№ 278
гр. Велико Търново, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500186 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК
Постъпила е частна жалба от адв. И.Т. – пълномощник на З. СТ. Д. и СТ. К. СТ.
против определение на РС – Велико Търново, постановено по гр.д. № 1682/2021 година в
първото по делото заседание. Жалбоподателят твърди, че в първото по делото заседание по
предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК бил
направил допълнение на исковата молба, а именно, че по време и след изготвянето на
исковата молба ответникът без разрешение на ищците и без строителни книжа е довършил
незаконни постройки към процесната лятна кухня, разположена върху северната част на
дворното място, което също ползва и ги лишава от правото на ползване върху него. С
обжалваното определение съдът неправилно бил приел, че искането на ищците представлява
самостоятелен иск. Излага доводи по същество на правния спор относно предявения
негаторен иск по чл. 109 от ЗС. Моли съда да отмени определението и върне делото за
продължаване на процесуалните действия относно допълване по реда на чл. 143 от ГПК на
исковата молба.
По реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК препис от частната жалба е връчен на другата страна,
на която е съобщено относно правото да подаде отговор в едноседмичен срок. Подаден е
писмен отговор, в който частната жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че
посоченото от жалбоподателя допълване на исковата молба е неоснователно, тъй като се
свързва с искане за премахване на незаконно строителство, което било административна
процедура. Претендира оставяне на частната жалба без уважение..
Съдът, след като разгледа частната, изложените в тях аргументи, взе предвид данните
по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Производството по гр. д. № 1682/2021 год. по описа на РС – велико Търново е
образувано въз основа на подадена искова молба от З. СТ. Д. чрез пълномощник Станимир
Димитров Д. и СТ. К. СТ. чрез пълномощник Стефка Димитрова Д.а против ответник
Любомир Тодоров Ц. чрез който са предявени от двамата ищци иск с правно основание чл.
108 от ЗС против ответника и в условията на евентуално обективно съединяване негаторен
иск по чл. 109 от ЗС с искане да бъде осъден ответника да преустанови действията, с които
пречи на ищците да осъществяват правото си на собственост спрямо 21 кв.м. от описаното в
исковата молба дворно място. Проведена е процедурата по чл. 131 от ГПК и с определение
по чл. 140 от ГПК съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
На 28.01.2022 година е проведено открито заседание по делото, на което е извършен
доклад според изискванията на чл. 146 от ГПК. Преди това страните са упражнили правата
си по чл. 143, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В хода на тази процедура ищците са направили пояснения
и допълнения на исковата молба. В същото време сочат, че ответникът построил незаконни
постройки, за които се иска допълване на исковата молба с искане съдът да осъди ответника
да ги събори като такива. Това изявление съдът преценил като предявяване на нов иск, а не
допълване на исковата молба и не допуснал такова допълване на вече предявения иск и
исковата молба. С определение съдът изготвил доклад по делото, без да допусна
направеното допълнение , като е изложил обстоятелствата на които се основава иска, тези на
които се основават възраженията на ответника; дал е правна квалификация на предявените
искове; отделил е спорно от безспорно, произнесъл се е по доказателствата, пристъпил е към
събирането им.
Така постановеното определение по движение на делото, включително и в частта му
относно изготвения доклад и допуснатите уточнения на исковата молба, не е измежду тези,
посочени в чл. 274, ал. 1 от ГПК, които подлежат на обжалване. Посочената норма
предвижда, че срещу определенията на съда могат да се подават части жалби, когато то
прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
Посоченото определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Недопускането
на уточнение на исковата молба може и да е в резултат на допуснати нарушения на
процесуални правила, но то като процесуално действие на съда не подлежи на
самостоятелен инстанционен контрол извън крайния съдебен акт по делото. Освен това
процесуалният закон не предвижда изрично това определение да може да се обжалва с
частна жалба. Ето защо, окръжният съд като въззивна инстанция намира, че частната жалба
е процесуално недопустима и съдът не следва да я разглежда по същество. За страната,
подала частната жалба, не съществува право да атакува акта на съда, постановен по чл. 146
от ГПК. Частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и въззивното производство
следва да бъде прекратено.
Водим от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 1954 от 03.02.2022 година от
адв. И.Т. от АК – Велико Търново – пълномощник на ищците З. СТ. Д. и СТ. К. СТ., против
определение,постановено по гр. д. № 1682/2021 година по описа на Районен съд Велико
Търново в първото по делото заседание, като НЕДОПУСТИМА
ПРЕКРАТЯВА ВЧГрД № 186/2022 година по описа на Окръжен съд Велико
Търново.
Определението на основание чл. 274, ал.1, т. 2 вр.ал. 2 от ГПК подлежи на обжалване
с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3