Определение по дело №86/2024 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 145 от АПК.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№ 6328/27.10.2023 г. подадена от Х. С. С. от [населено място], [ЕГН], сестра на л.св. М. С. С., изтърпяващ наказание в Затвора – Плевен, срещу Изричен отказ № ИЗ-11024/ 06.10.2023 г. издаден от Началник отдел СДВРП при ГД „Изпълнение на наказанията“ [населено място], с който е отказано преместване на лишения от свобода М. С. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч по подадено от Х. С. С. заявление с вх.№Г-547/04.09.2023 г.

Делото е образувано първоначално под №866/2023 г. по описана АдмС – Плевен. Изпратено е по подсъдност на АдмС – Ловеч.

След повдигнат спор за подсъдност с определение № 639/19.01.2024 г. по адм. д. № 12152/2023 г. по описа на ВАС на РБ подсъдността е определена пред АдмС – Плевен.

От направена справка в деловодна система на Административен съд - Плевен е видно, че С., брат на жалбоподателката, е подал искова молба срещу настоящия съд с посочено правно основание чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от правораздавателна дейност по адм.д. № 149/2023 г. по описа на АдмС - Плевен в размер на 46 000 лв.

Въз основа на исковата молба е образувано адм. дело № 171/2023 г. по описа на съда, което е изпратено на ВАС за изпълнение на процедура по чл. 227, ал. 3 от ЗСВ, като е определен командирован съдия за разглеждането му. Производството по делото все още е висящо по предявена жалба пред ВАС на РБ – адм.д. № 130/2024 г. по описа на ВАС.

Производството по делото е висящо.

Съдията-докладчик намира, че са налице обстоятелства, които могат да породят съмнение в обективността и безпристрастността на съда при разглеждане на делото, тъй като М. С. е предявил иск против АдмС – Плевен и, въпреки че не е жалбоподател по настоящото дело, то същият, като лице чието преместване се иска по реда на чл. 62, ал. 1, т.3, предл. първо от ЗИНЗС, се явява заинтересована страна по него.

Разпоредбата на чл.144 от АПК, във вр. чл. 22 от ГПК гарантира на страните правото на непредубеден съд по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧОС. Законът изисква дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на завършващия съдебен акт да бъдат осъществени от лица, напълно освободени от всякакви възможни външни въздействия, поставящи под съмнение тяхната обективност. Съдебната практика, включително тази на Европейския съд по правата на човека, по приложението на чл.6, §1 от Конвенцията приема, че понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията като представител на съдебната власт и останалите граждани, докато „безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните по делото. За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден, що се отнася до решенията, които му предстои да вземе, и да основава съдебния си акт на база фактите, установени преди и по време на процеса.

В конкретния случай принадлежността на съдията към състава на Административен съд - Плевен, срещу който е предявен иск по ЗОДОВ от заинтересованата страна по делото, може да породи съмнение у страните относно неговата обективност и безпристрастност, поради което съдията следва да се отведе от разглеждане на делото. В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ (решение от 10.07.2008 г. по иск №67719/01, решение от 05.04.2018 г. по иск № 28417/07, решение от 03.05.2007 г. по иск № 7577/02 и др.), в които ЕСПЧ е намерил нарушение на правото на справедлив процес чрез гарантиране на независим и безпристрастен съд по чл.6, §1 от Конвенцията.

Воден от горното и на основание чл.144 от АПК вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, Плевенски административен съд, десети административен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА се съдия Л. К. от разглеждането на административно дело № 86/2024 г. по описа на Административен съд- Плевен.

ДЕЛОТО да се докладва на адм. ръководител на Административен съд - Плевен за разпределяне на друг съдия-докладчик.

Определението не подлежи на обжалване.