Решение по дело №1097/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „Юнион ивкони“ ООД гр. София чрез процесуалния си представител адвокат А. И. от САК против Решение № 383/05.11.2024 г., постановено по АНД №2760/ 2024 г. на Районен съд Стара Загора. Неправилни били изводите на съда, че електронният фиш, потвърден с решението, не бил издаден извън преклузивния срок по чл.34,ал.1 от ЗАНН. ЕФ не можел да се издаде за нарушение по чл. 179, ал.3б от ЗДвП и че предвиденото в тази норма наказание противоречи на чл.9а от директива 199/62, тоест бил нарушен принципът на пропорционалност. Релевира доводи, че с оглед неговото връчване следвало да се приеме, че ЕФ бил издаден извън тримесечния, респективно едногодишния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени съдебното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и да постанови решение за отмяна на обжалвания електронен фиш, както и се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба Агенция Пътна инфраструктура – София не изпраща представител, но в депозираното си писмено становище оспорва касационната жалба.

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалвано Решение № 383/05.11.2024 г., постановено по АНД №2760/ 2024 г., Районен съд Стара Загора е потвърдил електронен фиш № ********** от 10.02.2022 г. на Агенция Пътна инфраструктура, с който на "Юнион Ивкони" ООД, представлявано от управителя И. Д. С., на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, съдържа всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като при неговото издаване не са констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че извършеното от „Юнион Ивкони“ нарушение на чл. 102,ал.2 от ЗДвП е безспорно доказано.

Така постановеното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Настоящият състав приема, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен поради следното:

Независимо от твърдия размер на санкцията размерът на неплатената такса е основен фактор при отмерване изминатото разстояние и категорията ППС. В този смисъл принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели /в този смисъл Решение от 17 април 2018 г., С-414/16, т. 68, C-537/16, т. 56/. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.

Съобразно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на съвета от 17.05.2006 година, задължителна за транспониране до 10.06.2008 г. съгласно чл. 2, съгласно който държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 10 юни 2008 г., и въведена в чл. 10, ал. 7 от ЗП, държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

В Решение на СЕС от 04.10.2018 г., по Дело С-384/17 г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси, съдът е посочил, от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с последното наложената процесна санкция в твърд размер и задължението за заплащане на такса и / или компенсаторна такава също в твърд размер за извършеното нарушение е категорично несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на нарушението.

Следва да се посочи, че принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10, т. 23) В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С-384/17) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят.

Наистина, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране, като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Съгласно чл. 27 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, неплатената такса за изминато разстояние е в размер на 244 лева. Наложената имуществена санкция в размер на 2500 лева за неплатена такса в размер на 244 лева е явно несъответна на нарушението..

В Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС, се налага изводът, че оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност. Така изложеното се явява и самостоятелно основание за отмяна на процесния електронен фиш.

По изложените съображения решението на РС Стара Загора следва да бъде отменено ведно и да бъде постановено ново за отменя на издадения електронен фиш.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът

ОТМЕНЯ Решение № 383/05.11.2024 г., постановено по АНД № 2760/ 2024 г. на Районен съд Стара Загора КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 10.02.2022 г. на Агенция Пътна инфраструктура, с който на "Юнион Ивкони"ООД на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500. 00 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.