№ 246
гр. Асеновград, 30.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
и прокурора М. Люб. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Г. Шейтанов Наказателно дело
от общ характер № 20255310200164 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 383, ал.2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК,
вр. чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Осъденият П. Б. С. не се явява, редовно призован. От постъпилите по
делото писмени доказателства се установява, че същият не желае да се явява
по настоящото дело.
За него се явява упълномощеният му защитник адв. К. М. от АК -
София, с пълномощно приложено по делото от по-рано.
За Районна прокуратура – Пловдив, ТО – Асеновград, се явява прокурор
М. А., редовно уведомена.
Докладва се постъпилата с вх. № 5236/07.04.2025 г. молба от П. Б. С.,
постъпила и подадена чрез неговия защитник, с която същият заявява, че не
желае да присъства и да участва по настоящото производство.
Докладва се и постъпилото писмо с вх. № 5143/04.04.2025 г. на
Началника на РУ – Асеновград, ведно с приложените към това писмо писмени
1
доказателства.
Докладва се постъпилото писмо с вх. № 5139/04.04.2025 г. на младши
експерт в Служба „ГРАО“ при Община Сливница, във връзка с поисканата от
съда справка, касаеща семейното положение на ос. П. Б. С..
Докладва се постъпилото писмо с вх. № 4636/27.03.2025 г. на Началник
„Сектор“Пътна полиция“ – гр. Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, касаеща
регистрацията на МПС с рег. № *.
Докладва се и постъпилото писмо с вх. № 4984/02.04.2025 г. на
Началник Сектор“Пътна полиция“ при СДВР - София, ведно с приложените
към това писмо доказателства, касаещи с регистрацията на МПС лек
автомобил, марка „БМВ“ с рег. № *
Докладва се постъпилото писмо с вх. № от 4556/26.03.2025 г. на
Началник Отдел „Държавни вземания“ при ТД на НАП – Пловдив във връзка с
поисканата от съда справка, касаеща лек автомобил, марка „БМВ“, модел
„320Д“, с рег. № * от която справка се установява, че цитираният автомобил
не е реализиран на публична продан.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречка да бъде даден ход на делото, както и да се
приемат и приобщят така постъпилите писмени доказателства. Съдът намира,
че няма пречка да бъде даден ход на делото в отсъствие на осъдения П. Б. С.
предвид характера на настоящото наказателно производство, то участието на
осъденото лице в това производство не е задължително, още повече че същият
е надлежно упълномощил за свой защитник адв. К. М. от АК – София.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО в отсъствие на осъдения П. Б. С..
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА така постъпилите писмени доказателства.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ по данните, съдържащи
се в делото.
П. Б. С. - роден на 17.11.1974 г. в гр. Сливница, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, с адрес *,
понастоящем в Затвора – София, с ЕГН **********.
Разясниха на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК, както и
правата по НПК.
Искания и отводи не постъпиха.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Докладва се делото от Председателя на състава, като се посочиха
основанията за образуването на съдебното производство.
Даде се възможност и на прокурора да изложи обстоятелствата по
обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по делото, моля да се даде ход по
същество.
АДВ. М.: Нямам искания по делото, моля да се даде ход по същество.
Предвид становищата на страните съдът намира, че са налице условията
на чл. 286 от НПК, делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради
което ще следва да се приключи съдебното следствие и да се даде ход на
съдебните прения, поради което съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 283 от НПК ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по
делото писмени доказателства.
ОБЯВИ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Съдия, считам, че по това дело са налице
предпоставките за приложение на чл. 53, ал. 1, б. а“а“ от НК, касателно
отнемане в полза на Държавата процесния автомобил, за който по настоящото
дело са събрани категорични и безспорни доказателства, че същият към
датата на деянието е бил собственост на осъденото лице П. Б. С.. От
събраните доказателства е видно, че ос. С. се е признал за виновен и е
сключил споразумение с прокуратурата, което е било одобрено от съда, като
същият е бил признат за виновен за извършено от него в съучастие за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, а именно чрез използване на МПС и чрез
използване на техническо средство, предмет на престъплението, вещи и пари
от владението на пострадалото лице без негово съгласие. Аз считам, че
собственото на С. МПС е било предназначено и е послужило за извършване на
умишлено престъпление, защото такова е именно квалифицираната кражба
чрез използване на МПС и техническо средство. От събраните доказателства
става ясно, че МПС е използвано за стигане до местопроизшествието на
двамата съучастници, които от всички събрани доказателства, считам, че се
касае за един предварителен умисъл, а не за един инцидентен умисъл за
кражба, т. е. те двамата предварително са били подготвени. От справката им за
съдимост е видно, че и друг път имат осъждания за кражби отново с
техническо средство. Предварително са били подготвени с такова техническо
средство, което е било използвано за кражбата, за която те са били осъдени,
което техническо средство е било транспортирано с МПС, собственост на ос.
С.. Отделно от това макар и деянието да е останало във фазата на опита от
доказателствата може да се направи категоричен извод, че дори и да бяха
установили своята фактическа власт над предмета на престъплението, пари и
вещи, те веднага след това са се качили на автомобила и са тръгнали да
излизат от гр. Асеновград. От доказателствата е ясно, че и двамата не са
4
живущи на територията на гр. Асеновград. Тук ще цитирам няколко решения
на Върховния съд във връзка с предпоставката кога е предназначено и
послужило за извършване на умишлено престъпление вещта - Решение №
48/27.06.1979 г. по НД № 38/79 г. на ОСНК на Върховния съд, казва, че при
кражба изпълнителното деяние обхваща не само вземането на вещите от
чуждото владение, но и тяхното натоварване примерно на леки автомобили и
откарването им. Считам,че от доказателствата категорично се установява, че
същите са имали точно това намерение да присвоят чужди движими вещи,
които веднага след това да бъдат натоварени на собствения на С. автомобил,
чрез който бързо да се отдалечат от местопрестъплението. В други решения на
върховната инстанция като в Решение № 22/05.02.1985 г. по НД № 23/85 г. на
Върховния съд става ясно, че отнемането по реда на чл. 53, б. „а“ подлежи
всяка вещ, дори и деянието да е спряло в стадия на опита. В тази връзка и в
този смисъл е и Решение № 13/07.04.1980 г. по НОХД № С – 8/80 г. на Второ
наказателно отделение на Върховния съд. Считам, че от събраните
доказателства, а и от изобилната практика на Върховия съд са налице
категорични доказателства, че собственото на ос. С. МПС е било
предназначено и е послужило за извършване на умишлено престъпление
макар спрямо стадия на опита, поради което чл. 53 като императивна норма,
прилагаща се независимо от наказателната отговорност като
гражданскоправна последица против противоправното поведение на дееца,
считам, че следва да се произнесете с определение, с което да отнемете
процесната вещ в полза на Държавата, а именно лекият автомобил, който е
приобщен като ВД по делото. Благодаря!
АДВ. М.: Почитаем г-н Съдия, ще Ви моля да се произнесете със
съдебен акт, с който да върнете процесното МПС, марка „БМВ“, с рег. № * на
правоимащото лице, а именно собственикът и осъден по делото П. Б. С..
Становището ми е формирано въз основа на няколко групи обстоятелства,
които ще Ви помоля при формиране на вътрешното Ви убеждение да осъдите
подробно.
На първо място, тъй като е прясна пледоарията на наблюдаващия
прокурор по делото, посочената съдебна практика в една част, първата част,
която беше посочена, е не приложима в настоящото производство, тъй като не
5
се твърди, нито по делото има фактически обстоятелства приети като факти,
че с превозното средство е направен опит с него да се превозват отнети вещи
и т. н. В останалата част прокурорът изложи предположения, а именно бъдещи
несигурни събития, примерно, ако били отнети вещи от на пострадалия
автомобил, беше „Фолксваген Пасат“, те биха били превозени с тази кола.
Това не са никакви доказателства, нито биха могли да бъдат приети като
установени факти по делото. Само ще дам един пример на колегата от
държавното обвинение, че ако двете осъдени лица се бяха придвижили с
таксиметров автомобил до местопроизшествието, ако беше вярна тезата на
държавното обвинение, следваше този автомобил по принцип да бъде
включен в обвинението като средство за извършване на престъпление.
На следващо място, аз моля съда при преценка да направи внимателен
анализ, тъй като прокурорът посочи бланкетно, че имало доказателства. По
делото, г-н Съдия, са разпитани всички полицейски служители, които
безспорно факт, който не спори между страните, че П. Б. С. и А. В. И. са се
придвижвали с този автомобил. Полицейските служители, които са
извършвали наблюдение и са разпитани по делото като свидетели, установяват
този факт. Действително са се придвижили с този автомобил, паркирали са в
съответния паркинг на магазина, забележете, и с техническо средство е
спомогнало самото най-вероятно отключване на другия автомобил на
пострадалото лице. Също така обаче не отговаря на фактическите
доказателства, които са приети по делото. Няма нито едно доказателство, че
преди изземване това техническо средство, което е включено в обвинението,
същото да е било превозено с автомобила. Обстоятелството, че двамата
осъдени са се придвижвали с този автомобил не води априори на извод, тъй
като този извод е недоказан, че това техническо средство е било превозено с
този автомобил, който е процесен по настоящото дело и се претендира да бъде
отнет. Аз, за да бъда коректен и на Вашия колега при одобряване на
споразумението, обърнах внимание, че ако прецени съдът следва да предложи
промяна, тъй като съдът не е обвързан с твърденията на прокурора, че дадена
вещ е послужила като средство. Това е и тезата на апелативния съд, че е
следвало съдът да направи самостоятелен анализ дали обвинението и
признанието съответстват на доказателствата по делото. В тази връзка аз ще
цитирам на стр. 4 на решението на апелативен съд на 5 ред отдолу нагоре.
Апелативният съд неслучайно е указал, че освен да бъде направена
6
самостоятелна преценка от съда, свързана с оценка на наличния
доказателствен материал относно собствеността на автомобила и по-важното
и предпоставките да бъде отнет в полза на държавата, т.е. апелативен съд
правилно, тъй като искането за възобновяване именно оспорва не
процесуалната форма, под която е отнета веща, а дали тази вещ изобщо може
да бъде в конкретния случай, с конкретните доказателства извън правната
квалификация на държавното обвинение, средство за извършване на
престъпление. Ще отида и по-далеч, ако двамата осъдени се бяха
придвижили, от която и да е точка на България до гр. Асеновград с автобусен
или ЖП транспорт и евентуално ако бяха отнели някакви вещи и ги бяха
транспортирали на обратно следваше ли да бъде отнет и автобусът, или ЖП
транспортът, в случая влакова композиция, разбира се, автомобилът е
собственост на П. Б. С., но аз продължавам да твърдя, тъй като съм запознат с
ДП, че няма нито един доказателствен източник, който да налага
законосъобразен извод, че конкретното МПС извън предвижването на двете
лица с него е послужило като средство за извършване на престъплението.
Истинското средство, правилно прокурорът го е сложил в обвинението, това е
именно прословутото черно устройство, с който е отключен лек автомобил
„Пасат“. Всичко останало, г-н Съдия, няма връзка с престъплението, за което
са осъдени двете осъдени лица. Аз считам, че са достатъчно високи наказания
и това беше едно допълнително по мое мнение свръх наказание да бъде
отнето и личното МПС. Да, законодателят е предвидил да бъде отнето
средство, за да попречи занапред за извършване на престъпления, но пак
повтарям, случаят касае превозно средство послужило за придвижване на
лица. Това означава, ако е вярна тезата на държавното обвинение, че за всяко
престъпление преди извършване на което дадено лице извършител се е
придвижил със собствения си лек автомобил, този лек автомобил следва да
бъде квалифициран като средство за извършване на престъпление. Аз считам,
че тази теза не е вярна и ако беше такава, Апелативен съд – Пловдив нямаше
да даде свобода на РС - Асеновград самостоятелно да прецени налице ли са
предпоставките за отнемане на въпросното МПС. Това ми молбата към съда.
Моля да имате предвид че и двамата осъдени лица си изтърпяват наказанията,
единият даже е с онкологично заболяване и за това са върнали, че е
прекъснато изтърпяването на наказанието. Считам, че в достатъчна степен са
защитени интересите и на обществото за реализирането на наказателната
7
отговорност и автомобилът към настоящия момент не е с променена
собственост, не е изваден на търг, т.е. няма законова пречка да бъде върнат на
П. Б. С.. Моля за определение в този смисъл! Благодаря!
ПРОКУРОРЪТ: Считам за неуместен примера, даден от адв. М. относно
това, когато двамата подсъдим са се придвижвали с такси или с автобус, или с
влакова композиция, защото чл. 53 ясно казва, че се отнемат вещите, които
принадлежат на виновния и кумулативно те да са били предназначени или
послужили за извършване на умишлено престъпление, т.е. ако бяха се
придвижили с такси е ясно, че нямаше изобщо да стигнем дотук. Тук
категорично е установено, че С. е собственик на автомобила, чийто автомобил
е послужил за извършване на кражбата. Изпълнителното деяние кражба не
стига само до фактически действия по отнемането на чуждите движими вещи,
то се простира и до отвъд това до установяване на трайна фактическа власт на
предмета на престъплението, с което вече те може да се разпореждат, поради
което аз отново поддържам своето искане за отнемане на процесния
автомобил.
АДВ. М.: Дадох примера във връзка с това, за да се установи, че те
действително са се предвижвали с този автомобил. Това имах предвид. Аз в
пледоарията си заявих, че той е негова собственост и поради тази причина е
включен като средство, то нямаше как, но ако се беше придвижел с такси, това
средство ли щеше да бъде? В такъв смисъл го дадох примера. По отношение
на останалото, в този автомобил няма никакви вещи, които да свързват с това
престъпление, т. е. това е едно предположение на прокурора, че би могло да
се оттеглят с този автомобил. Аз за това помолих съдът да се запознае с
доказателствата.
Съдът, като взе предвид становището на прокурора и това на защитника
на осъдения П. Б. С., намира, че така направеното искане на прокурора за
приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК се явява основателно и то следва да
бъде уважено.
За да уважи така направеното искане, съдът съобрази следните
обстоятелства:
8
Наказателното производство под формата на бързо такова № 452/2024 г.
по описа на РУ - Асеновград е започнало на 17.07.2024 г. при условията на чл.
356, ал. 3 от НПК, като първоначално се е водило за извършено на 17.07.2024 г.
в гр. Асеновград престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК. С постановление на
разследващия полицай по цитираното БП от 18.07.2024 г., 08.08.2024 г. по
делото е бил привлечен като обвиняем А. В. И. от гр. София, на когото са били
повдигнати обвинения за извършени на 17.07.2024 г. престъпления по чл. 270
ал.1 от НК; чл. 196 ал.1 т.2 ,вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1–во и пр. 2-ро, вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, буква „б“ от
НК, както и за престъпление по чл.343б, ал.6 от НК. По цитираното БП с
постановление на разследващия полицай от 18.07.2024 г. и такова от
08.08.2024 г. е бил привлечен и осъденият П. Б. С., на когото е било
повдигнато обвинение за извършено на 17.07.2024 г. в съучастие с ос. А. В. И.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.4, пр. 1–во и пр. 2-ро,
вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 букви
„а“ и „б“ от НК. След приключване на ДП, което включва и ново привличане
на ос. А. В. И. от 09.08.2024 г., то при условията на чл. 382, ал. 1 от НПК
между двамата обвиняеми и техните защитници от една страна и
наблюдаващият прокурор от РП –Пловдив, ТО – Асеновград, е било
подписано споразумение за решаване на делото по ДП за прекратяване на
наказателното такова от 09.08.2024 г. Така подписаното споразумение за
решаване на делото между страните, ведно с образуваното ДП, е било внесено
на 09.08.2024 г. в РС - Асеновград, във връзка с което е било образувано и
НОХД № 453/2024 г. Същото е било насрочено от разпределения съдия
докладчик, като с Протоколно определение № 105/14.08.2024 г., постановено
по НОХД 453/2024 г. по описа на АРС, така внесеното от прокурора
споразумение е било одобрено изцяло, включително и за извършеното от
двете осъдени лица А. В. И. и П. Б. С., обвинение за извършено на 17.07.2024
г. в съучастие престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, вр. чл. 194
ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 от НК, в което за всеки един от тях е
посочено,че престъплението е извършено чрез използване на МПС, лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № * и неустановено техническо средство, като
двамата са направили опит да отнемат чужди движими вещи от владението на
Красимир Б. Гьорев от гр. София. С така одобреното споразумение е бил
приложен и текстът на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, като в полза на Държавата е
9
било отнето съответното МПС, лек автомобил марка ‘‘БМВ‘‘ с рег. № *, 1
брой черна антена с обозначение „U.V ANTENA BAOFENG“, 1 брой батерия
с плоска правоъгълна форма с обозначение „BAOFENG“, модел „BL-5L“, 1
брой зарядно устройство с адаптер за контакт с надпис „BAOFENG“, модел „L
480 – 150 – E.S“, намиращи се на съхранение в РУ - Асеновград.
Приложението на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в същото производство е извън
редът на чл. 382 и сл. от НПК, което е станало повод за ревизия на така
постановеното определение на РС – Асеновград. По постъпила молба - искане
за възобновяване от защитника на ос. П. Б. С. е било образувано НД (В) №
540/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С Решение № 38/28.02.2025
г. по цитираното дело Апелативен съд - Пловдив е уважил така направеното
искане за възобновяване, като съответно е отменил определеното на РС –
Асеновград, постановено по НОХД № 453/2024 г., в частта с което с
одобреното споразумение е бил приложен чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК по
отношение на лекия автомобил марка „БМВ“, с рег. № *, като делото е
върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. Въз основа на така
постъпилите материали е било образуваното настоящото НОХД № 164/2025 г.
по описа на РС – Асеновград, което е с предмет чл. 306 , ал. 1, т. 1 от НПК, вр.
чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
Въпреки че прокурорът не направи съответно искане, доколкото
Апелативен съд - Пловдив отменя изцяло цитираното определение на АРС по
НОХД № 453/2024 г., с което е бил приложен текстът на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от
НК, то съдът намира, че следва да се произнесе за всички вещи, които са били
посочени в подписаното между страните споразумение, което включва не само
лекия автомобил марка ‘‘БМВ‘‘ с рег. № *, а и 1 брой черна антена, 1 брой
батерия и 1 брой зарядно устройство.
За да отнеме тези вещи, съдът на първо място следва да се съобрази и да
прецени доколко тези вещи принадлежат на виновния и са били
предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, т.
е. доколко са налице предпоставките на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към
датата на деянието, за което двамата осъдени са били признати за виновни -
17.07.2024 г., лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *, е бил лична собственост
на ос. П. Б. С.. Доколкото осъденият С. е бил признат за виновен с посоченото
10
определение за одобряване на споразумението в извършване на престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.4, пр. 1–во и пр. 2-ро, вр. чл. 194, ал.1
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, букви „а“ и „б“ от НК
и то чрез използване на МПС, лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *, то
съдът е на становище, че това МПС следва да се отнеме в полза на държавата,
тъй като с подписване на това споразумение той се е съгласил, че за
престъплението, за което се е признал за виновен, което е макар и на фазата на
опит, той е използвал именно това МПС. Приемането на друго нещо по-
различно, за което настоящият съд няма правомощия, би означавало да се
прави ревизия на одобреното и влязло в сила вече споразумение. Безспорно е
и това, че цитираният лек автомобил представлява вещ, която освен че
принадлежи на виновния, е била предназначена и е послужила за извършване
на умишлено престъпление. В този смисъл съдът споделя посоченото от
прокурора Решение № 13/07.04.1980 г. по НОХД № С-8/80 г. на Второ
наказателно отделение на Върховния съд, където е посочено, че чл. 53, ал. 1, б.
„а“ от НК намира приложение дори и в случаите на опит, тъй като самият
опит представлява стадий на умишлено престъпление и при неговата
наказуемост се прилагат всички правила от Общата част на НК, включително
и текстът на чл. 53 от НК. Доколкото осъденият П. Б. С. се е признал за
виновен чрез подписване на споразумението, което е било одобрено и от съда,
то съдът намира, че по отношение на притежаваното от него МПС
задължително трябва да намери текстът на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК. В този
смисъл съдът намира, че искането на прокурора се явява основателно и следва
да бъде уважено.
От изготвения протокол за извършено процесуално-следствено
действие, представляващо претърсване и изземване на лек автомобил марка
„БМВ“, с рег. № *, извършено на 17.07.2024 г.(л. 71 и л. 72 от цитираното БП)
се установява, че на същата дата е било извършено претърсване на лекия
автомобил, като наред с другите вещи в него съответно на предна дясна
седалка са били намерени 1 брой черна антена с обозначение „U.V ANTENA
BAOFENG“, на задна дясна седалка – 1 брой батерия с плоска правоъгълна
форма с обозначение „BAOFENG“, модел „BL-5L“, като съответно в
багажника на автомобила е било намерено 1 брой зарядно устройство с
адаптер за контакт с надпис „BAOFENG“, модел „L 480 – 150 – E.S“. От
протокола за претърсване и изземване от тази дата се установява, че наред с
11
намерените в автомобила вещи, включително и самия автомобил, са били
иззети като веществени доказателства в производството, като съответно това
процесуално-следствено действие и със съставения във връзка с него протокол
са били одобрени с акт на съда, което е станало с Разпореждане №
737/19.07.2024 г. по ЧНД № 404/2024 г. Въпреки че техническото средство,
посочено в съответното обвинение на всеки един от осъдените, касаещо
престъплението по чл. 196 от НК не е било индивидуализирано, то събраните
по делото доказателства и тяхната оценка, водят до извод, че намерените в лек
автомобил марка „БМВ“, с рег. № * вещи, представляващи 1брой черна антена
с обозначение „U.V ANTENA BAOFENG“, 1 брой батерия с плоска
правоъгълна форма с обозначение „BAOFENG“, модел „BL-5L“, 1 брой
зарядно устройство с адаптер за контакт с надпис „BAOFENG“, модел „L 480
– 150 – E.S“, са послужили на двамата осъдени за проникването в лек
автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № СВ 1476 КС, случило се на
17.07.2024 г. на паркинга пред хипермаркет „Кауфланд“ в Асеновград, което
проникване е станало и повод за тяхното преследването и задържането на
двамата обвиняеми, по късно и осъдени. Доколкото проникването в цитирания
автомобил е станало и причина за повдигне на обвинение на двамата
обвиняеми за извършено от тях в съучастие престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2 от НК , то съдът намира, че така използваните от тях вещи, съставляващи
„неустановено техническо средство“ следва на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“
от НК също да бъдат отнети в полза на Държавата. Доколкото тези вещи са
били намерени в автомобила, собственост на осъдения П. Б. С., то съдът
намира, че няма пречка те да бъдат отнети в настоящото производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 383, ал.2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1
от НПК, вр. чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТНЕМА в полза на Държавата лек автомобил марка „БМВ 320Д“, с
рег. № *, както и 1 брой черна антена с обозначение „U.V ANTENA
BAOFENG“, 1 брой батерия с плоска правоъгълна форма с обозначение
„BAOFENG“, модел „BL-5L“, 1 брой зарядно устройство с адаптер за контакт
с надпис „BAOFENG“, модел „L 480 – 150 – E.S“, представляващи вещи,
принадлежали на ос. П. Б. С., които са били предназначени и са послужили за
12
извършване на умишленото престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 1–во и пр. 2-ро, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл.
18, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 букви „а“ и „б“ от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Пловдив.
АДВ. М.: Г-н Съдия, моля да ми бъде изпратен протоколът по имейл.
Съдът счете, че няма пречка молбата на защитника да бъде уважена, за
което указа на съдебния секретар, след изготвяне на протокола същият да се
изпрати по имейла на адв. М..
Съдебното заседание се закри в 15,25 ч.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
Секретар: _______________________
13