№ 211
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100510511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.02.2021 г. по гр.д. №41502/20 г., СРС, ГО, 138 с-в ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г.К.С., ЕГН ********** , извършено на
основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ със Заповед №423/30.06.2020г. на управителя на„ Е.Р. - Р“
ООД, ЕИК *******.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Г.К.С., ЕГН **********, е
адрес: гр.София, кв. ******* на заеманата до уволнението длъжност „ шофьор, спец.
тежкотоварен автомобил” при „Е.Р. - Р“ ООД, ЕЖ *******.
ОСЪЖДА „ Е.Р. - Р“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *******, да заплати на Г.К.С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. *******
на основание чл.344, ал.1, т.З вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 10444,20 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
2020. г. до 07.01.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска -
2020. г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 850
лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ Е.Р. - Р“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 517,77 лв., представляваща
1
дължимата по делото държавна такса, и сумата от 200 лв., разноски за експертиза.
Решението се обжалва от ответника като неправилно и необосновано.Съдът направил
неправилен извод,че към момента на сключване на трудовия договор с ищеца,за него не е
имало яснота по отношение на работатата,която ще извършва,каква ще бъде по вид и
обем,че същият не бил наясно,че след извършването на тази работа,договорът му се
прекратява.Неправилно е прието от съда,че договорът е бил сключен като безсрочен.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и да се отхвърлят исковете
.Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Не се
претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
СРС е приел, че уволнението е незаконно, тъй като сключеният с ищеца трудов
договор не е за определено време - до завършването на определена работа, не е
конкретизирана работата, възложена на ищеца, чието извършване да слага край на трудовия
договор.
Съобразно чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ възложената работа следва да е конкретизирана и
ясно определена. Вписването на договор „№ С015-РД55-187 / 06.04.2015 г. със СО“, не
означава, че възложената работа е точно посочена.Ищецът не е страна по договора със
Столична община и не е ясно как този договор се отнася към възложената му
работа.Законосъобразно съдът е приел, че договорът не е бил известен на ищеца и
сключеният с него трудов договор не е със срочен характер. Липсва конкретизация на
възложената работа и ищецът не знае кога евентуално би приключила работата по трудовия
му договор.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдържанието на вписания
номер на договор със СО не се отразява на функциите на трудовия договор и, че е ясно, че
ищецът работи като шофьор до момента, до когато е в сила търговския договор.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и постоянната съдебна практика по този законов текст,
посочена в обжалваното решение, изрично изисква възложената работа да е конкретна и да е
ясно, че със завършването й, трудовият договор ще бъде прекратен. От показанията на св.
Е.П. става ясно, че на ищеца е било разяснено само, че трудовият му договор е срочен. Няма
данни на ищеца да е предоставен цитирания в трудовия му договор търговски договор със
СО. В трудовия договор е вписана дата на договора със СО - 06.04.2015 г., без да е посочено
кой е моментът на изпълнение на този договор. Не е посочен и срок на договора. Трудовият
договор е сключен с ищеца на 09.08.2016 г., като той е постъпил на работа на 10.08.2020 г. и
не е ясно към този момент започнало ли е изпълнение на договора, чиито номер е посочен в
трудовия му договор. Ищецът не е имал информация за този договор към момента на
сключване на трудов договор № 716 / 09.08.2016 г., нито за страните по този договор,
2
неговия предмет и срок.
Неоснователни са оплакванията за необоснованост на обжалваното съдебно решение
поради неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. В текста на трудовия
договор в Допълнителни условия е посочено : „Срочен трудов договор за извършване на
определена работа - съгласно договор № С015-РД55-187 / 06.04.2015 г. със СО“. Това не
представлява конкретизация на възложената работа по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Не е
определена конкретната работа, с извършването на която трудовият договор на ищеца ще
бъде прекратен. Срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - за извършване на определена
работа следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в сключения по
този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението,
за която той е сключен, за да съществува яснота за служителя кога точно ще изтече срока,
тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Постоянната
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 236 / 18.06.2015
г. по гр. дело № 440 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4 гр. отделение; решение № 256
от 15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2009 г., III г. о., ВКС; решение № 44 от 29.01.10 г.
по гр. д. № 558/2009 г. и № 46 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 142/2009 - двете на III г. о. на
ВКС, сочи, че срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - за извършване на определена
работа, следва да се определя от съдържанието на трудовия договор. Следователно
трудовият договор, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ изисква изрично и точно да
се определи работата, за изпълнението на която той е сключен. В случая срокът на трудовия
договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем
съобразно други елементи на съдържанието му - липсва уговорка за срок. Следовтелно е
безсрочен трудов договор и като такъв е следвало да бъде прекратен.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че ищецът е приел да
изпълнява длъжността „шофьор“ и от длъжностната му характеристика, връчена от
работодателя е била ясна възложената му работа,поради което бил наясно за обема и
характера на работата-.,която ще извършва.Изпълнението на ясни трудови задължения
,посочени в длъжностната характеристика не отменя задължението на работодателя да
определи в трудовия договор възложената работа и срока,за който ще бъде извършена.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради
което то като правилно и законосъборазно следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.02.2021 г. по гр.д. №41502/20 г., СРС, ГО, 138 с-в
.
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните:
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4