М О Т И В И

към Присъда № 410/18.12.2013г. по НОХД № 5584/2013г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

 

П.ска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу В.В.М., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това, че през периода от месец Април 2012г.  до  20.06.2012г. в  гр. С. З. и гр. П.,  при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с лице с неустановена самоличност  като подбудител и помагач  с цел да набави за себе си и за другиго – лице с неустановена самоличност, имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение , както следва:

В края на месец Април 2012г.  в гр.С. З., в съучастие, като извършител с лице с неустановена самоличност – подбудител и помагач е възбудил и до 15.06.2012г. в гр. С. З. е подържал у Т. Я. Д. ЕГН **********   заблуждение относно обстоятелството, че желае да закупи  л.а. марка БМВ” модел”Х6” с рег.№ ********* собственост на Г.Т.Ч. ЕГН **********, като заплати уговорената цена от 88 000 лева на две вноски и с това е причинил на Г.Т.Ч. , с ЕГН ********** имотна вреда   в размер на 44 000,00 лева;

На 17.05.2012г. в гр. П. е възбудил и до 20.06.2012г. в същия град е поддържал у г.  И. Д. ЕГН **********  заблуждение относно обстоятелството че желае да закупи  лек автомобил марка „Мерцедес” модел МЛ 320 ЦДИ с рег.№ *********, собственост на А. Л. Б. АД – клон П., като заплати стойността му от 78 000,00 лева на две вноски и с това е причинил на А. Л. Б. АД– клон П. имотна вреда в размер на 48 000,00 лева;

или  общата стойност на имотната вреда е  92000 лева, като причинената вреда е в големи размери.

         По искане на подсъдимия и неговите защитници, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.

         В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението  със същата правна квалификация на деянията. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено ефективно наказание “лишаване от свобода”, определено при условията на чл.54 от НК и с приложението на чл.58а, ал.1 от НК, предвид характера на производството, което след редукцията да се наложи в размер на две години, както и да бъде осъден да заплати разноските по делото. Взема отношение по приложение на чл.59 от НК и досежно съдбата на приложените по делото веществени доказателства.

 

         В съдебно заседание граждански искове не са предявявани.

         Адв.Д.Г. – защитник на подс.М., както и съпругата на последния в качеството й на негов защитник, конституирана по реда на чл.91, ал.2 от НПК, пледират за налагане на наказание, определено към минималния размер, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно една година лишаване от свобода след редукцията, като от него бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан. Изразяват становище и досежно възлагане в тежест на подсъдимия на направените по делото разноски, а по отношение на приобщените веществени доказателства се солидализират с искането на прокурора.

Подсъдимият М. в съдебно заседание, признава вината си и се разкайва за случилото се. Декларира желание делото да приключи чрез провеждане на предварително излушване, както и че не оспорва фактическата обстановка, такава, каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства по посоченото в него. Моли  съда да му наложи справедливо наказание в синхрон с исканията на защитниците му.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намери за установено следното:

    ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

         Подсъдимият В.В.М., роден на ***год. в гр. С.,  живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование,  Управител на „В” ЕООД – гр. С., женен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият В.М. живеел в гр. С.. Основното му занимание било свързано с производство на тестени изделия и извършването на покупко-продажби на леки автомобили. Във връзка с тази своя дейност в началото на 2012г. той се запознал с лице на име „И.”, с който се заговорили за различни начини за извличане на голяма и бърза печалба от продажбата на леки автомобили. В хода на проведените между двамата разговори „И.” разказал на подс. М.,  за изпробван начин – „схема за закупуване” на скъпо струващи автомобили, която се състояла в следното: Намирал се обявен за продажба скъпо струващ автомобил, след което се осъществявал контакт с неговия собственик. При водените разговори се създавало у продавача невярна представа, че лицето, което му се обажда и „желае” да закупи автомобила е заможен и състоятелен човек, който има сериозен доходоносен бизнес. При водените разговори на потенциалния продавач му се предлагало да продаде автомобила, като сключи първоначален „Договор за капаро”, в който се вписвали неверни данни за „купувача” Давали се измамливи и неверни разяснения. При водените разговори като основен предлог се сочело спешна необходимост от ползване на добър и хубав автомобил. Спешността била изтъквана като предлог за невъзможност за изплащането му в пълен размер.  На потенциалния продавач се давало лъжливото обещание, че при подписването на договора и при предаване на автомобила ще получи „капаро” с приблизителен размер от около 10 процента от уговорената продажна цена, а след получаването му в рамките на 20 до 30 дни  ще получи  и остатъка. След като по този измамлив начин и при тези условия продавачът бил мотивиран да се съгласи да реализира сделката, се уговаряла среща. При провеждането на срещата на продавача му се предоставял предварително подготвен „договор за капаро”.  След подписването му потенциалният продавач получавал уговореното като размер капаро, а „купувачът” - автомобила. След получаването му  автомобилът се продавал извън територията на страната, като по този начин се реализирала голяма печалба. Вследствие на измамливите действия бивал ощетяван собственика, който не получавал  остатъка от договорената продажна цена съгласно първоначалните  уговорки.

  След като узнал механизма за извличане на бърза печалба от автомобили по гореописания начин подс. М. решил да се включи в схемата. Чрез така направените разяснения и обещания от страна на неустановеното в хода на разследването лице „И.”, подс. М. бил мотивиран и склонен да участва в схемата за измами. Двамата се уговорили „И.” да осигурява парите за „капарото”, а подс. М. да води преговорите с потенциалния продавач. След получаване на автомобила, следвало подс. М. да го предава на „И.”, който се ангажирал с намиране на купувачи в чужбина.

В изпълнение на уговореното в края на м. април 2012г., подс. М. провел телефонен разговор от телефон ************* със св. Т. Я. Д. от гр. С. З.. Последния по същото време предлагал за продажба лек автомобил „БМВ Х6” за сумата от  88000 лв. Автомобилът бил регистриран  на името на св. Г. Т. Ч., а свидетеля Д. разполагал с   пълномощно да го ползва и управлява. При проведения разговор подс. М. се представил на св. Д., като строителен предприемач, който желае да закупи обявения за продажба автомобил. Двамата – подс. М. и св. Д. се договорили автомобила да бъде заплатен на две вноски. Първоначално съгласно постигнатата уговорка следвало подс. М. да заплати сума, представляваща капаро в размер на 16 000 лв., а остатъка от 72 000 лв. да заплати в рамките на 35 дни. След като договорил предстоящата сделка  подс. М. се срещнал с „И.”, който му предал сумата от 16 000 лв. и попълнена бланка за „Договор за капаро”, за закупуване на лек автомобил в който била вписана дата 03.05.12 г. Тъй като подс. М. не искал да се вижда лично със св. Д., се обадил на св. С. Т., който бил в гр. К., и го помоли да отиде до гр. С.. Св. Т. отпътувал за гр. С., където се срещнал с подс. М.. При проведената среща подс. М. му дал сумата от 16 000 лв., както и договора за капаро, като го помолил за съдействие, а именно да отиде на посочен от подс. М. адрес в гр. С. З., да предаде парите на св. Д. и да получи от последния лек автомобил „БВМ Х6”, след което да докара колата в гр. С.. В последствие подс. М. уведомил св. Т. къде точно да отиде в гр. С. З..  След като св. Т. пристигнал в гр. С. З., на същия бил извършен грабеж на парите в размер на 16 000 лв., дадени му от подс. М.. За случая св. Т. сигнализирал в ОД на МВР – гр. С. З., като междувременно се обадил на подс. М. и му съобщил за инцидента. С оглед вече постигнатата договорка със св. Д., подс. М. намерил нови 16 000 лв. и се обадил на св. К. П., на когото имал доверие и на него предложил да отиде до гр. С. З., да вземе джип „БМВ Х6”. Обяснил му, че ще  даде парите на собственика и ще транспортира джипа до гр. С.. Св. П. се съгласил. Подс. М. му дал 16000 лв. както и Договор за капаро с  вписани данни на несъществуващо  лице с имена С. П. Г. като купувач. Подс. М. се обадил на св. Д. и двамата се уговорили сделката по закупуването на автомобила да се осъществи на 07.05.2012г. в гр. С. З.. За пореден път умишлено и съзнателно подс. М.  създал неправилни представи у свидетеля Д., като му  обяснил, че ще изпрати своя шофьор, който ще донесе парите и ще попълни договора. На уговорената дата св. П. и подс. М. отишли в гр. С. З., като се придвижвали с автомобила на св. П. – марка „Опел Омега” с рег. № *********. Там св. П. се обадил на св. Д. и му обяснил, че се намира на бензиностанция ОМV до автогарата в гр. С. З.. Междувременно св. Д. уведомил собственика на автомобила св. Ч. за предстоящата сделка и били в очакване на обаждането. След обаждането на св. П. двамата св. Д. и св. Ч. се отправили към кафенето на бензиностанцията, където се срещнали със св. П..  По време на проведената среща св. П. предал предварително подготвения договор за капаро, който бил подписан от св. Ч. и сумата от 16 000 лв., която дал на св. Д.. От своя страна св. Д. предал владението на автомобила „БМВ Х6” с рег. № *********  на св. П.. След като получил автомобила,  св. П.  потеглил с него и отишъл на уговорената с подс. М. среща. Двамата тръгнали за гр. С. като св. П. управлявал автомобила на св. Ч., а подс. М., управлявал личния автомобил на св. П. марка „Опел омега” с рег. № *********. След като пристигнали в гр. С., на бензиностанция ОМВ сменили автомобилите.

 В последвалите дни въпреки, че  напълно съзнавал, че няма да  заплати обещана за автомобила сума  нито пък имал такова намерение, подс. М. се обаждал на св. Д. и го уверявал, че автомобилът е хубав и да не се притеснява за плащането на остатъчната сума. Непосредствено преди изтичане на визирания в договора срок от 35 дни, подс. М. се обадил на св. Д., за да го увери, че на следващия ден ще се срещнат, като предварително се чуят, за да уточнят за мястото където да се видят и да се финализира сделката. На следващият ден св. Д. установил, че телефона на подс. М. е изключен и не може да осъществи по никакъв начин контакт с него. В последвалите дни подс. М. не му се обадил, в резултат на което св. Д. разбрал, че е измамен. Междувременно след като получил автомобила „БМВ Х6” с рег. № ********* от св. П., подс. М. предал колата на неустановеното в хода на разследването лице „И.”. От своя страна като разбрал, че е измамен от подс. М., св. Д. сигнализирал за случая на органите на МВР в гр. С. З..

         Във връзка с подадената молба от св. Д. лек автомобил марка „БМВ Х6” с рег. № ********* е бил обявен за издирване.

Съгласно заключението на изготвената стоково-оценъчна експертиза, стойността на лек автомобил „БМВ Х6” възлиза на 60 000 лв.

В хода на проведеното разследване, при извършено разпознаване, свидетелите Д. и Ч. категорично  са разпознали и посочили  св. П., като лицето което е предало авансовата сума от 16 000 лв. и договора за капаро и което е получило автомобила „БМВ Х6” с рег. № *********.

Лек автомобил „Мерцедес” модел ML 320 CDI, 6+1 места, с регистрационен номер *********, рама № ***************, двигател №  ************* е собственост на „А- Л Б” АД – клон П., ул. „И. В.” № **.

Автомобилът е бил предмет на договор за финансов лизинг  между „А- Л Б” АД – клон П. и ЕТ „КТ – А. – г. Д. – гр. Ч., с управител и собственик св. Д.. Договорът за лизинг бил сключен на 04.11.2008г. за пет  години и изтичал на 04.11.2013г. Фактическото предаване на автомобила било осъществено непосредствено след сключване на договора. След като получил автомобила св.Д. започнал да го ползва.

През 2012г. св. Д. решил да продаде автомобил, като намери лице, което да му плати част от стойността  и да встъпи като страна по сключения лизингов договор с „А- Л Б” АД – клон П.. В началото на м. май 2012 г. пуснал обяви в Интернет за цена от 78 000 лв., като изрично отразил, че колата е лизингова. Св. Д. посочил за контакт мобилен телефон ************, който телефон ползвал, но се водил на името на П М. На 17.05.2012 г.  св. Д. получил обаждане от подс. М.. Подс. М. се  представил като „И.” - собственик на строителна фирма. Той  изразил желание „да закупи джипа за представителни нужди”, като обяснил, че чака да получи пари от негови клиенти – австрийци, поради което можел да даде само 15 000 лв. от обявената цена за автомобила. Подс. М. пояснил, че остатъка от парите, ще ги предаде в рамките на 30  работни дни. Също така подс. М. разяснил, че ако не може да заплати остатъчната сума, капарото ще остане за св. Д.. Следвайки изпробвана измамна схема, подс. М. убедил св. Д. да сключат първоначален „договор за капаро”, като при предаването на уговорената сума и подписване на договора, да получи автомобила. При проведените разговори подс. М. предложил на св. Д., да изпрати свой служител, който да му предостави договора за капаро  да го подпише, сумата от 15 000 лв., след което да вземе автомобила. Св. Д. се съгласил.  Така по описания и изпробван начин подс. М. умишлено създал погрешна  представа у св. Д., че е състоятелен предприемач, който има сериозни намерения за закупуване на автомобила.  Още същия ден подс. М. се срещнал със св. П. и му казал, че отново трябва да се вземе автомобил – джип, този път от гр. П..  Отново с личния автомобил на св. П. - марка „Опел Омега” с рег. № *********, той и подс. М. ***, като в колата заедно с тях пътувал и св. Д. А.. Докато пътували подс. М. отново се обадил на св. Д., като  за пореден път умишлено и съзнателно създал неправилна представа у свидетеля Д., като му обяснил, че  негов служител – шофьор, който е в командировка  в гр. Б., ще вземе уговорената като „капаро” сума от тамошния офис и на връщане към гр. С.  ще мине през гр. П. да му ги даде и да  вземе автомобила. Св. Д. се съгласил и останал в очакване на обаждането. От своя страна като пристигнали в близост до гр. П., подс. М., св. П. и св. А.  спрели на бензиностанция на изхода на града.  Подс. М. предоставил мобилен апарат на св. П., който да се обади на св. Д. за да се обозначи къде го чака. Св. П. се обадил на св. Д. и се уточнили за мястото на срещата. След проведения разговор св. Д. пристигнал на уговореното място – бензиностанцията на фирма „Е.” на изхода на гр. П. в посока – гр.С., като се придвижвал с „Мерцедес” модел ML 320 CDI с регистрационен номер *********. Там  го чакал  сам св. П.. Подсъдимият М. и  св. А. останали в колата на св. П..   Св. Д. поискал от св. П. предаването на капарото и автомобила да се извърши пред дома му, находящ се в гр. П. ул.”Р.” № **. Двамата се качили в автомобила, управляван от св. Д. и се насочили към посочения адрес. Там на място св. П. предоставил на св. Д. сумата от 15 000 лв., представляваща договорено капаро за автомобила. По изричното настояване на Д., в предоставените му два броя идентични екземпляра на „Договор за капаро” саморъчно попълнил личните си данни в оставеното място от името на „продавач”, както и идентификационните данни на автомобила. В предоставения му договор били предварително попълнени данните на купувача. Там било отразено името на нищо неподозиращия и нямащ отношение по случая свидетел - И. В. Т. с попълнени лични данни за постоянен адрес, лична карта и ЕГН.  След като попълнил двата екземпляра на предоставените му договори и получил парите св. Д. предал на св. П. лек автомобил марка „Мерцедес” модел ML 320 CDI, с регистрационен номер *********. Св. П. се качил в него и потеглил за гр. С. по магистрала „Тракия”, като междувременно се обадил по телефона на подс. М. да го настигне по пътя. Подс. М. и св. А. потеглили в посока гр. С.. До гр. С. автомобилът, взет от св. Д., бил управляван от св. П.. След пристигането в гр. С., св. П. предал автомобила на подс. М.. На следващия ден подс. М. въпреки, че  напълно съзнавал, че няма да  заплати обещана за автомобила сума,  нито пък изначално имал такова намерение, се обадил на св. Д., като в хода на разговора го уверил че автомобилът е хубав, а последният му напомнил, че до 05.06.12 г. трябва да се плати месечната лизингова вноска.  След 05.06.2012г. св. Д. установил, че не е платена погасителната вноска по лизинговия договор, поради което се свързал с подс. М. за да му напомни и провери какво става. Подс. М. от своя страна поддържайки съзнателно създадените неправилни представи и заблуждение у св.Д., го уверил, че в момента все още е във финансово затруднение. Предложил св. Д. да плати дължимата лизингова вноска по автомобила, като се увеличи дължимата остатъчна сума. При проведения разговор обв. М. му посочил нов телефонен номер за връзка. Няколко дни по-късно подс. М. се обадил от новия посочен номер за връзка, като потвърдил, че това е актуалния му номер. Тогава св. Д. си записал номера в телефона под името „И. – джип” с № ************. Няколко дни по-късно св. Д. позвънил на последния „актуален” номер посочен от подс. М., но от отсрещната страна непознат мъжки глас му казал, че на този телефонен номер не отговаря лице И. Т.. Впоследствие св. Д. бил уведомен от полицейските служители, че автомобилът е задържан в Германия. Така след като разбрал, че е измамен  на 20.06.2012г. св. Д. депозирал жалба в полицията  за случая.

Междувременно  след като по този начин взел автомобила от св. Д., подс. М. заедно със св. Д. А. А. и св. Д. Д И. отпътували за гр. В, Федерална Република Германия, където на 30.05.2012г. продал автомобила за сумата от 28 500 евро на св. М. П А.

На 31.05.2012г., когато автомобилът бил представен пред немските власти за регистрация, при извършената проверка било установено несъответствие между документите и идентификационните номера на автомобила, поради което същият бил задържан.

Впоследствие автомобилът бил върнат на собственика  „А- Л Б” АД – клон П..

Видно от заключението на изготвената по делото авто-оценъчна експертиза стойността на лек автомобил марка „Мерцедес” модел ML 320 CDI възлиза на 63 000 лв.

С изготвената по делото химична експертиза е било установено, че номерата на рама и двигател на лек автомобил  марка „Мерцедес” модел ML 320 CDI, са оригинални без следи от подправки и заличавания с цел промяна.

От експертното заключение на изготвената графологична експертиза е било установено, че в приобщените по делото два броя „Договор за капаро” съответно от 03.05.2012г. и 07.05.12г. подписите срещу „Купувач” са изпълнени от едно и също лице, както и ръкописните текстове в полетата за данни на купувача, които също са изпълнени от едно и също лице.

В хода на разследването св. П. е разпознал св. Д. А., като лицето, което ги е придружило до гр. П. за срещата със св. Д..

От изготвените по делото технически експертизи на приобщените по делото компютърни конфигурации е било установено, че същите не съдържат данни съотносими към гореописаната  престъпна дейност на подс. М..                                   

         За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното заседание, от свидетелските показания на свидетелите Г. Т. Ч., Т. Я. Д., г. И. Д., Д.И.Т., Н. Т. Х., А. И. А., И. В. Т., Д. Д. И., Л. Л. М., Г. К. К., К. Г. П., С. Т. Т. и Д. А. А. А., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал, а също и от приобщените по делото веществени доказателства и веществени доказателствени средства. 

Съдът кредитира и изцяло се доверява на показанията на свидетелите, като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото. Същите разкриват така приетата за установена фактическа обстановка в отделни аспекти, изяснявайки различни моменти, които са им станали достояние и които са предмет на доказване в настоящето производство. В смисъла на гореизложеното следва да се отбележи, че показанията на цитираните свидетели изцяло синхронизират на наличните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира в пълнота като обективни, достоверни и неоспорени от страните. Съдът възприе и заключенията на АОЕ, физико-химична, графологична и технически експертизи, като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

Доказателствената съвкупност разкрива факти, касаещи инкриминираните периоди и места, задружната дейност на подсъдимия, като извършител, и неустановеното лице с име “И.” като негов подбудител и помагач, създадената от същите стройна организация и разпределение на ролите им, действията, с които подсъдимият е възбуждал и поддържал заблудата у пострадалите лица, както и имуществените разпореждания от страна на последните.

          При постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

         ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае  становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за това, че през периода от месец Април 2012г.  до  20.06.2012г. в  гр. С. З. и гр. П.,  при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с лице с неустановена самоличност като подбудител и помагач с цел да набави за себе си и за другиго – лице с неустановена самоличност, имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение, както следва:

В края на месец Април 2012г.  в гр.С. З., в съучастие, като извършител с лице с неустановена самоличност – подбудител и помагач е възбудил и до 15.06.2012г. в гр. С. З. е подържал у Т. Я. Д. ЕГН **********   заблуждение относно обстоятелството, че желае да закупи  л.а. марка БМВ” модел”Х6” с рег.№ ********* собственост на Г.Т.Ч. ЕГН **********, като заплати уговорената цена от 88 000 лева на две вноски и с това е причинил на Г.Т.Ч. , с ЕГН ********** имотна вреда   в размер на 44 000,00 лева;

На 17.05.2012г. в гр. П. е възбудил и до 20.06.2012г. в същия град е поддържал у г. И. Д. ЕГН **********  заблуждение относно обстоятелството че желае да закупи  лек автомобил марка „Мерцедес” модел МЛ 320 ЦДИ с рег.№ *********, собственост на А. Л. Б. – клон П., като заплати стойността му от 78 000,00 лева на две вноски и с това е причинил на А. Л. Б. – клон П. имотна вреда в размер на 48 000,00 лева;

или  общата стойност на имотната вреда е  92000 лева, като причинената вреда е в големи размери.

От обективна страна – с действията си подсъдимият е реализирал обективните признаци от състава на престъплението “измама”, тъй като в инкриминирания период и в инкриминирани места - различните селища, е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалите Т. Д. и Г. Д., че ще закупи предлаганите от последните за продажба автомобили на обявените цени. Тоест подсъдимият създал у пострадалите неверни представи относно действителните си намерения и действия досежно процесните автомобили, а именно, че се касае за сериозен купувач, който не само има желание, но и обективно е във възможностите му да заплати исканите парични суми, с които неверни представи ги е мотивирал да се разпоредят с чужди – съответно на Г.Ч. и на “А Л Б” АД – клон П., блага. Измамливите действия на подсъдимия се обективирали, чрез активната комуникация, която осъществявал с пострадалите лица, разказвайки им за неговия социален и имотен статус, дори във връзка с тях за необходимостта именно от подобен клас автомобили, за реализираната от него сериозна строителна дейност, за съществуването на офиси и служители, от които обстоятелства нищо в действителност не било достоверно, нито изначално е имал възможност и намерение да заплати било в уговорените срокове, било извън тях остатъчните парични суми от договорените цени на возилата. От доказателствата по делото несъмнено се стига до извода, че тази му деятелност, на първо место е била мотивирана, веднага след това и подпомогната от друго лице с неустановена самоличност,  чрез разясненията относно цялостния престъпен замисъл и за възможността за бърза и лесна печалба при реализацията му, чрез даване на съвети и указания как да се процедира при преговорите с потенциалните продавачи, чрез осигуряване на парите за “капаро”, както и чрез намиране на купувачи в чужбина. В този смисъл неустановеното лице “И.” е действал като подбудител и помагач в съучастие с подсъдимия, който от своя страна е действал като извършител, тоест касае се за една задружна престъпна дейност.

Същевременно, подсъдимият е действал при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – като деянията му осъществяват състава на едно и също престъпление и са осъществени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко последващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предхождащото го.

На следващо място, деянията на подсъдимия са осъществени под формата на квалифициращия признак по т.5 на чл. 210, ал.1 от НК, понеже причинената имотна вреда е на обща стойност съответно 92000 лв., тоест в големи размери предвид константната съдебна практика в тази насока (виж. ТР № 1/98г. на ВКС).

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, като умисълът му се обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните показания на свидетелите и приобщените писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Това е така, тъй като въпреки, че не е имал никакво намерение да закупува автомобилите на оферираните цени, то подсъдимият настойчиво уверявал владелците им, че е с добър финансов потенциал, че ще плати исканите от тях суми и то в най-кратки срокове, многократно уверявайки ги за въпиющата нужда, която имал от автомобилите, както и относно качествата на последните. В крайна сметка подсъдимият се възползвал от създаденото у владелците заблуждение, а именно неверните им представи, че автомобилите ще бъдат закупени на предложените от тях цени и сумите ще им бъдат изплатени в цялост, като по този начин подсъдимият и лицето с неустановена самоличност са получили имотна облага. Реализицията на целта на подсъдимите – да се облагодетелстват, е станала възможна именно чрез осъществяване на измамливите им действия, като подсъдимият и съучастникът му изначално са били наясно, че действителните факти не са такива, каквито се представят от подсъдимия, но именно тези факти ще мотивират владелците на автомобилите да се разделят с имуществото, с което и настъпва вредата за действителните собственици на същото.

ПО НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализиране на наказанието на подсъдими Съдът взе предвид следното:

На първо место, съобразявайки правната квалификация на деянието, съдът прие, че следва наказанието да се определи при условията на чл.54 от НК, тоест при параметри на наказанието “лишаване от свобода” от една до осем години, като за конкретизацията на размера се взе под внимание описаните по-долу обстоятелства:

Като смекчаващи отговорността обстоятелства се приемат направените от подсъдимия самопризнания и изразено съжаление за стореното, много добрите характеристични данни – същият е в млада възраст, с чисто съдебно минало, трудово и семейно ангажиран, както и с добър социален и образователен статус.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства се установяват в начина на осъществяване на престъплението – касае се за един немалък период на реализация на измамливите действия, понеже в рамките на около три месеца подсъдимият и съучастника му упорито и неотклонно са осъществявали измамата. На следващо място, Съдът съобразява, че деянието е осъществено и при по-тежко квалифициращия признак – «големи размери», което обуславя по закон и по-тежка наказуемост, поради което и принципно това обстоятелство да не би могло да се възприема като отегчаващо такова по аргумент на чл.56 от НК, но същевременно не е без значение факта, че в случая размерът на облагата, респективно вредата не е просто голям, а многократно и в значителна степен надхвърля този критерий, дори той е особено голям, но поради обстоятелството, че не става въпрос за особено тежък случай, то и деянието не би могло да се квалифицира по смисъла на чл.211 от НК.

Изложеното дотук сочи на висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, предмет на настоящото производство, но пък анализирайки и обстоятелствата, разкриващи личната опасност на подсъдимия, а именно ниска такава, което съвкупно намират отражение върху размера на санкцията, като прие същата да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и определи наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА “лишаване от свобода”, което редуцира с една трета съобразно правилата на чл.58а, ал.1 от НК, в резултат на което и наложеното на подсъдимия наказание е ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА “лишаване от свобода”.

         Според преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дейците, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.

На следващо място, при обсъждане на въпроса за условията и режима, при които следва наложеното наказание да бъде изтърпяно Съдът счете, че за целите, както на личната, така и на генералната превенция е нужно същото да се изтърпи ефективно, като съображенията за това се коренят в посочените по-горе отежняващи отговорноста обстоятелства – касае се за съвместна престъпна деятелност, осъществявана при наличието на по-тежко квалифициращ признак, продължавано престъпление, което в крайна сметка е резултирало в едни изключително сериозни и значителни вредни последици. Това съвкупно налага извода, че за превъзпитанието най-вече на извършителя следва наложеното наказание да се изтърпи реално, като не е целесъобразно приложението на чл.66 от НК, като в случая на основание чл.61, т.3, вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС Съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието, което да се изпълни в затворническо общежитие от открит тип.

Съобразявайки, че по делото подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМвР и НПК, като е бил с наложена мярка за неотклонение “Задържане под стража”, Съдът прие, че от наложеното му наказание “лишаване от свобода”, следва на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК да се приспадне времето, през което същият е бил задържан, считано от 13.02.2013г. до влизане в сила на присъдата, като зачита един ден задържане за един ден лишаване от свобода.

Причините за извършване на престъплението са незачитане на личната собственост и  установените правила и норми за нейното опазване, ниската правна култура на дееца, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин.

         Отчитайки, че по делото са били приобщени веществени доказателства, а именно различни вещи, които са били иззети от жилището на подсъдимия и които са собственост отчасти на съпругата му, отчасти – негова, както и предвид обстоятелството, че необходимостта от същите е отпаднала и няма пречки за тяхното връщане на правоимащите лица. В тази връзка Съдът постанови веществените доказателства, находящи се на съхранение във ІІ РУП П. да се върнат на собствениците им след влизане в сила на присъдата, а именно 1 бр. USB памет черна на цвят с изписан надпис на нея "Блутут" и "CANYON"; 1 бр. USB памет черна на цвят с изписан надпис на нея "LEXAR" с прозрачна капачка, 1 бр. Уведомително писмо от "виваком" до Д.М. касаещо абонаментен план за телефон № ***********, 1 бр. мобилен телефон марка "Алкател", оранжев на цвят с номер № ************* с поставена на него карта на "Прима" -"М-тел" с номер № *********** и микро СД карта1 бр. с номер № **************, 1 бр.мобилен телефон марка "Нокия 6300" със СИМ карта на "Биканект" с номер № **************, 1 бр. мобилен телефон марка "Самсунг Галакси Ес" черен на цвят с карта на "Виваком"с номер № ******************* и СД карта с номер SD-C026-2GB, IMEI ****************, 1 бр.преносим компютър марка "HP" със сериен номер № S/N CNV7460XK7 с 1 бр. зарядно към него с марка "HP", 1 бр. безжичен рутер за интернет марка "ЕДИМАКС" с MAC 000E2EFAE1DD с 1 бр. зарядно към него - на собственика им Д.С.М., а 1 бр. копие от договор за покупко-продажба на МПС между В. В. М. и К. П. П. от 13.08.12г., 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия 1208" с ИМЕИ ************* с поставена на него СИМ карта на "Виваком" с номер № ***********, 1 бр. мобилен телефон марка "Нокия 1600" с ИМЕИ ************ с поставена на него СИМ карта на "Виваком" с номер № ****************** - на собственика – подсъдимия В.В.М., а досежно вещественото доказателство - 1 бр. регистрационен талон на л.а. марка "БМВ" 525DA с per. № *********** на името на И. С М, Съдът постанови да се изпрати на сектор „КАТ” гр. С., за разпореждане по компетентност.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът възложи направените по делото разноски в размер на 2374,98лв.

 

По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.

                                                                             

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК