РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Благоевград, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Н.а
при участието на секретаря Венелина Д. Поповска Юрукова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно
наказателно дело № 20251210200725 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. К. с местоживеене в с.П, Община-С, против
НП №25-1116-000872/02.03.2025г. , издадено от Началник група към ОДМВР –
Б, сектор “Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер общо на 1020.00лв. и
кумулативно с това - „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, във връзка с вменени му административни нарушения по чл.5, ал.3,
т.1, чл.100, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. С НП е разпоредено и отнемането на 12
броя контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба № Iз –
2539/17.12.2012г. на МВР.
С жалбата не се оспорва по същество обжалваният акт, но се твърди, че
НП е незаконосъобразно защото при налагането на отмерените на дееца
санкции, не са отчетени всички смекчаващи отговорността му обстоятелства,
които обуславят маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на
обжалвания акт .
Административно - наказващият орган, редовно и своевременно
призован, не ангажира свой представител по делото, в придружително писмо с
административната преписка до съда, изразява позиция за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитник на жалбоподателя
в процеса по чл.63д, ал.2 от ЗАНН.
Районна прокуратура – Б, редовно призована, не ангажира свой
1
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд след като съобрази доводите на страните и след като
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с
право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./НП е
връчено на жалбоподателя на 25.04.2025г., а жалбата срещу него е подадена
чрез санкционния орган на 09.05.2025г./
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, по
категоричен и несъмнен начин се установи, че на 02.03.2025г., около 14.34
часа, в с.П, Община-С, на улица без име и по път BLG1071, с посока на
движение от с.С към с.К, жалбоподателят Г. К. решил да премести МПС с
марка и модел „“, с рег.№, негова собственост, от входна врата на детска
градина, пред която бил паркиран . По същото време на това място били на
работа и извършвали контрол на пътя за спазване правилата на ЗДвП,
свидетелите К. И. и Б. П., двамата на длъжност мл.автоконтрольори при
санкционния орган. Същите възприели К. да се движи и управлява
посоченият автомобил и го спрели за проверка. В хода на тази проверка
полицейските служители констатирали, че жалбоподателя не носи СУМПС и
СРМПС. Заради последното, на К. бил съставен на датата на проверката от
св.И., АУАН№3633707, серия GA, в присъствието на св.П. за извършено от
него административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и такова по
чл.100, ал.1, т.2 на ЗДвП. С този акт било прието също така, че жалбоподателя
е извършил и нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно, че управлява
посоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта му над 0.8%о до 1.2%о.
Последният извод е обоснован с отразен в акта Резултат /проба №6797/ от
извършен тест на водача с техническо средство Алкотест Дрегер 17510,
което средство в акта е посочено, че е отчело резултат от 1.09%о наличие на
алкохол в кръвта на К., измерено в издишан от него въздух в апарата. АУАН е
връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му. На водача К. е
издаден и талон за медицинско изследване след приключване на проверката,
връчен му в 14.55 часа на 02.03.2025г. Посоченият резултат от визираното в
акта тестване на водача К. за употреба на алкохол, е приложено и на хартиен
носител към процесната преписка, но в него срещу номера на проба 6797 от
дата 02.03.2025г. и за отчетен резултат наличие на алкохол в кръвта от
1.09%о, е посочено като час на теста 14.07.35 минути.
На водача К. била издадена и ЗПАМ от св.И. по чл.171, т.1, б.б“ от
ЗДвП, с която е отнето неговото СУМПС за срок не повече от 18 месеца, като
жалбоподателят е предал този документ на контролния орган на 05.03.2025г.
2
срещу подпис на същата ЗПАМ. До този момент при дадените обяснения на
жалбоподателя в процеса се установи, че това негово СУМПС не му е
върнато. Тази заповед е била и окончателно потвърдена и оставена в сила с
Решение №2409/20.05.2025г., постановено по адм.д.№492/2025г. по описа на
БлАС.
Въз основа на АУАН, на 20.03.2025г., Началникът на група при
Сектор“Пътна полиция“ към ОД на МВР – Благоевград, е издал обжалваното
НП№25-1116-000872, с което за нарушението вменено на жалбоподателя по
чл.5, ал.3 от ЗДвП, му е определил на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП,
санкция „Глоба“ в размер на 1000.00лв. и „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от 12 месеца. Заради приложението на тази норма, на основание
Наредба № Iз – 2539/17.12.2012г. на МВР, са отнети и 12 точки от контролния
талон на водача К. . Със същото НП, за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и за нарушението по чл.100, ал., т.2 от ЗДвП, вменени на жалбоподателя,
му е отмерено административно наказание „Глоба“ в размер на по 10.00лв. за
всяко деяние. НП е връчено лично на дееца на 25.04.2025г.
Видно от Справка за нарушител/водач, жалбоподателят е правоспособен
водач на МПС считано от 25.05.1988г., като същият е санкциониран и за
дружи нарушения по ЗДвП до датата на процесната проверка.
Материалната компетентност на издателя на АУАН и съставителя на
обжалваното НП се потвърждават и установяват с приложена към делото
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните
работи.
Изложената фактическа обстановка е безспорна за страните и се
обосновава и извежда от цитираните писмени доказателства /АУАН, ЗПАМ,
резултат от ползване на техническо средство Алкотест дрегер за наличие на
алкохол в кръвта на водач на МПС, справка за нарушител-водач и заповед на
министъра на МВР. Обосновава се и с показанията на свидетелите И. и П. ,
които установяват, че лично възприели водача К. на процесната дата и място
да управлява собствения си автомобил и за това му извършили проверка, при
която констатирали неносенето на посочените в акта документи, като същите
твърдят, че му извършили и проверка за употреба на алкохол с отчетен в акта
резултат .
Изведената фактическа обстановка кореспондира в голяма степен и с
обясненията на жалбоподателя относно дата, мястото и извършването на
проверката, за неносенето от негова страна на посочените в АУАН документи
при управление на МПС, както и за извършен му тест за употреба на алкохол .
Същевременно жалбоподателят К. сочи, че не може да си обясни как е отчетен
отразеният в АУАН резултат за количество на алкохол в кръвта му, което
никога до сега не се е случвало, въпреки че е дългогодишен и професионален
шофьор/в тази връзка се представи и трудов договор на К. от 16.04.2018г./ По
този повод жалбоподателят сочи в жалбата си и в хода на процеса, че има
редица здравословни проблеми, заради които му се налага да ползва и пие
медикаменти. В удостоверение на последното представя в процеса като
доказателства Направление за хоспитализация от 25.10.2024г., 2 бр.Епикриза
3
за констатиран здравословен проблем на К. в периода 2022г.-
2024г./аневреизма на коремна съдова аорта/, за лечението на който му е
предписано медикаментозно лечение с Небилет, Вивас, Коросвера, Тинтарос и
Клопидогрел, както и Медицинско Удостоверение с дата 11.03.2025г., според
което, за К. е контатирано хипертонично сърце, идиопатична подагра,
хроничен бронхит,бъбречна недостатъчност и аневризма на абдомалната
аорта. .
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При така направените фактически констатации, районният съд
счита, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана
административно–наказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана
неговата отговорност за нарушения по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП и
съответно по чл. 100, ал.1 т. 2 от този закон .
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и това не е
спорно по делото, като в тази насока се представи и Заповед на министъра на
МВР за делегирани правомощия на издателя.
НП и АУАН са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, надлежно
връчени са на дееца /лично/ и съдържат всички задължителни реквизити по
чл.34 и респ. по чл.57 от ЗАНН, като в тази насока няма също спор между
страните в процеса.
От обективна страна, по безспорен и категоричен начин се установи, че
на процесната дата /02.03.2025г., в 14.34 часа/ и на процесното място /в с.П,
Община-С, на улуци без име и по път BLG1071, с посока на движение от с.С
към с.К/, жалбоподателят Г. К. е бил водач и управлявал МПС с марка и
модел „С Б“, с рег.№, негова собственост, макар и на кратко разстояние и за да
премести автомобила от едно над руго паркомясто, без да носи свидетелство
за управление на МПС, както и Свидетелство за регистрация на посоченият
автомобил. С това си поведение, несъмнено К. е извършил от обективна
страна именно нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и съответно по
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
От субективна страна, тези деяния са извършени и виновно от К.,
който е правоспособен водач и като такъв е бил запознат със задълженията си
при управление на МПС на процесната дата, включително и тези по чл.100,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, които обаче в казуса съзнателно е нарушил.
За тези две нарушения, на основание чл. 183, ал.1, т.1 предл.1 и предл.3
от ЗДвП, санкционният орган е определил на жалбоподателя административни
наказания в размер на по 10.00лв., които са и единствени алтернативи като вид
и размер на санкцията за такива деяния, поради което съдът приема същите за
законосъобразни и в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН.
По отношение на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съдът счита, че
от обективна страна, това нарушение не бе доказано в процеса. Като
4
основно доказателство, с което се твърди, че такова деяние е било установено
от проверяващите лица И. и П на процесната дата и място и при извършена
проверка на водача К., е резултат от тест за наличие на алкохол в кръвта на
жалбоподателя К., извършен с техническо средство „Алкотест Дрегер“, за
който страните не спорят, че е бил технически изправен към тази дата и е с
№6797, направен на 02.03.2025г в 14.34 часа. Видно от преписката по
случая и материалите по делото обаече такъв Резултат не е представен и не
е наличен в процеса, а приложеният на хартиен носител резултат с
идентичен номер /л.22/, според автоматично генерираната му дата и час на
извършване е от 02.03.2025г., но в 14.07 часа, което напрактика е близо
половин час преди въобще жалбоподателя К. да управлява процесното
МПС и да бъде възприет от свидетелите И и П., заради което да бъде
спрян за проверката, при която да се тества за употреба на алкохол, след
като тази проверка според изрично отразенотото както в АУАН, така и в
обжалваното НП, е извършена в 14.34 часа. Категоричността и
безпротиворечивостта, с която както в акта за нарушение, така и в
обжалваното НП е посочен като час на процесната проверка 14.34 часа,
изключва извода за технически пропуск в единия или в други документ, още
повече, че при предявяване на АУАН и двамата свидетели по него, които са и
очевидци на по случая, същите заявиха, че изцяло поддържат съдържанието на
издаденият от тях АУАН и фактическите твърдения в него, без корекции и
забележки по това съдържание.
Този правен извод на съда не се променя и от защитната позиция на
жалбоподателя в процеса да не оспорва по същество и това вменено му
деяние, след като съгласно НПК той може да поддържа каквато защитна теза
намери за добре, но съдът е длъжен и може да приема тази защитна теза само
ако прецени, че тя кореспондира с останалите доказателства в делото, а в
казуса тя се опроверга от основното представено в преписката доказателство
/резултат от тест/ за наличие на алкохол в кръвта на водача К. към момента на
извършване на този тест и в хода именно на процесната проверка на
жалбоподателя.
Предвид изложеното, като не е отчел, че не е доказано по несъмнен и
категоричен начин нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и за него също е
издал обжалваното НП и е ангажирал административно-наказателната
отговорност на водача К., санкционният орган е допуснал нарушение на
материалния закон в тази част на постановлението, която част поради своята
незаконосъобразност следва да се отмени. При същите аргументи следва да се
отмени от съда и отнемането на контролни точки от талона на жалбоподателя
с НП, което е мотивирано и обосновано именно с нарушението по чл.5, ал.3,
т.1 и санкцията за него по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. В останалата му част, като
правилно и законосъобразно НП следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание, чл. 63, ал.2, ал.2, т.5 и ал.3,
т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №25-1116-
000872/20.03.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР–Б, сектор
“Пътна полиция“, в частта му, с която на Г. В. К., с ЕГН ********** и с
адрес:с.П, Община-С, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000.00лв./хиляда лева/ и кумулативно с това“Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, ведно с постановеното отнемане на
12бр. точки от контролния му талон по Наредба № Iз – 2539/17.12.2012г. на
МВР, във връзка с нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като
ПОТВЪРЖДАВА същото НП в останалата му част, поради нейната
законосъобразност .
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен
съд –Благоевград, считано от обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6