Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 4 април 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, втори състав в публично заседание на 23 февруари 2017 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря М.М.
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 697 по описа за 2016 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на „М.” ООД ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Богомил Александров, с която е са предявени против „А.К.” ЕАД, *** представлявана от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев обективно съединени искове - за изпълнение на договорно задължение – за заплащане на сумата 21 100.00 лева с ДДС, представляваща цена на договор за изработка от 07.05.2014г.; за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорни задължения по същия договор за изработка в размер на 1 782.00 лева и за заплащане на неустойка за забавено плащане на възнаграждението по договора в размер на 1 782.00 лева. Претендират законните последици и разноските в процеса.
В съдебни засения ищецът участва чрез законния представител управителя на дружеството лично и с адвокат Симеон Дж. от СмАК и поддържат исковете.
Ответното дружество участва чрез процесуален представител юрисконсулт В.Б., която оспорва изцяло исковете.
В срока и по реда на чл.131 ГПК от ответника е получен писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло исковете като неоснователен и недоказани, и иска да бъдат отхвърлени и излага подробни съображения в този смисъл.
В хода на съдебното
дирене са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на
тричленна съдебно – техническа и компютърна експертиза, от които съдът след
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки и становищата и
доводите на страните, приема от фактическа страна следното:
На 07.05.2014 г. в гр.Козлодуй страните са сключили договор с № ********* /приложен на л.16-20 без приложенията и на л.21-41 са приложени приложенията от №1 до №4/, с който ответникът е възложил на ищеца, а последния е приел да изработи нов Интернет сайт /уеб сайт/ на “А.К.” ЕАД, съгласно приложения към договора - Приложение № 1-Техническо задание № 14АиК.Т3.022; Приложение № 2 - Предложение за изпълнение, Приложение № 3- Предлагана цена и Приложение № 4 - Работна програма и календарен график, срещу уговорено възнаграждение в размер на 14 850 лева без ДДС, или 17 820.00 лева с ДДС.
Страните изрично с уговорили в чл. 1.2, че дейностите по изпълнение на договора включват шест етапа, както следва:
Етап 1 - Разработване на концепция за структурата и дизайн на проекта. Разработване на три до пет концептуално различни дизайна за оформление на заглавна и вътрешна страници на сайта;
Етап 2 - Разработване на договорените функционалности и тестване на системата при Изпълнителя. Представяне и одобрение на готовия проект пред Възложителя;
Етап З - Инсталиране на новия сайт на web hosting сървър и окончателно тестване; Web hosting сървърът на Възложителя следва да поддържа РНР 5.x, МуSQL 5.x, необходими за функциониране на сайта;
Етап 4 - Обучение на потребителите за поддържане ни администриране на сайта;
Етап 5 - Пренасочване на фирмения сайт от текущия към новия и
Етап 6 - Гаранционно поддържане на проекта.
В чл. 2.2 страните са уговорили, че цената е окончателна /записано е в договора „пределна”/ и включва пълното изпълнение на договора, т.е. всички етапи, а в чл. 2.3 са уговорили, че цената е платима еднократно по банков път в срок до 30 календарни дни след представяне на протокол от Технически съвет на възложителя за приемане работата без забележки; протокол за успешна пробна експлоатация и за успешно преминаване към новия сайт; протокол за проведено обучение и представена оригинална фактура.
В раздел 4 страните са уговорили правата и задълженията на възложителя – ответника, а в раздел 5 тези на другата страна по договора изпълнителя – ищеца. В раздел 6 изрично и ясно са уговорени условията по приемане на изработеното по договора, а в раздел 7 гаранционния срок. В раздел 9 страните са уговорили неустойки – чл.9.1 неустойка за неспазване срока за изпълнение по договора; чл. 9.2 неустойка за забавено плащане на уговорената цена и чл. 9.3 неустойка за друго виновно неизпълнение на задълженията на страните по договора извън посочените по – горе. В раздел 10 страните са уговорили хипотезите на прекратяване и разваляне на договора. В чл.13.7 е посочено от страна на възложителя - ответника отговорно лице по изпълнението на договора Димитър Лъжов служител, който е разпитан като свидетел, от страна на ищеца изпълнител по договора отговорно лице е посочено управителя на дружеството Богомил Александров изслушан по делото по реда на чл.176 ГПК.
По делото се установи безспорно и страните не спорят, че на 13.06.2014 г. в електронно писмо - имейл, изпратено на ищеца от отговорното лице по договора св.Димитър Лъжов последния е поискал да бъде качен изготвения проект на работен сървър, за да може да бъде извършен преглед на извършената работа до момента. В изпълнение задължението по договора – етап 2 на 19.06.2014 г. ищеца изпълнител чрез отговорното лице управителя Богомил Александров в лична среща в АЕЦ Козлодуй с отговорното лице св.Лъжов е предоставил на последния саморъчно написани адрес и парола за вход до проекта на сайта качен на отворена уеб страница: http://www.aec.motion.bg. Така фактически изпълнителя ищеца е предал на възложителя ответника проект на изработения уеб сайт за запознаване и проверка. Страните не спорят, че изпълнителя не е предал на електронен носител съдържанието на изработения проект на новия уеб сайт, както и не спорят и за съда е безспорно и доказано и, че за предаването на проекта от изпълнителя на възложителя на 19.06.2014 г. не е изготвен и подписан приемо-предавателен протокол от двете страни.
Видно от писмените доказателства по делото – копирани на хартиен носител имейли на л. 89 до л. 146 в периода след предаване на проекта на уеб сайт на 19.06.2014 г. до 25.08.2014 г. страните чрез отговорните лица, а от страна на възложителя и на трети лица – служители на дружеството са предавали различни материали за допълване на проекта на уеб сайт и са изисквали различни корекции по проекта. Изпълнителя е приемал тези забележки и своевременно ги е отстранявал.
На 26.08.2014 г. със заповед № АД-2516/26.08.2014 г. на изпълнителния директор на дружеството възложител /на л.282 в делото/ е възложено да се организира и проведе на 28.08.2014 г. обучение на служители на дружеството, които ще управляват съдържанието на новия уеб сайт като поименно са посочени петнадесет служители между които и отговарящия за работата по договора св.Лъжов. Възложено е за проведеното обучение да се състави протокол, както и при констатирани недостатъци е възложено на ръководител сектор ИО в срок в до 02.09.2014 г. да изготви становище, за да могат да бъдат отстранени от изпълнителя съгласно чл.5.1.4 от договора – в 15-дневен срок.
На 28.08.2014 г. е проведено обучението, за което е съставен протокол на л.287 в делото съдържащ имената и подписи на присъствалите служители, включително отговарящия по договора св.Лъжов. По делото безспорно се установи по показанията на свидетелите и страните не спорят, че на тази среща е бил представен проекта на уеб сайт и е присъствал управителя на фирмата изпълнител.
От показанията на свидетеля Цонка Стоянова, която е ръководител сектор „ИО” в ответното дружество и е присъствала на представянето и т.нар. обучение безспорно се установява, че изпълнителя е предоставил в интернет пространството предложението си за нов уеб сайт и тя е участвала на събирането на 28.08.2014 г., когато проекта е бил представен и е продължила с дискусия въпроси и отговори. Свидетелства, че на тази среща не е стигнало времето за пълно представяне на уеб сайта и е решено, че ще има и последващи такива срещи. Според свидетелствата, идеята на представянето е била, служители на дружеството възложител да получат представа, какво представлява това предложение за проект, да го разгледат и всеки самостоятелно - всеки отдел да го тества. Според нея не са били ангажирани със срок за проверката на проекта и след като са започнали да разглеждат възможностите на предложения проект и в хода са откривали проблеми, са изпращани имейли до св.Лъжов, като отговорник по договора. Свидетелката сочи, че това не е бил еднократен акт, а последователен във времето, като след откриване на проблеми, са ги изпращали на отговорника, той на изпълнителя, следвало е корекция и уведомяване от изпълнителя. Според нея част от грешките са били отстранени, а други са се повтаряли и това е продължило от август 2014 г. до февруари 2015 г. непрекъснато. В този смисъл са и показанията на свидетелката Славка Петрова Иванова – Маринова, която е служител на ответното дружество на длъжност „Ръководител група информационен център” и също е участвала на представянето на проекта на 28.08.2014 г.
На л.285-286 в делото е приложено становище от ръководител сектор „ИО” – Информационно обслужване св.Цонка Стоянова изготвено в изпълнение на цитираната по-горе заповед след представянето на проекта на 28.08.2014 г. Това становище е адресирано до друг служител на дружеството възложител – ръководител управление „АК” и съдържа в част втора констатации и описание на недостатъци на проекта. То не е изготвено в определения срок до 02.09.2014 г., а видно от печата на входяща кореспонденция поставен на първата страни е с дата един месец след определения срок – на 03.10.2014 г. Освен това по делото не се доказа от ответника то да е връчено на ищеца изпълнител. Напротив доказва се от показанията на св.Лъжов отговарящ за изпълнението по договора, че това е вътрешна информация и не е изпращана на изпълнителя. На л.157 има на хартиен носител имейл от 06.10.2014 г. от ел.поща на св.Лъжов до ел.поща на отговорника по договора от страна на изпълнителя, с който пише че му изпраща становище на IT, но не е изяснено по делото кое е конкретното становище и получено ли е от изпълнителя, защото имейлите с искания за корекции на проекта са продължили и след тази датата та чак до месец май 2015 г. – вж. л.157-221. Освен това от показанията на св.Цонева безспорно се установява, че на срещата на т.нар. обучение на 28.08.2014 г., когато е присъствал управителя на изпълнителя от страна на участниците служители на дружеството възложител са получени различни предложения за изменение на проекта /очевидно в устна форма, защото не се съдържат в протокол от срещата/ и към датата на изготвяне на нейното становище на 3.10.2014 г. те са били изпълнени от изпълнителя. В този смисъл е и приложеното на хартиен носител на л. 147 съдържание на имейл от изпълнителя до св.Лъжов от 4.09.2014 г., с което го уведомява, че са завършени корекциите по проекта след забележките от срещата на 28.08.2014г.
Едва на 01.12.2014 г. с писмо изх. № 5142 подписано от изпълнителния директор на дружеството възложител приложено на л.330 в делото за първи път са посочени в приложение констатираните недостатъци в изработения проект на нов сайт и е поканен изпълнителя съгласно уговорените клаузи в договора в 15-дневен срок считано от получаване на писмото да отстрани същите. Няма доказателства това писмо кога е получено от изпълнителя с оглед преценка за спазен срок за отстраняване на недостатъците по чл.5.1.5 от договора.
Ищецът не
представя доказателства нито твърди в изпълнение и при спазване разпоредбите на
договора си с ответника съгласно чл.5.1.4 след като е отстранил недостатъците
посочени изрично от възложителя в приложенията към писмото от 01.12.2014 г. да
е предоставил окончателен вариант на поръчания нов сайт съгласно уговореното в
чл.5.1.3. – на електронен носител и за това действие да е подписан
приемо-предавателен протокол. Вместо това безспорно се установява, че имейлите
с искания за корекции са продължили като са изпращани от служители на
дружеството без връзка с договора и без да са съгласувани с отговарящия по
договора св.Лъжов /така на л. 149 има имейл от Братанов касаещ частта на сайта
в раздел обществени поръчки/ до месец
февруари 2015 г. Въпреки ясно уговореното в договора - чл.6.2, че
предаването на проекта се извършва с приемо-предавателен протокол, така и в чл.
7.2, съгласно който в случай на откриване на несъответствия и грешки,
отговорното лице от страна на възложителя т.е. св.Лъжов изготвя протокол за
несъответствие, в който подробно описва открития проблем и го изпраща на имейл
на възложителя, а последния в 14-дневен срок го коригира такива доказателства в
делото не се съдържат.
По
делото видно от писмените доказателства и безспорно за страните и съда е, че на 04.05.2015 г., което е пет месеца
след изпращане на писмото до изпълнителя с приложенията за констатирани
недостатъци и без да е доказано кога /на коя дата/ изпълнителя е представил на
възложителя окончателния вариант на поръчания сайт след отстраняване на
недостатъците посочени с писмото от 01.12.2014 г. е проведен технически съвет, който съгласно чл. 6.3 на договора е
следвало да приеме работата, евентуално е уговорена възможност за повторно
разглеждане на разработката от технически съвет не по-късно от 30 дни след
представяне на окончателния вариант.
Видно от приложения на л.245 в делото протокол от техническия съвет от 04.05.2015 г., на който е присъствал и управителя на дружеството изпълнител е, че са констатирани недостатъци в изпълнението определени като неотстраними и е взето решение за отхвърляне на изработения по договора уеб-сайт, поради ниско качество и не съответствие с техническото задание на възложителя. Не е дадена възможност съгласно чл.6.3 на договора за повторно разглеждане на разработката от технически съвет с оглед констатираните недостатъци на изработеното и на 13.06.2015 г. от възложителя до изпълнителя е изпратено писмо на л.71 в делото, с което е уведомен за едностранно прекратяване на договора с 30-дневно предизвестие, като не е посочена причина за прекратяването или основание.
Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора за изработка и претендира ответника възложител да му заплати уговореното възнаграждение. Твърди че възложителя е приел изработеното и има това задължение съгласно чл.264 ЗЗД. Твърди и, че след като възложителя е приел изработеното и в преклузивния срок по чл.265, ал.3 ЗЗД не е възразил за непоправими недостатъци е загубил това право и неправилно е прекратил договора, а работата следва да се счита приета и му се дължи уговореното възнаграждение. На последно място се позовава и на нормата на чл.268 ЗЗД, съгласно която ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
Претендира и неустойка за неизпълнение на договорното задължение за плащане на възнаграждението по чл.9.2 на договора в размер на 1 782.00 лева и неустойката уговорена в чл.9.3 на договора за виновно неизпълнение на задължението на възложителя да приеме работата в размер 1 782.00 лева.
Ответника оспорва исковете, като твърди че ищеца изпълнител не е изпълнил съгласно уговореното в договора и техническото задание задължение да изработи нов уеб-сайт на АЕЦ Козлодуй и съгласно сроковете определени в същия договор и приложенията. Не оспорва, че не е заплатил уговорената цена именно защото ищеца не е изправна страна по договора. По тези съображения твърди че не му дължи възнаграждение по договора, нито претендирани неустойки.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа и компютърна експертиза изготвена от три вещи лица специалисти в областта на предмета на процесния договор. Съда кредитира заключението като обективно и обосновано. Вещите лица са представили в табличен вид какво е изпълнението на заложените в техническото задание задачи, като според становището им, изпълнителят е постигнал пълно изпълнение на всички заложени в заданието задачи, за което са отговорили с “Да” на всеки пункт. Вещите лица са категорични, че изпълнителя е разработил проект с посочена от техническото задание функционалност, който е достъпен онлайн на адрес: http://www.aec.motion.bg. Според вещите лица проектът е завършен в публичната част за използване от стандартни потребители. Изрично отбелязват, че сайтът отговаря на техническото задание и Приложение № 1 към него. По отношение на административния панел заключението на експертите е, че проектът е завършен с някои несъответствия, като в съдебно заседание на 23.02.2017 г. уточняват, че това са малки несъответствия (бъгове), които са отстраними и са нормални за такъв тип проекти. Експертът С. уточни още, че “всеки един проект, дори в световен мащаб има бъгове, които се отстраняват непрекъсното. Според вещите лица и към месец август 2014 г. проекта е бил работещ видно от проведено обучение, респ. ответникът е дал обратна връзка с негови забележки по работата на сайта. Според вещите лица тези недостатъци са отстраними не влияят на функционалността и начина на работа на разработения проект. В отговор на поставения в задачата въпрос № 7 от експертизата, експертите уточняват, че направените в имейл кореспонденцията констатации за бъгове в сайта са отстранени от изпълнителя своевременно. Крайното заключение на експертите е, че сайтът е постигнал заложената в Техническото задание функционалност, като забележките на ответника са отстраними такива и не влияят на работата на продукта.
При безспорно установените от фактическа
страна обстоятелства и позовавайки се на разпоредбите на закона, съдът приема
от правна страна следното:
Страните не спорят, че на 07.05.2014 г. в гр.Козлодуй са сключили договор с № *********, с който ответникът е възложил на ищеца, а последния е приел да изработи нов Интернет сайт, съгласно приложения към договора - Приложение № 1-Техническо задание № 14АиК.Т3.022; Приложение № 2 - Предложение за изпълнение, Приложение № 3- Предлагана цена и Приложение № 4 - Работна програма и календарен график, срещу възнаграждение в размер на 14 850 лева без ДДС, или 17 820.00 лева с ДДС. Не се спори и, че в договора - чл. 1.2 ясно са уговорени дейностите по изпълнение на договора на шест етапа: Етап 1 - Разработване на концепция за структурата и дизайн на проекта. Разработване на три до пет концептуално различни дизайна за оформление на заглавна и вътрешна страници на сайта; Етап 2 - Разработване на договорените функционалности и тестване на системата при Изпълнителя. Представяне и одобрение на готовия проект пред Възложителя; Етап З - Инсталиране на новия сайт на web hosting сървър и окончателно тестване; Web hosting сървърът на Възложителя следва да поддържа РНР 5.x, МуSQL 5.x, необходими за функциониране на сайта; Етап 4 - Обучение на потребителите за поддържане ни администриране на сайта; Етап 5 - Пренасочване на фирмения сайт от текущия към новия и Етап 6 - Гаранционно поддържане на проекта. Не се спори и, че съгласно чл. 2.2 на договора записаната в него цена е окончателна и включва пълното изпълнение на договора, т.е. всички етапи, като съгласно чл. 2.3 тя е платима еднократно по банков път в срок до 30 календарни дни след представяне на протокол от Технически съвет на възложителя за приемане работата без забележки; протокол за успешна пробна експлоатация и за успешно преминаване към новия сайт; протокол за проведено обучение и представена оригинална фактура.
В чл. 5.1.3 е записано, че изпълнителя има задължението да предаде на електронен носител пълния текст на съдържанието на сайта, а съгласно чл. 5.1.4 изпълнителя има задължението да отстрани за своя сметка в 15-дневен срок констатираните от възложителя непълноти и грешки в проекта, като всички корекции и реакции следва да бъдат представени по реда на чл.5.1.3 – предадени на електронен носител на възложителя.
По нататък в раздел 6 „приемане” в чл.6.1 е уговорено от страните, че при завършване на възложената задача изпълнителя отправя до възложителя писмена покана да прегледа и приеме проекта на нов сайт, като предаването на проекта се извършва с приемо-предавателен протокол подписан от двете страни – чл.6.2.
Съдът напълно споделя доводите на ищеца, че по същество договора между страните е такъв за изработка уреден в чл. 258 и сл ЗЗД. Договора за изработка по дефиниция е консенсуален – страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие (Кожухаров); двустранен (и престационен) – създава задължения и за двете страни: за едната - да изработи нещо, за другата - да приеме изработеното и да плати (пак Кожухаров); възмезден – срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждение, като всяка страна получава обляга; комутативен – облагата е предварително известна и определена; каузален – извършване на нещо срещу заплащане на определено възнаграждение и неформален, като в случая той е сключен в писмена форма.
Така задължението на изпълнителя ищеца – чл. 261, ал.1 ЗЗД по договора е да изработи нов уеб – сайт на АЕЦ Козлодуй съгласно уговореното, което включва новия сайт да е съобразен със зададеното като Приложение № 1 на договора Техническо задание № 14АиК.Т3.022 и Приложение № 4 - Работна програма и календарен график в срока на договора – чл.3.1 – 90 календарни дни от датата на подписване, без да включва времето, през което се изчаква подаване н материали за съдържанието на сайта и времето за одобрение на отделните етапи от възложителя .
Насрещното
задължение на възложителя ответника е да заплати възнаграждението за приетата
работа - чл.266, ал.1
ЗЗД. То възниква както правилно посочва ищеца при приемане на изработеното.
Тъй като
изпълнителят ищеца претендира възнаграждението по договора за изработка, той
носи пълна и глава тежест в процеса – чл.154, ал.1 ГПК да докаже, че е изпълнил поръчаната работа – изработил е нов уеб - сайт на АЕЦ
Козлодуй, съобразно договореното – съобразно изискванията зададени с
техническото задание приложение № 1 и в сроковете съгласно приложение № 4 към
договора. Ответникът оспорва именно изпълнението на поръчката и няма
доказателствена тежест за този отрицателен факт, въпреки че по делото това се
домогва да стори с многобройните свидетелски показания.
Така спора между страните е за
това изпълнил ли е поръчаното изпълнителя съгласно уговореното и в срок и приел
ли е изработеното възложителя.
Тук съда напълно споделя доводите на ответника, че приемането трябва да се различава от получаването (задължение, което е налице при продажбата), тъй като приемането, освен фактическото получаване на изработеното, включва още един елемент, а именно: одобрение на работата, признание, че работата съответства на уговореното. Последици от приемането са на първо място, че задължението на възложителя да заплати възнаграждението по договора става изискуемо. И на следващо място, че именно от момента на приемането започват да текат сроковете за претенции за недостатъци, а и за отклонения в предмета. Затова при предаването на работата възложителят трябва да я прегледа. Ако има явни недостатъци, които могат да бъдат открити при обикновен преглед, той трябва да направи възраженията си незабавно, при преглеждането на работата. В случай, че недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно, поръчващият трябва да уведоми изпълнителя за тях, веднага след откриването им. Ако той не направи такова уведомление във всеки от двата случая, при явни и скрити недостатъци по силата на необоримата презумпция, установена в чл. 264, ал.3 ЗЗД работата се смята за приета. Уведомяване за недостатъците не е необходимо само в случай, че изпълнителят е знаел за тях.
В договора
както съдът посочи по-горе страните са договорили в чл.6.1,
че при завършване на възложената задача изпълнителя ще отправи до възложителя
писмена покана да прегледа и приеме проекта на нов сайт, като съгласно чл.6.2
предаването на проекта от изпълнителя на възложителя ще се извърши с
приемо-предавателен протокол подписан от двете страни. По-горе в договора
чл.5.1.3 е записано ясно, че изпълнителя следва да предаде на електронен
носител съдържанието на сайта. Ищеца нито твърди, нито представя писмени доказателства
да е предал на електронен носител проекта на сайт и за това фактическо действие
да е съставен протокол подписан от двете страни както изисква договора между
тях. Тук съда намира за нужно да отбележи
задължителната практика на ВКС дадена по реда на чл.290 ГПК с Решение № 68 от
11.07.2016 г. по т. д. № 1170 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение,
че по своята правна характеристика приемателният протокол не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила и че възраженията на възложителя за
неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената в чл.264, ал.3
ЗЗД преклузия и могат да
бъдат противопоставени като защитно средство при предявен иск по чл.266, ал.1
ЗЗД.
Въпреки това, както съда изложи по-горе по делото се доказа и страните не спорят, че на 19.06.2014 г. чрез отговорното лице на изпълнителя управителя Богомил Александров в лична среща в АЕЦ Козлодуй с отговорното лице на възложителя св.Лъжов е предоставил на последния саморъчно написани адрес и парола за вход до проекта на сайта качен на отворена уеб страница: http://www.aec.motion.bg. Според съда с това действие изпълнителя е предал фактически на възложителя проекта, за да го прегледа, но възложителя не е приел изработеното по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД и съгласно уговореното в раздел 6 на договора. От този момент на фактическото приемане на изработеното от възложителя следват множество имейли между страните, в които са уговаряли предаването на допълнителни материали и различни корекции, което според съда съответства на етап 1 и 2 от изпълнението на договора.
Безспорно се доказа по делото, че на 28.08.2014 г. е проведена среща обучение на петнадесет служители на дружеството възложител, на която е присъствал и управителя на дружеството изпълнител. На тази среща е представен проекта на уеб сайт, възложителя чрез служителите се е запознал с изработеното и то е обсъдено. От срещата има протокол, в който не се съдържат забележки или открити недостатъци. В определения от изпълнителния директор срок до 02.09.2014 г. не са били открити недостатъци и отбелязани в изрично становище. Няма и протокол за несъответствия от отговорното лице по договора св.Лъжов от или в разумен срок след срещата на 28.08.2014 г. Становище от св.Цонева съдържащо и недостатъци има, но с дата един месец след срока на 3.10.2014 г. и то не е адресирано до изпълнителя нито до отговарящия по договора св.Лъжов, а до друг служител на дружеството възложител.
С чл. 264, ал. 1 ЗЗД е регламентирано задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Съгласно правната доктрина и съдебна практика обсъжданото "приемане" включва в себе си фактическо и правно действия, а именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Тълкувайки разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД и чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД съдът намира, че Законът задължава поръчващия при приемане на работата или в разумен срок, да направи всичките си възражения ако изпълнената работа се отклонява от поръчката или е с недостатъци, без отклонението или недостатъците да правят работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В последния случай поръчващият би имал право да развали договора и съответно не би дължал никакво възнаграждение - чл. 265, ал. 2 ЗЗД, а в останалите случаи - да се ползва от някое от алтернативно уредените права по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако е заявил съответните възражения при приемането.
В разглеждания случай ответникът твърди, че е развалил договора с ищеца при условията на чл. 265, ал. 2 ЗЗД и следователно се е освободил от задължението си по чл.266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да му плати възнаграждението по договора. Тъй като това е изгоден за него факт, той има главна доказателствена тежест да докаже, че изпълнената работа се отклонява от поръчката или е с недостатъци, които я правят негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Тези твърдения на ответника се опровергават напълно от приетото по делото заключение на трите вещи лица. Те са категорични, че изпълнителя е изпълнил работата съгласно уговореното в техническото задание, а корекциите са несъществени и отстраними.
Предпоставка за възникване на задължението по чл.266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е поръчващият да приеме съответната работа, като съгласно чл. 264, ал.2 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да направи своите възражения във връзка с изпълнението - неправилно, некачествено или забавено, при приемането. Законът не изисква форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Договора обаче е закон за страните – чл. 20а, ал.1 ЗЗД и в случая изрично предвижда в чл.7.2 при констатирани несъответствия и грешки отговорното лице по договора св.Лъжов да състави протокол и да го изпрати на изпълнителя по имейл. Въпреки това съда приема, че е допустимо възраженията по чл. 264, ал.2 ЗЗД да са направени и само устно. Това от своя страна прави допустимо събирането на гласни доказателства за установяване на съдържанието на възраженията, каквито не са ангажирани от ответника да са заявени на приемането на 28.08.2014 г. По делото не се установява такива да са заявени от възложителя на работата. Бездействието на възложителя и пропускът да направи възраженията си в посочените срокове е обвързано от закона със специфична „санкция” – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение преклудира правото на възложителя на последващи възражения за неправилно или неточно изпълнение, вкл. като процесуални възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с това безусловно задължава възложителя да заплати възнаграждението, уговорено с договора, за приетата работа, в който смисъл е и съдебната практика (Решение № 1100/04.07.2003 г., по гр.д. № 1876/2002 г., на V г.о.). Следователно работата е била приета по смисъла на чл.264 ЗЗД на 28.08.2014 г. - налице е фактическо предаване на полученото и мълчаливо изразеното изявление на поръчващия, че тя е съобразена с договора.
Така според съда в случая са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на възложителя за изпълнение на задължението му по чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на дължимото възнаграждение в размер на 17 820.00 лева с ДДС и иска е основателен и доказан до този размер, като до претендирания размер от 21 100.00 лева следва да бъде отхвърлен.
С оглед забавеното плащане на възнаграждението по договора, което се доказа по-горе и съгласно изрично уговореното в чл. 9.2 на договора, възложителя дължи на изпълнителя неустойка за забавено плащане в размер на 10% от стойността на дължимото плащане, което е в размер на 1 782.00 лева и съда следва да уважи изцяло тази му претенция основаваща се на нормата на чл.92, ал.1 ЗЗД.
Основателна и е претенцията на ищеца за още една уговорена в договора в чл.9.3 неустойка от 10% от стойността му за виновно неизпълнение на задълженията по договора за оказване на съдействие при изпълнението на работата. Както съда изложи по-горе вместо да спази ясно разписаното в договора, което е задължително за възложителя и след като приеме фактически работата да я провери в най-кратки срокове и изрично да констатира и опише в протокол недостатъци и уведоми за тях изпълнителя, който от своя страна в 15-дневен срок да ги отстрани или ако не го стори отношенията да продължат съгласно договора, то различни служители на възложителя некоординирано са правили уточнения и искания по проекта, а имейл кореспонденцията е продължила във времето. Отделно съда констатира по-горе, че ръководител сектор „ИО” не е изпълнил задълженията си в срок до 02.09.2014 г. да изрази становище за констатирани недостатъци и да го сведе до знанието на отговарящия по договора, а той от своя страна до изпълнителя. Всички тези некоординирани действия на различни служители са довели до неизпълнение и забавено изпълнение на задълженията на възложителя по договора, и той следва да заплати и уговорената неустойка по чл.9.3 в размер на 1 782.00 лева. Неустойката е правен инструмент, който има обезпечителна функция по изпълнение на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да се уважи претенция за неустойка следва да е налице облигационна връзка, неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение. Като в настоящата хипотеза съдът намира, че предпоставките по чл.92, ал.1 ЗЗД са налице.
По разноските:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер на 947.00 лева; за депозит за вещи лица в размер на 750.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1 488.00 лева, за което за представени доказателства, че е платено. Така направените разноски от ищеца са общо 3 185.00 лева. Съобразно уважената част от иска те са в размер на 2769.56 лева.
Ответника е претендирал разноски и при този изход на спора има право на такива съобразно отхвърлената част от иска – арг. чл.78, ал.3 ГПК. Направените и претендирани от ответника разноски са 750.00 лева депозит за вещите лица и 300.00 лева юристконсулско възнаграждение, или общо 1050.00 лева и съобразно отхвърлената част от иска се държат 139.81 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД А.К.” ЕАД, *** представлявана от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев да заплати на „М.” ООД ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Богомил Александров възнаграждение по договор за изработка сключен на 07.05.2014 г. в размер на 17 820 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на 30.05.2016 г. до окончателното изплащане, като до претендирания размер на възнаграждение от 21 100.00 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.9.2 на договор от 07.05.2014 г. А.К.” ЕАД, *** представлявана от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев да заплати на „М.” ООД ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Богомил Александров неустойка за забавено плащане на възнаграждението по договора в размер на 1 782.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.9.3 на договор от 07.05.2014 г. А.К.” ЕАД, *** представлявана от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев да заплати на „М.” ООД ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Богомил Александров неустойка за забавено изпълнение на други задължения по договора в размер на 1 782.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.К.” ЕАД, *** представлявана от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев да заплати на „М.” ООД ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Богомил Александров направени разноски по делото в размер на 2769.56 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „М.” ООД ***, ЕИК ********* представлявано от управителя Богомил Александров да заплати на А.К.” ЕАД, *** представлявана от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев направени разноски по делото в размер на 139.81 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд, гр.Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен съдия:
*Да се
публикува.