат, врати, прозорци, инсталирал парно, сложил котел,
допълнително изгради комин, защото не можел да гори със стария комин.
Ремонтирал покрива, сменил входната врата на къщата и пътната врата,
направил оградата към улицата. Старата ограда била кирпичена и
неподдържА., тя паднала и изградили нова ограда с тухли и я измазали отвън
и отвътре. Направил на двора баня и тоалетна. Направил голяма веранда.
Старата къща имала площадка около 1.2 м на 1.2 м, той я разширил напред и
настрани, и стА.ла голяма веранда. Бетонирал двора, ремонтирал и плевнята.
А. правил тези ремонти след смъртта на баща си, преди това къщата била
стара и имала нужда от ремонт. А. живеел в къщата докато правел ремонтите.
А. ходел всяка година в чужбина и през зимата се прибирал и правел
ремонтите. Когато починал Л., само А. живеел в къщата. Л. като се прибрала
от Г. живеела при В.. Л. не я искал в къщата и тя отишла при дъщерите си. А.
правел тези ремонти за себе си. Л. споделял, че иска да остави къщата на А.,
но той му казал, че ще се разбере със сестрите си. Сестрите на А. не
извършвали ремонти в тази къща. Д. била омъжена в село Д., а В., доколкото
знаела, има апартамент в С.. Свидетелката познавала Л., майката на страните.
Тя работила е в Г.. Свидетелката не знаела кой е финансирал тези ремонти, А.,
което можел го правел сам, а за което не можел, наемал майстор. Майката и
бащата били неофициално разделени. Л. не е правила ремонти по имота. Тя е
живяла в тази къща, отгледала си децата в него, но след това заминала в Г.. Л.
починала в къщата, докато била на легло, А. бил в чужбина. Сега А. живеел
под наем в една къща в Б.. Миналото лято В. изчистила двора от треви. А.
влизал в имота, но нямало какво да търси там. Преди смъртта на майка
му,споделил със съседката, че майка му не искала той и жена му да бъдат в
къщата. Приживе на баща му А. не е правил ремонти.
7
В показанията си св. Г. сочи, че живял с В. Л. на семейни начала и
имали общо дете. Познавал я още от ученическите си години, от началото на
средното ми образование. Познавал и родителите й от много години. Бащата
на В. починал през 2017 година. Преди смъртта си правил ремонти по къщата
в гр. Б.. Всички ремонти, дограми и всичко по къщата, което се правило, било
със средствата на Л., майката на страните, която дълги години работела в Г..
Братът на В. организирал ремонтите, но всичките ремонти били правени със
средствата на Л.. Доколкото свидетелят виждал, А. не участвал с пари. Докато
била жива Л., живеела в гр. Б. във въпросната къща. Шпакловката, теракота,
ламината ги виждал и ги правили майстори. Всичко пак било финансирано от
нея. Имало поставена нова входна врата и интериорна врата, които тя платила.
Къщата имала ограда която била нова, а кирпич и в последствие измазА. с
мазилка. Майстор го направил всичко това. Жената работела много и всичко
на тях пращала. Всичко което било направено, било от майката на В.. Имало
външна баня, която не била завършена, има само плочки сложени. Нямало
тераса и веранда. Имало само пред стълбите циментирано. Цимента в избите
бил направен от познати на А., ходели и помагали да го прави. Всичко това
било правено през различни години в период от 2016 година насам. Покривът
не бил ремонтиран, той си имал улуци. Бащата на страните работел в тази
сфера и ако имало нещо по покрива, той сам си го оправял. Л. дълги години
работела като гледала възрастни жени в Г., всеки месец изпращала минимум
700 евро на децата. Взаимоотношенията им с Л. били нормални, не живеели
заедно, но били в нормални взаимоотношения, тя в чужбина, той тук. В
годините в които се правили тези ремонти, А. сменял много работни места, без
трудов договор.
От заключението на вещото лице З. се установява, че предмет на
експертизата са строително ремонтни работи, извършени в полумасивната
жилищна сграда, ситуирА. в дворно място с площ от 610 кв.м, съставляващо
УПИ XVI-54, кв. 15 по подробния устройствен план на гр. Б., както и някои
СМР изпълнени в този поземлен имот. При извършения оглед на място вещото
лице констатира, че претендираните от ищеца СРР действително са
извършени.
Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за създаването
на претендираните строително-ремонтни работи в обекта, предмет на
експертизата, към датата на създаването им, възлиза на 17 043.27лева ~
17100.00 лева. Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за труд,
към датата на създаване на СРР възлиза на 6 545.72 лв. ~ 6 600.00 лева. Обща
препоръчителна пазарна стойност на разходите за материали, към датата на
създаване на СРР възлиза на 10 497.55 лв. ~ 10 500.00 лева.
Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за създаването
на претендираните строително-ремонтни работи в обекта, предмет на
експертизата, към датата на изготвяне на заключението, възлиза на 26 277.68
лева ~ 26 300.00 лева. Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за
труд, към датата на изготвяне на заключението, възлиза на 11 230.01 лв. ~ 11
250.00 лева. Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за
материали, към датата на изготвяне на заключението възлиза на 15 047.67 лв.
~ 15 050.00лева.
Увеличената стойност на делбения обект вследствие на дейностите,
8
описани в молбата - към датата на изготвяне на заключението възлиза на
18 212.21 лева ~ 18 200.00 лева.
Други доказателства от значение за претенцията по сметки не са
ангажирани.
Съгласно нормата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД когато е водена чужда работа
без пълномощия и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря до размера
на обогатяването му.
Настоящият съдебен състав намира за доказано по категоричен
начин твърдението на ищеца по сметки, че след смъртта на баща си през
**** г. е извършил посочените СРР в съсобствения на страните имот. На първо
място, твърденията му се явяват доказани от свидетел, живеещ в
непосредствена близост – св. К., която е съсед, тази свидетел има най-преки
впечатления, категорична е, че А. Л. е извършвал строително-ремонтните
дейности, показанията й изцяло кореспондират с показанията на св. Я. (в
частта относно организацията на ремонтите), която е в еднаква степен на
родство с всички съделители, тяхна леля. Съдът не кредитира показанията на
св. Г. в частта, касаеща с какви средства е заплатен ремонта на СРР по
следните съображения: свидетелят сочи, че Л. Л., майка на страните дълги
години е работила в Г. и изпращала всички свои средства на децата си, поне
700 евро месечно. Дори това твърдение да е вярно, доколкото е правдиво и
житейски логично, след като Л. Лазрова е пращала средствата и на трите си
деца, то следва да се приеме, че е правила подарък на всяко от тях. Свидетелят
не установява сестрите на ищеца да са влагали средства в СРР. От друга стрА.,
показанията му съдържат вътрешно противоречие – свидетелят твърди, че
ремонтите дейности са започнали приживе на бащата на страните, но не сочи
причината съпругата му да не праща средствата за ремонта именно на него.
По това време съпрузите са били собственици на имота, и няма житейска
логика двамата да са в добри отношения, както твърди свидетеля, но
съпругата да праща пари за ремонт на децата си, а не на съпруга си.
Показанията на този свидетел са и непълни– същият не уточнява кога се е
прибрала Л. Л. от Г., къде се е установила да живее. В тази връзка сестрата на
Л. Л. сочи ясна информация, че сестра й е пращала по 100 евро на всяко дете.
За да не даде вяра на този свидетел, съдът отчита и противоречието в
показанията му за неизвършени дейности, за които вещото лице е установило,
че са извършени по време на огледа. При това положение, съдът намира, за
установено при условията на пълно и главно доказване, посредством гласните
доказателства, че ищецът е извършил претендираните СРР, ответниците са
знаели и не са се противопоставили на това.
Безспорно работата е била предприета и в собствен интерес, тъй като
ищецът е съсобственик, живее в първия жилищен етаж, ползва и двора.
Съгласно ТР 85/68г. на Върховния съд съсобственика, който е извършил
подобрения в съсобствения недвижим имот без съгласието на остА.лите
съсобственици, урежда отношенията си с тях по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие. По същия ред се уреждат и отношенията между
държателя, каквото качество ищецът е имал към момента на извършване на
ремонта по отношение на частта на ответниците. В този случай съгласно
посоченото ТР и практиката на ВКС се присъжда по-малката стойност между
увеличената стойност на вещта и действително изразходваните средства.
9
Ищецът в настоящото производство има качеството на владелец на своите
части и държател на частите на другия съсобственик. Той е извършила
подобренията със знанието, но без съгласието на другите съсобственици. С
оглед на изложеното, може да претендира разноските на основание чл. 61 ал.2
от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 61 ал.2 от ЗЗД посочва, че ако работата е била
предприета и в собствен интерес, заинтересувания отговаря само до размера
на обогатяването му. При това положение следва да се приеме, че е налице
хипотезата на водене на чужда работа без пълномощно, като тази работа е
извършена и в собствен интерес. В този случай ответникът отговаря до
размера на обогатяването си. Доколкото извършените ремонти дейности са
увеличили стойността на имота, установено с експертизата, и увеличението е
по-малката измежду двете суми (разноските са в по-голям размер), то
ответниците са се обогатили с онази част от увеличената стойност на имота,
съответстваща на частта им в съсобствеността.
От заключението на експертизата се установи, че стойността на
имота се е увеличила със сумата 18 200 лева, частта на ответницата В. Л.
възлиза на 13 650 лева, частта на ответницата Д. П. възлиза на 2 275 лева, и
съдът приема, че двете са се обогатили до този размер. Исковете за разликите
над тези суми до пълните предявени размери следва да се отхвърлят като
недоказани.
ОТНОСНО разноските по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК.
На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от
Тарифа за държавните такси събирани по ГПК ответниците по сметки следва
да бъдат осъдени да заплатят в полза на КрлРС държавни такси в размер на
4% върху уважената част от претенцията по сметки, или В. Л. – държавна
такса в размер на 546 лева, Д. П. – държавна такса в размер на 91 лева. Следва
да се осъди ищецът по сметки заплати в полза на КрлРС, държавна такса в
размер на 173.25 лева, представляваща 4% върху отхвърлената част от
претенцията по сметки (4 331.25 лева).
Разноски във връзка с претенциите по сметки не са претендирани и
не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 348 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ, на основание член 349 ал.1 ГПК, В ДЯЛ на А. Л. Л. с
ЕГН ********** от град *** следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО,
застроено и незастроено с площ от 610 (шестстотин и десет) кв.м, находящо се
в от град ***, ведно с построените в него ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, ПАЯНТОВА СТОПАНСКА СГРАДА и други строителни
подобрения и трайни насаждения, представляващо УПИ XVI-54 (шестнадесет,
отреден от имот петдесет и четири) в кв. 15 (петнадесет) по подробния
устройствен план на град баня, одобрен със заповед № 680/1990 г., при
граници: улица, УПИ XIV-56, УПИ XV-55, УПИ XVI1-53, който имот е със
справедлива пазарна стойност в размер на 93 900 (деветдесет и три хиляди и
деветстотин) лева.
ЗА УРАВНЕНИЕ НА ДЯЛОВЕТЕ:
10
ОСЪЖДА, на основание член 349 ал.5 ГПК, А. Л. Л. с ЕГН
********** от град *** да заплати на Д. Л. П. с ЕГН ********** от село ***
сумата от 11 738 (единадесет хиляди седемстотин тридесет и осем) лева,
представляваща уравнение на дела й за възложения в дял на А. Л. Л. недвижим
имот, ведно със законната лихва, платими в шестмесечен срок, считано от
влизане на решението в законна сила.
ОСЪЖДА, на основание член 349 ал.5 ГПК, А. Л. Л. с ЕГН
********** от град *** да заплати на В. Л. Л. с ЕГН ********** от село ***
сумата от 70 424 (седемдесет хиляди четиристотин двадесет и четири) лева,
представляваща уравнение на дела й за възложения в дял на А. Л. Л. недвижим
имот, ведно със законната лихва, платими в шестмесечен срок, считано от
влизане на решението в законна сила.
УВЕДОМЯВА страните, че А. Л. Л. с ЕГН ********** от град ***
ще стане собственик на имота, получен чрез възлагане по чл.349 ал.1 ГПК,
след като изплати в посочения по-горе срок (шест месеца) определеното
парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде
изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът
се изнася на публична продан на основание чл.349 ал.6 ГПК.
ЗА ВЗЕМАНЕТО СИ за уравнение на дяловете, Д. Л. П. с ЕГН
********** от село *** и В. Л. Л. с ЕГН ********** от село *** могат да
впишат законна ипотека върху имота на основание чл. 349 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД, Д. Л. П. с ЕГН
********** от село *** да заплати на А. Л. Л. с ЕГН ********** от град ***
сумата от 2 275 (две хиляди двеста седемдесет и пет) лева, представляваща
увеличената стойност на имота, съответна на правата й в съсобствеността,
вследствие извършване на следните строително-ремонтни работи: 1.
Шпакловка и рабица с теракол в хол спалня, кухня, спалня - 170 кв.м на
стойност 3400 лева, от които 2000 лева труд и 1400 лева материали; 2.
Поставяне на ПВЦ дограма на 5 бр. прозорци на стойност 2000 лева, от които
300 лева труд и материали 1700 лева; 3. Поставяне на ламинат в хол - 16 кв.м -
на стойност 520 лева, от които 150 лева труд и 370 лева материали; 4.
Поставяне на полиран гранитогрес в кухня - 11 кв.м на стойност 700 лева, от
които 200 лева труд и 500 лева материали; 5. Поставяне на плъзгаща врата
кухня на стойност 750 лева, от които 50 лева труд и 700 лева материали; 6.
Поставяне на интериорна врата хол на стойност 430 лева, от които 50 лева
труд и 380 лева материали; 7. Поставяне на входна врата блиндирА. на
стойност 800 лева, от които 50 лева труд и 750 лева материали; 8. Поставяне
на ролетна дворна врата на стойност 850 лева, от които 50 лева труд и 800 лева
материали; 9. Поставяне на дървена дворна врата на стойност 400 лева, от
които 50 лева труд и 350 лева материали; 10. Изграждане на дувар - 22 м на
стойност 2700 лева, от които 1000 лева труд и 1700 лева материали; 11.
Изграждане на веранда - бетон, дървена конструкция, покрив - 13 кв.м на
стойност 3800 лева, от които 1500 лева труд и 2300 лева материали; 12.
Изграждане на външна баня-тоалетна на стойност 2800 лева, от които 1000
лева труд и 1800 лева материали; 13. Изграждане на външен комин за парно на
стойност 350 лева, от които 200 лева труд и 150 лева материали; 14.
Изграждане на инсталация за парно на стойност 1000 лева труд; 15.Замазка
бетон на изби 32 кв.м на стойност 600 лева, от които 250 лева труд и 350 лева
11
материали; 16. Замазка бетон на двор 12 кв.м на стойност 300 лева, от които
100 лева труд и 200 лева материали; 17. Замазка бетон на плевня/дам на
стойност 450 лева, от които 200 лева труд и 250 лева материали; 18. Ремонт на
покрив на стойност 1300 лева, от които 800 лева труд и 500 лева материали,
ВЕДНО със законната лихва, считано от 06.11.2023 г. до окончателното
плащане, КАТО за разликата над 2275 лева до пълния предявен размер от
2893.75 лева, отхвърля претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД, В. Л. Л. с ЕГН
********** от село *** да заплати на А. Л. Л. с ЕГН ********** от град ***
сумата от 13 650 (тринадесет хиляди шестстотин и петдесет) лева,
представляваща увеличената стойност на имота, съответна на правата й в
съсобствеността, вследствие извършване на следните строително-ремонтни
работи: 1. Шпакловка и рабица с теракол в хол спалня, кухня, спалня - 170
кв.м на стойност 3400 лева, от които 2000 лева труд и 1400 лева материали; 2.
Поставяне на ПВЦ дограма на 5 бр. прозорци на стойност 2000 лева, от които
300 лева труд и материали 1700 лева; 3. Поставяне на ламинат в хол - 16 кв.м -
на стойност 520 лева, от които 150 лева труд и 370 лева материали; 4.
Поставяне на полиран гранитогрес в кухня - 11 кв.м на стойност 700 лева, от
които 200 лева труд и 500 лева материали; 5. Поставяне на плъзгаща врата
кухня на стойност 750 лева, от които 50 лева труд и 700 лева материали; 6.
Поставяне на интериорна врата хол на стойност 430 лева, от които 50 лева
труд и 380 лева материали; 7. Поставяне на входна врата блиндирА. на
стойност 800 лева, от които 50 лева труд и 750 лева материали; 8. Поставяне
на ролетна дворна врата на стойност 850 лева, от които 50 лева труд и 800 лева
материали; 9. Поставяне на дървена дворна врата на стойност 400 лева, от
които 50 лева труд и 350 лева материали; 10. Изграждане на дувар - 22 м на
стойност 2700 лева, от които 1000 лева труд и 1700 лева материали; 11.
Изграждане на веранда - бетон, дървена конструкция, покрив - 13 кв.м на
стойност 3800 лева, от които 1500 лева труд и 2300 лева материали; 12.
Изграждане на външна баня-тоалетна на стойност 2800 лева, от които 1000
лева труд и 1800 лева материали; 13. Изграждане на външен комин за парно на
стойност 350 лева, от които 200 лева труд и 150 лева материали; 14.
Изграждане на инсталация за парно на стойност 1000 лева труд; 15.Замазка
бетон на изби 32 кв.м на стойност 600 лева, от които 250 лева труд и 350 лева
материали; 16. Замазка бетон на двор 12 кв.м на стойност 300 лева, от които
100 лева труд и 200 лева материали; 17. Замазка бетон на плевня/дам на
стойност 450 лева, от които 200 лева труд и 250 лева материали; 18. Ремонт на
покрив на стойност 1300 лева, от които 800 лева труд и 500 лева материали,
ВЕДНО със законната лихва, считано от 06.11.2023 г. до окончателното
плащане, КАТО за разликата над 13 650 лева до пълния предявен размер от
17 362.50 лева, отхвърля претенцията като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А. Л. Л. с ЕГН ********** от град ***да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в размер на
408.01 лева (четиристотин и осем лева и една стотинка).
ОСЪЖДА Д. Л. П. с ЕГН ********** от село ***да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в размер
на 325.76 лева (триста двадесет и пет лева седемдесет и шест стотинки).
12
ОСЪЖДА В. Л. Л. с ЕГН ********** от село *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавни такси в размер
на 1 954.48 лева (хиляда деветстотин петдесет и четири лева четиридесет и
осем стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението.
.А.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13