Р Е Ш
Е Н И Е №
260270
гр. Пловдив, 22.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение – осми граждански
състав, в публично заседание
на двадесет и трети септември, през две
хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия
Цветкова гр. д. № 1389 по
описа на ПОС за
2020г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 258 и сл.
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 19074/0907.2020г. на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК ********* чрез юрисконсулт И.П. против решение № 1486 от
22.04.2020г., постановено по гр. д. № 11576 по описа за 2019г. на Пловдивски
районен съд, XII-ти гр. с., с което се осъжда „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Б.И.Ю., ЕГН **********
сумата от 605, 55 лева като дадено при изначална липса на основание по
недействителен договор за потребителски кредит № ** възнаграждение за
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 11.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането.С
решението се осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Б.И.Ю.,
ЕГН ********** сумата от 150 лева като дадена при изначална липса на основание
по недействителен договор за потребителски кредит № **, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2019г. до окончателното изплащане
на вземането.Осъжда се „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
по бюджета на съдебната власт чрез сметката на РС Пловдив за таксите, сумата от
100 лева такси по делото.Осъжда се „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на адв. Д.Г.Б. сумата от 360 лева хонорар по делото.С определение №
5281 от 02.06.2020г., постановено по същото дело, е изменено решение №
1486/22.04.2020г., постановено по гр. д. № 11576 по описа на ПРС за 2019г. в
частта му за разноските, като е увеличен присъдения в полза на адвокат Б.
размер на хонорар от 360 лева на 720 лева.Със същото определение е отхвърлена
молбата на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* за изменение на
решението в частта му за разноските вх. № 26568/26.05.2020г., като
неоснователна.
Решението се обжалва в частта, с
която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 150 лева, като
недължимо платена сума при липса на основание, по нищожна клауза за
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ** и разноски
съобразно изхода на делото.Твърди се, че в тази част решението е неправилно и
необосновано.Оспорва се извода на районния съд, че в сключения договор за
потребителски кредит липсвала информация относно правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение от
сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания.Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендират се
разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен
на пълномощника на въззиваемата.
Въззиваемата Б.Ю. моли въззивната жалба
да се остави без уважение като неоснователна.Изразява становище чрез
пълномощника си, че решението на районния съд в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено.Претендира се адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Пловдивският окръжен съд след преценка
на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от
страна, имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано
по предявени искове по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от Б.И.Ю., ЕГН ********** чрез адв.
Д. Б. *** против „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 100 лева, увеличена на сумата от 150
лева по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, платена при липса на основание, по
клаузата за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № **,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане и сумата от 100 лева, увеличена на сумата от
605, 55 лева по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК, платена при липса на основание
по клаузата за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по договор за
потребителски кредит № **, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че предоставения й
кредит е в размер на 550 лева със срок на издължаване 11 месеца, по 60, 87 лева
всяка погасителна вноска.Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема
в размер на 49, 89% и годишен процент на разходите в размер на 41, 17%, при
лихвен процент на ден – 0, 11%, както и заплащането на възнаграждение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 605, 55 лева, при
месечна вноска по закупения пакет в размер на 55, 05 лева.Твърди, че сключеният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.
9, т. 10 и т. 12 от ЗПК, а клаузата за заплащане на пакет от допълнителни
услуги е нищожна на основание чл. 10а от ЗПК.Твърди също, че начисляването на
възнаграждението за т. нар. „пакет от допълнителни услуги“, по същество
представлява разход по кредита по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, с който се
надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно размера на ГПР.
С писмения отговор по реда на чл. 131
от ГПК ответникът не оспорва сключването на процесния договор за потребителски
кредит с ищцата, при посочените в исковата молба параметри и на споразумението
за пакет от допълнителни услуги.Оспорва предявените искове като неоснователни с
възражения, че договорената възнаградителна лихва в случая, както и годишния
процент на разходите, са допустими съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а сключеният договор е действителен.Оспорва като неоснователно и
твърдението, че сключеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към процесния договор за потребителски кредит, противоречи
на чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК, както и на чл. 19, ал. 4 от същия закон.Оспорва и
претендирания от ищцата размер над размера от 429, 49 лева.
Първоинстанционният съд е посочил в обжалваното
решение, че процесният договор е писмен, съдържа посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита и условията
за прилагането му.Тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия срок на
договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.Има информация
/чл. 7.1 от ОУ/ за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора и срока, в който това право може да бъде упражнено.Има в съответствие
с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК погасителен план, като са посочени датите на
падеж на всички отделни погасителни вноски, включително компонентите на
отделната вноска – лихва, главница, стойност на допълнителни услуги.Липсва
обаче информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания.Такава не била дадена
на кредитополучателя, нито в самия договор, нито в стандартния европейски
формуляр, нито в договора за допълнителни услуги.Затова районният съд е
направил извод, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.
11, ал. 1 , т. 12 от ЗПК.
Районният съд е приел още, че клаузата,
с която между страните е договорено допълнително възнаграждение за услуги –
приоритетно разглеждане на искането и изплащане на потребителски кредит,
възможност за намаляване или отлагане на определен брой вноски, за смяна на
датата на падеж или улеснена процедура по получаване на допълнителни средства,
е неравноправна по см. на чл. 143 от ЗЗП.Със същата се заобикалят разпоредбите
на чл. 10а от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от същия закон, тъй като при включването на
стойността на допълнителните услуги, ГПР ще надхвърля предвидената в закона
граница.
Изложените съображения от
първоинстанционния съд се споделят и от настоящия състав на съда.Процесният
договор е потребителски по см. на чл. 9 и сл. от ЗПК, като съдържанието му е
установено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.При неспазване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20 и ал.
2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, същият е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящи плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.Тази информация следва да
бъде обективирана в съдържанието на самия договор, като неизпълнението на това изискване има за последица
недействителност на договора за потребителски кредит, съобразно императивната
разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
Действително в настоящия случай в общи
условия към договора за потребителски кредит в т. 7.3 е предвидено, че при
погасяване на главницата по ДПК, кредитополучателят има право да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания
с посочване на дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на
тези плащания, но доколкото правата и задълженията на страните се определят в
индивидуалния договор, в каквато връзка и законодателят е предвидил, че
съответната информация по т. 12 следва да се съдържа в договора, то настоящият
състав на съда приема, независимо че общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и са
подписани на всяка страница от кредитополучателя, че това обстоятелство
не санира допуснатия порок.Не е достатъчно да бъде предвидена възможност за
потребителя да получи подробен погасителен план, в случай, че изяви воля в тази
насока, а това право трябва да бъде записано в самия договор, независимо от преценката на потребителя дали ще го упражни.Поради това
направеният от районният съд извод, че процесният договор е недействителен на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1 , т. 12 от ЗПК, е правилен.
Действителността на подписания между
страните договор за потребителски кредит следва да се прецени и с оглед на
подписаното, заедно с договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
Настоящият състав на съда също
намира, че клаузите в процесния договор за възнаградителна лихва и за
възнаграждение за избрания пакет допълнителни услуги са нищожни, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави.Споделя се изводът на
районния съд, че включените в пакета услуги на практика са действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че се
касае за допълнителни услуги по см. на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.Предвидените
такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва, докато посочените в
споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на
задълженията на потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което по своята същност са
действия по усвояването на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.С оглед на това следва да се приеме, че целта на
посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за
кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена
в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Това възнаграждение също е следвало да се включи в
годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см.
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане
на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на
ограниченията на закона за максималния размер на ГПР.Посочените в договора размери на възнаградителната лихва и на ГПР
същевременно не съответстват на действително уговорените такива, обуславящи
значително неравновесие на правата и задълженията на кредитора и потребителя и
нарушаващи принципа за добросъвестност в гражданските и търговски отношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от
недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи.
Доколкото по делото не е
спорно, че потребителят е платил възнаградителната лихва по погасителния план,
то същата в случая се явява платена при
начална липса на основание, като платена по нищожна клауза и подлежи на връщане на потребителя, ведно със законна последица върху тази сума, а именно - законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и следва да
се остави без уважение, а решението на районния съд в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на
адвокат Б. следва да бъде
присъдена сумата от 360 за адвокатско възнаграждение. Размерът на
възнаграждението не следва да бъде намален въпреки направеното от жалбоподателя
възражение, доколкото е съобразен с минималните размери на адвокатските
възнаграждение съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на казуса и
извършените процесуални действия от пълномощника.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1486 от 22.04.2020г.,
постановено по гр. д. № 11576 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XII-ти гр. с., в частта, с която се осъжда „Профи кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 47, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Б.И.Ю., ЕГН **********
***, сумата от 150 лева като дадена при изначална липса на основание по
недействителен договор за потребителски кредит № **, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 47,
бл. 53Е, вх. В, ет. 7 да заплати на адв.
Д.Г.Б.,***, със служебен адрес – гр. П., ул. ***, сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ Б.И.Ю., ЕГН ********** в производството пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: