О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е
гр.Плевен, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кунчева в.ч.гр.дело №
364 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е въз основа частната жалба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД гр. София, подадена чрез пълномощника юрк. И.Н.,
срещу разпореждане № 58 от 06.02.2020 г. на Левченски районен съд по ч.гр.д. № 60/2020 г., в частта му, в която съдът е отхвърлил
на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.рег.№
520/04.02.2020 г., в частта относно претендираната сума от 1470,60 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 05.10.2018 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 05.01.20121 г./падеж на последна погасителна
вноска/, по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от
дата 10.01.2020 г. – датата на получаване уведомление за предсрочна
изискуемост.
В частната жалба са изложени оплаквания, че
заповедният съд
е допуснал процесуално нарушение, като се е произнесъл по
претенция, която не е заявена, доколкото със заявлението е претендирана
възнаградителна лихва за периода 05.10.2018 г. до 10.01.2020 г. /датата на
получаване на уведомление за предсрочна изискуемост/, а съдът се е произнесъл
по дължимостта на договорната лихва в
периода 05.10.2018 г. до 05.01.2021 г., без да е налице искане от страна на
заявителя за осъждане на длъжника да заплати договорната лихва до края на срока
на договора. Жалбоподателят счита, че
претенцията за договорна лихва е съобразена изцяло със задължителното тълкуване
в т.2 от ТР № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС и претендира отмяната на разпореждането
в обжалваната му част и уважаване на същата претенция.
Частната
жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен срок и от легитимирано
лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.
По същество
жалбата е основателна, предвид следните
съображения:
От данните
по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. София, срещу длъжника И.Р.П.,***, за следните суми: 3730,12 лв. –
неплатена главница за периода 05.10.2018 г. до 05.01.2021 г., при обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 10.01.2020 г.; 1470,60 лв. – договорна
лихва за периода 05.10.2018 г. /падеж на
първа неплатена погасителна вноска/ до 05.01.2021 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, при обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
10.01.2020 г.; 537,88 лв. – обезщетение
за забава, считано от 06.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението.
Заявителят е
основал вземането си на договор за потребителски кредит, сключен на 08.12.2017
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и посочения в заявлението длъжник,
като кредитополучател, което вземане е било прехвърлено от кредитора на
заявителя с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2027 г.
С разпореждане от 06.02.2020 г., в обжалваната
му част, Левченският районен съд е
отхвърлил заявлението за претендираната
сума от 1470,60 лв., представляваща договорна лихва за периода
05.10.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.01.2021 г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 10.01.2020 г. – дата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост.
За останалите суми по заявлението районният
съд е издал заповед № 28 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 06.02.2020 г.
За да отхвърли
частично заявлението, заповедният съд е приел, че претенцията за договорна
лихва противоречи на закона, тъй като с оглед крайния срок на претендираното
вземане не може да се приеме, че същото е с настъпил падеж. Наред с това, съдът
е приел, че кредиторът е претендирал възнаградителна лихва, чиято изискуемост
настъпва след обявяване на кредита за предсрочна изискуем, което е в
противоречие с т.2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС.
Въззивният съд не споделя тези изводи на
районния съд и намира разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено
частично заявлението по отношение на претендираната договорна лихва за
неправилно.
От изложеното в
заявлението искане и описаните обстоятелства, на които се основава
претендираното вземане, може да се
направи категоричен извод, че договорната лихва се претендира за периода от
падежа на първа неплатена погасителна вноска /05.10.2018 г./ до датата на
получаване на уведомление за предсрочна изискуемост /10.01.2020 г./, а не до
падежа на последна погасителна вноска /крайния срок по договора – 05.01.2021
г./, както неправилно е приел заповедният съд. Това е така, тъй като претенцията за договорна
лихва изрично съдържа позоваване на предсрочна изискуемост с посочване на
датата, към която следва да се преценява нейното настъпване. Отделно от това,
видно е че претендираната договорна лихва е в по-малък размер от общо дължимата
до края на договора, съобразно посочената в договора обща стойност на
плащанията и след приспадане от същата на сумата по кредита, застрахователната
премия и начислените такси.
Възнаградителната
лихва е граждански плод, който се дължи поради обстоятелството, че за определен
период от време се ползва заета парична сума и в този смисъл възнаградителната
лихва се явява дължимо периодично плащане за главница, наред със задължението
за връщане на дадената в заем сума.
В случая
възнаградителната лихва е претендирана до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, при което претенцията не е в противоречие с постановките
на цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС.
С оглед на
тези съображения, разпореждането на Левченски районен съд следва да бъде
отменено в обжалваната му част, в която е отхвърлено частично заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по отношение на претендираната договорна
лихва. Въззивната инстанция следва да се произнесе по същество, като постанови
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя срещу посочения длъжник за претендираната
сума.
Делото следва
да бъде върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповедта.
Така мотивиран,
Плевенският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
разпореждане № 58 от 06.02.2020 г. на Левченски районен съд, постановено по
ч.гр.д. № 60/2020 г., В ЧАСТТА, в която
е отхвърлено заявление с вх.рег.№ 520/04.02.2020
г. за сумата от 1470,60 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода 05.10.2018 г. до 10.01.2020
г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище
гр. София, ЕИК ***, против длъжника И.Р.П., с ЕГН **********,***, за сумата
1470,60 лв. – дължима договорна лихва за периода 05.10.2018
г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 10.01.2020 г. /дата на
получаване на уведомление за предсрочна изискуемост/ по договор за
потребителски кредит №PLUS-15555132 от 08.12.2017 г., което вземане е
прехвърлено от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
силата на Приложение № 1 от дата 08.04.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г.
ВРЪЩА делото на
Районен съд – Левски да издаде заповедта и да предприеме следващи процесуални
действия по администриране на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: