МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1426/2016 г. по описа
на ПОС
Срещу подсъдимия Ц.В.П. е внесено обвинение за извършено
престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.4, вр. чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК за
това, че на 02.06.2016г. в гр. П., без надлежно разрешително съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал с цел
разпространение, високо рисково наркотично вещество – хероин с общо нетно тегло
– 0,168 грама със съдържание на активен компонент 18 тегловни % диацетилморфин
/ДАМ/, на обща стойност 10,92 лева, при единична цена за грам от 65,00 лева,
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изменено с ДВ бр
№14/18.02.2000г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода,
не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е било отложено по реда на
чл.66 от НК /със Споразумение по Протокол №57/09.06.2014г по НОХД 849/2014г на
ОС-П., в сила от 09.06.2014г, е осъден за престъпление по чл.354а, ал.1, пр1,
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца, изтърпяно нна 10.07.2015г/
и преди да е изтекъл срока по чл. 30 ал. 1 от НК- престъпление по чл.354а,
ал.2, изр.2, т.4 във вр. с ал.1, изр.1, предл.4, във вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
В съдебно заседание е било отправено искане от защитата
и подс.П. за предварително изслушване по реда на глава 27 от НПК, в хода на
което е било изразено съгласие от страните да не се провеждат разпити на
свидетелите Л.Н. и В.Н. и вещото лице К.В.,
а при постановяване на присъдата да се ползват непосредствено съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Съдът
е отказал да одобри така изразеното съгласие относно свидетелските показания,
тъй като констатирал, че протоколите възпроизвеждащи ги, не са съставени в
съответствие с изискванията на процесуалния закон. Видно от самите протоколи
изложенията, направени от свидетелите под формата на свободен разказ са изцяло
идентични, което поставя под съмнение спазване от страна на разследващия орган
на процедурата по чл.139 от НПК, и сочи нарушение на принципите за устност и
непосредственост по чл.18 и чл.19 на НПК. Съдът обаче е одобрил изразеното съгласие да
не се разпитва вещото лице и съдебното производството е протекло с провеждане
на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27- чл.371, т.1 от НПК.
В хода на съкратеното
съдебно следствие е било уважено искането на защитата да бъдат разпитани
поемните лица, посочени в протокола за оглед на местопроизшествие, тъй като
подс.П. заявил, че на местопроизшествието не са присъствали други лица освен
полицейските служители.
След приключване на
съдебното следствие, в
хода на съдебните прения прокурорът изразява становище, че на подсъдимия П. следва да
бъде определено наказание при условията на чл.54
от НК,
което да се изрази в „Лишаване от свобода” и „Глоба“ при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
От своя страна защитата в
лицето на адв.Д. излага доводи, че осъщественото деяние от подзащитния й е
малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, като съображенията за това е
количеството на наркотичното вещество, предмет на престъплението. Алтернативно
адв.Д. излага съображения .
Подсъдимият моли за
справедлива присъда.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед нормата на чл.373, ал.1, т.1 от НПК, намира и приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Ц.В.П., роден на *** г. в р., българин,
български гражданин, живущ ***, с основно образование, неженен, безработен, осъждан,
с ЕГН **********
Свид. П.Ж. употребявал
наркотични вещества- хероин, който пушел веднъж или два пъти в месеца. По този
повод се познавал с подс.П.. Случвало се около десет пъти когато свид.Ж. иска
да употреби наркотични вещества да се обажда на подс.П., който му осигурявал
такива. На 02.06.2016г свид.П.Ж. се обадил по телефона на подс.П. и му
предложил да пушат наркотик, но му обяснил, че няма пари. Подс.П. казал на Ж.,
че ще го почерпи. Свид.Ж. потеглил с автомобила си с тъмно червена Мазда до
дома на подс.П.,*** 11. При пристигането свид.Ж. отново се обадил на П., след
което последния слязъл пред адреса и се качил в колата на Ж.. Разбрали се, че
отиват да вземат наркотик. На разстояние около 150м от дома на подс.П.,*** находящи се там контейнери, свид.Ж.
спрял автомобила, а П. слязъл и се отдалечил в посока циганската махала на
кв.Столипиново. След 10 минути се върнал обратно, качил се в автомобила и
потеглили към дома на П.. След пристигането си свид.Ж. и подс.П. излезли от
автомобила и се отправили към жилищния блок където бил апартамента на П.. В
този момент били задържани от полицейските служители, сред които били и свид.Л.Н.
и свид. В.Н.. В момента на задържането подс.П. хвърлил две найлонови пакетчета,
които стискал в юмрука на дясната си ръка на земята и тръгнал да бяга. След
около 15-20 метра Ц.П. бил настигнат и задържан от свид. В.Н.. През това време
свид.Л.Н. останал да охранява мястото, на което били изхвърлени двете найлонови
пакетчета. На същото място бил извършен оглед на местопроизшествие в присъствие
на поемните лица –свид.Т. и свид.С., също полицейски служители, на смяна като
автопатрул същия ден. При огледа на местопроизшествието били установени два
броя найлонови пакетчета, завързани на възел с кафеникаво, прахообразно вещество
в тях. Същите били открити върху тротоара срещу №**на ул.*** на 15м от жилищния
вход на адреса. На място били извършени фотоснимки, а пакетчетата били иззети.
При извършената
експертиза на съдържанието на иззетите найлонови пакетчета било установено, че
същото представлява хероин с общо нето тегло 0,168гр. със съдържание на активен
компонент – диацетилморфин /ДАМ/ във веществото 18 тегловни процента.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето, мястото, начина и механизма на извършването му. Така описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от събраните доказателства в съдебното производство. Съдът намира, че показанията свид.Ж. и
обясненията на подс.П. кореспондират помежду си по основни фактически
обстоятелства от обвинението, а именно по обстоятелствата сочещи, уговорката
между лицата да употребят заедно в дома на П. наркотично вещество, непосредствено
след тази уговорка закупуване от страна на подс.П. на наркотично вещество от
кв.Столипиново, отправяне на двете лица към дома на подс.П., в близост до който
са били задържани. Установява се по безспорен начин, че свид.Ж. е искал да
употреби наркотично вещество-хероин, което подс.П. е следвало да му осигури. С
този мотив на 02.06.2016г свид.Ж. потърсил подс.П., което сторил тогава не за
първи път. Непосредствено след разговора помежду им свид.П. пристигнал пред
дома на П. иа го транспортирал с личния си автомобил до място от което подс.П.
да добие наркотично вещество. От своя страна подс.П. придобил от неизвестно по
делото лице наркотичното вещество разпределено в две найлонови пакетчета – т.е.
в две дози и го държал в себе си до задържането им от полицията с ясното
съзнание, че свид.Ж. очаква да получи от него това наркотично вещество. Подс.П.
заявява в обясненията си, че макар да е бил помолен от свид.Ж. да му осигури
наркотик, не е уточнявал дали ще употреби придобитото от него наркотично
вещество със свид.Ж. или ще го употреби сам. Същият заявява, че действително е
държал наркотичното вещество при задържането му, но отрича да е сторил това с
цел разпространение, а заявява „В мен бяха пакетите, взех ги за лична употреба“.
Тези твърдения на подс.П. обаче се оборват от останалите доказателства по
делото сочещи конкретните му действия същия ден. Именно желанието на свид.Ж.
същия ден, да употреби наркотично вещество е провокирало подс.П. да придобие
такова, което впоследствие да му предостави и именно защото свид.Ж. е очаквал
да му бъде предоставен наркотик от подс.П. го е превозил до мястото на
закупуване същия ден. Тези събития са се развили в кратък интервал от време,
което сочи последователно осъществяване на конкретните решения на лицата. Дали
подс.П. е щял да предаде на свид.Ж. цялото вещество разпределено в две пакетчета
или е щял да му предостави само известна част от него е обстоятелство, което не
променя фактическата обстановка и не се отразява върху сочената от обвинението
и приета за налична от съда специална цел. Обстоятелството, че веществото е
разпределено в две пакетчета само по себе си не сочи, че е било предназначено
за две лица. Тук следва да се има предвид заявеното от подс.П. на съдебното
следствие „Количеството е минимално дори за еднократна употреба, та камо ли за
двама“. Наличието на специалната цел за
разпространение като елемент от субективна страна на престъплението по чл.354а,
ал.1 от НК следва да се установява от действията, които подсъдимия е
осъществил, като за съставомерността на деянието е
достатъчно тази цел да е съществувала в съзнанието на извършителя. В случая, твърденията на подс.П., че не е целял
да разпространи държаното от него наркотично вещество противоречат на
останалите доказателства, съдържащи се както в неговите обяснения, така и в
показанията на свид. Ж., поради което обясненията на подс.П. в тази им част съдът
не кредитира. При постановяване на осъдителната присъда е спазена разпоредбата
на чл.281, ал.8 от НПК тъй като обстоятелствата за които са били прочетени
показанията на свид.Ж. не касаят конкретните фактически обстоятелства елемент
на състава на престъплението.
Съдът кредитира частично показанията
на свид.Ж.. При оценка на доказателствата, възпроизведени в показанията на този
свидетел, следва да се има предвид и факта, че свид.Ж. трудно би могъл да бъде
възприет като напълно обективен свидетел, до колкото неговите действия в
известен смисъл са създали условия за осъществяване на престъплението. Това
проличава от опита на свидетеля да оправдае постъпките си както в свой интерес,
така и в интерес на подс.П.. Такъв опит представляват именно показанията на
свид.Ж. дадени в съдебното следствие, по въпросите, по които са налице
противоречия с казаното от него на досъдебното производство. Съдът е
констатирал противоречия в показанията на свид.Ж. дадени на досъдебното
производство и казаното от него пред съда, поради което на основание чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, поради липса на съгласие на страните по ал.5, са
били прочетени показанията му от досъдебното производство по въпросите дали
свид.Ж. е давал пари на подс.П. за наркотици, какви суми, колко често са се
случвали срещите между тях по този повод и какви са били отношенията им. За
тези обстоятелства свидетелства също и полицейския служител Л.Н., който
разказва споделеното му от св.Желев непосредствено след задържането му. Макар
свидетеля да потвърждава пред съда, това което е заявил пред него, а не
заявеното на досъдебното производство съдът намира за достоверно именно
последното. Съдът счита, че тъй като показанията на досъдебното производство са
били депозирани от свидетеля непосредствено след установяване на
престъплението, същият е бил абсолютно неподготвен за така последвалите след
задържането му събития и е разказал пред разследващия орган истината, без да е
имал възможност да обмисли предварително своя подход. Твърденията на свидетеля,
че не си спомня какво точно и защо го е казал на досъдебното производство,
съдът не приема за достоверни, тъй като липсва обективна причина за това. На
първо място е изминало много кратко време между двата разпита - около един
месец, а на второ място налице са и известни противоречия в показания на свид.Ж.
изложени пред съда, което също поставя под съмнение достоверността им. Такова
противоречие е заявеното от свидетеля, че е чувал, че наркотик се закупува от
циганите в кв.Столипиново, а по-късно на съдебното следствие, след прочитане на
показанията му от досъдебното производство, заявява, че и сам и не еднократно е
закупувал наркотично вещество от „цигани до контейнерите“, които му носили такова
от циганската махала в Столипиново. Твърдението на свид.Ж., че не е заплащал
никога придобития от подс.П. наркотик съдът не може да кредитира като
достоверно, тъй като то противоречи на обективните обстоятелства, че безработен
се явява именно подсъдимия, а свид.Ж., освен че е трайно трудово ангажиран,
разполага и с лек автомобил, с който се придвижва от гр.Асеновград до гр.П. за
да придобие и употреби наркотик, без тези разходи по предвижване да се оказват
финансова пречка за свидетеля. Разбира се дали свидетелят е щял да придобие
възмездно или безвъзмездно наркотично вещество от подс.П. е обстоятелство,
което по никакъв начин не се отразява на изпълнително деяние на престъплението
по чл.354а, ал.1 от НК, но това обстоятелство може да послужи при преценката на
достоверността на показанията на свидетеля. Видно е, че депозираните показания
на свид.Ж. пред съда са изцяло в унисон с обясненията на подс.П..
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Н., Н., Т. и С. като достоверни, вътрешно непротиворечиви, изложени
от незаинтересовани свидетели. Същите макар и полицейски служители, свидетелстват
за тези обстоятелства, които са възприели лично и на които са били очевидци. От
друга страна показанията на тези свидетели кореспондират по основните въпроси с
показанията на свид.Ж. и подс.П.. Показанията на свид.Н. кореспондират с
показанията на свид.Ж. прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК,
относно обстоятелствата колко пъти свид.Ж. е посещавал подс.П., с каква цел и
заплащал ли е за получените от него наркотици. Свид.Н. разказва за споделеното
му от свид.Ж. при задържането на последния, а именно за това, че свид.Ж. вземал
веднъж в месеца наркотици от подс.П., които понякога заплащал, а понякога
получавал безплатно. И свид.Н. и свид.Н. са видели как подс.П. изхвърля на
земята установените две пакетчета с хероин. От своя страна свид. Т. и свид.С.
са присъствали при огледа на местопроизшествието когато са били описани и
иззети откритите на земята, изхвърлени по-рано две пакетчета с хероин и те
лично са възприели тези веществени доказателства.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза
като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област, не
оспорено от страните. Същата установява, че предметът на престъплението е
хероин с общо нето тегло 0,168гр., с активен компонент диацетилморфин 18
тегловни процента. Това наркотично вещество е определено от закона като
вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотреба с тях, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в обстоятелствената
част на експертизата не е посочено какво е било количеството на всеки един от
двата обекта на изследване, а е посочено единствено общото им тегло, но този
пропуск не се отразява върху фактическата обстановка в конкретния случай.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така възприетата и установена фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият Ц.В.П. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“
от НК като 02.06.2016г. в гр. П., без
надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, е държал с цел разпространение, високо рисково наркотично
вещество – хероин с общо нетно тегло – 0,168 грама със съдържание на активен
компонент 18 тегловни % диацетилморфин /ДАМ/, на обща стойност 10,92 лева, при
единична цена за грам от 65,00 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г., изменено с ДВ бр №14/18.02.2000г. за определяне на цени на
наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието е извършено
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от 1 година, изпълнението на
което не е било отложено по реда на чл.66 от НК /със Споразумение по Протокол
№57/09.06.2014г по НОХД 849/2014г на ОС-П., в сила от 09.06.2014г, е осъден за
престъпление по чл.354а, ал.1, пр1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца,
изтърпяно нна 10.07.2015г/ и преди да е изтекъл срока по чл. 30 ал. 1 от НК
От обективна страна с действията си подсъдимият е реализирал всички
признаци от състава на престъплението по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1 от НК, за което му е предявено обвинение. Изпълнителното деяние „държи…
с цел разпространение” се осъществява чрез упражняване на фактическа власт от
страна на извършителя върху предмета на престъплението като държането се
осъществява при наличието у съзнанието на дееца на допълнителна специална цел за
преминаване на предмета на престъплението от фактическата власт на извършителя
в тази на трето лице като няма значение дали това преминаване ще се осъществи
безвъзмезно или не. За съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да
е била реализирана. В случая предметът на престъплението хероин от 0,168гр. е бил
във фактическата власт на подс.П., с преследваната от него цел да го
разпространи като го предаде на свид.Ж.. Каква част от това вещество подсъдимия
е щял да разпространи впоследствие и ако стори това, би било въпрос очертаващ
отделен престъпен състав с изпълнително деяние „разпространил“.
От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия П. с пряк умисъл и допълнителна специална цел за разпространение. Подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, знаел е, че лично държи конкретно по вид и количество наркотично
вещество, чието разпространяване към свид.Ж. цели. Подс.П. е съзнавал още, че за
това действие няма съответно разрешение и че вече е бил осъждан на лишаване от
свобода за срок повече от една година, като е изтърпял наказанието на
10.07.2015г, и от тази дата до момента на осъществяване на деянието по
настоящото производство не са изминали пет години. Подс.П. е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на деянието и е целял именно тяхното настъпване изразяващи се в поставяне в опасност на
обществените отношения охраняващи народното здраве.
С така осъщественото деяние подсъдимия П. е засегнал
обществените отношения, осигуряващи опазването на здравето на неограничен кръг
от граждани. Макар да се касае за количества на предмета на престъплението под
грам, същото е достатъчно да бъде употребено, за да предизвика съответен
увреждащ ефект, поради което дори и малкото в случая количество постига
съответното въздействие върху организма на хората. За това не може да се
приеме, че осъщественото от подсъдимия деяние, с оглед количеството на предмета
на престъплението, е малозначително или че неговата обществена опасност е явно
незначителна, особено след като са налице доказателства, че това не е единичен
случай, а няколкократно повтарящо се събитие между свид.Ж. и подс.П..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното
престъпление по чл.354а, ал.2,
т.4, вр. ал.1 от НК, законодателят е определил наказание “лишаване от
свобода” от пет до петнадесет години и кумулативно е
определено и наказание „глоба” в размер от двадесет хиляди до сто хиляди лева.
Определяйки наказанието, съдът
извърши комплексна логическа дейност по цялостната
оценка на наличните по делото
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, позволяваща
установяването на действителната конкретна тежест на извършеното и налагането
на онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дейците най-добре отговаря на
целите по чл.36 от НК. Съдът счита, че не може да се приеме за смекчаващо
вината обстоятелство твърденията на подсъдимия и неговия защитник, че П. се
грижи за свое дете и болния си баща и за това е безработен. Отегчаващи вината
обстоятелства са фактите сочещи и предходни подобни случаи свързани с
предоставяне на наркотични вещества от подс.П. на свид.Ж.. Съдът прецени обаче наличието
на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство изразяващо се в
изключително ниското количество на предмета на престъпление- 0,168гр. Ясно е,
че въздействието върху обществените отношения, обект на престъплението, се
извършва чрез предмета на това престъпление. В случая минималното количество на този
предмет сочи, че обекта на престъплението е накърнен в много по-ниска степен. В
този смисъл и най-лекото предвидено в закона наказание от пет години лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежко за извършителя на това престъпление, поради което съдът е
определил наказание лишаване от свобода за подсъдимия П. под предвидения в
закона минимум, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно лишаване от
свобода в размер на една година и шест месеца. На основание чл.55, ал.3 от НК
съдът не е наложил по-лекото наказание „глоба” предвидено наред с наказанието
лишаване от свобода с оглед липсата на трудова ангажираност у подсъдимия П. и предвид
липсата на доказателства за установен източник на доходи. Налагане на
кумулативно предвиденото в санкцията на правната норма наказания „глоба” се
явява неоправдано и неизпълнимо от подсъдимия и по тази причина ще се окаже и
неефективно и чрез него няма да се постигнат заложените от закона цели. С оглед
изложеното съдът намира, че целите на наказателната
санкция, както във връзка с личната превенция, така и с генералната превенция ще бъдат постигнати именно с така
определеното наказание на подс.П. лишаване от свобода за една година и шест
месеца.
Воден от горните мотиви съдът определи наказание на основание чл. 354а ал. 2, изр.2, т.4, вр. с ал.1 изр. 1 пр.
4, вр. с чл. 29 ал.1 б.”А”, вр. с чл. 55 ал. 1 т.1, вр. чл. 55 ал.3 от НК, поради изключително
смекчаващо вината обстоятелство в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода. На основание чл.57, ал.1 вр. чл. 61, т.2, вр. чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Ц.В.П.
наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл 59, ал.2, вр. ал. 1,
т.1 от НК съдът
приспадна от
така наложеното на подсъдимия П. наказание лишаване от свобода от една
година, времето, през което същият е бил задържан по реда на
ЗМВР за 24часа на 02.06.2016г, по реда на чл.64, ал.2 от НПК и с мярка за
неотклонение "Задържане под стража" от 03.06.2016г. до влизане в сила
на настоящата присъда, като един ден "ЗАДЪРЖАНЕ" се ЗАЧИТА за един
ден "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА".
На основание чл. 354а ал. 6 от НК ОТНЕМА В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА остатъка от наркотичното вещество, представляващ предмет на
престъплението – хероин, с нето тегло 0,113 грама, предаден на съхранение в ЦМУ
Отдел „МРР-НОП” гр. С., който ДА СЕ УНИЖОЖИ, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият Ц.В.П.
да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр.П. направените разноски по делото в хода на
досъдебното производство в размер на 65,32 / шестдесет и пет лева и тридесет и
две стотинки /.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: