№ 586
гр. Плевен, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430201295 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-001151 от
12.04.2021г. на **, Сектор „ПП“, с което на ** А. с ЕГН ** от гр. Плевен са
наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лева; 2.) на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да
управлява МПс за срок от 3 /три/ месеца и 3.) на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр. 3-то – глоба в размер на 10,00 лева за извършени на 30.03.2021г. в гр.
Плевен нарушения по чл. 150 от ЗДвП, по чл. 103 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените административни наказания е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН чрез пълномощника си –
адв. В. П. от ПлАК е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата е
релевирано оплакване, че А. не е автор на нарушенията за които е
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника
са – адв. В. П., която поддържа изложените в жалбата възражения и моли
съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъборазно
Наказателно постановление № 21-0938-001151 от 12.04.2021г. на **, Сектор
1
„ПП“.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседнаие. В
придружаващото административно-наказателната преписка писмо е изразено
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и не следва да бъде
уважена.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.03.2021 година в 11:40 часа в гр. Плевен, ** – актосъставителят Г.
Н. Р. и свидетелят СП. Г. К. забелязали движещия се мотоциклет „*“ с рег. №
**К на кръстовище, образувано от **, управляван от неговия собственик и
неправоспособен водач – жалбоподателят ** А. като подали на водача звуков
и светлинен сигнал от служебния автомобил, но същият не спрял плавно в
дясно, а ускорил и продължил движението си,напускайки мястото, където
следвало да му бъде извършена проверката. ** последвали водача, но същият
успял да се укрие. Непосредствено след това жолбаподателят се свързал с
национален телефонен номер 112 и съобщил, че полицейски служители
направили опит да го спрат неправилно, създавайки риск за неговата
безопасност. След не повече от 40 минути актосъставителят Г. Н. Р. и
свидетелят СП. Г. К. установили водача в стопансвания от него гараж,
находящ се в района на **. Жалбоподателят не посочил конкретно лице,
което евентуално е управлявало собственото му моторно превозно средство –
мотоциклет „*“. Същият бил познат на ** от извършени преди това
нарушения по ЗДвП и на тях им било служебно известно, че е
неправоспособен водач.
Констатациите на проверяващите са отразени в съставения от
актосъставителя Г. Н. Р. АУАН №1151/30.03.2021г., в който като нарушени са
посочени разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП, чл. 103 от ЗДвП и чл. 189, ал.1 от
ЗДвП. Отразено е също така, че тъй като собственикът не сочи лице, което
евентуално е управлявало МПС АУАС е съставен против А. на основание чл.
188, ал.1 от ЗДвП.
Изложената в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбаподателя са
наложениследните административни наказания: 1.) на основание чл. 177, ал.1,
т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 300,00 лева; 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т.
4 от ЗДвП – глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява
МПс за срок от 3 /три/ месеца и 3.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3-то –
2
глоба в размер на 10,00 лева.
В хода на съдебното следствие са ангажирани гласни доказателства, обособяващи
две отделни групи. Първата от тях включва показанията на актосъставителя Г. Н. Р. и
свидетелят СП. Г. К., а втората обхваща показанията на свидетелите ** и **. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите от първата група, след като намери, че
същите са обективни, последователни, ясни, непротиворечиви и убедителни.
Актосъставителят Р. и свидетелят К. възпроизвеждат свои преки и непосредствени
впечатления относно релевантните за делото факти. Двамата посочват, че посочените дата и
час видяли движещия се мотоциклет „*“ с рег. № **К на кръстовище, образувано от **,
управляван от неговия собственик и неправоспособен водач – жалбоподателят ** А..
Споделят, че познавали водача от преди поради други извършени нарушения по ЗДвП и им
било служебно известно, че е неправоспособен водач. Категорично се установява от
показанията им, че са разпознали жалбоподателя по стойката, незовисимо от поставената
каска. Твърдят, че ясно подали на водача звуков и светлинен сигнал от служебния
автомобил, но същият не спрял плавно в дясно, а ускорил и продължил движението си,
напускайки мястото, където следвало да му бъде извършена проверката. Изяснява се от
показанията им, че незабавно последвали водача, но въпреки положените от тяхна страна
усилия, същият успял да се укрие. Твърдението им, че непосредствено след това
жалбоподателят се свързал с национален телефонен номер 112 и съобщил, че полицейски
служители направили опит да го спрат неправилно, създавайки риск за неговата безопасност
изцяло се подкрепя от приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на
чл. 283 от НПК Справка рег. № 105830-266/05.10.2021 година на Д“Национална система
112“ към МВР и съпровождащото я веществено доказателство Компакт диск, съдържащ
аудиозапис-1бр. и електронни картони-2 броя. Актосъставителят Р. и свидетелят К.
убедително посочват, че след не повече от 40 минути установили водача в стопансвания от
него гараж, находящ се в района на **, където се намирало и лице от женски пол.
Жалбоподателят се опитал да изложи пред тях версия, според която не е имал качеството
„водач“ на описания в НП мотоциклет. Тъй като не посочил конкретно лице, което
евентуално е управлявало собственото му моторно превозно средство – мотоциклет „*“
АУАН бил съставен против него. В подкрепа на показанията на тази група свидетели са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делот опо реда н ачл. 283 от НПк
писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение
№1151/30.03.2021г., наказателно постановление № 21-0938-001151/12.04.2021 г., сведение от
ЮЛ. П. АНГ. от 30.03.2021 г., заповед рег. № 8121з- 515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач, заверено копие от свидетелство за
управление на МПС на ** А..
Съдът не приема с довери показанията на свидетелите от втората група, тъй като
намира същите за неубедителни, нелогични и изолирани. Твърденията на свидетелката ** в
частта, в която посочва, че на отразената в АУАН и в НП дата била в гаража на
жалбоподателя, намиращ се в района на ** заедно с нейния приятел – свидетелят **, съдът
3
намира за недостоверни доколкото по категоричен и недвусмислен начин актосъставителят
Р. посочва, че там е присъствало само лице от женски пол. Индиция в тази насока се
съдържа и в показанията на свидетеля *, който уклончиво и неясно посочва две различни
обстоятелства относно момента, в който ** посетили стопанисвания от * А. гараж. Първото
от тях е: „Аз бях малко по-настрани, когато полицаите дойдоха“, а второто: „Когато дойдоха
полицаите се дръпнахме настрани с моята приятелка“. Тази осезаема обърканост, преценена
самостоятелно и в съвкупност с показанията на актосъставителя Р. досежно убедителното
му посочване, че на мястото е имало само лице от женски пол напълно компрометира
показанията на обособената втора група свидетели в частта, в която правят изявления пред
съда, че свидетелят * е очевидец на определени, твърдяни от тях факти. Убедителността на
твърдението на актосъставителя Р. е закрепено и в резултата от извършеното процесуално –
следствено действие – очна ставка между актосъставителя Г.Р. и свидетеля * *, който с
доловимо колебание заявява: „Бил съм, да, само че по надолу. Това, че вие не сте обърнали
внимание не е мой проблем. Не съм седял до вас точно, но съм бил“. Поради изложеното
съдът намира, че показанията на свидетеля * * не следва да бъдат обсъждани, тъй като не
съдържат лични и непосредствени впечатления относно релевантни за делото факти. Съдът
не кредитира показанията на свидетелката ** и в частта им, в която твърди, че докато била в
гаража на жалбоподателя, с такси пристигнало лице от мъжки пол, което поискало от * А. да
му предостави за ползване мотоциклета си. По-нататък свидетелката описва фактическа
обстановка, според която жалбоподателят поискал от лицето да му покаже документи, за да
се увери, че е правоспособен водач и едва след като се запознал с тях предоставил
мотоциклета се. Така изложената от свидетелката * фактология, съдът намира за
нереалистична, доколкото жалбоподателят не би имал затруднение да посочи пред **
имената на лицето за което твърди, че е управлявало моторното му превозно средство в
случай, че дори е разгледал документи, в които са отразени съответните лични данни.
Аргумент в тази насока се съдържа и в лично подадения от жалбоподателя сигнал на
национален номер 112, според който А. е бил засечен от полицейски служители, с което
създали риск за живота му.
Съдът споделя разбирането, че СУМПС е удостоверителен документ,
който удостоверява придобитата правоспособност да се управлява МПС. В
същото време обаче съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. В случая няма спор, че към
30.03.2021г. ** А. не е притежавала валидно СУМПС, но е управлявала
МПС. Доколкото разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП е не само
санкционна, а съдържа и състава на нарушението, за което се налага
предвидената в нея санкция, съдът намира, че след като А. е управлявала
МПС без да е притежавала към момента на нарушението валидно
свидетелство за правоуправление, то наказващият орган е приложил правилно
закона и съответно законосъобразно е ангажирал административно-
наказателната му отговорност, като му е наложил административно наказание
4
– глоба в размер на 300,00 лева, съответстващо по вид на предвиденото от
законодателя и в размер съобразен с конкретната висока степен на
обществена опасност на нарушението, а също и с обстоятелството, че
жалбоподателят е допускал множество нарушения на правилата,
регламентирани от ЗДвП.
При тази установеност на фактите, съдът намери, че жалбоподателят е
автор и на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, тъй като не е съобразил
поведението си разписаното от цитираната правна норма задължение. Според
посочената законова разпоредба при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Приложимата санкционна разпоредба се съдържа в ч л.175 ал.1 т.4
от ЗДвП, според която: „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението“. В случая, наказващият орган е наложил на
жалбоподателя наказание глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца, като приел, че наказанията
съответстват на тежестта на извършеното нарушение, обществената опасност
на дееца и са способни да постигнат цулите на наказанието, установен в чл.
12 от ЗАНН.
Съдът, след като съобрази, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че при управление на визираното в
АУАН и в НП моторно превозно средство, жалбоподателят не е носил СРМС-
част 2-ра, намери че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно в частта досежно наложеното му наказание на осн. чл.
183, ал.1, т.1 пр.3-то ЗДвП за извършено на 30.03.2021г. нарушение п очл.
100, ал.1, т.2 от ЗДвП и следва да бъде отменено като незаконосъобразно в
тази му част.
Предвид изложените по – горе правни и фактически съображения и на
осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-0938-001151 от 12.04.2021г. на **, Сектор „ПП“, В
ЧАСТТА, в която на ** А. с ЕГН ** от гр. Плевен са наложени следните
административни наказания: 1.) на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 300,00 лева и 2.) на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП –
глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца за извършени на 30.03.2021г. в гр. Плевен нарушения по чл.
150 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП.
5
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 21-0938-001151 от 12.04.2021г. на **, Сектор „ПП“, В ЧАСТТА, в която на
** А. с ЕГН ** от гр. Плевен на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3-то е
наложено административно наказание - глоба в размер на 10,00 лева за
извършено на 30.03.2021г. в гр. Плевен нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
След влизане в сила на настоящото решение копие от същото и
Протокола от проведеното на 28.09.2021г. съдебно заседание п о делото да
бъдат изпратени по компетентност на РП-Плевен за преценка относно
извършено престъпление по чл. 290 от НК от страна на свидетелите ** и **.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6