Решение по дело №12402/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261263
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Надежда Георгиева Славчева-Андонова
Дело: 20205330112402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  261263     20.04.2021г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

   при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12402 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

            Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

            В исковата молба от „А1 България” ЕАД против Й.Д.С. и уточняваща молба от ***. се твърди, че между страните е сключен договор № *** от *** за предоставяне на електронни съобщителни услуги и приложения ***г., № ***, със срок на ползване на абонамента – ***, № **, със срок на ползване на абонамента – **. Ответникът не бил заплатил възникналите си задължения в сроковете, установени с договора и Общите условия и натрупал задължения в размер на 188.01 лв. по фактури, подробно описани в исковата молба. Заради неплащане на задълженията в срок било начислено и обезщетение за забава от дата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – ***, в размер на 53.86 лв. Освен това при неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която било забавено плащането. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № ***, във връзка с което било подадено възражение от длъжника. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуване на вземанията в размер на 188.01 лв. незаплатени суми за месечни абонаментни такси и ползвани услуги за главница за периода от 27.12.2016г. до 26.07.2017г., сумата от 53.19 лв. законна лихва за забава за периода от 17.01.2017г. до 12.03.2020г., 0,67 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 09.04.2020г. до 21.04.2020г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумите. Претендирани са с исковата молба направените разноски в заповедното и исковото производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от Й.Д.С..

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

            От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. е видно, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***, с която е разпоредено Й.Д.С. да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата от 188.01 лв. главница за незаплатени използвани услуги по рамков договор № *** от ** за периода от 27.12.2016г. до 26.07.2017г., 53.19 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 17.01.2017г. – 12.03.2020г. и 0.67 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 09.04.2020г. – 21.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда на ** до окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 10.19 лв. за държавна такса и 146.78 лв. адвокатско възнаграждение по съразмерност.

            Към исковата молба са приложени заверени копия от Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи, договор № *** от ***, Приложение №  към договор № *** от ***, Приложение № * към договор № *** от ***, Приложение № * към договор № *** от **, Приложение № * към договор № *** от **, фактура № *** с период на фактуриране 23.02.2017г. – 22.03.2017г., фактура № *** с период на фактуриране 23.04.2017г. – 22.05.2017г., фактура № *** с период на фактуриране 23.05.2017г. – 22.06.2017г., фактура № ****с период на фактуриране 23.06.2017г. – 22.07.2017г., фактура № **** с период на фактуриране 23.11.2016г. – 22.12.2016г., фактура № *** с период на фактуриране 23.12.2016г. – 22.01.2017г., фактура № *** с период на фактуриране 23.01.2017г. – 22.02.2017г., фактура № ***с период на фактуриране 23.02.2017г. – 22.03.2017г., фактура № *** с период на фактуриране 23.03.2017г. – 22.04.2017г.

            Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист ** разписка. Ответникът е била редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от разписката на лист **. В изпратеното до страната съобщение по чл.131 ГПК, както и в това за насроченото съдебно заседание, е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

            От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер от 10.19 лв. държавна такса и 146.78 лв. адвокатско възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски в размер на 76.10 лв. държавна такса и 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

   Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът

       

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Д.С., ЕГН ********** *** дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 188.01 лв. /сто осемдесет и осем лева и 01 ст./ главница за незаплатени използвани услуги по рамков договор № ** от ** за периода от 27.12.2016г. до 26.07.2017г., 53.19 лв. /петдесет и три лева и 19 ст./ обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 17.01.2017г. – 12.03.2020г. и 0.67 лв. /шестдесет и седем стотинки/ обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 09.04.2020г. – 21.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда на ** до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г.

            ОСЪЖДА Й.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 10.19 лв. /десет лева и 19 ст./ държавна такса и 146.78 лв. /сто четиридесет и шест лева и 78 ст./ адвокатско възнаграждение разноски по заповедното производство, както и направените в исковото производство разноски в размер на 76.10 лв. /седемдесет и шест лева и 10 ст./ държавна такса и 360 лв. /триста и шестдесет лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

            Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.                                                 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

 

Вярно с оригинала.

М.К.