Р
Е Ш Е Н И Е
№
63
Габрово,
29.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
при секретаря Елка Станчева и с участието на прокурор А.
Александров от Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от
съдията КИРОВА к.а.н.д. № 35 от 2021 година по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна
жалба вх. № СДА-01-295 от 22.02.2021 г., подадена от М.Л.С. ***, с ЕГН: **********,
против Решение № 260084 от 23.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 911 от 2020
г. по описа на Районен съд Габрово /РСГ/.
С атакуваното съдебно
решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 63 от 17.02.2020 г.,
издадено от Кмета на Община Габрово, с което на касатора е наложена глоба в
размер на 200.00 лв. на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, във вр. с чл. 18, ал.
1, т. 6 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред на ОбС Габрово, за
нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 8 от същата.
Нарушението, за което
е издадено процесното НП, се изразява в следното:
На 30.12.2019 г.,
около 23.00 часа, в гр. Габрово, на посочен административен адрес, С. управлява
лек автомобил, собственост на друго лице, като извършва демонстративни маневри,
изразяващи се в контролирано странично движение, продължително форсиране на
двигателя и приплъзване на гуми, което представлява нарушение на обществения
ред но смисъла на горепосочената като нарушена правна норма.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В нея С. оспорва
констатациите, съдържащи се в АУАН и НП. Според него не е налице описание на
конкретно противоправно деяние, извършено от него. Липсва цитиране на
доказателства. Алтернативно се изтъкват съображения за маловажност на случая. Пред
РСГ е разгледан по същество спорът за законосъобразността на това НП, не и
възраженията на жалбоподателя, свързани с образувано по повод на същото
изпълнително дело. Начинът на връчване на това постановление не е относим към
процесуалния спор по н.а.х.д., тъй като той не определя законосъобразността му.
Връчването има отношение единствено към допустимостта на жалбата с оглед
спазване на срока за обжалване, но първоинстанционният съд е разгледал този
въпрос във връзка именно с допустимостта на жалбата.
За да постанови
съдебния си акт, РСГ е счел, че деянието, извършителят и вината на последния са
установени по несъмнен начин, а санкцията е законосъобразно определена. Съдът е
констатирал липса на връчване на НП, поради което е разгледал жалбата по
същество, като правилно е счел, че същата не е просрочена. Според съда следва
да се на прави извода, че описаното в процесното НП поведение на жалбоподателя,
като водач на МПС, е реализирано и че то осъществява състава на процесното
нарушение. Наложената санкция е минимална по размер и тежестта й съответства на
тежестта на нарушението.
В законния срок
касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата отмяна
в едно с отмяната на потвърденото с него НП. В касационната си жалба излага
доводите, които е представил пред РСГ, като
основното му възражение е липса на описание на конкретната фактическа
обстановка, описване на доказателства, установяващи деянието и доказаност на
релевантната фактология. Изложените отново твърдения за допуснати процесуални
грешки при връчване на НП и образуването на изпълнително дело са неотносими към
настоящия спор, т. к., както вече бе посочено по-горе, законосъобразността на
този акт на властнически орган се определя до момента на неговото издаване.
Последващите действия нямат връзка с неговата законосъобразност.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Прилага писмено становище, с което поддържа
депозираната жалба.
Ответникът, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Любенов, който оспорва жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
Като подадена в
законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма. В него нарушението е описано така, както това е
сторено в последствие в оспореното пред съда НП. Описанието на нарушението на
практика просто преповтаря текста на сочената като нарушена подзаконова
нормативна разпоредба от общинската Наредба без конкретика, относима към самия
случай. В НП действително не са посочени доказателства, на които се е позовал
АНО, а в случая това е необходимо, тъй като по делото не са събрани
доказателства, които описват релевантната фактическа обстановка. Съставеният
АУАН е единствения документ, в който се описва процесното нарушения и то по
горепосочения общ начин, но той не съставлява доказателство по делото. Липсват
писмени и гласни доказателства, които да подкрепят съдържащата се в него
констатация. Единственият разпитан по делото свидетел е актосъставителят А.,
който обаче съвсем лаконично сочи, че не си спомня за случая. Други свидетели
не са търсени, не са сочени и не са разпитвани. В административнонаказателния
процес, както и в наказателния такъв, изцяло в тежест на санкциониращия орган е
да установи по несъмнен начин извършеното нарушение от обективна и субективна
страна, като същото не може да се предполага само въз основа на съставен АУАН. В
тази връзка настоящата съдебна инстанция не може да сподели мотивите от
първоинстанционния съдебен акт, според които „нарушението се подкрепя
категорично от показанията на приложените доказателства. Свидетелските
показания кореспондират помежду си“ – единствените такива дадени по делото не
внасят каквато и да било яснота и няма с какви други показания или дори други
доказателства в делото да си „кореспондират“. Самият АНО не е сочил, представял
или искал събирането на доказателства, с които да установи процесното деяние.
Съдът, на свой ред, е осъществил бездействие, като не е указал на страната, че
в нейна тежест е да установи по Безспорен начин твърдените в АУАН и НП факти.
Въз основа на така
изложеното АСГ намира, че като е потвърдил процесното НП, което е издадено за
недоказано от обективна и субективна страна нарушение, първоинстанционният съд
се е произнесъл с един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен в едно с отмяна на потвърденото с него НП.
Въз основа на горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно
Решение № 260084 от 23.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 911 от 2020 г. по
описа на Районен съд Габрово /РСГ/, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 63 от 17.02.2020 г. на Кмета на Община Габрово, с което
касатора на М. Любенов С. ***, с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 15, ал.
1, т. 8 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред на територията на Община
Габрово е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв. на основание чл. 18,
ал. 1, т. 6 от същия нормативен акт.
ОТМЕНЯ същото
Наказателно постановление.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Даниела Гишина:
Изразявам настоящото особено
мнение, тъй като намирам, че е налице и друго основание за отмяна на процесното
НП, което не се споделя от мнозинството на съдебния състав.
Видно от текста на съставените
АУАН и НП, на административнонаказаното лице е вменено извършването на
нарушение, представляващо извършване на демонстративни маневри, изразяващи се в
контролирано странично движение, продължително форсиране на двигателя и
приплъзване на гуми.
В чл. 186 от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата е посочено, че при обслужване на
пътното превозно средство водачът е длъжен да не нарушава тишината с форсиране
на двигателя или по друг начин в населените места и в местата за почивка през
времето от 22 часа до 6 часа, а в празнични и почивни дни - от 22 часа до 9
часа и от 12 часа до 16 часа. Разпоредбата на чл. 5 от ЗДвП предвижда редица
задължения към участниците в движението, в частност и за водачите на пътни превозни средства.
Задължение на всеки участник е с поведението си да не създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди /чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, а върху
водача на ППС тежи задължението с управляваното от него превозно средство да не
затруднява другите участници в движението и живеещите в крайпътните имоти, като
спазва действащите норми за шум и вредни емисии на отработени газове от
моторното превозно средство, както и други норми и изисквания за опазване на
околната среда /чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗДвП/. За водачите на МПС съществува и
задължението, регламентирано в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. ЗДвП съдържа и
административно-наказателни разпоредби /глава седма от закона/, вкл. общ състав
на чл. 185.
Наредбата се издава за
прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от
по-висока степен /чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Всеки
общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно
нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с
местно значение. В конкретния случай, предвид изложените по-горе съображения,
намирам, че посочените по-горе условия не са налице - отношенията /в смисъл на
задължения на участниците в движението, вкл. водачите на ППС, и приложимите
санкции при допуснати нарушения/ в конкретния случай не са от местно значение и
са изчерпателно уредени от ЗДвП. Прегледът на уредбата в ЗДвП не установява
норма, предвиждаща по законова делегация Общинският съвет да има правото да
уреди конкретните отношения. В този смисъл в процесната част на чл. 15, ал. 1,
т. 8 от Наредбата противоречи на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, а за съда в качеството
му на правораздавателен орган съществува задължението, визирано в чл. 15, ал. 3
от закона, т. е. при установеното противоречие да приложи по-високия по степен
акт. Съображения, сходни с гореизложените, се съдържат и в мотивите на Решение
№ 9 от 07.01.2010 година по адм.дело № 2397/2009 на АССГ, оставено в сила с
Решение № 13574 от 12.11.2010 година по адм. дело № 3632/2010 година на ВАС на
РБ. Нарушение на разпоредбите на ЗДвП и нормативните актове по прилагането му,
към която категория процесната Наредба стана ясно, че не спада, следва да бъде
установено, а АУАН и НП да бъдат издадени от компетентни длъжностни лица, респ.
административни органи, посочени в разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП. Налаганите
административни наказания също следва да са от вида и в размерите, предвидени в
разпоредбите на същия закон. Считам, че независимо дали описаните в чл. 15, ал.
1, т. 8 от Наредбата действия, квалифицирани в самия текст като маневри, ще са
извършени демонстративно или не, то става въпрос за отношенията, посочени в чл.
1 от ЗДвП. Демонстративно би могло да бъде и отнемане на предимство,
преминаване на червен сигнал на светофар, непропускане на пешеходци на
пешеходна пътека, изхвърляне на отпадъци от ППС и редица други действия, които
обаче се квалифицират като нарушения на правилата за движение по пътищата, а не
като нарушения на обществения ред. С оглед пълнота на изложеното особено
мнение, считам, че в случая не е доказана и демонстративността при извършване
на описаните маневри от наказаното лице. Нито в АУАН, нито в издаденото въз
основа на него НП, се съдържа информация в какво точно се е изразявала тази
демонстративност, за да бъде направено разграничение между процесния случай и
случаите, в които извършването на посочените маневри е по друга причина,
свързана със състоянието на превозното средство, хлъзгава субстанция на пътя и
др.
Сходно
особено мнение съм изразила и по КАНД № 4/2016 година по описа на
Административен съд – Габрово.
Съдия: