Р Е Ш Е Н И Е
№
369 15.10.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и
първа год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева и в
присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил
Русев КАН
дело №350
по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на „СК Италинженеринг“ЕООД гр. Стара Загора против Решение №260009/12.01.2021
год. постановено по АНД №694/2020 год. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено
Наказателно постановление №24-002631 от 19.06.2020 год. на Директор Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Стара Загора, с което на „СК Италинженеринг“ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.414, ал.3
от Кодекса на труда за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и против определение
№260170/17.05.2021 год., с което касатора е осъден да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора сумата от 120.00 лв., представляващи
възнаграждение за юрисконсулт.
С
жалбата против постановеното решение, са изложени доводи за неговата незаконосъобразност
по съображения за постановяването му при неправилно приложение на закона и при
допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнение към касационната жалба
са изложени подробни съображения в тази насока. Според изложеното в жалбата изложените
от съда мотиви са формални, непълни, неясни, неправилни и необосновани. В
решението не са обсъдени нито едно от наведените от дружеството съображения в
съдебното производство, а като е отказал да приеме декларациите по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ на другите проверявани на обекта лица и на Б.Б., е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е довело до не изясняване на
фактическата обстановка по делото. Твърди, че по този начин са накърнени
правата на наказаното лице. Никъде в наказателното постановление, нито в акта
за установяване на административно нарушение, не са обсъдени и преценени
събраните по преписката доказателства, като липсват такива, че към момента на
проверката, посоченото в наказателното постановление лице е било в
трудовоправни отношения с жалбоподателя. Твърди също така, че неясно,
неправилно и непълно описано вмененото на касатора нарушение, като не са
посочени относими към конкретния случай факти и обстоятелства, което е
самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Поради
неразбиране на представените декларации по чл.402 на лицето И.Д.М., като от
разпита на свидетелите М., М., се установява, че същите са получавали надници
от Б., който ги е бил наел. Неправилно на следващо място съдът е приел, че
наложената санкция е в минимален размер, предвиден в закона, а при определянето
й от страна на наказващия орган, не е спазена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Не
са налице вредни последици, поради което и санкцията следва да бъде намалена до
минималния размер. От съда се иска да отмени решението и вместо това да
постанови друго такова за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
алтернативно за намаляване на наложената санкция в минимален размер от
1 500.00 лв..
В
подадената частна жалба против постановеното определение, са изложени доводи,
че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че същото
следва да бъде намалено до предвиденият от закона минимален размер от 80.00
лв., тъй като не следва да се приеме, че делото е с фактическа и правна
сложност, изискваща присъждането на разноски в размер на 120.00 лв..
Ответника по
касация Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора в съдебно заседание и представено
писмено становище от юриск. М., надлежно упълномощена оспорва жалбата и иска от съда да бъде
отхвърлена като неоснователна, като и претендира юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00 лв..
Представителя на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага на съда да се потвърди обжалваното решение като
постановено при правилно прилагане на закона.
Административен
съд Стара Загора след служебна проверка за валидност, допустимост и материална
законосъобразност на Решение
№260009/12.01.2021 год. постановено по АНД №694/2020 год. по описа на Районен
съд Казанлък, намира за
установено следното:
Касационната жалба, както и частната жалба, са подадени в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебните актове са
неблагоприятни и са процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са неоснователни.
Производството
пред Районен съд Казанлък е било образувано по жалба на „СК Италинженеринг“ЕООД
срещу Наказателно постановление №24-002631 от 19.06.2020 год. издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора, с което на „СК
Италинженеринг“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на
основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
От фактическа страна е прието, че при извършена проверка по спазването на
трудовото законодателство на 12.05.2020 год. в 9.35 часа на обект: ремонт на
къща на адрес общ. Мъглиж, ***СМР се изпълняват от четирима работници на „СК
Италинженеринг“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора. От
представените на 18.05.2020 год. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара
Загора официални документи се установи, че „СК Италинженеринг“ЕООД, в
качеството си на работодател допуска до работа на 12.05.2020 год. в 10.00 часа
лицето И.Д.М., ЕГН ********** като „шофьор товарен автомобил“ на горепосоченият
проверяван строителен обект, без да му предостави преди това копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заведено в ТД на НАП.
Районен съд Казанлък
е приел обвинението за пълно, ясно и точно формулирано и доказано от събраните
доказателства. Прието е за установено от съда, че на посочената дата и място,
действително е било допуснато до работа лицето, без да му е предоставено заверено копие от уведомлението до НАП. В решението е направен подробен анализ на
събраните в хода на производството гласни доказателства, като съдът е изложил
съображения, кои кредитира и защо ги кредитира. Приел е, че към момента на
извършване на проверката на място работодателят е извършил нарушение на чл.63
ал.2 от КТ, поради което отговорността му правомерно е била ангажирана по чл.414,
ал.3 от КТ. При определянето на наказанието обаче, наказващият орган обосновано
е наложил законосъобразно наказание, поради което е постановил решение, с което
е потвърдил обжалваното наказателно постановление, като е осъдил касатора да
заплати разноски в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора 120.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението на Районен съд Казанлък е валидно,
допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ
предвижда, че работодателя носи отговорност при неизпълнение на задължението му
по чл.63, ал.2 от КТ да не допуска до работа лице, на което не е връчил
подписан екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ. За изпълнение на състава цитираната разпоредба, е необходимо
и достатъчно допускането до работа без да са връчени документите по чл.63, ал.1
от КТ. Задължението на работодателя за
уведомяването на НАП за сключен договор, възниква едва след сключването на такъв.
Именно факта на сключването поражда и следващите се задължения за предоставяне
на копие от договора и копие от уведомлението. Спрямо доказания момент на
сключване на конкретния трудов договор - на 11.05.2020
год., обосновани са изводите на Районния съд Казанлък,
че към 10:00 ч. на 12.05.2020 год. вече е възникнало задължението на „СК Италинженеринг“ЕООД” предвидено в чл.63, ал.2 КТ - да не допуска
до работа М. докато не му връчи уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
ТД на НАП. Доказано е и неизпълнение на това задължение – М. се е намирал в на обекта и е бил допуснат да изпълнява
трудовите си задължения без да му е връчено въпросното уведомление. Налице са всички съставомерни елементи на вмененото
административно нарушение. Обстоятелството, че лицето е било на обекта е
достатъчно да се приеме, че същото е било допуснато да изпълнява трудовите си
задължения, преди да му е връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това се
потвърждава и от попълнената от него декларация по чл.402, ал.1., т.3 от КТ.
Всъщност от представеният трудов договор, е видно, че същият е подписан между
страните на 11.05.2020 год., което обстоятелство не се спори между страните и
лицето е постъпило на работа на същата дата.
За
конкретното лице, уведомлението е прието на 12.05.2020 год. в 18:07:07 часа –
лист 10 от делото на Районен съд Казанлък, т.е. осем часа след извършването на
проверката.
Неоснователни
са изложени в касационни жалба доводи, за неоснователно не приемане като
писмени доказателства декларациите на останалите лица, които са били на обекта.
Съдът е изложил мотиви, защо не следва да ги приема, като същите се споделят от
настоящата инстанция. Същите са неотносими към настоящето производство и са ирелевантни
за съдебния спор. Същите по никакъв начин не ще спомогнат за изясняване на
фактическата обстановка по делото, още повече, че същите са допуснати в
качеството на свидетели и съдът е възприел лично дадените от тях показания.
Отказът на съда не представлява процесуално нарушение, а е въпрос на лична негова
преценка на относимостта на представените доказателства към спора.
Неоснователно се твърди, че по този начин е накърнено правото на наказаното
дружество. Същото е било представлявано по надлежен ред във въззивното
производство, останалите му доказателствени искания са били удовлетворени и
същият е реализирал в пълен обем правото си на защита.
Неоснователно
са касационните оплаквания, че не е налице въобще извършено административно
нарушение от страна на касатора, тъй като лицето М. не е бил в трудовоправни
отношения с него. Тези доводи се опровергават от приетите по делото писмени
доказателства – трудов договор №7/11.05.2020 год., подписан от двете страни,
като работникът е постъпил на работа на 11.05.2020 год. – ден преди проверката;
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, както и
декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която И.Д.М. е попълнил
собственоръчно наличието на трудов договор, съответния работодател и работното
време. Липсата на трудово правоотношение между касатора и М. е защитна теза,
която не се подкрепя от нито едно от приложените по делото доказателства.
Неоснователно
е оплакването, че необосновано наложената санкция е над минималния размер.
Действително неправилно районният съд е приел, че наказанието е в минимален
размер, което обаче не променя факта на законосъобразността на размера на
имуществената санкция. Съгласно чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, работодател,
който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или
2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение. В конкретния случай имуществената санкция е определена в
рамките на предвиденият от закона размер, а с оглед декларираното, че М. работи
от 06.04.2020 год. – месец преди проверката, настоящият съдебен състав, намира,
че наложената санкция е законосъобразна.
Неоснователна
е и частната жалба против определението, с което касатора е осъден да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда“ сумата от 120.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Проведените няколко заседания /три заседания/,
продължителността им, водят до извода за обоснованост на определеният размер в
максимален размер.
Въз
основа на гореизложеното, съдът намира, че не са налице наведените касационни
оплаквания, а при извършената служебна проверка на решението се установи, че
решението е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По
делото са направени искания за присъждане на разноски и от двете страни. При
този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане
на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ
бр.94/29.11.2019 год./ следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ Стара Загора сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.38 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260009/12.01.2021
год. постановено по АНД №694/2020 год. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №260170/17.05.2021 год. постановено по АНД №694/2020
год. по описа на Районен съд Казанлък
ОСЪЖДА „СК Италинженеринг“ЕООД, ЕИК *********
представлявано от управителя С.А.К.и със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул.“Околчица“№12 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара
Загора, представлявана от Директора К.М.сумата от 80.00 /осемдесет/ лв.,
представляваща направените пред касационната инстанция разходи за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.