№ 192
гр. С., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500119 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20023/17.12.2021г., постановено по гр.д.№ 142/2020г. по описа на З.ския
районен съд е признато за установено на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
че Г. КР. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. З., общ. З., обл. С., ул. „М.“ № 8, дължи на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 35,01 лева (тридесет и пет лева и една стотинка) -
главница по Договор за мобилни услуги № ********* от 07.06.2016 г., с който се предоставя
мобилен номер **********, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за периода
15/03/2018-14/05/2018 г; сумата от 843,99 лева (осемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и
девет стотинки) - главница по Договор за лизинг от 07.12.2017 г., с който е предоставено
ползването на мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey и сумата от 88,35 лева
(осемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) - главница по Договор за лизинг от 05.06.2017
г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold,
ведно със законната лихва върху всички посочени суми, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 25.02.2020 г. (вх. № 9556/25.02.2020
г. по описа на РС-Бургас) до окончателното им плащане. Отхвърлени са предявените от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Г. КР. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. З., общ. З., обл. С.,
ул. „М.“ № 8, искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 287,40
лева (двеста осемдесет и седем лева и четиридесет стотинки) - по Договор за мобилни услуги №
********* от 05.06.2017 г., с който се предоставя мобилен номер **********, от която 88,63 лв. -
месечни абонаментни и еднократни такси и потребени услуги за периода 25/02/2018-24/06/2018 г.
1
и 198,77 лева - неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който
е ползван номера; за сумата от 57,45 лева (петдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) -
по Договор за мобилни услуги № ********* от 07.12.2017 г., с който се предоставя мобилен номер
**********, от която 29,97 лв. - незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси за периода
25/02/2018- 24/06/2018 г. и 27,48 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги, чрез който е ползван номера; за сумата от 469,96 лева (четиристотин шестдесет и
девет лева и деветдесет и шест стотинки) - по Приложение от 07.12.2017 г. към Договор за
мобилни услуги № ********* от 07.12.2017 г., с който се предоставя мобилен номер **********,
от която 158,06 лв. - незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси и потребени услуги за
периода 25/02/2018-24/06/2018 г. и 311,90 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера; Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1
ГПК Г. КР. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. З., общ. З., обл. С., ул. „М.“ № 8 да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 659,87 лева (шестстотин петдесет и девет
лева и осемдесет и седем стотинки) разноски за производството по гр.д. № 142/2020 г. на РС-З. и
214,75 лева (двеста и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки) за производството по
ч.гр.д. № 58/2020 г. на РС-З..
Решението е обжалвано в срок в осъдителната му част с въззивна жалба с вх.№
91/17.01.2022г. от Г. КР. Д. чрез особения й представител адв. З. Д., с оплакване за неправилност
и необоснованост и като постановено при непълнота на доказателствения материал. Излагат се
доводи , че от събраните по делото доказателства не се установява, че мобилното устройство с
мобилен номер ********** с договор за мобилни услуги № ********* от 07.06.2016 г. е използван
за целия срок от 23 месеца, считано от 07.12.2017 г. до 07.11.2019 год.Твърди се , че
жалбоподателката не е била известена, че договора и ще бъде прекратен. Сочи се, че присъдените
разноски не са в размер, съобразен с отхвърлената част от иска.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Теленор България“ ЕАД чрез
пълномощника му адв.З. Ц. , с който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че
решението в обжалваната осъдителна част е правилно и законосъобразно. Излагат се доводи, че
районният съд правилно е приел, че обстоятелствата по делото са надлежно изяснени с оглед
събраните доказателства и е доказано наличието на неизпълнени задължения на Г. КР. Д., спрямо
„Теленор България“ ЕАД.С оглед разпределената му доказателствена тежест ищецът е доказал
наличието на сключени между страните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с представените договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, а именно: Договор за
мобилни услуги № ********* от 07.06.2016 г., с който е предоставен мобилен номер ********** и
Договор за лизинг от 07.12.2017 г., с който е предоставено за ползване мобилно устройство APLLE
iPhone 8 64GB Space Grey. От приетата по делото техническа експертиза се установява, че през
исковия период между „Теленор България“ ЕАД и Г. КР. Д. е съществувала облигационна връзка с
предмет- предоставяне на мобилни услуги и предоставяне на мобилно устройство.От приложените
по делото фактури със съответните приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни
услуги от конкретните мобилни номера, се установява, че ищцовото дружество е изпълнило
задължението си да предостави достъп до електронната си наземна съобщителна мрежа и за
ответника е било възможно използването на предоставяните услуги. Също така се установяват
извършените от потребителя обаждания, продължителността на провежданите телефонни
разговори и дължимата абонаментна такса за съответния отчетен период, която напълно
2
съответства на договореното между страните в договорите за мобилни услуги и допълнително
споразумение. Посочените факти се потвърждават и от заключението на вещото лице по приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза , като фактурите са осчетоводени и е водена редовно
счетоводна отчетност.Неоснователно е възражението на въззивника, че не е установено
ползването на мобилното устройство с мобилен номер ********** с договор за мобилни услуги №
********* от 07.06.2016 за целия срок от 23 месеца, считано от 07.12.2017г. Видно от
доказателствата по делото - Молби – становища и приетата експертиза мобилен номер
********** и мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey са предоставени на клиента
съответно с Договор за мобилни услуги № ********* от 07.12.2017 г., ведно с Приложение към
договор за мобилни услуги от 07.12.2017 г. и Договор за лизинг от 07.12.2017г.Сред съществените
условия на договора за оперативен лизинг е задължението на лизингодателя да предостави за
ползване на насрещната страна лизинговата вещ, като изпълнението му следва да се счита
доказано в настоящото производство. С подписването на процесния договор за лизинг ответникът
е декларирал обстоятелството, че съответната лизингова вещ не само му е предадена, но и е била
годна за употреба, изрядно функционираща, съответстваща напълно на договорените технически
характеристики и придружена от цялата необходима документация, съгласно чл. 4 от Договор за
лизинг от 07.12.2017г. Надлежното изпълнение на задълженията на лизингодателя се доказва и от
фактът на изпълнение от страна на лизингополучателя на задълженията му съгласно договора за
лизинг на лизингови вноски, дължими за периоди, предшестващи възникването на процесиите
задължения.Правилно съдът е приел, че по делото не е установено ответникът да е върнал
лизинговото устройство, което е декларирал, че е получил, както и не са релевирани никакви
доказателства от негова страна за правоунищожаващи или правоизключващи правата на „Теленор
България“ ЕАД факти, както и че към датата на подаване на исковата молба, по настоящото дело,
срокът на Договор за лизинг от 07.12.2017 г. (до 07.11.2019 г.), сключен за период от 23 месеца, е
изтекъл и падежът на всички уговорени лизингови вноски е настъпил, което обосновава
основателността на претенцията на мобилния оператор за остатъка от лизингови вноски и в частта
за предоставените с тези договори мобилни устройства. Агрумент в тази насока е, че с ТР № 8 от
2017г. на ОСГТК на ВКС, което е приложимо и за договорите за лизинг, е прието, че
съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на присъдено
нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Възможността главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не променя характера на
вземането. Поради това вземането е едно,независимо дали се претендира като сума, сбор от
падежиралите вноски, или като предсрочно изискуема главница. Неоснователно е и възражението
в жалбата, че жалбоподателката не е била известена, че говорът й ще бъде прекратен.
Неоснователно също е и възражението, че размерът на присъдените разноски не е, съобразен с
отхвърлената част на иска. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната осъдителна част
като правилно. Претендира за разноски.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх.№ 275/16.02.2022г., от
„Теленор България“ ЕАД чрез пълномощника му адв. З. Ц. срещу Решение № 20023/17.12.2021
год., постановено по гр.дело № 142/2020 год. по описа на З.ския районен съд в отхвърлителната
му част.В насрещната въззивна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в
отхвърлителната му част. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че по процесиите
договори не са предоставяни услуги поради преустановяването на достъпа до мобилната мрежа от
14.01.2018г. с оглед твърденията на ищеца в уточнителна молба с вх. № 1604/24.08.2020 г., че
3
дружеството е прекратило договорите, като е спряло достъпа на клиента до мобилната мрежа на
оператора на 14.01.2018г., като с оглед на това не е предоставяло услуги за периода от 25.02.2018
г. до 24.06.2018г.Твърди се, че в посочената молба ищецът е допуснал фактическа грешка относно
датата на спиране на достъпа до мобилната мрежа, т.нар. „двустранно спиране“, вследствие на
което съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. Тази фактическата грешка
е коригирана в депозираната по делото Молба–становище, представена в проведеното на
21.09.2021г. открито съдебно заседание, като е посочена вярната дата на „двустранно спиране“, а
именно 14.06.2018 г. Този факт се установява и от приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза, от която е видно, че след 14.01.2018г. са начислявани и съответно са ползвани услуги
от страна на клиента и той е имал достъп до мрежата на оператора. Моли да бъде отменено
решението в отхвърлителната му част и бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендира за
направените във въззивната инстанция разноски по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивната жалба от
Г. КР. Д..
В съдебно заседание жалбоподателя Г. КР. Д. чрез назначения й особен представител
адв.З. Д. поддържа въззивната си жалба.
Жалбоподателя „Теленор България“ ЕАД, с вписана на 28.02.2022г. в ТР промяна в
наименованието „Йеттел България“ ЕАД в представено писмено становище от пълномощника му
адв.З. Ц. поддържа подадената насрещна въззивна жалба и оспорва подадената въззивна жалба.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната и насрещната
въззивна жалба, възраженията в отговора и след преценка насъбраните по делото доказателства
счита, че въззивната и насрещната въззивна жалби са подадени в срок от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледана по същество въззивната и насрещната въззивна жалби са неоснователни по
следните съображения:
По делото не е спорно и това се установява от представените договори, че между
„Теленор България“ ЕАД (сега „Йеттел България“ЕАД) и Г. КР. Д. са сключени следните
договори: 1/Договор за мобилни услуги № ********* от 07.06.2016 г., съгласно който на ответника
са предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна
такса 29.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 17.99 лв. с вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат HUAWEI Р8
Silver; 2/Договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2017г., съгласно който на ответника са
предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
30.99 лв. с вкл. ДДС) и и Договор за лизинг от 05.06.2017 г. за мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J3 2016 Gold, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 175.47 лв. с вкл. ДДС и на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил да заплати една
първоначална лизингова вноска в размер на 40.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 5.89 лв. с
вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; 3/Договор за мобилни услуги № *********
от 07.12.2017 г., съгласно който е предоставен мобилен телефонен номер **********, със
стандартна месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС, ведно с Приложение към договор за
мобилни услуги от 07.12.2017г., съгласно на ответника са предоставени мобилен телефонен номер
4
**********, (със стандартна месечна абонаментна такса 44.99 лв. с вкл. ДДС) и мобилно
устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey, предоставено с отделен Договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1196.87 лв. с вкл. ДДС и за ползването й, на
основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се е задължил да заплати една
първоначална лизингова вноска в размер на 272.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на
сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 40.19 лв. с
вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
По посочените договори ищецът твърди, че Г.Д. не е заплатила дължими суми, за
потребени мобилни услуги и лизингови вноски, начислени в 7 бр. фактури, издадени в периода м.
март 2018 г. - м. юли 2018 г., както следва:
По Договор за мобилни услуги № ********* от 07.06.2016 г . (сключен за срок от 24
месеца, считано от 07.06.2016 г. до 07.06.2018 г.), с който се предоставя мобилен номер
**********, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 35,01 лв. -
незаплатено задължение за месечни абонаментни такси в общ размер на 35,01 лв. с вкл. ДДС за
периода 15.03.2018-14.05.2018 г., а именно: за отчетен период 15.03.2018-14.04.2018 г.
(обективирани във фактура № **********/15.04.2018г. с настъпил падеж на 30.04.2018г.); месечна
абонаментна такса 14,99 лв. без ДДС или 17,99 лв. с вкл. ДДС. От сумата е извършено приспадане
на сумата от 0,97 лв., съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период, предвид което претендираната сума за номера по фактурата е в размер на 17,02 лв. с вкл.
ДДС и за отчетен период 15.04.2018-14.05.2018г. (обективирани по фактура №
**********/15.05.2018г. с настъпил падеж на 30.05.2018 г.): месечна абонаментна такса 14,99 лв.
без ДДС или 17,99 лв. с вкл. ДДС.
По Договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2017 г. (сключен за срок от 24
месеца, считано от 05.06.2017 г. до 05.06.2019 г.), с който се предоставя мобилен номер
**********, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер на 287,40 лв., както
следва: І.незаплатено задължение за месечни абонаментни и еднократни такси и потребени услуги
в общ размер на 88,63 лв. с вкл. ДДС за периода 25.02.2018- 24.06.2018 г., а именно: 1/за отчетен
период 25.02.2018-24.03.2018г. (обективирани във фактура № **********/ 25.03.2018г. с настъпил
падеж на 09.04.2018 г.): месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса за Доп. пакет SMS/MMS в
мрежата на Теленор 1.25 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 1.50 лв.
(от които Други услуги с добавена стойност 1.50 лв.), които са в общ размер на 29.32 лв. без ДДС -
35,19 лв. с вкл. ДДС;2/ за отчетен период 25.03.2018-24.04.2018г. (обективирани във фактура №
**********/25.04.2018г. с настъпил падеж на 10.05.2018г.): месечна абонаментна такса 25.82 лв.,
такса за Доп. пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор 1.25 лв., които са в общ размер на 27.07 лв.
без ДДС - 32,48 лв. с вкл. ДДС; 3/за отчетен период 25.04.2018-24.05.2018г. (обективирани във
фактура № **********/ 25.05.2018г. с настъпил падеж на 09.06.2018 г.): месечна абонаментна
такса 25.82 лв. и такса за Доп. пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор 1.25 лв., които са в общ
размер на 27.07 лв. без ДДС - 32,48 лв. с вкл. ДДС; 4/за отчетен период 25.05.2018-24.06.2018г.
(обективирани във фактура № **********/ 25.06.2018г. с настъпил падеж на 10.07.2018 г.):
месечна абонаментна такса (-9.16) лв. и такса Доп. пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор (-0.44)
лв., които са в общ размер на (-9.60) лв. без ДДС - (-11.52) лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната стойност
на месечната абонаментна такса във фактурата е формирана в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите
5
на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период.) Общият размер на сумата за месечни абонаментни и еднократни
такси и потребени услуги възлиза на 88,63 лв. с вкл. ДДС; ІІ. компенсаторна неустойка в размер на
198,77 лв. на основание чл.11 от Договор за мобилни услуги № *********/05.06.2017г. при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди 05.06.2019
г.) Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения му срок,като за момент на прекратяването се счита датата на спирането на достъпа на
клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер ********** (т. нар. „двустранно спиране“),
което в случая е 14.01.2018 г. Тъй като това е компенсаторна неустойка, а не мораторна, периодът,
който се посочва (14.01.2018 г. - 05.06.2019 г.) е за изчисляване на неустойката, като сумата е
начислена във по фактура № **********/25.07.2018г. с настъпил падеж на 09.08.2018г. Предвид
обстоятелството, че прекратяването на правоотношенията е настъпило след 11.01.2018г., размерът
на дължимите неустойки е определен в съответствие с условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от
Спогодба от 11.01.2018г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД
по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски градски съд, приложими и при
прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди
посочената дата. Съгласно посочения документ вземанията за неустойки следва да се формират
като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой), като в съответствие с така описания начин
на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора за предоставяне
на услуги чрез номер ********** е 198,77 лв. Сумата представлява сбор от: три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25.82 лв. всяка), а именно 77.46 лв., с
добавена разликата в размер на 121.31 лв. между стандартната цена на SAMSUNG Galaxy J3 2016
Gold без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 05.06.2017г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 05.06.2017г., съответстваща на оставащия срок от
договора за мобилни услуги.
По Договор за мобилни услуги № *********/07.12.2017 г. (сключен за срок от 12 месеца,
считано от 07.12.2017г. до 07.12.2018г.), с който е предоставен мобилен номер ********** са
начислени и се претендират задължения в общ размер на 57,45 лв., както следва: 1/ незаплатено
задължение за месечни абонаментни и еднократни такси в общ размер на 29,97лв. с вкл. ДДС за
периода 25.02.2018-24.06.2018г., а именно: а/за отчетен период 25.02.2018-24.03.2018г.
(обективирани във фактура № **********/25.03.2018г. с настъпил падеж на 09.04.2018 г.): месечна
абонаментна такса 9.16 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 9.91 лв.
без ДДС - 11,89 лв. с вкл. ДДС; б/за отчетен период 25.03.2018-24.04.2018 г. (обективирани във
фактура № **********/25.04.2018г. с настъпил падеж на 10.05.2018 г.): месечна абонаментна такса
9.16 лв. без ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС; в/за отчетен период 25.04.2018-24.05.2018г. (обективирани
във фактура № **********/25.05.2018г. с настъпил падеж на 09.06.2018 г.): месечна абонаментна
такса 9.16 лв. без ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС; г/за отчетен период 25.05.2018-24.06.2018г.
6
(обективирани във фактура № **********/25.06.2018г. с настъпил падеж на 10.07.2018 г.): месечна
абонаментна такса (-3.25) лв. без ДДС - (-3,90) лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на
месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите
на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период). Общият размер на сумата за месечни абонаментни и еднократни
такси и потребени услуги възлиза на 29,97 лв. с вкл. ДДС; 2/ компенсаторна неустойка в размер на
27,48 лв. на основание чл. 11 от Договор за мобилни услуги № *********/07.12.2017г.,дължима
при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди
07.12.2018 г.) ,като за момент на прекратяването се счита датата на спирането на достъпа на
клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер ********** (т. нар. „двустранно спиране“),
която в случая е 14.01.2018г. Тъй като това е компенсаторна неустойка, а не мораторна, периодът,
който се посочва (14.01.2018 г. - 07.12.2018 г.) е за изчисляване на неустойката, а не е период, за
който тя се дължи. Сумата е начислена по фактура № **********/25.07.2018г. с настъпил падеж
на 09.08.2018 г. Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношенията е настъпило
след 11.01.2018 г., размерът на дължимите неустойки, отново е определен в съответствие с
условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски
градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения, сключени преди посочената дата. В съответствие с описания по-горе начин на
формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора за предоставяне на
услуги чрез номер ********** е 27.48 лв. Сумата представлява сбор от: три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (9.16 лв. всяка), а именно 27,48 лв.
По Приложение от 07.12.2017г. към Договор за мобилни услуги № ********* от
07.12.2017 г. (сключено за срок от 24 месеца, считано от 07.12.2017 г. до 07.12.2019 г.), с който се
предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират следните задължения в общ
размер на 451,99 лв. както следва: 1/незаплатено задължение за месечни абонаментни и
еднократни такси и потребени услуги в общ размер на 158,06 лв. с вкл. ДДС за периода 25.02.2018-
24.06.2018 г., а именно: а/за отчетен период 25.02.2018-24.03.2018 г. (обективирани във фактура №
**********/25.03.2018г. с настъпил падеж на 09.04.2018 г.): месечна абонаментна такса 37.49 лв.,
такса Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.,
както и ползвани услуги 53.47 лв. (от които Други услуги 2.90 лв., Други услуги с добавена
стойност 24.99 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 25.46лв., Разговори към „Грижа за клиента“
0.12 лв.), които са в общ размер на 92.95 лв. без ДДС - 111,54 лв. с вкл. ДДС, както и услуга Плати
с Теленор от Apple - 17,97 лв. с вкл. ДДС. От сумата е извършено приспадане на 45,47 лв.,
съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, предвид което
претендираната сума за номера по фактурата е в размер на 84,04 лв. с вкл. ДДС; б/за отчетен
период 25.03.2018-24.04.2018 г. (обективирани във фактура № **********/25.04.2018г. с настъпил
падеж на 10.05.2018г.): месечна абонаментна такса 37.49 лв. без ДДС - 44,99 лв. с вкл. ДДС; за
отчетен период 25.04.2018-24.05.2018 г. (обективирани във фактура № **********/25.05.2018г. с
настъпил падеж на 09.06.2018 г.): месечна абонаментна такса 37.49 лв. без ДДС - 44,99 лв. с вкл.
ДДС; в/за отчетен период 25.05.2018-24.06.2018г. (обективирани във фактура №
**********/25.06.2018г. с настъпил падеж на 10.07.2018 г.): месечна абонаментна такса (-13.30)
лв. без ДДС - (-15,96) лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса
7
във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен
период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за
предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.)
Общият размер на сумата за месечни абонаментни и еднократни такси и потребени услуги възлиза
на 140,09 лв. с вкл. ДДС; 2/компенсаторна неустойка в размер на 311,90 лв.,размерът и
основанието за възникване на която при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
за номер ********** (преди 07.12.2019 г.) са уредени от страните в чл. 11 от Договор за мобилни
услуги № ********* от 07.12.2017 г. За момент на прекратяването се счита датата на спирането на
достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер ********** (т. нар. „двустранно
спиране“), която в случая е 14.01.2018 г. Тъй като това е компенсаторна неустойка, а не мораторна,
периодът, който се посочва (14.01.2018 г. - 07.12.2019 г.) е за изчисляване на неустойката, а не е
период, за който тя се дължи. Сумата е начислена във по фактура № **********/25.07.2018г. с
настъпил падеж на 09.08.2018г. Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношенията
е настъпило след 11.01.2018 г., размерът на дължимите неустойки отново е определен в
съответствие с условията на чл. 1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за
защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на
Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата. В съответствие с описания по-горе
начин на формиране на задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора за
предоставяне на услуги чрез номер ********** е 311,90 лв. Сумата представлява сбор от: три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 37.49 лв. всяка), а именно
112.47 лв., с добавена разликата в размер на 199.43 лв. между стандартната цена на APPLE iPhone 8
64GB Space Grey без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 07.12.2017 г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 07.12.2017 г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги.
По Договор за лизинг от 07.12.2017г. (сключен за срок от 23 месеца, считано от
07.12.2017 г. до 07.11.2019 г.) с който е предоставено ползването на мобилно устройство APPLE
iPhone 8 64GB Space Grey срещу задължението на лизингополучателя да заплати 23 броя месечни
лизингови вноски в размер на 40,19 лв. с вкл. ДДС всяка, са начислени и се претендират
задължения в общ размер на 843,99 лв. (с вкл. ДДС), от които: 1/ дължими неплатени лизингови
вноски за периода 25.02.2018-24.06.2018 г. в общ размер на 160,76 лв. с вкл. ДДС (всяка по 40,19
лв.), начислени във фактура № **********/25.03.2018г. (падеж на 09.04.2018г.), фактура №
**********/25.04.2018г. (с падеж на 10.05.2018г.), фактура № **********/25.05.2018г. (с падеж на
09.06.2018г.) и фактура № **********/25.06.2018г. (с падеж на 10.07.2018г.).;2/ предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 25.06.2018 г. – 07.11.2019 г. в общ размер на 683,23 лв. с
вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски. Сумата е начислена във
фактура № **********/25.07.2018г. с настъпил падеж на 09.08.2018г., чрез която лизингодателят е
реализирал правото си да обяви предсрочната изискуемост спрямо длъжника-лизингополучател.
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12
от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на
това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните
договори за мобилни услуги. Сочи се, че настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка
от цената на лизинговата вещ не е обвързано с разваляне на договора за лизинг и не е довело до
никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договора за лизинг, тъй като в който и
8
момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената
сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на
договора. Доколкото устройството не е било върнато, цената му не е била напълно изплатена и не
са предприемани действия по разваляне на договора за лизинг (на основание чл. 10 от Общите
условия), вкл. и от лизингополучателя, договорът е запазил първоначално уговорения срок на
действие.
По Договор за лизинг от 05.06.2017г. (сключен за срок от 23 месеца, считано от
05.06.2017 г. до 05.05.2019 г.), с който е предоставено ползването на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold срещу задължението на лизингополучателя да заплати 23 броя
месечни лизингови вноски в размер на 5,89 лв. с вкл. ДДС всяка, са начислени и се претендират
задължения в общ размер на 88,35 лв. (с вкл. ДДС), от които:1/Дължими неплатени лизингови
вноски за периода 25.02.2018-24.06.2018 г. в общ размер на 23,56 лв. с вкл. ДДС (всяка по 5,89 лв.),
начислени във фактура № **********/25.03.2018г. (падеж на 09.04.2018г.), фактура №
**********/25.04.2018г. (с падеж на 10.05.2018г.), фактура № **********/25.05.2018г. (с падеж на
09.06.2018г.) и фактура № **********/25.06.2018г. (е падеж на 10.07.2018г.); 2/предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 25.06.2018 г. – 05.05.2019 г. в общ размер на 64,79 лв. с
вкл. ДДС, равняващ се на единадесет неначислени лизингови вноски. Сумата е начислена във по
фактура № **********/25.07.2018г. с настъпил падеж на 09.08.2018г., чрез която лизингодателят е
реализирал правото си да обяви предсрочната изискуемост спрямо длъжника-лизингополучател.
Излагат се аналогични съображения относно настъпването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски
С оглед неизпълнението на описаните задълженията, ищецът е подал заявление пред РС-
Бургас за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 9556/25.02.2020г., по което е образувано ч.гр.д.
№ 1378/2020т. Същото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-З.. По подаденото заявление
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 24/05.03.2020 г. по
ч.гр.д. № 58/2020 г. по описа на РС-З. за претендираните в заявлението суми. Заповедта е връчена
на длъжника Г.Д. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което, съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесеченсрок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на заявителя на 07.07.2020г., като в указания
му срок същият с искова молба с вх.№ 1460/03.08.2020г., изпратена по пощата на 31.07.2020г. е
предявил установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с които моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумите както следва: 1) 35,01 лв.
- дължима сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 07.06.2016 г., с който се предоставя
мобилен номер **********, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за периода
15.03.2018-14.05.2018 г; 2) 287,40 лв. - дължима сума по Договор за мобилни услуги № *********
от 05.06.2017 г., с който се предоставя мобилен номер **********, от която 88,63 лв. - незаплатени
месечни абонаментни и еднократни такси и потребени услуги за периода 25.02.2018-24.06.2018 г.
и 198,77 лв. - начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги,
чрез който е ползван номера; 3) 57,45 лв. - дължима сума по Договор за мобилни услуги №
********* от 07.12.2017 г., с който се предоставя мобилен номер **********, от която 29,97 лв. -
незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси за периода 25.02.2018- 24.06.2018 г. и 27,48
лв. - начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез
който е ползван номера; 4) 469,96 лв. - дължима сума по Приложение от 07.12.2017 г. към Договор
за мобилни услуги № ********* от 07.12.2017г., с който се предоставя мобилен номер
9
**********, от която 158,06 лв. - незаплатени месечни абонаментни и еднократни такси и
потребени услуги за периода 25.02.2018-24.06.2018 г. и 311,90 лв. - начислена неустойка за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера; 5) 843,99
лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 07.12.2017 г., с който е предоставено ползването на
мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey, от която 160,76 лв. - незаплатени
падежирали лизингови вноски за периода 25.02/2018- 24.06.2018 г. и 683,23 лв. - предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за периода 25.06.2018-07.11.2019 г.;6) 88,35 лв. - дължима
сума по Договор за лизинг от 05.06.2017 г., с който е предоставено ползването на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold, от която 23,56 лв. - незаплатени падежирали
лизингови вноски за периода 25.02.2018- 24.06.2018 г. и 64,79 лв. - предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за периода 25.06.2018 г.-05.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
всички посочени суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение – 25.02.2020 г. (вх. № 9556/25.02.2020 г. по описа на РС-
Бургас).Претендирани са и разноските в заповедното и в исковото производство. Следователно
предявените искове са допустими, както правилно е приел районният съд.
От заключението на приетата по делото СИЕ, че между страните са сключени описаните
по-горе договори за мобилни услуги и за предаставяне на мобилни устройства, като размерът на
претендираните парични задължения е начислен в съответствие с договорените между страните
условия, описани в договорите и приложенията към тях. Всички издадени фактури са отразени в
счетоводната система на дружеството.Осчетоводени са по кредита на сметка 703 „Приходи от
услуги“. Начисленият ДДС е осчетоводен по сметка 4532-„начислен ДДС върху продажбите“.
Претендираното вземане е осчетоводено по сметка 411-„Вземания от клиенти с аналитичност Г.
КР. Д.. Към 05.07.2021г. салдото по сметката е дебитно-вземането на ищеца е в рамер на 1 782,16
лева, като извършените плащания от ответника в периода от 01.03.2018г. до 05.07.2021г. са в общ
размер 247,99 лева и същите са приспаднати от първоначално дължимата сума, като дължимите
суми са подробно описани по фактури в табличен вид.
Като взе предвид изложеното и след преценка поотделно и в съвкупност на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, въззивният съд счита, че правилно районният съд
е квалифицирал предявените искове по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на ищеца е да
установи наличието на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и
ответника по посочените договори за мобилни услуги и за лизинг на устройства, че е бил изправна
страна в тези отношения, като е предоставял мобилни услуги и е предоставил, вещите, предмет на
договорите за лизинг, съдържанието на правоотношенията, уговорената клауза за неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на ответника в претендирания
размер, уговорените клаузи за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски при прекратяване
на договорите по вина на ответника, прекратяване на договорите по вина на ответника,
уведомяването му за предсрочната изискуемост, размера на дължимите неустойки и валидността
на клаузите за неустойка, а в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да
заплати процесните суми или че са настъпили други правопогасяващи факти.
Видно от представените и описани по-горе договори между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които ищецът като оператор е предоставил
на абоната достъп до мобилната мрежа чрез посочените телефонни номера и е предоставил
описаните мобилни устройства, при договорените месечни такси и срокове на действие на
10
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-абонаментни такси
и лизингови вноски. Във всеки от договорите се съдържа описание на тарифните планове,
ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението
им, свързани с начисляването на неустойки.Договорите от към съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения
подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин, ответникът е декларирал, че ги е получил и
се е запознал с тях.
От ответника не са представени писмени доказателства за погасяване на претендираните
суми, за които са издадени процесните фактури и след като ответникът е получил договорените
услуги и апарати следва да заплати същите.
От представения по делото Договор за мобилни услуги № ********* от 07.06.2016 г.
(сключен за срок от 24 месеца, считано от 07.06.2016 г. до 07.06.2018г.), се установява, че страните
са постигнали съгласие за предоставяне на достъп до мрежата на мобилния оператор чрез мобилен
номер **********, срещу цена, представляваща месечна абонаментна такса за посочения план е в
размер на 29.99 лв. с вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 17,99 лв. с вкл. ДДС. Въз основа на така сключения договор,
потребителят дължи заплащане на месечна абонаментна такса в посочения размер от 17,99 лв. за
предоставения му достъп до мрежата на мобилния оператор. Ищецът претендира сумата от 35,01
лв., начислена за период от два месеца( 15.03.2018-14.05.2018 г.), а именно: за отчетен период
15.03.2018-14.04.2018г. (обективирани във фактура № **********/15.04.2018 г. с настъпил падеж
на 30.04.2018 г.): месечна абонаментна такса 14,99 лв. без ДДС - 17,99 лв. с вкл. ДДС. От сумата е
извършено приспадане на сумата от 0,97 лв., съставляващо надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период, предвид което претендираната сума за номера по фактурата е в размер
на 17,02 лв. с вкл. ДДС. За отчетен период 15.04.2018-14.05.2018 г. (обективирани по фактура №
**********/15.05.2018г. с настъпил падеж на 30.05.2018 г.) се претендира месечна абонаментна
такса 14,99 лв. без ДДС - 17,99 лв. с вкл. ДДС. Правилно районният съд е приел, че този иск е
основателен и доказан, доколкото се твърди отрицателният факт на неизпълнение на задължението
за плащане на цена (договорена месечна абонаментна такса) и а ответникът не е доказал, че е
извършил плащане и не е направил други правопогасяващи, правоунищожаващи или
правоизключващи възражения.
От представения по делото Договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2017 г.,
(сключен за срок от 24 месеца, считано от 05.06.2017 г. до 05.06.2019 г.) се установява, че страните
са постигнали съгласие за предоставяне на достъп до мрежата на мобилния оператор чрез мобилен
номер **********, срещу месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв. Ищецът претендира
сумата в общ размер на 88,63 лв. с вкл. ДДС за периода 25.02.2018- 24.06.2018 г., а именно: 1/ за
отчетен период 25.02.2018-24.03.2018 г. (обективирани във фактура № **********/25.03.2018 г. с
настъпил падеж на 09.04.2018 г.) - месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса за Доп. пакет
SMS/MMS в мрежата на Теленор 1.25 лв. и такса за спиране на номер 0,75 лв.), които са в общ
размер на 29.32 лв. без ДДС - 35,19 лв. с вкл. ДДС; 2/ за отчетен период 25.03.2018-24.04.2018г.
(обективирани във фактура № **********/25.04.2018г. с настъпил падеж на 10.05.2018 г.) -
месечна абонаментна такса 25,82 лв., такса за Доп. пакет SMS/MMS в мрежата на Теленор 1,25
лв., които са в общ размер на 27.07 лв. без ДДС - 32,48 лв. с вкл. ДДС; 3/за отчетен период
25/04/2018-24/05/2018г. (обективирани във фактура № **********/25.05.2018г. с настъпил падеж
11
на 09.06.2018г.) - месечна абонаментна такса 25.82 лв. и такса за Доп. пакет SMS/MMS в мрежата
на Теленор 1,25 лв., които са в общ размер на 27.07 лв. без ДДС - 32,48 лв. с вкл. ДДС. Правилно
районният съд е приел, че тази претенция в размер общо на 88,63 лева е изцяло неоснователна,
тъй като ищецът в молбата-уточнение на исковата молба с вх. № 1604/24.08.2020 г., изрично е
посочил, че е прекратил цитирания договор, като е спрял достъпа на клиента до мобилната мрежа
на оператора чрез номер ********** – т.нар. двустранно спиране, на 14.01.2018г. След като е
преустановил достъпа на ответника до мобилната мрежа на посочената от него дата, той не е
изпълнявал задължението си по договора, което не му дава основание да претендира насрещна
престация, а именно заплащане на цена за ползване на услуга за периода 25.02.2018- 24.06.2018 г.
Затова правилно районният съд изцяло е отхвърлил тази претенция като неоснователна.
Видно от представения по делото Договор за мобилни услуги № ********* от
07.12.2017г. (сключен за срок от 12 месеца, считано от 07.12.2017 г. до 07.12.2018 г.), страните са
постигнали съгласие за предоставяне на достъп до мрежата на мобилния оператор чрез мобилен
номер **********, срещу месечна абонаментна такса в размер на 10,99 лв., която се дължи от
потребителя. По този договор, ищецът претендира задължение за месечни абонаментни и
еднократни такси в общ размер на 29,97лв. с вкл. ДДС за периода 25.02.2018-24.06.2018 г., а
именно: за отчетен период 25.02.2018-24.03.2018 г. (обективирани във фактура №
**********/25.03.2018 г. с настъпил падеж на 09.04.2018 г.): месечна абонаментна такса 9,16 лв. и
такса за спиране на номер 0.75 лв., които са в общ размер на 9.91 лв. без ДДС - 11,89 лв. с вкл.
ДДС; за отчетен период 25.03.2018-24.04.2018г. (обективирани във фактура №
**********/25.04.2018г. с настъпил падеж на 10.05.2018 г.): месечна абонаментна такса 9,16 лв.
без ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС; за отчетен период 25.04.2018-24.05.2018 г. (обективирани във
фактура № **********/25.05.2018 г. с настъпил падеж на 09.06.2018 г.): месечна абонаментна
такса 9,16 лв. без ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС. Правилно районният съд е приел за неоснователна и
тази претенция, с оглед твърденията на ищеца в уточнителна молба с вх. № 1604/24.08.2020 г., че
е прекратил цитирания договор, като е спрял достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора
чрез номер ********** – т.нар. двустранно спиране, на 14.01.2018г. След като е преустановил
достъпа на ответника до мобилната мрежа на сочената от него дата, ищецът не е престирал
задължението си по договора, което не му дава основание да претендира насрещна престация, а
именно заплащане на цена за ползваната услуга за периода 25.02.2018- 24.06.2018 г. и затова тази
претенция в общ размер на 57,45 лева правилно е отхвърлена.
Съгласно Приложение от 07.12.2017 г. към Договор за мобилни услуги № ********* от
07.12.2017 г., (сключен за срок от 24 месеца, считано от 07.12.2017 г. до 07.12.2019 г.), страните са
постигнали съгласие за предоставяне на достъп до мрежата на мобилния оператор чрез мобилен
номер **********, срещу месечна абонаментна такса в размер на 44,99 лв., която се дължи от
потребителя. По този договор, ищецът претендира задължение за месечни абонаментни и
еднократни такси в общ размер на 158,06 лв. с вкл. ДДС за периода 25.02.2018- 24.06.2018 г., а
именно: за отчетен период 25.02.2018-24.03.2018 г. (обективирани във фактура №
**********/25.03.2018г. с настъпил падеж на 09.04.2018 г.): месечна абонаментна такса 37.49 лв.,
такса Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.,
както и ползвани услуги 53.47 лв. (от които Други услуги 2.90 лв., Други услуги с добавена
стойност 24.99 лв., Кратки текстови съобщения (SMS) 25.46лв., Разговори към „Грижа за клиента“
0.12 лв.), които са в общ размер на 92.95 лв. без ДДС - 111,54 лв. с вкл. ДДС, както и услуга Плати
с Теленор от Apple - 17,97 лв. с вкл. ДДС. От сумата е извършено приспадане на 45,47 лв.,
12
съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, предвид което
претендираната сума за номера по фактурата е в размер на 84,04 лв. с вкл. ДДС; за отчетен период
25.03.2018-24.04.2018г. (обективирани във фактура № **********/25.04.2018г. с настъпил падеж
на 10.05.2018 г.): месечна абонаментна такса 37.49 лв. без ДДС - 44,99 лв. с вкл. ДДС; за отчетен
период 25.04.2018-24.05.2018г. (обективирани във фактура № **********/25.05.2018г. с настъпил
падеж на 09.06.2018 г.): месечна абонаментна такса 37.49 лв. без ДДС - 44,99 лв. с вкл. ДДС; за
отчетен период 25.05.2018-24.06.2018 г. (обективирани във фактура № **********/25.06.2018г. с
настъпил падеж на 10.07.2018 г.): месечна абонаментна такса (-13.30) лв. без ДДС - (-15,96) лв. с
вкл. ДДС. Правилно и този иск районният съд е приел за изцяло неоснователен, с оглед
твърденията на ищеца в уточнителна молба с вх. № 1604/24.08.2020г., че е прекратил цитирания
договор, като е спрял достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер **********
– т.нар. двустранно спиране, на 14.01.2018 г. След като ищецът е преустановил достъпа на
ответника до мобилната мрежа на сочената от него дата и не е изпълнявал задължението си по
договора, то неоснователна е и претенцията му ответникът да му заплаща цената за ползвана
услуга след тази дата за периода 25.02.2018- 24.06.2018г., поради което искът му правилно е
отхвърлен.
От представения по делото договор за лизинг от 07.12.2017 г. (сключен за срок от 23
месеца, считано от 07.12.2017 г. до 07.11.2019 г.) се установява, че ищецът е предоставил
ползването на мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey, срещу задължението на
ответника - лизингополучател да заплати 23 броя месечни лизингови вноски в размер на 40,19 лв. с
вкл. ДДС всяка. Ищецът претендира задължения в общ размер на сумата от 843,99 лв. за която
сочи, че представлява сбор от дължими незаплатени лизингови вноски за периода 25.02.2018-
24.06.2018 г. в общ размер на 160,76 лв. (всяка по 40,19 лв.) и предсрочно изискуеми лизингови
вноски за периода 25.06.2018 г. – 07.11.2019 г. в общ размер на 683,23 лв., равняваща се на
седемнадесет лизингови вноски. Съгласно чл. 12 от ОУ, месечните лизингови вноски стават
предсрочно изискуеми, в случай на неизпълнение от страна на лизингодателя за заплащане на
задълженията му, както и при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги във
връзка с който е сключен договорът за лизинг на устройство. В случая се установява, че договор за
мобилни услуги № ********* от 07.12.2017 г., с който се предоставя мобилен номер **********,
както и Приложение от 07.12.2017 г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 07.12.2017 г.,
с който се предоставя мобилен номер **********, са едностранно прекратени от страна на
оператора, считано от 14.01.2018 г. По делото не се установява, ответникът да е върнал
лизинговото устройство, което е декларирал, че е получил, съгласночл. 4 от договора за лизинг,
нито да е платил дължимите лизингови вноски,нито се релевират други правопогасяващи,
правоунищожаващи или правоизключващи възражения, поради което правилно районният съд е
приел, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Правилно също районният съд е
съобразил, че към датата на депозиране на исковата молба, всички лизингови вноски по договора
са падежирали и следователно дължими.
От представения по делото Договор за лизинг от 05.06.2017 г. (сключен за срок от 23
месеца, считано от 05.06.2017г. до 05.05.2019г.) се установява, че ищецът е предоставил
ползването на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold, срещу задължението на
ответника - лизингополучател да заплати 23 броя месечни лизингови вноски в размер на 5,89 лв. с
вкл. ДДС всяка. Ищецът претендира задължения в общ размер на сумата от 88,35 лв., за което
сочи, че представлява сбор от дължими неплатени лизингови вноски за периода 25.02.2018-
13
24.06.2018 г. в общ размер на 23,56 лв. с вкл. ДДС (всяка по 5,89 лв.), и предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 25.06.2018 г. – 05.05.2019 г. в общ размер на 64,79 лв. с вкл. ДДС,
равняващи се на единадесет лизингови вноски. Съгласно чл.12 от ОУ, месечните лизингови вноски
стават предсрочно изискуеми, в случай на неизпълнение на от страна на лизингодателя за
заплащане на задълженията му, както и при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги във връзка с който е сключен договорът за лизинг на устройство. В случая се установява, че
договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2017 г. (сключен за срок от 24 месеца, считано
от 05.06.2017г. до 05.06.2019г.), с който се предоставя мобилен номер **********, е едностранно
прекратен от страна на оператора, считано от 14.01.2018 г. По делото не се установява, ответникът
да е върнал лизинговото устройство, което е декларирал, че е получил, съгласно чл. 4 от договора
за лизинг, нито се представят доказателства да са платени претендираните лизингови вноски,
както и от него не се релевират правопогасяващи, правоунищожаващи или правоизключващи
възражения в процеса, поради което правилно районният съд е приел, че искът е основателен,
както и правилно е приел също,че към датата на депозиране на исковата молба, всички лизингови
вноски по договора са падежирали и следователно дължими.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба, подадена от Г.Д. чрез особения й
представител, че мобилното устройство с мобилен номер ********** с Договор за мобилни услуги
№ *********/07.06.2016г. не е използвано за целия срок на договора от 23 месеца , считано от
07.12.2017г. до 07.11.2019г.
Видно от посочения Договор за мобилни услуги № *********/07.06.2016 г. същият е
сключен за срок от 24 месеца, считано от 07.06.2016 г. до 07.06.2018г., като страните са
постигнали съгласие за предоставяне на достъп до мрежата на мобилния оператор чрез мобилен
номер **********, а не твърдения в жалбата мобилен номер **********.
Чрез мобилен номер ********** са предоставени мобилни услуги съгласно Приложение
от 07.12.2017 г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 07.12.2017г., (сключен за срок от
24 месеца, считано от 07.12.2017 г. до 07.12.2019 г.).По този договор ищецът е претендирал
задължения за месечни абонаментни и еднократни такси в общ размер на 158,06 лв. с вкл. ДДС за
периода 25.02.2018- 24.06.2018г., но районният съд е отхвърлил изцяло претенцията, с оглед
твърденията на ищеца в уточнителна молба с вх. № 1604/24.08.2020г., че е прекратил цитирания
договор, като е спрял достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер **********
– т.нар. двустранно спиране, на 14.01.2018г.
Въззивният съд счита за неоснователни и оплакванията в насрещната въззивна жалба,
че районният съд не е съобразил, че в уточнителната молба с вх.№ 1604/24.08.2020г. е допусната
фактическа грешка, като е посочено че дружеството е преустановило достъпа на ответника до
мобилната мрежа на 14.01.2018г. , вместо на 14.06.2018г., поради което неправилно е отхвърлил
исковете за тези периоди, тъй като в молба-становище, представена в съдебно заседание от
21.09.2021г. е посочена вярната дата на т.н.“двустранно спиране“. В молбата-уточение с вх.№
1604/24.08.2020г., след оставяне на исковата молба без движение, ищецът изрично е посочил, че
датата, на която е преустановил достъпа на ответника до мобилната мрежа или т.нар.“двустранно
спиране“ е на 14.01.2018г. Впоследствие делото е било два пъти пренасрочвано по молба на
страните, но ищецът не е поискал поправяне на твърдяната от него фактическа грешка в датата на
преустановяване достъпа на ответника до мобилната мрежа. На проведеното по делото открито
съдебно заседание на 21.09.2021г. не се е явил, като преди това е депозирал молба-становище с
вх.№ 1920/17.09.2021г., в която е изложил съображения по съществото на спора, но изрично не е
14
поискано поправяне на допусната от него фактическа грешка в датата на преустановяване на
достъпа на ответника до мобилната мрежа, а само е посочено, че този достъп е преустановен на
14.06.2018г. След като ищецът в срок изрично не е поискал поправяне на допусната от него
фактическа грешка в твърденията му пред първоинстанционния съд относно периода, за който
претендира заплащане на предодоставени услуги, а само е посочил правилния период в
представена молба-становище по съществото на спора, то оплакванията му са неоснователни, тъй
като в случая фактически се въвеждат нови твърдения -нов период от 14.01.2018г. до 14.06.2018г.,
за който се претендират незаплатени задължения, поради което е недопустимо, това изменение на
обстоятелствата да се прави с писмената защита, тъй като за тези нови обстоятелства ответникът
е лишен от възможността да организира защитата си. Съгласно чл.143,ал.2 от ГПК в откритото
съдебно заседание ищецът може да поясни и допълни исковата си молба, както и да посочи и
представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника. С твърдяната
фактическа грешка ищецът фактически прави изменение на иска като въвежда нов период от
14.01.2018г. до 14.06.2018г., за който претендира незаплатени задължения по посочените договори,
без да е поискал такова и без то да е прието от съда,поради което оплакванията му в насрещната
въззивна жалба са неоснователни.
Макар да обжалва изцяло отхвърлителната част от решението относно отхвърляне на
претенцията за неустойки по процесните договори в насрещната въззивна жалба не се съдържат
конкретни оплаквания. Въззивният съд счита, че правилно районният съд е отхвърлил
претенциите за неустойки в общ размер на 538,15 лева по следните договори:
По Договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2017 г., с който се предоставя
мобилен номер **********, прекратен предсрочно от страна на ищеца на 14.01.2018 г., същият
претендира сумата в размер на 198,77 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги, чрез който е ползван номера. По Договор за мобилни услуги № ********* от
07.12.2017г., с който се предоставя мобилен номер **********, прекратен предсрочно от страна на
ищеца на 14.01.2018 г., същият претендира сумата в размер на 27,48 лв. - неустойка за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера. По
Приложение от 07.12.2017г. към Договор за мобилни услуги № ********* от 07.12.2017г., с който
се предоставя мобилен номер **********, прекратен предсрочно от страна на ищеца на 14.01.2018
г., същият претендира сумата в размер на 311,90 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера. От твърденията на ищеца се
установява, че съгласно чл.11 от посочените договори в случай на предсрочно прекратяване на
договора по вина или по инициатива на потребителя ,последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до
края на първоначално предвидения срок.За момент на прекратяването се счита датата на спиране
достъпа на потребителя до мобилната мрежат.нар. „двустранно спиране“, което в случая е
14.01.2018г. , като размерът на неустойката е формиран от сбора от не повече от 3 стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай
че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени
на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в
брой), като в съответствие с така описания начин са формирани задълженията за неустойки. По
отношение на размера на неустойката от 311,90 лева същата е формирана като към стандартните
15
три месечни абонаментни такси без ДДС е добавена разликата между стандартната цена на
мобилното устройство без отстъпка, съгласно последната ценова листа към 07.12.2017г. и
дължимата преференциална цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок от
договора за мобилни услуги.
Правилно районният съд е приел, че съдът е длъжен служебно да следи за противоречие
на клаузи в договорите с добрите нрави, включително и клаузите за неустойка.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението, който смисъл е Решение № 107/25.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От
друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на три или на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като този начин неустойка за
предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост, поради което е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договорите, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка и правилно районният съд е отхвърлил претенциите за
заплащане на неустойки по посочените договори.
По изложените съображения въззивната и насрещната въззивна жалби са неоснователни,
а обжалваното решение като правилно ще следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК ще
следва да бъде осъдена жалбоподателката Г. КР. Д. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД разноски
за въззивното производство в размер на 355 лева за адвокатско възнаграждение за назначения й
особен представител.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
16
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20023/17.12.2021г., постановено по гр.д.№ 142/2020г. по
описа на З.ския районен съд.
ОСЪЖДА Г. КР. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. З., общ. З., обл. С., ул. „М.“ № 8, Да
заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, разноски за въззивното производство в
размер на 355 лева за адвокатско възнаграждение за назначения й особен представител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17