РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Христина П. Николова
в присъствието на прокурора Т. П. П.
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300600041 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 91 гр. Пловдив, 06.10.2021 по НОХД № 20215330204451,
Районен съд-Пловдив, 4 н.с. е признал подсъдимия С. С. Р. за виновен в
извършване на престъпления по на чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 28,
ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 пр. І-во от НК, като
му е наложил съответно наказания ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /за първото престъпление/, което да бъде
търпяно при първоначален СТРОГ режим /на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„В“ от ЗИНЗС/ и ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева /за второто
престъпление/. Съдът е приложил разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК, както и
тази по чл.59 от НК, произнесъл се е и по направените по делото разноски и
относно разпореждането с веществените доказателства.
Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия-
адв.П., в която се навеждат доводи относно явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода, като се формулира искане за
намаляване на неговия размер.
При пренията прокурорът от Окръжна прокуратура-Пловдив изрази
1
мнение, че присъдата е законосъобразна, обоснована и справедлива и
подлежи на потвърждаване.
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от защитника си
адв.П., който наведе доводи в подкрепа на претенцията за намаляване на
наложената на подсъдимия наказателна санкция.
При упражняване правото си на лична защита Р. се присъедини към
изложеното от своя защитник относно занижаване размера на постановеното
от първостепенната инстанция наказание лишаване от свобода.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на
страните, прие, че искането на защитата се явява неоснователно. Не са налице
каквито и да било основания за ревизиране на постановения от
първостепенната инстанция съдебен акт.
Видно от материалите по делото, пред районния съд се е развило
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 в хипотезата на чл.371, т.2
от НПК, в хода на което е безспорно доказана следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С. С. Р. е роден...... Живее в същия град. Той е б., б.
гражданин е, има основно образование, безработен е, не е женен, има ЕГН:
**********.
Подс. Р. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като
влияние за правната квалификация на процесното престъпление против
собствеността има присъда № 260011/18.11.2020г. по НОХД № 295/2020г. по
описа на РС – Велинград, влязла в законна сила на 04.12.2020г., постановена
за извършено през периода от 18.11.2019г. до 19.11.2019г. престъпление по
чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.12 вр. чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от четири години. Въпросното осъждане
квалифицира процесното престъпление, като такова извършено в условията
на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Свидетелките Т. Й. и Д. Д. работели в УМБАЛ „Пълмед“ в гр. П., като
първата била медицинска сестра, а втората-санитар. Свид. Й. ползвала
мобилен телефон „Huawei P20“ със СИМ-карта „БТК“ и силиконов калъф,
който била закупила преди около две години за сумата от 900 лв., а свид. Д.
притежавала мобилен телефон марка „Redmi Note 7“ със СИМ-карта
„Теленор“ и поставени стъклен протектор и силиконов калъф, който закупила
на 06.07.2019г. за сумата от 409 лв.
На 04.12.2020г. и двете свидетелки работели дневна смяна в „Ковид“
отделението на болницата. Отделението се намирало на третия етаж на
сградата на болницата. Вдясно от входа на отделението се намирала стаята за
почивка на персонала, като в отделението, в което работели двете свидетелки,
имало достъп през асансьор. Следобед на същата дата свидетелките Й. и Д.
2
оставили мобилните си телефони на масата в стаята за почивка.
Същия ден подс. Р. пристигнал от гр. К. в гр. П. и започнал да обикаля из
града. Около 15:30 ч. достигнал до сградата на болница „Пълмед“ и влязъл
вътре, с намерение да търси нещо за ядене. Качил се на асансьора и спрял на
третия етаж на сградата. Макар на вратата на асансьора да било залепено
съобщение, че достъп до тези помещения имал единствено медицинският
персонал, подсъдимият слязъл и така се озовал в „Ковид“ отделението на
болницата. Докато слизал от асансьора, бил възприет от свид. Д., която се
качила в асансьора в изпълнение на служебните си задължения. Подсъдимият
започнал да се движи по коридора и така достигнал до стаята за почивка.
Отворил вратата, видял оставените на масата телефони на свидетелките Й. и
Д. и взел двата апарата, след което излязъл от стаята и продължил да се
движи по коридора на отделението. По това бил забелязан от свид. Й., която
попитала подсъдимия какво прави там, понеже пациентите в отделението
нямали право да излизат от стаите си. Подсъдимият не отговорил и побягнал,
напускайки отделението.
Като излязъл от болницата, Р. отишъл в кв. „С.“ с намерение да продаде
там откраднатите два телефона, но неустановени в хода на разследването
лица му ги взели. Междувременно свид. Д., която се върнала в отделението и
влязла в стаята за почивка, установила липсата на мобилния си телефон и
уведомила колегите си. Свид. Й., която също разбрала за липсващия телефон
на колежката си, посетила стаята за почивка и констатирала, че и нейният
телефон го няма. Двете болнични служителки направили прозвънявания на
мобилните си телефони, но не успели да проведат разговори, поради което
блокирали СИМ-картите, които ползвали с мобилните си телефони, а по-
късно депозирали заявления до Началника на ІІ РУ Пловдив за извършените
им кражби.
В хода но разследването било установено, че мобилният телефон „Redmi
Note 7“, собственост на свид. Д., бил ползван от свид. Т. П., която, след
известно време, го дала на сина си свид. Г. Г.. С Протокол за доброволно
предаване от 06.04.2021г. свид. Г. предал ползваното от него устройство на
служител в РУ на МВР Б., като впоследствие мобилният телефон „Redmi Note
7“ бил върнат на свид. Д..
Свид. Й. К. работел като лекар в Първо ДКЦ в гр. П., на площад
„Понеделник пазар“. Към м. декември 2020г. свид. К. ползвал мобилен
телефон „iPhone 6s“ бял на цвят със СИМ-карта на „Виваком“, пластмасов
прозрачен гръб и силиконова рамка. Телефонът бил подарък от дъщеря му.
На 11.12.2020г. свидетелят бил на работа като дежурен лекар нощна смяна в
поликлиниката. Кабинетът, в който давал дежурство, се намирал на първия
етаж вляво, като до него се достигало през отделен вход. По това време на
денонощието свидетелят К. бил единственият дежурен на етажа, достъпът до
който се осъществявал през двойна врата. Последната била затворена с резе,
което обаче при силен натиск поддавало. Във въпросната вечер около 23:00 ч.
3
свид. К. бил задрямал в кабинета, когато малко по-късно покрай сградата на
медицинското заведение минал подс. Р.. Последният, който търсил нещо,
което да открадне, натиснал вратата към етажа, на който бил дежурният лекар
и успял да я отвори. Така проникнал в коридора, в който се намирал
кабинетът на свид. К.. След като подс. Р. стигнал до въпросното помещение,
отворил вратата, видял спящия К. и взел телефона му, който бил на бюрото.
На излизане подсъдимият взел и якето на доктора, което било закачено до
вратата на помещението. След като напуснал стаята, Р. преровил якето и
намерил в него портфейл, от който взел сумите от 60,00 лв. и 40,00 британски
лири, облякъл якето и напуснал медицинското заведение, а портфейла
хвърлил пред сградата,
След като се отдалечил, подсъдимият задържал телефона и парите, а
якето изхвърлил и продължил разходката си из гр. П., достигайки до ул. „А.“ .
Същата нощ свид. В. В. - охранител в „Роял Енд Вип Секюрити“ ЕООД бил
на смяна в операторна стая за видеонаблюдение на ул. „А.“ № **, която се
намирала срещу № 12. В 23:30 ч. свид. В. излязъл на обход на охранявания от
него район, като спрял под козирка на врата на ул. „Т. К.“ № **, понеже
валяло дъжд. Тогава свид. В. видял подс. Р., който вървял по тротоара на ул.
„А.“ откъм центъра и така достигнал под имота на № **. Като стигнал до
посочения имот, подсъдимият погледнал през оградата, след което влязъл в
двора на имота. Свид. В. знаел, че там бил паркиран л. а. „БМВ Х5“, бял на
цвят, за охраната на който нямал ангажимент, но продължил да наблюдава
действията на Р., който от своя страна опитал да отвори шофьорската врата на
автомобила. В този момент се задействал прожектор, който се активирал при
движение и осветявал двора при констатиране на такова. Свид. В. се насочил
към същия имот, понеже видял, че подсъдимият не е от живущите там, като
на входа на двора двамата се срещнали, когато подсъдимият тръгнал да
излиза. Охранителят опитал да спре Р., който започнал да се дърпа, но
свидетелят го държал за дрехите. Въпреки усилията на В., подсъдимият се
измъкнал и побягнал, като останал гол до кръста, а блузата и суитшърта му с
намиращите се в тях вещи останали в ръцете на свидетеля. Последният
разгледал дрехите на Р. и намерил в тях мобилен телефон „Айфон“, бял на
цвят, 2 броя запалки, листчета за тютюн, отворена кутия с цигари марка
„Ротманс“ и монети на стойност 1,40 лв., които впоследствие предал с
протокол за доброволно предаване на служителите на МВР.
Междувременно около 03:30 ч. свид. К. се събудил, и след като
установил, че вещите му са откраднати, подал сигнал в полицията. Работата
по установяване извършителя на кражбата била възложена на свид. Я. Д. –
служител в ІV РУ Пловдив. В хода на разследването намереният от
охранителя В. мобилен телефон „Айфон“ бил предмет на оглед в
присъствието на свид. К., който го отключил със собствения си пръстов
отпечатък и в хода на разследването вещта му била върната.
През м. декември 2020г. свид. Д. В. от с. Д., обл. П. се разболял от Ковид
и понеже състоянието му се усложнило, на 09.12.2020г. постъпил за лечение в
4
МБАЛ „Свети Мина“ гр. П.. По същото време свид. В. ползвал мобилен
телефон „XIAOMI REDMI 9D“ със СИМ карта на „Теленор“, който бил
закупил на 15.09.2020г. за сумата от 199,98 лв. Телефонът бил с поставен
стъклен протектор и кожен калъф. В медицинското заведение свид. В. бил
настанен в стая на четвъртия етаж и държал телефона при себе си. На
13.12.2020г. вечерта пациентът си легнал, като оставил телефона на леглото
до възглавницата си и впоследствие заспал. Същата нощ подс. Р. се намирал в
гр. П., в района на Централна гара и тъй като искал да се стопли, влязъл в
МБАЛ „Свети Мина“, качил се на четвъртия етаж на сградата и влязъл в
„Ковид“ отделението. Отворил една от вратите на стаите и случайно влязъл
при спящия В.. Подсъдимият видял оставения мобилен телефон „XIAOMI
REDMI 9D“ и го взел, след което напуснал сградата. След полунощ свид. В.
се събудил и установил, че телефонът му липсва, а на сутринта подал сигнал в
полицията.
Междувременно, на 14.12.2020г. Р. отишъл в кв. „С.“ в гр. П., където
опитал да продаде телефона на В., но понеже никой не пожелал да го закупи,
подсъдимият си тръгнал и отишъл в гр. С. и започнал да обикаля в района на
гарата. Същия ден около 14:45 ч. в РУ Стамболийски постъпил сигнал за
лице, което употребявало наркотични вещества в района на гарата. На място
били изпратени свидетелите Д. К. и В. М., които забелязали в една от
беседките до гарата подсъдимия, който бил във видимо неадекватно
състояние. Полицейските служители попитали Р. дали имал у себе си
забранени вещества и той признал, че имал в джоба си найлонови топчета, в
които имало чай за пушене. Подсъдимият бил отведен в сградата на
полицейското управление, където предал доброволно 3 бр. полиетиленови
пликчета с неправилна форма, вързани на възел, съдържащи суха зелена
тревиста маса. За предадения доброволно мобилен телефон „XIAOMI REDMI
9D“ подсъдимият признал, че е откраднал от болница в гр. П., а впоследствие
вещта била върната на пострадалия В.
Поради нуждата от специални знания в хода на разследването са
назначени и проведени експертни изследвания.
Съгласно заключението на стоковооценъчната експертиза, стойността на
инкриминираните вещи към датите на тяхното отнемане възлиза, както
следва: мобилен телефон марка „Huawei P20“-550,00лв.; силиконов калъф-
10,00лв., мобилен телефон марка „Redmi Note 7“-300,00лв.; стъклен
протектор-10,00лв.; силиконов калъф-5,00лв., мобилен телефон марка
„XIAOMI REDMI 9D“– 200,00лв.; стъклен протектор-15,00лв.; кожен калъф-
15,00лв. мобилен телефон марка „iPhone 6s“-350,00лв.; стъклен протектор-
5,00лв.; пластмасов панел-15,00лв.; силиконова рамка-10,00лв.; мъжко яке с
цип марка „HUGO BOSS“-150,00лв.; британски лири 40х2,119130 лв.-
84,77лв., общо 674,77лв., като общата стойност на отнетите вещи е 1
779,77лв.
Видно от заключението на изготвената физико-химична експертиза,
5
растителната маса, отделена от три броя полиетиленови ъгълчета, завързани
на възел, е с общо нето тегло 0,297 гр. и съдържа веществото Метил (S)-3,3-
диметил-2-(1-пент-4-ен-1-ил)-1Н-индазол-3-карбоксамидо) бутаноат, познато
под синонима MDMB-4en-PINACA. Идентифицираното вещество е ново
психоактивно вещество (НВП) и спада към така наречената група на
синтетичните канабиноиди. Веществото Метил (S)-3,3-диметил-2-(1-пент-4-
ен-1-ил)-1Н-индазол-3-карбоксамидо) бутаноат, познато под синонима
MDMB-4en-PINACA е включено в Приложение № 1 към чл.3 т.1, Списък І от
6 Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като високорисково вещество.
Правилно районният съд е възприел експертните заключения, като
изготвени задълбачено и мотивирано с изискуемите професионални знания и
опит в съответната научна сфера. Ето защо и настоящият въззивен състав
ползва при формиране на фактическите си и правни изводи становищата на
вещите лица, инкорпорирани в коментираните по-горе изследвания.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена въз основа направеното от подс. Р. самопризнание на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, които се подкрепят от
събраните по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК,
доказателства и доказателствени средства–от показанията на свидетелите Т.
Й., Д. Д., Й. К., Д. В., Д. К., В. М., В. В., Г. Г., З. Н., Т. П. и Я. Д. Д., от
писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване от 11.12.2020г. /л.22, том 1 от дп/, протокол за доброволно
предаване от 11.12.2020г. /л.23, том 1 от дп/, протокол за доброволно
предаване от 16.12.2020г. /л.34, том 1 от дп/, гаранционна карта /л.96, том 1
от дп/, договор за стоков кредит /л.97, том 1 от дп/, гаранционна карта и
фискален бон /л.98, том 1 от дп/, протокол за разпознаване на лица и
предмети от 17.12.2020г. /л.101-102, том 1 от дп/, протокол за разпознаване на
лица и предмети от 18.12.2020г. /л.104-105, том 1 от дп/, фактура /л.109, том 1
от дп/, фискален бон /л.110, том 1 от дп/, протокол за доброволно предаване
от 06.04.2021г. /л.115, том 1 от дп/; протокол за доброволно предаване от
14.12.2020г. /л.1, том 2 от дп/, протокол за доброволно предаване от
17.12.2020г. /л.2, том 2 от дп/, протокол за оглед на веществени доказателства
от 05.03.2021г. /л.4, том 2 от дп/, албум за посетено местопроизшествие от
05.03.2021г. /л.5-8, том 2 от дп/, протокол за оглед на веществени
доказателства от 12.05.2021г. /л.9-14, том 2 от дп/, протокол за оглед на
веществени доказателства от 27.04.2021г. /л.15, том 2 от дп/, албум за
посетено местопроизшествие от 27.04.2021г. /л.16-18, том 2 от дп/, албум за
посетено местопроизшествие от 26.01.2021г. /л.21-24, том 2 от дп/, протокол
за оглед на веществени доказателства от 17.12.2020г. /л.25, том 2 от дп/,
протокол за оглед на веществени доказателства от 10.03.2021г. /л.26, том 2 от
дп/, албум за посетено местопроизшествие от 10.03.2021г. /л.27-31, том 2 от
дп/, писма от мобилните оператори разписки /л.90-92, том 2 от дп/,
характеристична справка /л.96, том 2 от дп/; справка съдимост, както и от
6
приобщените към делото веществени доказателства и доказателствени
средства–суитчър с качулка, сиво-черен на цвят; блуза с дълъг ръкав на
червени и черни райета; два броя запалки; калъфче с листчета за сгъване на
тютюн; отворена кутия с цигари марка „Ротманс“; монети на стойност 1,40
лв., 1 бр. диск „Verbatim“.
От показанията на свидетелите не се извлича противоречива
информация, която да налага по-задълбоченото им обсъждане. Съдържащите
се в тях данни, в синхрон със самопризнанието на подсъдимия и останалите
доказателствени източници, формират извода за безспорна фактическа
установеност на гореизложеното.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходните
досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили
законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по
делото, чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване
правата и на обвиняемия тогава Р., а така също и на пострадалите от
престъплението против собствеността лица. Обвинителният акт отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК като съдържа факти, обосноваващи
обвинителната теза за вменените във вина на подс. Р. деяния от обективна и
субективна страна, а и възражения за годността на процесуалния документ в
проведеното разпоредително заседание не са навеждани от подсъдимия и
неговия защитник.
Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият е направил пълни
самопризнания на изложените в обвинителния акт обстоятелства, като
правилно първоинстанционният съд е приел, че направеното от Р.
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства. Видно от материалите по делото, за всяко от процесните
престъпления, извън самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на
чл.371, т.2 от НПК, са налице и други доказателства, подкрепящи изложената
в обвинителни акт фактическа обстановка. Спазен е редът и процедурата за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.
Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване
принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. В депозираната
жалба и в пледоариите пред този състав не са наведени конкретни оплаквания
за допуснати в хода на съдебното следствие процесуални нарушения, и
служебно не се откриват такива пороци от категорията на абсолютните, които
да са съществени и неотстраними от въззивния съд. Мотивите към
атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК и дават
възможност на страните да реализират пълноценно правото си на жалба и
протест, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на
закона.
7
Въз основа категорично установената фактология на инкриминираните
събития, наказателноправното квалифициране на процесните престъпления се
явява законосъобразно. Настоящата инстанция се съгласява с мнението на
първия съд, който е споделил предложеното от прокурора правно
окачествяване на инкриминираните деяния като престъпления, съответно по
чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по
чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 пр. І-во от НК. Изложени са правилни и споделими
пространни разсъждения за обективните съставомерни елементи, като при
липса на конкретни писмени и устни възражения от страна на защитата,
въззивният съд не намира за нужно да ги преповтаря в пълнота.
Правилно първостепенният съд е приел, че от обективна страна, през
инкриминирания период подс.Р. умишлено е отнел процесните чужди
движими вещи, предмет на обвинението, от владението на пострадалите лица,
което е сторил без тяхното съгласие. Очевиден е прекият умисъл на
подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния характер на всяко едно от
деянията, включени в продължаваното престъпление против собствеността и
е предвиждал и искал неговите последици. Всички обективни съставомерни
елементи на престъплението са били отразени в съзнанието на извършителя
Р., който е бил наясно, че установява своя фактическа власт върху вещи,
които са иначе чужди за неговия патримониум, както и че действа без
съгласието на правоимащите владелци на отнетото имущество.
Налице е и специфичният елемент от субективната страна на
престъплението "кражба", а именно намерението за противозаконно своене на
всяка от инкриминираните вещи, предвид ясно манифестираното от дееца
желание да си служи с тях като свои. Категорична е съдебната практика, че,
бидейки елемент от субективната страна на престъплението, за
съставомерността на деянието не е необходимо това намерение да е
реализирано, напр. чрез осъществяване на разпоредителни /фактически или
юридически действия с вещта/. Достатъчно е намерението да е съществувало
в съзнанието на дееца.
Доколкото, както бе посочено по-горе, настоящото престъпление
против собствеността е извършено, след като деецът Р. вече е осъждан за
друго такова престъпление, като и двете престъпления не представляват
маловажни случаи, то коректно процесната кражба е квалифицирана, като
такава, извършена при условията на повторност по смисъла на чл. 195, ал.1,
т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК. Правилно реализираните от подс.Р.
няколко деяния, насочени против собствеността на различни лица, са
квалифицирани като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26
ал.1 НК, като подсъдимият е наказан съобразно причинения общ престъпен
резултат. Обвинението обхваща няколко деяния, извършени през
непродължителен период от време от 04.12.2020 г. до 13.12.2020 г., при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
8
Споделима и ненуждаеща се от коментар е и преценката на ПРС, че
осъщественото от подсъдимия държане без надлежно разрешително на
процесното високорисково наркотично вещество, чиято стойност е 1,78 лева
се субсумира под разпоредбата на чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 пр.1 от НК, каквато
е и възприетата от държавното обвинение правна квалификация.
На последния етап от разглеждане на делото правилно са отчетени
критериите за индивидуализиране на наказателната мяра по чл. 54 НК и
правилото по чл. 35, ал.3 НК за съответствие между деяние и наказание, като
са открити най-подходящите санкции за всяко от процесните престъпления.
Междувпрочем, от изразеното по съществото на делото становище от
защитника на подсъдимия може да се изведе единствено оплакване за
неправилна оценка на индивидуализиращите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, рефлектирала върху размера на наложеното за престъплението
по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
наказание "лишаване от свобода", което според претенцията на
жалбоподателя е несправедливо завишено. Това становище не се споделя от
въззивната инстанция, поради което и се прие за неоснователна претенцията
за намаляване размера на наложеното за престъплението "кражба" наказание.
В мотивите на първостепенния съд са обсъдени и оценени правилно
наличните по делото индивидуализиращи отговорността на Р. наказания, като
не е налице необосновано недооценяване на едни от тях, респ.надценяване на
други. Изтъкнатите от жалбоподателя данни не могат да доведат до
формулиране на друго убеждение в светлината на реализиране на
прогласените в чл.36 от НК цели.
Като съд по фактите и по правото, окръжният съд е длъжен да извърши
самостоятелен анализ на визираните в чл.54 от НК обстоятелства и да изложи
собственото си становище по този въпрос.
При индивидуализация на наказанието за престъплението по чл. 195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК коректно са
съобразени от ПРС като смекчаващи обстоятелства младата възраст на
подсъдимия, както и тежкото му социално и семейно положение, а като
отегчаващи обстоятелства–осъществяването на процесното престъпление в
изпитателния срок на предходно осъждане, като неговото отпочване на
практика съвпада с началния момент на този срок. Утежняващи
отговорността факти са и осъществяването на престъплението при условията
на продължавана деятелност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, както и
обстоятелствата, при които са извършени всички присвоителни деяния от
подсъдимия, а именно в болнични заведения, като повечето са осъществени
дори в „Ковид“ отделенията на същите и пострадалите са лица, чиито
служебни функции са свързани с грижи за здравето на хората, а едно е
пациент, постъпил на лечение.
Споделима е и преценката на ПРС, който не е третирал като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от
9
подсъдимия едва пред съда по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнание на
фактите и обстоятелствата, отразени в обвинителния акт. Изложеното е в
синхрон с указанията, дадени с ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г.,
според което редукцията на наказанието, предвидена в разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК представлява законодателна гаранция за значително по-
благоприятно третиране на направилия “признание за виновност” подсъдим,
като самият закон е дал оценка на самопризнанието на дееца, придавайки
съществено значение на процесуалното му поведение. Задължителните
постановки на ОСНК на ВКС, залегнали в т. 7 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т.
д. № 1/2008 г., указват, че в хипотезите на съкратеното съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК самопризнанието може да се третира като отделно
смекчаващо обстоятелство със съответната тежест, само ако е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и
неговия извършител. В разглеждания казус самопризнанието на подс. Р. е
направено едва при искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие, като не е налице изначално съдействие от негова страна,
което обективно да е подпомогнало процесът на доказване на осъществените
деяние в началния етап на досъдебното производство.
Макар да не го е експонирал изрично, при преценката относно размера
на наказанието „лишаване от свобода” за коментираното престъпление,
районният съд е отчел и възстановяването на голяма част от отнетото
имущество, както и неговата стойност, която, макар да не е никак малка, не
представлява и значима по размер сума. В противен случай, изброените в
мотивите отегчаващи отговорността обстоятелства балансират смекчаващите,
а в случая именно последните превалират и те са станали преимуществено
решаващи за ПРС.
На базата на посоченото дотук, настоящият състав споделя виждането
на районния съд, че не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като
смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, при наличието на които и най–ниското,
предвидено в закона наказание да се квалифицира като несъразмерно тежко.
Обосновано, мотивирано и поради това правно защитимо районният съд
е индивидуализирал наказанието за престъплението „кражба“ при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, отмервайки размера му на 2
години и 6 месеца лишаване от свобода. Наличните по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства не могат при наличието на отегчаващите
обстоятелства, да отклонят размера на наказанието лишаване от свобода
толкова надолу от средния, установен в закона – пет години и половина. Тази
среда (медианата на санкцията) отразява типичната степен на обществена
опасност на деянието и типизираната степен на обществена опасност на дееца
– степен, проявявана без друго, тоест при отсъствие на каквито и да било
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или при баланс на наличните.
Предвид изложеното, при съвкупната преценка на противоположните по
насоченост индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото,
10
справедливо по вид и размер се явява именно наказанието 2 години и 6
месеца лишаване от свобода, определено от първостепенния съд при превес,
но не изключителен такъв, на смекчаващите отговорността обстоятелства.
След редукцията по чл.58а,ал.1 от НК, приложима на основание чл.373, ал.3
от НПК, на изпълнение ще подлежат две трети от посочения размер, тоест
ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА. Това точно е наказанието, което
отговаря и на двата критерия по чл.54 от НК – съобразяване на степента на
обществена опасност на деянието и отчитане на личността на
дееца, включая обществената й опасност. Привилегията за редуциране, която
подсъдимият ползва заради приложената диференцирана процедура, не е
обвързана с тези преценки.
Извършването на процесното умишлено престъпление против
собствеността в изпитателния срок на друго осъждане за умишлено
престъпление, категорично обуславя реалното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Въззивната инстанция счита, че и наказанието, определено в минимално
възможния за престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 пр.1 от НК размер, а
именно 100 лева глоба, е справедливо отмерен. Междувпрочем, при липса на
претенция за неговото завишаване от страна на държавното обвинение, е
безпредметно излагането на по-подробни съображения от страна на окръжния
съд.
Споделими, неатакувани и поради това ненуждаещи се от нарочен
коментар са и разсъжденията на ПРС относно начина на изпълнение на
наложеното наказание при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „В“ от ЗИНЗС, както и за приложение разпоредбите на чл.23, ал.3 от
НК, чл. 59 от НК и относно разпореждането с веществените доказателства.
При цялостна проверка на атакуваната присъда въззивният съд не откри
основания за нейната отмяна или изменение.
Ето защо и на основание чл.334, т.6, вр чл.338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 91 гр. Пловдив, 06.10.2021 по НОХД №
20215330204451, Районен съд-Пловдив, 4 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12