Присъда по дело №717/2023 на Районен съд - Монтана

Мотиви по НОХД № 717/2023г. по описа на РС - Монтана
Подсъдимият К.Б.К. е обвинен в това, че на неустановена дата през
месец юни 2022г. в с.П., ул.О. № ХХ извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-
годишна възраст - К.С.Т. на ХХодини, родена на ХХХХг., като я е докосвал с
ръце по тялото, галел я по гърдите, по корема, докосвал половия й орган –
престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно
по вид и размер наказание.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ К.С.Т., чрез законните си представители,
родителите й Е.К.Н. и С.В.Т., упълномощили повереника адв.Т.С., подържат
обвинението наред с прокурора, пледирайки осъдителна присъда.
Подсъдимият К.Б.К. се признава за виновен, като при условията на
чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички свидетели и
вещите лица.
Защитникът на подс.К. - адв.Г.Л. от МАК, изразява съгласие по смисъла
на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски показания и експертни
заключения от ДП. Защитникът адв.Л. от МАК, пледира за определяне на
наказание при предвидения минимум чрез редуцирането му по чл.58а от НК
спрямо подс.К., сочейки смекчаващи отговорността обстоятелства.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
През месец юни 2022г. подс.К.Б.К. живеел сам в с.П., област М., ул.О.
№ ХХ. На ул.Първа № 60 в същото село живеела и св.К.Т., родена на
ХХХХг., на 11г. към месец юни 2022г. Подс.К. и св.Т. се познавали, тъй като
къщите им се намирали в съседство. Случвало се подс.К. да кани св.Т. в
жилището си, където му помагала в домакинската работа за което подс.К.
заплашал, обикновено по 5 лева или 10 лева. На неустановена дата през месец
юни 2022г. около 18:00 часа св.Т. и св.Х.С.А. били заедно на стадиона в с.П..
При тях дошъл подс.К. и помолил св.Т. да го придружи до жилището му, за
да му помогне в домакинската работа. Св.Т. се съгласила, като последвала
подс.К. до неговото жилище на ул.О. № ХХ. Влизайки в стаята, явяваща се и
спално помещение на подс.К., св.Т. седнала на леглото, в очакване да й бъде
1

указано с какво да помогне. Подс.К. се приближил, застанал прав срещу св.Т.,
и започнал да я докосва с ръце. Прокарал ръка от горе на долу, галейки я с
длан по гърдите, корема, интимната област и половия орган, като се усмихвал
докато осъществявал действието. Св.Т. се уплашила и се отдръпнала. Тогава
подс.К. я попитал искат ли да правят секс. Св.Т. отказала, като напуснала
жилището на подс.К. и се прибрала вкъщи. Не споделила на родителите си -
св.Е.К.Н. и св.С.В.Т. за случилото се, тъй като се страхувала, изпитвала срам
и се притеснявала да не се разбере в селото. На неустановена дата през месец
юни 2022г., малко след развилите се събития, св.Т. поискала от св.Н.И.К. да
поговори с подс.К. и да го помоли да не я закача, тъй като подс.К. искал да я
гушка, а тя не искала. За случилото се св.Т. споделила и на св.Х.С.А., като
видимо притеснена й заявила, че след като е отишла в дома на подс.К. той е
започнал да я опипвал по гърдите, по корема и е искал от нея да легне на
леглото, за да правят секс. На 12.07.2022г. св.М.В.Т. разбрал, че в с.П. се
говори, че племенницата му - св.К.Т. е била интимна с подс.К.. Св.Т. се
притеснил и незабавно подал сигнал до ЕЕНСП 112 въз основа на което било
образувано и настоящето досъдебно производство № 732/22г. по описа на РУ
- Монтана. Пристигналият полицейски патрул в състав св.К.Т.А. и св.Е.И.Н.
извършили проверка. В хода на проведената оперативно-издирвателна
дейност св.Н. провела беседа със св.Т., която споделила, че в началото на
месец юни 2022г. подс.К. я е опипвал по гърдите и корема и че за случилото
се св.Т. не споделила с родителите си, тъй като се страхувала.
Съгласно заключението на назначената и изготвена в рамките на ДП
съдебно-психиатрична и психологична експертиза (СППЕ), към момента на
описаните събития, св.Т. е изживяла остра стресова ситуация. Св.Т. е с
възможност правилно да възприема факти, които са от значение по делото и
да дава достоверни обяснения по тях. Вещите лица считат, че така дадените
обяснения от пострадалата могат да се считат за достоверни без да са
измислени и преувеличени.
Видно от заключението на назначената и изготвена по ДП съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ), не се установява на К.Т. да са били причинени
видими следи от травматични увреждания, което не изключва върху нея да са
извършвани действията които тя описва - да е опипвана и галена по гърдите,
корема и половия орган. Посочените действия могат да предизвикат или само
неприятно усещане и краткотрайна болка, като не оставят видими външни
следи от травматични увреждания, или пък да оставят само бързопреходни
(бързоскриващи се) такива.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвинението спрямо подс.К. за деяние по чл.149, ал.1 от НК, е доказано по
2

несъмнен начин независимо, че подс.К. даде съгласие по смисъла на чл.371,
т.1 от НПК относно всички свидетели и експертни заключения по ДП. Съдът
съобразявайки принципите визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от
НПК постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимия направи
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри съгласието
направено при условията на чл.371, т.1 от НПК защото действията по
разследването в хода на досъдебното производство са извършени при
условията и реда на НПК. Деянието е извършено от подс.К. имайки предвид
фактите и обстоятелствата изложени по-горе и правилно е квалифицирано
като престъпление по чл.149, ал.1 от НК. Подс.К. на практика не подържа
обясненията си дадени в рамките на ДП № 732/22г. по описа на РУ – Монтана
и затова съдът не излага в тази насока мотиви в детайли.
По фактите и обстоятелствата няма спор, затова и не се обсъждат в
детайли.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият К.Б.К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.149, ал.1 от НК:
- на неустановена дата през месец юни 2022г. в с.П., ул.О. № ХХ
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст - К.С.Т. на ХХодини,
родена на ХХХХг., като я е докосвал с ръце по тялото, галел я по гърдите, по
корема, докосвал половия й орган.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.К. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са незачитане на половата
неприкосновеност вследствие на отслабени волеви задръжки.
За извършеното от подс.К. престъпление визирано по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – намалено с една трета по
чл.58а, ал.1 НК до ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК тъй като са налице условията за това –
наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко като размер от три
години, подс.К. е неосъждан, и не на последно място с оглед постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подс.К., според
настоящия съд не е наложително да се изтърпи наказанието.
При определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, намалявайки го с
една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието е определено при
3

условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, осъзнаване на вината в
рамките на съдебното производство, съдействие за разкриване на обективната
истина, в т.ч. чрез заявеното съжаление за случилото се. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е изключително висока степен обществена
опасност на деянието. Първоинстанционният съд спази при определяне вида
и размера на наказанието и изискванията на чл.56 от НК – „Не са смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при
определяне на съответното престъпление”. Това, че малолетната К. няма
навършени 14г., не се отчита като отегчаващо обстоятелство, защото е взето
предвид от чл.149, ал.1 от НК при определяне на процесното престъпление.
Съдът намери, че не са налице условията на чл.55 НК, респ. липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК не извършвайки и сравнението, което
налага тази разпоредба. Изложените доводи от обвинението и защитата бяха
съобразени от съда определяйки наказанието при условията на чл.54 НК
преди приложение на чл.58а, ал.1 от НК с шест месеца лишаване от свобода
над предвидения минимум от една година лишаване от свобода по чл.149,
ал.1 от НК. Съдът взе предвид изложеното от обвинението и защитата, като
отчита конкретните последици настъпилите от процесното деяние и
поведението на подс.К. както в хода на ДП, така и в хода на съдебното
следствие. Наказание по–голямо или по–малко като размер от наложеното
имайки предвид конкретното деяние и последиците му, в т.ч. личността на
подс.К., по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно и не съответно
по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. По настоящето НОХД № 717/2023г. по описа
на МРС и по ДП № 732/22г. по описа на РУ – Монтана липсват данни
деянието да е причинило непоправими или тежки физически и/или
психически травми за малолетната К., което също беше съобразено от
настоящия съд, за да определени наказанието в посочения по–горе размер.
При определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията на
чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние
и степента обществена опасност на подс.К., който е роден 1954г., вдовец,
загубил и двете си деца, които са починали на сравнително млада възраст.
Съдът намира наложеното наказание за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от
НК.
Съдът не приложи чл.67, ал.3 от НК съобразявайки добрите
характеристични данни за личността на подс.К. (л.18 от ДП), срещу който
няма зеведени заявителски материали, няма криминалистични регистрации и
други съдебни дела, не е конфликтна личност, няма пререкания със
съселяните си, поведението му както в рамките на ДП, така и в рамките на
съдебното производство, и не на последно място искреното му разкаяние за
случилото се.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
4

ОСЪЖДА подсъдимия К.Б.К. да заплати по сметка на ОД МВР –
Монтана сумата 842.40 (осемстотин четиридесет два лева, 0.40 ст.) лева
разноски за изготвена СППЕ и сумата 85 (осемдесет пет) лева разноски за
СМЕ в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия К.Б.К. да заплати по сметка на РС - Монтана
сумата 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Номер на акта:	46
Дата:	21 септември 2023 г. (в сила от 7 октомври 2023 г.)
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20231630200717
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юни 2023 г.

Присъда по дело №717/2023 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите