Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… май 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди и
седемнадесета годна, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслушване на докладваното от съдията Радева
т.д.№1552 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.213 КЗ/отм./.
В исковата си молби ищецът З.“У.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, твърди, че с Решение №961/29.05.2013г.
на СГС, ТО, 6-12 състав, на основание чл.208 КЗ/отм./ е осъден да заплати на „М.Г.“
ЕООД, гр.В., сумата от 27 200лв, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва от
14.05.2012г., обезщетение за забавено плащане за периода от 22.09.2011г. до
13.05.2012г. в размер на 1 808,99лв, както и 5 764,15лв разноски по
делото.Решението е постановено при участие на ответника ЗАД „ОЗКЗ.“ АД.
Това решение е постановено от съда, който е приел,
че е осъществен състава на разпоредбата на чл.208 КЗ/отм./ и е изпълнено от
ищеца чрез заплащане на посочената сума, чийто общ размер е 37 955,32лв.С
плащане на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка „ГО“, когато причинителят на вредата има такава, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Тъй
като ответникът има качество на застраховател по „ГО“ касателно прекия
причинител на вредата, следва да бъде осъден да заплати на настоящия ищец
сумата от 37 955,32лв, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2013г.,
датата на която ответникът е получил покана от ищеца да заплащане на съдебно
заявената сума и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът не признава
предявения иск.Оспорва , че застрахованото при него лице носи вина за
настъпилото ПТП; оспорва механизма на самото ПТП; оспорва, че вредите на
застрахованото при ищеца МПС са в пряка причинно-следствена връЗ.а с твърдяното
събитие; оспорва размер на предявения иск.Моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна.
С Решение №961/29.05.2013г., постановено по
т.д.№3154/2012г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, ищецът ЗК“У.“ АД, ЕИК********,
на основание чл.208 КЗ/отм./ е осъден да заплати на „М.Г.“ ЕООД, ЕИК *******,
сумата от 27 200лв, представляващо обезщетение за вреда на описания лек
автомобил, собственост на застрахования, по застраховка, обективирана в полица
№ 11012110042, ведно със законната лихва от 14.05.2012г. и обезщетение за
забава за заплащане на застрахователното обезщетение за периода от 22.09.2011г.
до 13.05.2012г. в размер на 1 808,99лв, както и разноски по делото в размер
на 5 764,15лв.
Решението е постановено при участие на ЗАД „ОЗКЗ.“
АД, като помагач на ответника.
Решението е влязло в сила на 04.07.2013г., който
факт е служебно установено от съда.
По делото е представено платежно нареждане,
установяващо, че на 09.04.2013г. ищецът е превел по банков път на „М.Г.“ ЕООД,
ЕИК *******, сумата от 32 191,17лв, като посоченото основание за
извършеното плащане е щета №11110120013На същата дата е преведена и сумата от
5 764,15лв, като основание за плащането е посочено гр.д.№315482012г. на
СГС.
По делото са допуснати и изслушани две експертизи
– СТЕ и ССчЕ.
Заключението
на вещото лице Й.Й., неоспорено от страните и прието от съда като годно
доказателствено средство, е че вредата е причинена поради, най- вероятно,
поради несъобразена скорост от водача на
товарния автомобил, поради което последният не е успял да се впише в кривата на
левия завой, причинените вреди на застрахованата при ищеца вещ – лек автомобил
„Мицубиши Аутлендър“, с рег.№ *******, са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП; действителната стойност на лекия автомобил, предпоставяща
дължимото обезщетение е в размер на сумата от 20 225лв.
Заключението на вещото лице П.Д. е, че сметката на
М.Г.“ ЕООД, ЕИК ******* е заверена- т.е. сумата, която ищецът е бил осъден да
заплати на застрахования, по сиата на постановения съдебен акт, е платена от
него и нейният размер включва сумата от 32 191,17лв / обезщетение в размер
на 27 200лв + законната лихва за периода от 14.05.2012г. до 09.07.2013г. в
размер на 3 182,18лв и обезщетение за
от 1808,99лв/; 5 764,15лв- разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Правото на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу
третото лице, произтича от самия закон. Разпоредбата на чл. 213 КЗ / отм./ е общ състав, уреждащ встъпването на застрахователя в правата на
удовлетвореното застраховано лице. Елементите на фактическия състав на
суброгационното право на застрахователя са: имуществена застраховка; плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования за увредената
или погинала вещ; причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което
отговаря пред застрахователя по правилата на деликтната или договорна
отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира фактическия
състав, който поражда гражданската му отговорност –деликт
или неизпълнение на договорно задължение, задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице. Затова
застрахователят, суброгирал се в правата на застрахования, може да упражни
регресния си иск както срещу прекия причинител на вредата-чл.45 ЗЗД така и срещу неговия застраховател.
Тежестта на доказване в процеса за наличието на елементите от състава на
суброгационния иск е върху ищеца.
Ответникът е оспорил елементите от състава на претенцията.
Въпросът
е дали тези възражения не са преклудирани, поради факта, че ответникът е бил
надлежна, макар и неглавна страна в производството по чл.208 КЗ /отм./.По
виждане а състава, марак и въведени с отговора на исковата молба тези
възражения са преклудирани и основание за този извод дава разпоредбата на
чл.223 ГПК.Съобразно нея постановеното
решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната
страна. Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително
за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила
делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала
да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.Следва
да бъде отбелязано, че единственото възражение, което настояащият ответник,
имал качество на помагач на настоящия ищец, в производството по т.д.№3154/2012г.
по описа на СГС, е сторил в процеса е наличие на валидно застрахователно
правоотношение между него и водача на товарния атомобил, предизвикал ПТП, в
резултат на което е настъпила щета по застрахованото в З. „УНИКА“ МПС.Именно в
това производство, с оглед предоставените и от закона права, страната е следвало
да въведе правоизключващите си възражения, касателно вина на водача на товарния
автомобил, механизъм на ПТП, причинно- следствена връЗ.а на между вредите и
противоправното деяние.Ето защо, макар и при допуснати доказателства и приети в
производството, във връЗ.а със сторените възражения, поради преклудиране на
същите, съдът не дължи произнасяне по тях.В тази връзка и постановено по реда а чл.290 ГПК Решение№395 от
10.10.2012г. по гр.д.№1538/2011г. на IV г.о. на
ВКС, с което касационната инстанция приема, че ако страната и имала участие в
производство, в което е била помагач на главна страна, то в това производство
следва да въведе в предмета на делото своите възражения по основателността на
предявения иск и стори съответните доказателствени искания, ако обаче не е
участвала в това производство като страна, възможността да стори възражения в
последващо не е прекрудирана.
По делото е безспорно установено, че ищецът е
извършил плащане на дължимите сум, представляващи застрахователно обезщетение, поради
което има право да се суброгира в правата на застрахования.
По отношение на размера на дължимата от
ответника сума.
В разпоредбата на чл.
213, ал. 1 КЗ, е предвидено, че с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата и неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” до размер на платеното обезщетение и обичайните разходи, направени
за неговото определяне, но само тогава, когато унищожаването или повредата на
застрахованата вещ се дължи на виновните действия или бездействия на третото
лице, чиято деликтна отговорност може да се реализира по реда на чл. 45 – 49 ЗЗД. Съгласно задължителната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
(Решение No 79/02.07.2009 г. по т. д. No 156/2009 г. на ВКС, I т.о., и Решение
No 6/02.02.2011 г. по т. д. No 293/2010 г. на ВКС, I т. о.), дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на
ремонта, необходим за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
застрахователното събитие и същото не може да надвишава действителната стойност
на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
По отношение на дължимото застрахователно
обезщетение е постановено решение, което обвързва страните / страни и в
настоящата процесуално връзка/ по него със СПН, а настоящият ответник – със
силата на мотивите.Определеното от съда обезщетение е в размер на сумата от
27 200лв, която няма спор, че настоящият ищец е заплатил, ведно със
законната лихва, начислена от подаване на исковата молба в съда- общо сума от
30 382,18лв, съобразно заключението на вещото лице Д..Размерът надвишаващ
тази сума, до съдебно предявения включва обезщетението за забавено плащане на
дължимото застрахователно обезщетение и разноските по делото.
Последните
две пера не следва да бъдат включени в суброгационното право на платилия
застраховател и това е така, тъй като нормата на чл.213 КЗ/ отм./ сочи,
че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.Платеното
от ищеца обезщетение по чл.86 ЗЗД е последица от неговото неправомерно
поведение, изразяващо се в неточно изпълнение във времево отношение на
произтичащо от договора парично задължение, поради което няма как да бъде
поставено в тежест на настоящия ответник, а сторените разноски в исковия процес
не се приравняват на обичайни разноски за определяне на дължимото
застрахователно обезщетение, поради което не следва да бъдат включени в обхвата
на суброгационното право.
Ето защо настоящият състав
намира, че претенцията по чл.213 КЗ/ отм./ се явява частично основателна до
размер на сумата от 30 382,18лв, в който следва да бъде уважена, а в
останалата част – отхвърлена.
По разноските.
И двете страни са направили искане за присъждане а
разноски.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, включващ
в себе си заплатена държавна такса в размер на 1 518,22лв; депозит за СТЕ
в размер на 300лв; депозит за ССчЕ в размер на 400лв юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 550лв.
Ответникът е представил списък на разноски,
включващ в себе си депозит за СТЕ в размер на 300лв и претендира юрисконсултско
възнаграждение съобразно Наредба №1 /2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по чл.7, ал.2.Прави възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнагражение, в случай че същото надвишава
минималните прагове по Наредбата.
Изключая претендираните юрисконсултски
възнаграждения, по делото са представени доказателства за реалността на
сторените други разходи от страните.
Страните имат право на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37
ЗА и чл.25,ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.Ищецът, на база уважената част от предявения иск, а
ответникът – на база отхвърлената част.
Настоящето производство се е
развило в две съдебни заседания, поради което дължимото възнаграждение на двата
юрисконсулти следва да е в размер на 300лв.
Дължимите на ищеца от
ответника разноски следва да бъдат определени съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК и те са в размер на сумата от 2 015,77лв, а дължимите от ищеца на
ответника разноски, съобразно отхвърлената част на иска с в размер на 119,72лв.
При изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.213 КЗ/ отм./, ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на ЗК “У.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 30 382,18 лв/ тридесет хиляди триста
осемдесет и два лева и 18 ст./, представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО на МПС, във формата на
застрахователна полица №110121110042, сключена с „М.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, с период на валидност от 14.05.2011г. до 13.05.2012г., с обект наЗ. лек
автомобил марка „МИЦУБИШИ АУТЛЕНДЪР“ с рег. №
*******, за претърпените имуществени вреди от
ПТП, от 26.07.2011г., ведно с лихвата върху тази сума, начиная от 07.03.2016г..
до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иск в частта над уважения до
предявения от 37 955,32лв, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на ЗК“У.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 015,77лв, представляващи
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЗК “У.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЗАД „ОЗКЗ.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 119 72лв, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 2- седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: