№ 480
гр. Варна, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500271 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 103235/19.12.2024г., подадена от
Прокуратурата на РБ чрез Е.К., прокурор в Районна прокуратура-Варна срещу
решение № 4460/10.12.2024г., постановено по гр.д. № 46/2024г. по описа на
РС-Варна, 51 състав, с което на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. А. Г. ЕГН
********** сумата от 7000 лева за причинените му неимуществени вреди за
периода 06.04.2021г. до 30.10.2023г., вследствие незаконосъобразно
повдигнато на 06.04.2021 г. обвинение за извършено престъпление по чл. 144
ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК по досъдебно производство №
1106/2015 г. по описа на Второ РУ ОД МВР - Варна, за което е оправдан с
влязла в сила Присъда № 121/04.05.2023 г., постановена по НОХД №
2806/2021 г. на Варненски районен съд, потвърдена с Решение №
268/30.10.2023 г. по описа на Окръжен съд-Варна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането 30.10.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
решението. Въззивникът счита, че не са налице доказателства ищецът да е
претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена
последица от воденото срещу него наказателно производство. Сочи, че
заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза, което съдът е
кредитирал, не кореспондира с обстоятелствената част на експертизата. Счита
1
още, че присъденият размер на обезщетението от 7000 лева не е съобразен с
действителните вреди. Моли решението да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен, а в условията на
евентуалност да бъде изменено като се намали размера на присъденото
обезщетение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Д. А. Г. ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Въззиваемият счита решението за правилно, мотивирано
и законосъобразно, а доводите на въззивника за несъстоятелни. Поддържа, че
от събраните по делото доказателства са установени преките и
непосредствени вреди, причинени на ищеца. Сочи, че присъденият размер на
обезщетението е напълно адекватен на съдебната практика при аналогични
случаи. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена са в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Д. А.
Г. ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, с която е
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от
10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие на противоправно обвинение, вследствие на
противоправно обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1
от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК, повдигнато с постановление за привличане на
обвиняем от 06.04.2021 г. по ДП № 1106/2015 г. по описа на Второ РУ ОД МВР
- Варна, за което обвиняемият е оправдан с влязла в сила Присъда №
121/04.05.2023 г., постановена по НОХД № 2806/2021 г. на Варненски районен
съд, потвърдена с Решение № 268/30.10.2023 г. по описа на Окръжен съд-
Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането 30.10.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че с постановление за
привличане на обвиняем от 06.04.2021 г. по ДП № 1106/2015 г. по описа на 2
РУ при ОД МВР-Варна, Д. А. Г. е обвинен за това, че в съучастие като
съизвършител с А.Г.Г. на 20.07.2015 г. се заканил с убийство на Е.В.М., като
2
това заканване било от естество да възбуди основателен страх за
осъществяването му, което съставлявало престъпление по чл. 144 ал. З вр. ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и за това че на 20.07.2015 г. в гр. Варна, в
съучастие като съизвършител с А.Г.Г., ищецът се заканил с убийство на
В.А.М., като това заканване било от естество да възбуди основателен страх за
осъществяването му, което също съставлявало престъпление по чл. 144 ал. З
вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Твърди се още, че в хода на досъдебното
производство от страна на разследващите органи били извършени множество
процесуално следствени действия, сред които снемане обяснения на
обвиняемия, разпит на 6 лица, които дали свидетелски показания, извършване
на две комплексни психологични и психиатрични експертизи, изготвяне на
протокол за доброволно предаване, събиране на писмени документи като
разписки, медицински удостоверения, справки за съдимост и за
характеристични данни, материали от проверки и др. Ищецът излага, че срещу
него била взета мярка за неотклонение „Подписка“ от 06.04.2021г. до
30.10.2023г. Обвинителният акт бил внесен от Районна прокуратура - Варна за
разглеждане пред Районен съд - Варна, предвид което било образувано НОХД
№ 2806/2021 г. по описа на Варненския районен съд, н.о., 45 състав.
Наказателното производство пред първата инстанция по НОХД № 2806/2021г.
по описа на РС - гр. Варна, н.о., 45 състав, приключило с оправдателна
Присъда № 121/04.05.2023 г., с която ищецът бил признат за невиновен по
повдигнатото обвинение. По протест на представител на Районна
прокуратура - Варна, било образувано ВНОХД № 1047/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Варна и Решение № 268/30.10.2023 г., въззивната инстанция
потвърдила оправдателната присъда, влязла в законна сила на 30.10.2023 г.
Наказателното преследване продължило общо 2 г., 6 месеца и 24 дни. Ищецът
твърди, че изживяното през посочения период от момента на повдигане на
обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда, дало негативното
си отражение в психо - емоционален, социален и професионален план за
ищеца. Ищецът бил с чисто съдебно минало и нито той, нито семейството му
имали досег със следствени или полицейски органи и изпитал притеснения,
несигурност и стрес, включително, че ако бъде осъден вменените му деяния
щял да изтърпи наказанието, предвидено за повдигнатото му обвинение в
затвора - до 6 г. лишаване от свобода. Твърди още, че след повдигане на
обвинението и по време на целия процес до приключването му с оправдателна
присъда, имал накърнено чувство за справедливост и разколебана вяра в
правораздавателните органи. След повдигнатото му обвинение, изпадал в
тежки негативни психически състояния, продължаващи с месеци. Отказвал да
се храни, отслабнал значително и не можел да спи. Също така ищецът
изпитвал силни и постоянни чувства на тревожност, които прераствали в
паник атаки, физически, емоционално и психически. Твърди, че започнал да
използва таблетки за сън, за да може да спи, но това не помагало. Преди всяко
съдебно заседание, на което участвал лично, изпитвал изключително силни
притеснения и негативни емоции. Излага твърдения, че се е затворил се е в
себе си и спрял да контактува с околните, както и че голяма част от
обкръжението му се отдръпнало от него. Прекъснал много от социалните си
контакти. Освен това било накърнено доброто му име, достойнство и
репутация като един млад човек пред общество, като добър съсед и порядъчен
човек. Излага още, че имал проблеми на работното си място, предвид
3
множеството отсъствия за участието му в 11 открити съдебни заседания. Сред
работния му колектив станали известни, причините, поради които отсъствал и
това дало повод на колегите му за непрестанни подигравки към него. Сочи, че
именно това била причината да напусне работа и да смени неколкократно
работното си място. През месец Февруари 2021 г. на ищеца му се родило дете
и той изпитвал силни притеснения относно обстоятелството кой и кога ще се
грижи за неговото дете, както и за съпругата му, ако той влезе в затвора. По
време на последното открито съдебно заседание преди произнасяне на
присъдата изпаднал в паник атака и силен стрес за около един час. Всичко
изложено създало за един известен период от време и изключително обтегнати
семейни отношения.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди се, че по
отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди, не са налице
доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника. Не били
посочени и доказателства за изложените от ищеца настъпили неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес и несигурност, както и относно съществуването
на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между недоказаните,
но твърдени неимуществени вреди, понесени от ищеца, и воденото срещу него
наказателно производство, за което е представил ненадлежни документи.
Възразява се за прекомерност на заявената от страна на ищеца претенция за
неимуществени вреди. Излага се, че делото е приключило в разумни срокове,
като е протекло на две съдебни инстанции. Търсеният от ищеца размер не
съответствал и на обстоятелството, че от ищеца била търпяна най-леката
мярка за неотклонение „подписка“.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно пред въззивната инстанция, а и се установява от
представените по делото материали, че с постановление от 06.04.2021 г. по ДП
№ 1106/2015 г. Д. А. Г. е привлечен като обвиняем за това, че в съучастие като
съизвършител с А.Г.Г. на 20.07.2015 г. се заканил с убийство на Е.В.М., както
и на на В.А.М. като това заканване било от естество да възбуди основателен
страх за осъществяването му, с което е осъществил състава на престъпления
по чл. 144 ал. З вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Със същото постановление на
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 06.04.2021г. по
досъдебното производство е осъществен и разпит на обвиняемия Д. А. Г.. С
обвинителен акт от 14.07.2021г. на същия е повдигнато обвинение, по което е
образувано НОХД № 2806/2021г. по описа на РС - гр. Варна, 45 състав,
приключило с оправдателна присъда 121/04.05.2023г., потвърдена с решение
№ 268/30.10.2023 г. по ВНОХД № 1047/2023 г. по описа на Окръжен съд –
Варна и влязла в законна сила на 30.10.2023 г. Преди да бъде привлечен като
обвиняем Д. Г. е разпитван като свидетел по досъдебното производство на
12.01.2016г.
Видно от справка НАП за трудовите договори на ищеца, в периода от
2012 до 2023г. е сменил работа си 14 пъти, а конкретно в рамките на периода
след привличането му като обвиняем на 06.04.2021г. до 30.10.2023г. ищецът е
променил работното си място пет пъти.
4
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – Н. Г. (съпруга на ищеца). Съгласно
показанията й, наказателното производство водено срещу ищеца през периода
2021г. – м.10.2023г. за закана с убийство се отразило много негативно на
ищеца и семейството му. Ищецът станал раздразнителен, не искал да говори
по тази тема със семейството си, всеки път преди провеждане на откритите
съдебни заседания по делото е бил уплашен за това какво ще се случи.
Двамата имали две малки деца и Д. се тревожел какво ще се случи с тях.
Станал обект на подигравки в работата, споделял, че колегите му се шегували
с него, че е престъпник, питали го дали няма да влиза в затвора. Докато
изчаквали решението ищецът получил паническа атака, като свидетелката
също била под голям стрес и негативите във връзката им ескалирали. Д.
започнал да пие, за да се успокоява, както и да приема мелатонин, за да заспи,
през деня пиел понякога и валериан, бил разконцентриран. През 2021г. се
родило първото им дете, а през 2024г. – второто. Ищецът се грижел за
съпругата си, когато тя била бременна и бременността й протекла тежко в
началото поради притеснението от процеса. Свидетелката уточнява, че
медикаментите, които е приемал съпругът й на са му били предписани, а се
продавали свободно в аптеката. Той не потърсил специализирана помощ за
оплакванията си. През този период нямало друга причина в живота му, която
да причини това състояние. В хода процеса Д. два-три пъти сменил работата
си, като първата причина била честото отсъствие заради заседанията, както и
подигравките на колегите. Вторият път било, защото не бил достатъчно
концентриран. Свидетелката сочи, че понастоящем съпругът й вече не пиел.
Преди да му повдигнат обвинението Д. бил много социален, но след това
много от приятелите му прекратили отношения с тях, защото виждали
промяна в него.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, макар и да са дадени от
лице по чл.172 от ГПК, тъй като същите са последователни, детайлни, дадени
са от лице, което има ежедневен поглед на състоянието на ищеца, не съдържат
вътрешни противоречия, нито противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-психологична
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено, се установява, че е налице дистрес,
преживян от ищеца като „променена личност“; „няма го веселият Д.“.
Последиците се изразяват в тежка невротична симптоматика. Личностният
профил е с висока скала „Шизоидия“ - своеобразие на възприятието, модуса
на поведение. Тренираният спортист при изследването и като функциониране
в ежедневието показва повишена агресивна нагласа - спонтанна и реактивна;
раздразнителност, вербална агресия, агресивна раздразнителност, агресивна,
ревност, омраза, гняв, негодувание.
Последиците по време на съдебното преследване са предимно със
страхов облик, неувереност, неефективност на мислене и действия с грешки в
избора на стратегии за справяне, декомпенсация на периоди. Последиците са
от психологично и морално естество - загуба на контрол над живота си, загуба
на личностни качества и устои, уважение и самоуважение, промяна в
нежелана посока. Актуализирана е ранна травма със загуба на родителска
5
фигура и подкрепа/сигурност, доверие в по-широк план, както и материални
загуби, които се е опитвал да преодолее. Последиците са започнали да
отшумяват с постановяване на оправдателната присъда и ищецът се опитва да
се върне към предишния баланс на живота си, но предвид това, че майка му
/високо в ценностната му система/ не се е възстановила, че не е възвърнал
доверието на съпругата /подценяващо отношение/, не е възстановил
финансовото си положение, авторитета сред приятелите, вярата в собствените
възможности и доверието в институциите, този процес не е приключил и до
сега.
Преди повдигнатото обвинение Д.Г. с качествата, придобити в
семейството и в училище, изявен спортист, се е развивал като „средно
статистически младеж“ в търсене на поприще в живота, търсене на работа,
опити да а спечели пари с честен труд, в т.ч. и в чужбина, създаване на
емоционална връзка, партньорство, семейство; поддържане на синовна връзка
с майка си; създаване на приятелства. Проявява се като открит и откровен
повреме на психологичното освидетелстване.
През периода на водене на наказателно производство срещу ищеца е
била налице конфликтна реакция с тялото и депресивни симптоми от
соматичния кръг. Ищецът засилил употребата на алкохол, стигнал до 1 л.
Търсел работа. Имало е периоди на затруднено финансово положение, страх,
че няма да може да се грижи за семейството. Съзнанието му е било завладяно
от психологична доминанта- страхове и фантазии, тревожност за близките
години. Кой ще гледа семейството, ако влезе в затвора за нещо, което не е
извършил. Безпомощност, не може да се защити. Настъпила е промяна в
нагласите и личностните характеристики по посока на различни видове
агресивна готовност- висока степен иинтензивност по приложените методики.
Касае се за „агресия“ като механизъм на психологична защита, когато
присъщите за личностната структура други защити не са довели до
освобождаване на личността от тревожността и страха, породени от дадената
ситуация. Преживяване на вина. Наличие на депресивна компонента в
профила.
Според заключението има пряка причинно-следствена връзка между
негативните психични преживявания, характера и интензитета им и воденото
наказателно производство. Състоянието на Д. Г. може да се определи като
„тежко невротично“, вследствие на привличането му като обвиняем - остър
стрес, последица от психотравма - среща на определена личност със събитие -
неочаквано, свързано със загуба и заплаха, досегашните стратегии за справяне
не помагат, новоизбраните задълбочават състоянието и лицето изпада в криза,
а помощта, която му се предлага от семейство и приятели, не е достатъчна.
Налице са множество стресове, обичайни за възрастовия период, в който се е
намирал и се намира ищецът. Част от посочените житейски събития са от
позитивния спектър, но силата на стреса е важна, независимо от знака плюс
или минус-
тук се има пред вид раждането на едно-две деца, празници.
Продължителността на негативните преживявания, свързани със загуба
на близки и родственици, не е с характер на протрахирана траурна реакция.
При ищеца е била и е налице психологична доминанта, свързана с
6
привличането му на обвиняем и МНО в продължение на 2г. и 6м.
Променените личностни нагласи и невротизацията показват, че негативните
психични изживявания не са напълно отзвучали. В този период изтича
„нормалният“ срок за отзвучаване на реакцията на стрес и разстройство в
адаптацията – една година и повече, но тежестта се определя от самия
потърпевш. Няма данни да е потърсил психологична или психиатрична
помощ.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че в
живота на освидетелствания е имало различни стресогенни житейски събития,
като той самият смесва такива от по-далечното и по-близкото минало и не
може същите да бъдат отнесени само към периода на наказателното
преследване. Констатира се съществена промяна в личността му по отношение
на агресията в процесния период, като съставлява един защитен механизъм.
Агресията е била вече натрупана предимно във връзка с предходни събития с
майка му, както и с оглед наказателното производство срещу него.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, че е бил
привлечен като обвиняем за престъпление, че му е повдигнато обвинение,
по което е образувано н.о.х.д., приключило с влязла в сила оправдателна
присъда, че е претърпял неимуществени вреди, които са в причинната връзка
с воденото срещу него наказателно производство, както и размера на
претърпените вреди.
Оплакванията във въззивната жалба са за недоказаност на претърпените
от въззиваемия неимуществени вреди, евентуално на техния размер.
Установи се от материалите по делото, че наказателното производство
срещу ищеца (досъдебно и съдебно) е продължило в период от две години и
половина. През целия период ищецът е бил с мярка за неотклонение подписка.
Малко преди повдигане на обвинението се е родило първото му дете, а в
рамките на процесния период и второто, като житейски оправдано е същият
да е изпитвал притеснения за тях и съпругата си с оглед несигурността какъв
ще е изходът на процеса и обстоятелството, че за престъплението, за което е
бил обвинен, се предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода. В
същия период Д. Г. неколкократно е сменил работата си, като съгласно
показанията на свидетелката причина за това са били честите му отсъствия
заради явяване по делото, подигравките на колегите му, както и липсата на
концентрация, предвид че мислите му са били ангажирани с процеса и
загрижеността за семейството. По отношение на работата следва да се има
предвид, че очевидно честата смяна на работното място е тенденция в
поведението на ищеца, много преди да започне процеса. Всеки от трудовите
му договори е бил с продължителност около два до шест месеца, като най-
дългият такъв /една година и три месеца/ е бил именно в периода на водене на
наказателното преследване. В този смисъл макар и да са налице данни, че
обвинението е довело до негативи за въззиваемия в професионален аспект, не
може да се направи категоричен извод, че многократна смяна на работата е в
7
причинна връзка само и единствено с водения наказателен процес. Все пак
следва да се съобрази и младата възраст на Д. Г. към момента на започване на
трудовата му кариера – към първия му трудов договор е бил едва на 17
години, предвид което разбираемо е, че за известен период от време е сменял
различни работни места.
По отношение на личността на въззиваемия безспорно се установява
настъпила промяна в процесния период, като от весел и свикнал да е център
на вниманието човек, същият е станал по-затворен и негативно ориентиран,
поради което и приятелският му кръг се е отдръпнал. Най-съществената
промяна е отключването на агресия и раздразнителност у него, което обаче не
може да се отдаде само и единствено на наказателното преследване. От
заключението на СПЕ става ясно, че в живота на въззиваемия е имало
множество стресогенни събития, като у него е имало натрупана агресия и
преди привличането му като обвиняем, особено от случката с майка му (която
е поставила и началото на досъдебното производство). Действително вещото
лице констатира причинно-следствена връзка с воденото наказателно
преследване, но следва да се има предвид, че погледнато в контекста на
всички преживявания на Д. Г., последното се явява един допълнителен и
много тежък фактор, който е „събудил“ старите травми, но не е и единствен
такъв.
На следващо място, от свидетелските показания се установява
влошаване на семейните отношения между въззиваемия и съпругата му след
повдигане на обвинението, което е житейски обосновано при отглеждане на
новородено, последвала бременност и раждане на още едно дете е период на
несигурност и стрес. Въззиваемният очевидно е бил преимуществено
концентриран около наказателното производство, като макар и да се е опитвал
да подпомага съпругата си, общата промяна в личността му е дала отражение
и в семейството. В допълнение става ясно, че молителят е започнал да
употребява алкохол и успокоителни средства, които също са оказвали
въздействие върху поведението му.
Посочените негативни изживявания са започнали да отшумяват след
влизане в сила на оправдателната присъда, но съгласно заключението на
вещото лице все още не са изчезнали напълно.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане съгласно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по
справедливост. Същото следва да представлява паричен еквивалент на
търпените болки и страдания. За определяне размера на обезщетението следва
да съобразят всички конкретни обстоятелства. В настоящият случай към
момента на предявяване на обвинението въззиваемият е бил млад човек (на 25
години), който тепърва се опитва да гради семейство, да поддържа отношения
с приятелски кръг, както и стабилност в професионален аспект. Всички тези
процеси са били възпрепятствани и значително утежнени от ситуацията, в
която предвид чистото му съдебно минало, ненадейно е бил поставен – да
бъде обвиняем (при това повече от 5 години след предполагаемото извършено
деяние) и да се страхува от възможността, че може да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода. Установи се, че воденият процес като
значително стресогенно събитие е причинил множество негативни
изживявания на въззиваемия, като включително е способствал за връщане към
8
предходни такива. В личността на Д. Г. са настъпили съществени промени,
които макар и предизвикани не само от наказателното преследване, са
активирани именно от него. В допълнение съдебното производство и била още
една причина за трудностите на въззиваемия да се задържи на едно работно
място. Безспорно се установи и влошаване на семейните му отношения и тези
с приятелите, както и повишена тревожност във връзка с бъдещето на
съпругата и децата му. Не на последно място, в продължение на две години и
половина въззиваемият е търпял мярка за неотклонение, която макар и най-
лека такава, очевидно е създавала дискомфорт в ежедневието му. Естествено
от неправомерното обвинение е накърнено и доброто име и достойнството на
въззиваемия. Предвид всичко изложено съдът намира за справедлив
присъденият от районния съд размер на паричното обезщетение от 7000 лева.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по въззивната жалба, и на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК, въззивникът страна следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния
представител на въззиваемия– адв. Д. Й., която е предоставила безплатна
правна помощ по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА в размер на 700 лева, определен от съда
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4460/10.12.2024г., постановено по гр.д. №
46/2024г. по описа на РС-Варна, 51 състав
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат
Д. П. Й., личен *** с адрес гр. ****, **** сумата от 700 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие
на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9