№ 107
гр. Пазарджик, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Въззивно гражданско дело
№ 20225200500073 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод обжалване на решение, постановено по гр.д.
3219/20 на РС Пазарджик, с което е прието за установено по предявения от
Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г., община Пазарджик, ул.“Д И П.“№6
срещу А.И. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ. П. с
ЕГН ********** тримата от село Г., община Пазарджик, ул.“Д И П.“№6 иск
с правно основание чл.56 от ЗС във вр.с чл.111 от ЗС и чл.108 от ЗС , че Т. Б.
П. ЕГН ********** притежава ограничено вещно право на ползване върху
следния недвижим имот: дворно място с площ от 1050 кв.м., съставляващо
парцел XI-307 кв.38 по плана на село Г., община Пазарджик, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 70кв.м.,
който поземлен имот съгласно КККР , одобрени със Заповед №РД-18-
275/27.10.2020г на изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен
имот с идентификатор 15271.501.307 с административен адрес село Г.,
п.к.4453, община Пазарджик, обл.Пазарджик,ул.“Д И П.“№6, вид територия
урбанизирана, ниско застрояване/ до 10 м/ с площ от 1062 кв.м.,ведно със
сграда с идентификатор 15271.50.1.307.1, с предназначение : жилищна сграда
1
– еднофамилна, брой етажи –един, със застроена площ от 115 кв.м и
ОСЪЖДА А.И. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ.
П. с ЕГН ********** да предадат на Т. Б. П. ЕГН ********** владението
върху този имот.
ОТХВЪРЛЕН е предявения от Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г.,
община Пазарджик, ул.“Д И П.“№6 срещу А.И. П. с ЕГН **********, АТ. Д.
П. с ЕГН ********** и ИВ. АТ. П. с ЕГН ********** тримата от село Г.,
община Пазарджик, ул.“Д И П.“№6 иск с правно основание чл.537, ал.2 от
ГПК за отмяна на нотариален акт №20, том 24, н.д.№2846/2014г, вх.рег.
№6346/2014г , вписан в Служба по вписвания-Пазарджик в частта, с която
АТ. ИВ. П. запазва за себе си и за АТ. Д. П. правото на ползване върху
следния недвижим имот: дворно място с площ от 1050 кв.м., съставляващо
парцел XI-307 кв.38 по плана на село Г., община Пазарджик, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 70кв.м.,
който поземлен имот съгласно КККР , одобрени със Заповед №РД-18-
275/27.10.2020г на изпълнителния директор на АГКК представлява поземлен
имот с идентификатор 15271.501.307 с административен адрес село Г.,
п.к.4453, община Пазарджик, обл.Пазарджик,ул.“Д И П.“№6, вид територия
урбанизирана, ниско застрояване/ до 10 м/ с площ от 1062 кв.м.,ведно със
сграда с идентификатор 15271.50.1.307.1, с предназначение : жилищна сграда
– еднофамилна, брой етажи –един, със застроена площ от 115 кв.м.
ОСЪДЕНИ са А.И. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и
ИВ. АТ. П. с ЕГН********** тримата от село Г., община Пазарджик, ул.“Д И
П.“№6 да заплатят на Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г., община
Пазарджик, ул.“Д И П.“№6 сумата от 603.29 лв. разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от ответниците, чрез пълновощника. В същата се твърди, че в
първоинстанционното производство не били събрани всички относими и
допустими към предмета на делото доказателства, респ. не бил допуснат до
разпит свидетел за изясняване на обстоятелството относно разликата в
площта на процесния имот, която в нотариалния акт от 1997г. , с който
ищцата и съпругът й даряват имота на своя син и първи ответник по делото
по-малка от тази в нотариалния акт, обективиращ дарение, с което първият
ответник и съпругата му – ответницата даряват имота на своя син и ответник
2
по делото. Площта във втория нотариален акт и към момента била по-голяма
поради пристрояване, изпълнено от и за сметка на ответниците, а учреденото
право не ползване на ограничава собственикът, какъвто е първият ответник,
да строи в него нови сгради, върху които не би могло да се приеме, че е
учредено право на ползване . Упрекнат е решаващият съд, че не се
произнесъл и по събирането на друго доказателство по делото, а именно
представената снимка и както какъв вид доказателство я приема - като писмен
или като електронен такъв. По отношение на приложимото право и и
материалния закон, е заявено, че така постановеното решение е в
противоречие с чл.56 от ЗС върху която норма упорито се основавала
защитата на ищцовата страна и на чл.31, ал.1 от от ЗС, тъй като с него
незаконосъобразно било прието, че правото на ползване на ищцата се
разпростирало и върху тези новопостроени сгради и пристройки ( построени
след сделката от 1997г), като по този начин се произнесъл Plus petitum.
Допуснати били съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
тъй като първоинстанционният съд не оценил правилно, обективно поотделно
и в съвкупност представените по делото доказателства и неправилно не
допуснал до разпит поискан свидетел, като по този начин формирал неверни
фактически изводи направи, а въз основа на тях - погрешни правни такива.
В атакуваното решение липсвали мотиви относно посочената горе разлика
в застроената площ и в тази част решението било постановено при липса на
мотиви, като липсвали такива и относно приетото право на ползване в полза
на ищцата за приетите размери, които не са били на първия по време
нотариален акт за дарение. Иска се отмяна на решението в частта му за
разноските, тъй като постановеното решение имало отхвърлителна част, но на
ответниците не били присъдени никакви разноски , като такива се
претендират за първата и за настоящата инстанция.
Жалбоподателите молят за отмяна на обжалваното решение в частта , с
която са уважени предявените искове като недопустимо, неправилно,
нарушаващо съдопроизводствените правила и постановявяне на ново, с което
да се отхвърлят предявените искове, съответно - да си върне делото на първа
инстанция. Молят, ако се уважи жабата, да им се присъдят разноски за първа
и въззивна инстанция.
Постъпил е в рамките на законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК
3
отговор от ищцата, чрез пълномощника, в който се заявява, че решението е
правилно и законосъобразно, изцяло съобразено със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и със законовите разпоредби и
установената съдебна практика. Не отговаряли на действителността
твърденията във въззивната жалба, че фактическата обстановка не била
изяснена напълно и не били събрани всички относими и допустими към
предмета на делото доказателства.Исковата молба, както и постановеното
решение били само по отношение на жилищната сграда, за която е запазено
правото на строеж. Разминаването в площта по двата нотариални акта било в
рамките на допустимите отклонения. По никакъв начин не се доказало от
ответната страна, че пристройката към сграда, предмет на дарението от
1997г., е построена допълнително от тях, за което не били представени
строителни книжа, с които единствено ( а не с гласни доказателствени
средства) можело да се докаже строителството. Основателен бил отказа за
разпит на свидетел за тези обстоятелства, доколкото те са извън предмета на
делото. Още повече, че разпитаната по искане на ответниците свидетелка е
дъщеря на ищцата и тя е имала възможност, при съответните въпроси за
изясни тези обстоятелства. Но това не се използвало от ответната страна,
която поискала нов свидетел с цел отлагане повторно на делото.Относно
твърденията, че Съдът неправилно не бил допуснал представена снимка -
доказателствата следвало, се твърди, да са събрани по реда и условията на
ГПК. За посочената от ответната страна снимка не можело да се установи
нито къде, нито кога е правена и като такава не би могла да бъде годно
доказателство. Решението на съда да не приемане подобен снимков материал,
правен незнайно къде, от кого и по кое време, било в съответствие с
постоянната съдебна практика по отношение на събирането на доказателства.
Липсвало произнасяне на съда извън пределите на петитума, както твърди
ответната страна. По безспорен начин по делото се установило, че
ответниците възпрепятствали упражняването на правото на ползване от
страна на доверителката ни- тя не била допускана до дворното място, както и
до втория етаж на жилищната сграда, върху които също имала право на
ползване. Доказано било и отношението на ответницата към ищцата за
закрила на която с представеното и прието по делото решение били мерки по
Закона за защита от домашно насилие и на ответницата било забранено да се
приближава до пострадалата Т.П. за срок от девет месеца. Подкрепят се
4
правните изводи в оспореното решение с довода, че съгласно разпоредбата на
чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва
правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се
получават добивите , без тя да се променя съществено, като ограниченото
вещно право на ползване било противопоставимо като абсолютно субективно
материално право на всеки , в т.ч. и на собственика на имота. Правото на
ползване включвало три основни правомощия: право на владеене - правото на
ползвателя на фактическа власт върху имота, което кореспондира със
задължението на всички други лица да се въздържат от действия спрямо
ползвания имот, които биха попречили на ползвателя да упражнява правото
си; право имотът да се ползва съгласно неговото предназначение и право да
се получават добивите /плодовете/ от имота, без той да се променя
съществено - чл. 56, ал. 1 ЗС. Правото на обитаване било по своя характер
вещно право на ползване на недвижим имот за личните нужди на ползувателя
(Тълкувателно решение № 47 от 03.04.1961 г. ОСГК). На база на горните
твърдения в отговора се настоява да се отхвърли изцяло въззивната жалба
като неоснователна и недоказана и се остави в сила оспореното съдебно
решение , като се присъдят и сторените съдебни разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и
при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба срещу А.И. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН
********** и ИВ. АТ. П. с ЕГН ********** тримата от село Г., община
Пазарджик, ул.“Д И П.“№6 ищцата Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г.,
община Пазарджик, ул.“Д И П.“№6 твърди, че: с нотариален акт №72, том
XXI, дело№6266/1997г по описа на нотариус при Пазарджишки районен съд
тя и съпругът и са дарили на първия ответник – техен син- следния
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1050 кв.м.,
съставляващо парцел XI-307 кв.38 по плана на село Г., община Пазарджик,
ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от
70кв.м., който поземлен имот съгласно КККР , одобрени със Заповед №РД-
18-275/27.10.2020г на изпълнителния директор на АГКК представлява
поземлен имот с идентификатор 15271.501.307 с административен адрес село
Г., п.к.4453, община Пазарджик, обл.Пазарджик,ул.“Д И П.“№6, вид
територия урбанизирана, ниско застрояване/ до 10 м/ с площ от 1062
кв.м.,ведно със сграда с идентификатор 15271.50.1.307.1, с предназначение :
жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи –един, със застроена площ от 115
5
кв.м.; сградата била описана като двуетажна съгласно предходно
законодателство и се състояла от един редовен жилищен етаж и един
приземен, пристроена допълнително. Върху този имот ищцата и съпругът й/
починал/ си запазили правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху
този имот, като надареният им син А.П. бил съгласен, приел дарението, дал
съгласие дарителите да ползват пожизнено и безвъзмездно както намерят за
добре имота, Понастоящем и тримата ответници живеели в процесния имот и
поради съществуващите роднински връзки и близки отношения, тя не
оспорвала правото им също да ползват имота, въпреки че на практика имали
само „гола собственост“ и били длъжни да се съобразяват с правата на
ползвателката. Ищцата узнала, че синът и – ответникът АТ. ИВ. П.
прехвърлил чрез дарение на ответника и негов син ИВ. АТ. П. същия този
имот, като дарението било обективирано в нотариален акт №20, том 24, дело
2846/2014г, дв.вх.рег.№6346/2014г , вписан в Служба по вписвания-
Пазарджик като А.П. запазвал за себе си и за съпругата си / втория ответник/,
която не е собственик на имота правото на ползване върху имота . Доколкото
правото на собственост е абсолютно вещно право, собственикът при жив
ползвател нямал право да се разпорежда с правото на ползване, което било
запазено за друг ползвател и поради това и в тази му част нотариалния акт
бил нищожен поради липса на предмет, защото собственикът не може да се
разпорежда с право на ползване върху имота при наличие на друг ползвател и
няма как да запази правото на ползване на трето лице, което не е
прехвърлител по сделката. Твърди се още в тъжбата, че през последните
месеци ищцата постоянно била заплашвана от първите двама ответници, че
ще бъде изхвърлена от дома си, за който те имали планова , а тя пречела. На
29.10.2020г ответницата А.П. упражнила физическо насилие върху ищцата,
причинила болка и страдание без причиняване на разстройство на здравето и
отново я заплашила ,че напролет ще я изхвърлят от дома и, защото им пречи.
Ответниците били сменили патроните на входните врати на двора и къщата
като забранили на ищцата да дава копие от ключовете на дъщеря си и
забранили същата да я посещава, въпреки че тя предимно се грижи за ищцата
като и носи храна и лекарства. Ответниците създавали проблеми не само по
отношение на хората, които посещават ищцата, но забраняват на ищцата да
ползва имота както прецени за добре и открито отричат правото и на
ползване.
При тези твърдения се настоява за решение, с което, след като се
признаят правата на ищцата като ползвател на процесния имот, да се осъдят
ответниците да и предадат владението върху този имот ,както и да се отмени
нотариален акт №20, том 24, дело №2846/2014г, вх.рег.№6346/2014г , вписан
в Служба по вписвания-Пазарджик в частта, с която АТ. ИВ. П. и АТ. Д. П.
си запазват правото на ползване върху този имот.Претендират се сторените
разноски. Ангажират се доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез пълномощника им, е
подаден писмен отговор, с който оспорват предявените искове.отричат който
6
и да е от тях да оспорва по какъвто и да е начин правото на ищцата да ползва
приземния етаж от къщата както и дворното място, включително да
обработва двора. Твърдят, че ищцата винаги разполагала с ключ както от
дворната врата от улицата към двора на къщата, така и от ключ за приземния
етаж и никой нито е искал нито е оспорвал това право , нито е заплашвал
ищцата, че ще бъде изхвърлена от имота;след ремонт на цялата ограда, ведно
със смяна на входната врата от улицата към двора на къщата на ищцата бил
предоставен оригинален ключ за тази врата като била помолена (с оглед
нейното занятие“чекръкчийство“- наместване на стави и изметнати
сухожилия срещу заплащане), да не кани хора в тъмната част на денонощието
и да внимава с хората, които кани ;обърнато й било внимание от опасност от
пожар във връзка с ползваната от нея с печката на твърдо гориво, която
използвала на приземния етаж за отопление и понякога за готвене. Твърди се
в отговора на ответниците, че целият този спор бил провокиран от
възникнало спречкване между ответника А.П. и една от сестрите му, тъй като
от сключването на гражданския си брак и до настоящия момент първите
двама ответници живеели на втория етаж от къщата и това не се е оспорвало
от ищцата и починалия и съпруг, а след раждането си и до сега ответникът
И.П. също живеел в този имот. Тримата ответници имали ключ за втория
етаж, а ищцата и починалия и съпруг - не и не са го ползвали, като едва с
настоящия иск този факт се оспорва.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощниците си, поддържа
предявените искове. Ангажира доказателства и в хода на устните състезания
излага подробни съображения по същество.
В съдебно заседание ответнците, чрез пълномощника им,
поддържат писмения отговор. Също ангажират доказателства и излагат в
устните състезания съображения, аналогични на заявените с отговора на
исковата молба.
Не е спорно по делото, че на 19.12.1997г. ищцата Т. Б. П. и нейния
съпруг И.С.- П./ понастоящем покойник/ са дарили на сина им АТ. ИВ. П. /
първия ответник/ следния свой недвижим имот : дворно място , находящо се
в село Г., община Пазарджик, с площ от 1050 кв.м. , съставляващо парцел XI-
307 в кв.38 по плана на селото, при съседи Н. П., С. П. и от две страни улици,
ведно с построената в парцела двуетажна масивна жилищна сграда с площ от
70 кв.м. като дарителите са си запазили правото да ползват пожизнено и
безвъзмездно този имота и от представените писмени доказателства.
Дарението било обективирано в нотариален акт за дарение №72, том XXI,
дело№6266/1997г по описа на нотариус при РС-Пазарджик. /.
Имотът, видно от издадената за него скица на сграда №15-1176286-
18.12.2020г, издадена от СГКК- гр.Пазарджик, е със следния актуален
регулационен статут : поземлен имот с идентификатор 15271.501.307, област
Пазарджик, община Пазарджик, село Г., п.к.4453, ул.“Д И П.“№6, вид
територия урбанизирана, ниско застрояване / до 10 м/ с площ от 1062кв.м. по
7
КККР, ободрени със заповед №РД-18-275/27.10.2020г. на изпълнителния
директор на АГКК, ведно със сграда с идентификатор 15271.50.1.307.1 с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилно , брой етажи – един със
застроена площ от 115 кв.м.
На 10.07.2015г ответникът А.И. П. е дарил на сина си – ИВ. АТ. П./
третия ответник/ имотът, описан в скицата,като дарственият акт бил
обективиран в нотариален акт за дарение на надвижим имот на низходящ
№146, том VI, рег.№8363, нот.дело №10134/2014 по описа на нотариус А.И.,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под №423 с район на действие
РС-Пазарджик, вписан във вх.рег№6346/ 2014г, дв.вх.рег.№6351/2014г, акт
№20, т.24, н.д.№2846/2014г по описа на Служба по вписвания-Пазарджик,
като дарителят запазил са себе си и за съпругата си АТ. Д. П./ втория
ответник/ ползването на целия имот, докато са живи.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани
гласни доказателствени средства и от двете страни: от страна на ищцата-
показанията на нейната дъщеря и сестра на първия ответник С. С. и тези на
тяхната бивша съседка И.Ц., а от ответната страна – тези на другата сестра на
първия ответника и втора дъщеря на ищцата П.М.. От показанията на двете
сестри се изясни, че С. полага системно грижи за майка си и е в близки
отношения с нея и във влошени с брат си и с другата си сестра П., която пък е
близка с брата и първи ответник по делото. Тези отношения са обусловили и
част от твърденията на св. П.М. , а именно тези, че ответниците не са
осуетявали достъпа на ищцата до втория етаж и двора, а тя сама не желая да
ги посещава. В тази им част показанията й са дискредитирани, доколкото са
опровергани еднозначните и взаимнодопълващи се показанията на С. и Ц.. И
ако първата от тях има родствена и емоционална връзка с ищцата, която
предполага всякога да се допусне интерес от решаване на спора в нейна
полза, това съмнение не възниква по отношение на св. Ц.. Последната седем
години е живяла в съседство със страните „ врата срещу врата“ и има
непосредствени впечатления от отношенията в дома им, вкл. и приживе
от съпруга на ищцата , когато настоящите проблеми въобще не са
съществували и пътната врата не се заключвала. След смъртта му вратата вече
се заключвала от ответниците, които не предоставили ключ на ищцата; тя не
била допускана до етажа, на който те живеели и до двора, както и до една от
второстепенните постройки, за да съхранява там дърва за печката на твърдо
гориво, която ползвала зимния сезон. Двете свидетелки установяват и
негативното отношение спрямо ищцата , като по –детайлни в случая са
показанията на С., предвид възможността при честите си посещения при
майка си да има повее впечатления.
В подкрепа на твърденията за това негативно отношение са
наложените за закрила на ищцата и с решение №557 от 30.06.2021г. по гр.д.
№3107/2020г по описа на РС-Пазарджик мерки за защита от домашно
насилие, ограничили възможността за физическа и вербална агресия на
8
ответницата спрямо ищцата. Ответницата АТ. Д. П. е задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие, забранено и е да се
приближава до пострадалата Т. П. за срок от девет месеца, считано от
05.11.2020г.
Подобен доказателствен разбор е направил и съдът, постановил
атакуваното решение, лансирайки основателно показанията на С. и Ц. и
игнорирайки като негодна основа за формиране на фактически изводи тези на
М., с които се заявява възможност за достъп на ищцата до етажа, обитаван от
ответниците, до двора и второстепенна постройка.
В резултат на правилния доказателствен анализ е възприета и
обоснована от доказателствата по делото фактология, по която са изведени
правилни правни изводи.
Предявеният главен иск е с правно основание чл.56 от ЗС във вр.с
чл.111 от ЗС във вр.с чл.108 от ЗС, а акцесорен иск - по чл.537, ал.2 от ГПК
Предявеният главният иск е за установяване правото на ползване на
ищцата върху недвижим имот и осъждане на ответниците да предадат
фактическата власт върху имота. Правото на ползване като ограничено вещно
право е уредено в чл.56-62 от ЗС и като такова може да е обект на
самостоятелно придобИ.е и притежание. То подлежи на петиторна защита
както правото на собственост съгласно чл.111 от ЗС/ Решение
№561/26.06.2020г по гр.д.№1201/2009г на първо г.о. на ВКС/. Правото на
ползване може да се притежава отделно от правото на собственост и
задължава всички трети лица, включително и носителят на правото на
собственост да го зачете. Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това , а съгласно чл.111 от ЗС разпоредбите на закона относно недвижимите
вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако
законът не постановява друго.
Тежестта на доказване е върху ищеца. За обезпечаване
основателността на иска той следва да докаже наличието на валидно учредено
и съществуващо право на ползване по отношение на процесния имот, както и
че ответниците владеят и/ или държат имота, върху който е учредено
въпросното вещно право. В тежест на ответниците е да установят
противопоставими на ищеца права , които се явяват основание, оправдаващо
упражняваната от тях фактическа власт .
Безспорно се установи, че ищцата е дарила на първия ответник
процесния имот като си е запазила правото пожизнено и безвъзмезно да
ползва дарените от нея дворно място и построената в него масивна жилищна
сграда.
Съгласно разпоредбата на чл.56 от ЗС , предвид правната
доктрина и съдебна практика, ограниченото вещно право на ползване на
недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното
9
предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя
съществено. По съдържание упражняването на вещното право на ползване от
ползвателя следва да се разбира не само постоянното обитаване на жилището/
недвижимия имот/ , а всяка форма на фактическо и правно ползване на имота-
постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за
извършване на дейности , свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и
други. Освен това ползвателят може да предостави ползването на имота на
друго лице под формата на наем, каквато възможност регламентира чл.60 от
ЗС както и под формата на заем за послужване и това съответно обективно
упражняване на правото му чрез другиго. Няма законово разграничение и
рестрикция това „ друго лице“ да бъде родственик на ползвателя, нито
съществува забрана то да бъде и самия собственик на имота , тъй като в
действителност в неговия патримониум не се съдържат правомощия на „
ползване“ понеже то е изцяло във властта на носителя на ограниченото вещно
право.
За да се приеме евентуално, че ищцата е упражнявала
ограниченото вещно право на ползване чрез другиго, тоест чрез собственика
на имота/ първия ответник/ и неговото семейство / втория и третия ответник/
следва да е налице изрично нейно волеизявление в този смисъл , каквито
данни по делото липсват. Фактът, че до смъртта на съпруга й / другият
притежател на ограничено вещно право на ползване върху този имот/ не е
имало спорове за това, че ответниците обитават втория етаж на къщата не
може да бъде индиция за съгласие от страна на ищцата, предвид
доминиращата роля на съпруга и авторитета, който той е имал в семейството
и който е доказан чрез показанията на всички свидетели.
При запазено право на ползване титулярът на това право – ищцата по
делото - има правомощие да владее и ползва процесния имот. Собственикът
на този имот ответникът А.П. не е носител на правомощието да ползва имота.
Същият е разполагал единствено с правомощието да се разпорежда с имота
или т.нар.“гола собственост“ / nuda proprietas/ и е упражнил това свое право
през 2014г. като е дарил досторения към момента на тази сделка имот на
третия ответник- И.П..
Не е спорно , че имотът, предмет на нотариалния акт от 1997г., е с
пристройка, съставляваща гараж на ниво приземен етаж и построена върху
гаража стая, ползвана за хол и присъединена към жилището на втория етаж,
ползван от ответниците. Това пристрояване е увеличило жилищната площ на
основната сграда, което е дало отражение върху заснеманията и записванията
в СГКК и респ. – върху данни в издадената о тази Служба скица.
Претендира се от жалбоподателите, че описвайки имота Съдът в
решението се е произнесъл извън / в повече от петитума в исковата молба,
което е невярно, предвид съдържанието на иницииращия делото документ и
уточнението към исковата молба на л. 35-36 по делото. В тази два документа
искането е формулирано досежно имота,описан по начин, идентичен с
10
описанието в атакуваното решение, без от последното да е ясно защо се
приема, че правото на ползване се простира и върху пристройката.
Разминаването, всъщност не е между иска и решението, а досежно
площта на имота в двата нотариални акта, обективиращи двете дарения. Тя,
както се каза, е резултат от пристройката, увеличила площта на първи/
приземен ( ползван като жилищен от ищцата) и втори / жилищен етаж.
Въпросът е правото на ползване на ищцата, запазено с първия нотариален акт
от 1997г. простира ли се върху пристройката и защо? Досежно правото на
собственост този въпрос е изяснен - пристроените две помещения са
присъединени към съществуващата стара постройка, така че съставляват един
обект, при което пристроеното следва режима на собственост на главната вещ
( чл. 97 ЗС и решение № 9 от 10.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1440/2019 г., II
г. о.; решение № 263 от 26.02.1985 г. по гр. д. № 24/85 г. на ВС, I г. о). Прието
е с цитираните решения, че нормата на чл. 92 ЗС намира приложение само
когато построеното може да съществува като самостоятелен обект с оглед
изискванията на строителните правила и норми. Пристройката става част от
достроената с нея сграда; няма статут на самостоятелен обект и не може да
бъде предмет на прехвърлителна сделка. Съгласно Тълкувателно решение №
3 от 28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2014 г., ОСГК: „правни сделки за
прехвърляне на реално определени части от тях, да се извършват само ако
обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни
проекти, с изключение на стопанските постройки със селскостопанско
предназначение и строежите от допълващото застрояване“. Предвид
изяснения статут на пристройката, правото на собственост, всъщност „голата
собственост“ върху нея принадлежи на собственика на сградата към момента
на изграждане на пристройката, което, както твърдят ответниците ( виж на л.
58, гърба твърденията) е станало след дарението през 1997г. – към този
момент и съгласно нотариалния акт, който обективира това дарение,
собственик на имота е бил първият ответник и син на ищцата, чието право на
ползване върху имота аналогично следва и върху пристройката, независимо
кой я е изпълнил и за чия сметка. Затова, уважавайки главния иск вкл.
досежно сграда със застроена площ 115 кв.м., включваща пристройката,
изпълнена след дарението от 1997г., с което е учредено правото на ползване
вкл. сграда с площ от 70кв.м., съдът е постановил правилно и
законосъобразно решение.
Вещното право на ползване на ищцата е противопоставимо не само на
първия ответник и приобретател по първото дарение от 1997г., но и на
надарения след това от него негов син и нов собственик на имота - И.П.. И
този извод е верен, тъй като това право е неотменимо, непрехвърлимо,
неотчуждимо и поради личния си характер съгласно чл.59 от ЗС същото се
погасява със смъртта ползвателя , ако то не е учредено за по-кратък срок. В
конкретния случай правото е учредено безвъзмездно и пожизнено и то върху
целия недвижим имот.Затова и за ответника И. П. не съществува основание,
оправдаващо упражняването от него фактическа власт върху процесния
имот.
11
Такова основание липсва и за втория ответник А.П./ съпруга на първия
и майка на третия ответник/. В нотариалният акт, в който е обективиран
дарствения акт в полза на ответника И.П. фигурира клауза за запазване
правото на ползване върху дарения имот в полза на ответника А.П..
Единственият начин обаче ползвателят да бъде заменен от друго лице или да
бъде добавено друго лице като ползвател е настоящият ползвател/ тоест
ищцата/ да заяви отказ от правото си изцяло или частично и собственикът на
имота да учреди наново правото на ползване върху целия имот или част от
него в полза на друго лице. По делото липсват каквито и да било
доказателства, а и твърдения в тази насока.
За ответницата А.П. биха възникнали евентуално следните хипотези:1/
правото е учредено за определен срок- с изтичане на срока,2/ при пожизнено
учредяване в полза на физическо лице- със смъртта на ползвателя, 3/ с
унищожаване/ погИ.е/ на вещта, 4/ако ползвателя изрично се откаже от
правото си на ползване с нотариално заверена декларация, която се вписва в
имотния регистър и 5/ по съдебен ред по искане на собственика/ ако
ползвателя си служи с вещта по начин , който я застрашава от разрушаване
или повреждане, ако ползвателят съществено променя вещта или не
изпълнява свои съществени задължения/. Нито една от тези хипотези нито се
твърди по делото , а не се и установи.
От кредитираните показания на св.С.С. и И.Ц. се установи, че
ответниците са възпрепятствали ищцата в пълен обем да упражнява правото
си на ползване върху процесния имот, лишавайки я от право да ползва втория
етаж от къщата, дворното място и постройки на допълващо застрояване,
находящи се в двора, а тези права са включени като съдържание в обхвата
на ограниченото и вещно право на ползване, съгласно обсъдения по-горе
нотариален акт от 1997г.
При така формулираните изводи относно принадлежността на
правото на ползване по отношение на процесния имот , което е на ищцата,
както и установеното владение от ответниците върху този имот и
установената липса на правно основание в лицето на ответниците да
упражняват фактическа власт върху този имот напълно правилна е правилна
преценката на решаващия съд за наличие на трите кумулативни
предпоставки,обуславящи уважаване на иска с правно основание чл.56, от ЗС
във вр.с чл.111 от ЗС и чл.108 от ЗС:1/ вещно право на ползване на ищцата, 2/
владение на процесния имот от ответниците и 3/липса на правно основание за
владение на ответниците.
С този законосъобразен и обоснован извод предявеният иск е признат
за основателен и уважен като е прието за установено, че ищцата притежава
ограничено вещно право на ползване върху процесния описан по-горе
недвижим имот и са осъдени ответниците да предадат владението върху този
имот.
Дори и ищцата сама да се е оттеглила да ползва приземния етаж,
12
обособен като първи жилищен с прехвърлителната сделка , обективирана в
нотариалния акт от 1997г.тя има учредено право на ползване на целия
недвижим имот безвъзмездно и пожизнено и при липса на изразено съгласие
от ищцата да съжителства с ответниците , правото на ползване на ищцата не
може да бъде ограничавано до приземния етаж, а предявеният иск за
петиторна защита на ограниченото вещно право на ползване подлежи на
уважаване. Изводът на съда , че предявеният иск подлежи на уважаване
правилно не е променен от довода на ответниците в писмения отговор, а от
показания на свидетелката П.М., че ответниците не са ограничили правото на
ищцата да ползва втория етаж от къщата , а самата ищца се е оттеглила в
приземния етаж. Със сделката от 1997г. в полза на ищцата е учредено
безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху целия имот и при липса
на изразено съгласие от нея да съжителства с ответниците , правото й на
ползване не може да се ограничава до приземния етаж.
Изложените съображения в обжалваното решение се споделят изцяло,
както и формирания в резултат на тях извод за уважаване на предявения иск
за петиторна защита на ограниченото вещно право на ползване.
Относно акцесорния иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК е
формиран обратния извод – за неоснователност, но със също така убедителни
и верни доводи. В конкретния случай главният иск е уважен , а акцесорната
претенцията е: да се отмени нотариален акт ( обективиращ второто дарение)
№20, том 24, н.д.№2846/2014г, вх.рег.№6346/2014г , вписан в Служба по
вписвания-Пазарджик в частта, с която АТ. ИВ. П. запазва за себе си и за АТ.
Д. П. правото на ползване върху процесния имот.
Съгласно Тълкувателно решение №3 от 29.11.2012г по тълк.дело
№3/2012г на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК
подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи
сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху
недвижим имот. Нотариалният акт, чиято отмяна се иска, не е
констативен, а от нотариалните актове, с които се удостоверява
извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими имоти.
С тези законосъобразни и изцяло споделяни от въззивната инстанция
доводи искът с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК основателно е
отхвърлен.
Правилно и законосъобразно е решението и в частта за разноските,
като такива са присъдени от първоинстанционния съд в размера, в който са
сторени от ищцата и в нейна полза и в тежест на ответниците по делото.
Неоснователно ответната страна иска присъждане на разноски,
предвид отхвърлителната част на решението, доколкото произнасянето по
иска по чл. 537, ал.2 от ГПК е само законова последица от решението по
главния иск, който е уважен .
13
С оглед изхода на спора в полза на ищцата и ответница по въззивната
жалба Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лв.( л. 19-21, л.
54).
Предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/11.10.2021г., постановено по гр.д. №
3219/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА А.И. П. с ЕГН **********, АТ. Д. П. с ЕГН ********** и
ИВ. АТ. П. с ЕГН**********, тримата от село Г., община Пазарджик, ул.“Д И
П.“№6 да заплатят на Т. Б. П. с ЕГН ********** от село Г., община
Пазарджик, ул.“Д И П.“№6 деловодни разноски за тази инстанция в размер на
1000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14