РЕШЕНИЕ
№ 1541
гр. Русе, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520101374 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45
от ЗЗД във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
В Исковата си молба ищецът - ГАРАНЦИОНЕН ФОНД твърди, че на
основание чл.288а, ал.1, ал.1, от КЗ (отм.) сега чл.559, ал.1, т.1 от КЗ и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива
2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 20.03.2018г. претенция от НББАЗ
npu спазване на законоустановения срок по щета N:120246/20.03.2018г.,
Гаранционен фонд възстяновил на Националното Бюро на Българските
Автомобилни Заетрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен
орган сумата 3958,83 лева, чрез банков превод на 30.03.2018г. като парича
равностойност на 2024,12 евро по курса за деня, от които 1678,91 евро
обезщетение, 302,21 евро такса обработка по ф-ри №**********/06.02.2018г.
и 43,00 евро банкови такси.
Твърди се, че на основание чл.559 и чл.561 от КЗ на посочената дата
Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от
компенсационните органи във връзка е претенцията на Националното бюро на
1
автомобилистите на Република Чехия. Към датата на образуване в ГФ на щета
№120246/20.03.2018г. международното регулиране на претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Република Чехия, чрез изплащане
на обезщетение в размер на 2024,12 евро, ведно е всички гореописани разходи
за щетите по увредения л.а. "Рено Лагуна" с рег. №*******, собетвеност на
И.Л. е вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на
Република Чехия в качеството му на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в
държавата на обичайно меетопребиваване на увреждащото МПС с
прилагането от българското бюро на чл.288а, ал.1, ал.1, от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл.559 и чл.561 от КЗ.
Развиват се съображения, че в производствата пред двата
компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били
направени разноски, които на осн. чл.288а, ал.1, ал.1, от Кодекса за
застраховането (отм.) чл. 559 и чл. 561 от КЗ Фондът задължително
възстановява.
С регресна покана поканили ответника да възстанови изплатеното от
Гаранционен фонд, но и до подаване на ИМ лицето не е погасило
задължението си.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което на
основание чл.288а, ал.3 във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ, сега чл.559, ал.3 във вр. с
чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, да осъди Х. М. Й. да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 3958,83 лева представляваща, обезщетение за
имуществени вреди възстановени на Националиото Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенция на
Националното бюро на автомобилистите на Република Чехия, за щетите по
л.а. "Рено Лагуна" с рег. № 5U71743 от ПТП, настъпило на 21.11.2017г., ведно
сьс законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателиото изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.
В предоставения по чл.131 от ГПК едномесечен срок ответника, чрез
назначения му особен представител е депозирал писмен отговор на ИМ, като
развива съображения за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
2
По делото е приложена Регресната покана, изпратена до ответника с
приложена към нея пощенска разписка с отбелязване, че адресата не живее на
посоченото място.(52-53л. от делото).
С вносна бележка с наредител - ищеца ГФ на 30.03.2018г. е внесена
сума в размер на 3958,83 лева в полза на НББАЗ, а като основание е посочено
сума по щета №120246/2018.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването
на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.288,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ във вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, сега 588, ал.7 от
КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а „ от КЗ /отм./
Гаранционният фонд изплаща обезщетение за имуществени или
неимуществени вреди, причинени от водач, който няма застраховка
"Гражданска отговорност". В тази хипотеза, с оглед разпоредбата на чл. 288,
ал.3 във връзка с чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ ищецът Гаранционен фонд,
който е изпълнил чужд дълг, разполага с регресен иск против причинителя
на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект, доколкото
се касае за виновно увреждащо поведение - действие или бездействие на
ответника и до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция на ищеца в случая
предполага съществуването на деликтно правоотношение – чл.45 от ЗЗД, за
да възникне валидно задължение на длъжника да възстанови на ищеца
стойността на причинените от виновното му противоправно поведение
имуществени или неимуществени вреди.
Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята
нормативна уредба в КЗ /отм./, Правилника за устройство и дейност на ГФ.
На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата
страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и
3
изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи,
сторени от участващите в компенсацията страни.
В настоящия казус е налице фактическият състав на чл. 288а, ал.1, т.2,
„б.“а от КЗ /отм./ , сега 557, ал.1, т.2 б“а“ от КЗ виновният водач на МПС в
случая ответника не е разполагал с валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" и поради това компенсационният
орган е възстановил изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото
лице.
Безспорно е налице причинно-следствена връзка между причинените
вреди и поведението на ответника. Ответникът не е имал към датата на
настъпване на процесното ПТП действаща задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" за управляваното от него МПС. С факта на
плащането на дължимото обезщетение Гаранционен фонд се е суброгирал по
силата на закона в правата на увреденото лице.
Налице е в пълнота и фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение поведението на ответната страна,
поради което е налице основание за търсене от ответника
на регресна отговорност и осъждането му да възстанови на
ищеца претендираната сума.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Следвайки основателността на главния иск, основателен се явява и
акцесорния иск за лихви. Ето защо върху главницата следва да бъде
присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 838,35 лева, от които
– 158,35 лева платена д.т. за исковото производство, 180,00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 500,00 лева за назначаване на особен
представител.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. М. Й. с ЕГН:**********, да заплати на Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Граф Игнатиев“
№2 , сумата в размер на 3958,83 лева представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд искова сума по щета ГФ №120246/20.03.2018г.
обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенция на
Националното бюро на автомобилистите на Република Чехия, за щети по л.а.
"Рено Лагуна" с рег. № ***** от ПТП, настъпило на 21.11.2017г., ведно сьс
законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба –
08.03.2023г. до окончателиото изплащане на сумата, както и сумата от 838,35
лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5