РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Велислава Василева като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 6506 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване искове от Б.Е.Г., ЕГН ********** с адрес ***, срещу „***“ ЕООД
ЕИК ***, с адрес
на управление ***, представлявано от М.И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
130 000 лева / след направено изменение на иска по реда на чл.214 ГПК/,
представляващ частичен иск от иск в размер на 150 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила на 03.07.2020 г. трудова злополука, ведно със
законната лихва, считано от датата на трудовата злополука -03.07.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на ИМ се излага, че на
03.07.2020г. около 08:15ч. в работно време и на работното си място на
Автомагистрала „***“ ЛОТ № 3.1 между с. ***, на съоръжение при км 98+150 ищецът
в изпълнение на работните си задължения, възложени от ответника, като
строителен работник е ударен от падаща армировка, която е била монтирана и
укрепена през предходния работен ден. Твърди се, че пострадалият към момента на
настъпване на процесната злополука е бил
в трудово правоотношение с ответната страна, поради което и настъпилата
злополука била трудова, тъй като фактическата обстановка по възникването й
отговаря на предпоставките, посочени в чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/. Излага се, че
вредите, които ищецът е претърпял /както имуществени, така и неимуществени/ са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука. Сочи
се, вследствие на злополуката ищецът е
претърпял политравма, изразяваща в травма на главата, счупване костите на дясна
подбедрица (фрактура крурис декстра аперта) и счупване-изкълчване на талонавикуларната
става вляво (фрактура-луксацио субтал. ет. талонавикул синистра) с травматична
лезия (лезио травматика FHL ет АТР). Твърди
се, че описаните травми са получени при падане на армировка върху главата и
ръката му, която впоследствие води и до падането на ищеца от около 3-4 метра
височина и затискането на двата му долни крайника от същата тази армировка.
Излага се, че краката на ищеца са били затиснати в продължение на около 1 час,
докато дойде екипът от ЦСМП, през който период от време той е изпитвал болки и
страдания с особено висок интензитет. Сочи се, че през това време той е гледал
как левият му крак е с голяма разкъсно- контузна рана от нивото на коляното
надолу, от която са се виждали кости, сухожилия и кръвоизливи. Твърди се, че
през това време на няколкото пъти е тръгвал да губи съзнание, поради което са
го обливали с вода. Излага се, че по
време на транспортирането му към „УМБАЛ ***“ ЕАД в гр. Плевен ищецът
непрестанно е търпял болки при всяко едно минаване през неравности, завиване
или промяна в скоростта на превозното средство. Сочи се, че вследствие на
уврежданията, които е претърпял на ищеца
са извършени пет оперативни интервенции,
а именно: 1. на 03.07.2020г. му е извършена кожна инцизия за заден
достъп до ТБС, до която се е стигнало послойно, осъществени са дислокация,
остеотомия на проксимален бедрен край, дебридман, римериране на ацетабулума,
имплантирана е безциментна ацетабуларна компонента, разширен е бедрения канал,
поставено е безциментно бедрено стъбло и модулна глава, репозиция и тествана
стабилността. Направени са лаваж, дренаж, послоен шев и превръзка. Твърди се, че след това в продължения на 7
дни пострадалият не е ял, тъй като е нямал апетит и до последно е повръщал,
поради което е отслабнал с над 10 килограма; 2. на 10.07.2020г. е осъществено
асептично почистване и покриване на операционното поле, кожна инцизия за
предно-медиален достъп до средна дистална трета на тибията. Послойно се е
достигнало до костта, направено е почистване, репозиция на фрактурата и
фиксация с помощта на три интрафрагментарни винта, както и неутрализация
посредством предно-медиална пирон - плака. Извършени са лаваж, дренаж, послоен
шев и е поставена превръзка; 3. на 17.07.2020г. е премахнат фиксатора на левия
му долен крайник; 4. на 23.07.2020г. след асептично почистване и покриване на
операционното поле е предприета екстракция на външен фактор, превръзка и
гипсова имобилизация. Сочи се, че тази
интервенция е извършена поради необходимостта да бъде направено повторно
зашиване на голямата разкъсно-контузна рана, тъй като същата още не е била
напълно затворена и са изпъквали кости от дясната му подбедрица. Твърди се, че
на двадесет и втория ден от болничното лечение ищецът е изписан от лечебното
заведение, но с необходимост за извършването на още интервенции и лекуване на
същия. Сочи се, че от 26.08.2020г. до 29.08.2020 г. ищецът е приет за 4-дневно
болнично лечение в УМБАЛ ***“ ЕАД в гр. Плевен, където е премахната гипсовата
имобилизация на левия му крак и са установени изскачащи киршнерови игли между
пръстите, глезената става и петата, които били премахнати след оперативна
интервенция, от която същият се възстановил най-трудно от всички предходни
операции. Излага се, че при абсолютно всички оперативни интервенции на ищеца е
прилагана локална анестезия посредством инжекции в гръбначния стълб, която при
всяка операция не е постигала необходимия упойващ ефект, поради което и той е привеждан в контролирано безсъзнание
посредством съответната пълна анестезия. Твърди се, че през целия болничен
престой ищецът е изпитвал изключително силни болки и страдания, които медиците
са лекували чрез една инжекция морфин на ден, явяваща се крайно недостатъчна за
него. Сочи се, че ефектът на
обезболяващото бързо е отшумявал и пострадалият е бил принуден да живее с
всички болки, характерни за следоперативния период, без влиянието на каквито и
да е било медикаменти. Излага се, че освен постоянните и силни болки, телесното
тегло на ищеца се е намалило с около 10 килограма, като същият е имал
главоболие, замаяност, световъртеж, повръщания и проблеми със съня, които
продължавали и до ден днешен, макар и да са с лек отшумяващ характер. Твърди се, че първоначално той не е могъл да
спи въобще нощем, а през деня е успявал само за няколко минути сутрин. Излага
се, че поради дългия период на залежаване пострадалият е получил множество
протърквания и рани в областта на гърба. Сочи се, че едно от най-сериозните
притеснения за ищеца оставали прогнозите на лекарите за наличие на огромна
вероятност да не може да функционира правилно с левия си крак занапред, което
от своя страна драстично ще затрудни осъществяването му на работна дейност, а
дори и да доведе до невъзможността да ходи нормално и въобще да бъде същият
нормален човек. Твърди се, че трудовата
злополука е променила ищеца, тъй като до момента на злополуката той е бил
активен човек, а след инцидента животът му се променил в отрицателна посока.
Сочи се, че вследствие на нея ищецът се е депресирал, а самочувствието му се
понижило поради получените травми, промяната във външния му вид, невъзможността
да се грижи за семейството си, както и поради социалната изолация, в която е
изпаднал. Излага се, че вследствие на претърпените травми той се е затворил в себе си и се
демобилизирал. Твърди се, че преди трудовата злополука ищецът е бил в
трудоспособна възраст, издържал семейството, с което живее, а именно - своя
баща / освидетелстван от ТЕЛК като 100 % нетрудоспособен/, жената, с която
живее на семейни начала и 5-годишното си дете. Излага се, че непосредствено
преди злополуката фактическа съжителка на ищеца е работила без трудов договор
като гледач на стари хора, но след случилото се
мъжът й, тя е била принудена да прекрати своята дейност и да се
съсредоточи единствено върху грижите за него. Сочи се, че към настоящия момент
единствените източници на доходи за семейството са пенсията на бащата на
пострадалия и получаваното обезщетение от НОИ при болест на ищеца, които в
своята съвкупност счита, че са в изключително нисък и крайно недостатъчен
размер на нормалното функциониране на семейството. Твърди се, че преди злополуката ищецът е управлявал лек
автомобил, с който е улеснявал ежедневието на семейството си при осъществяване
на пазар, транспортиране и при други техни нужди, но вследствие на същата той
няма възможност да шофира, което още повече подсилвало причинения му дискомфорт
и влияело отрицателно на психологичното му състояние. Излага се, че съгласно индивидуална оценка на потребностите
за хората с увреждания от Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Червен бряг
ищецът имал затруднения в домашната среда и извън нея, поради което е
установена потребност от помощни средства, приспособления, съоръжения и
медицински изделия, като от ДСП са предоставени на ищеца комбиниран стол за
баня и тоалет, антидекубитален дюшек с помпа и въздушни камери и антидекубитална
възглавница, рингова инвалидна количка с чужда помощ, с едностранно задвижване
и с регулиращ се гръб. Сочи се, че използването на всички тези средства в
ежедневието на ищеца допълнително го
потискали и го карали да се чувства безпомощен и непълноценен, още повече че се
налага да ги ползва пред малкото си дете. Излага се, че съобразно решение на
ТЕЛК ищецът е с временна неработоспособност в размер на 95 %. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не се явява и не се представлява.
В дадения от съда срок ответникът по делото е
депозирал отговор на исковата молба. Излага се, че искът е допустим, но неоснователен. Не се
оспорва, че към 03.07.2020 г. ответникът е бил служител на ответното дружество
и, че настъпилата на 03.07.2020 г. злополука е обявена за трудова с
Разпореждане на НОИ, като ответникът сам
е декларирал тези обстоятелства. Не се отрича и, че ищецът е претърпял
посочените в исковата молба травматични увреждания, доколкото същите се
установяват с официални документи. Оспорва останалите факти изложени в исковата
молба. Твърди се, че невярно е описан начина, по който е възникнала трудовата
злополука. Сочи, че на 02.07.2020 г. четирима служители на „Илиеви - МГ"
ЕООД са монтирали на процесния
строителен обект армировка - фусове на три броя колони на фундамент. Излага се,
че между тези работници бил и ищецът. Твърди се, че в заключителната фаза на
монтажа са монтирани по четири броя арматурни пръти вертикално с дължина 8,00м
от арматура „номер 32" без същите да се укрепят надлежно, за чието
укрепване счита, че са отговорни служителите, които са ги монтирали сред които
и ищецът. Сочи се, че впоследствие - на
03.07.2020 г. армировката започнала да се накланя. Излага се, че преди инцидента същата група от
работници е правила армировката на два други еднакви фундамента в съседство.
Твърди се, че в последния момент работниците са направили опит да укрепят
монтираната на 02.07.2020 г. конструкция, но не успели и съоръжението паднало,
при което бил наранен ищеца. Поради изложеното счита, че със своите
действия пострадалият е допринесъл за
настъпването на трудовата злополука. Излага, че ищецът е бил инструктиран в
съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и актовете
по приложението му. Сочи се, че след
настъпване на инцидента ищецът е бил придружено до лечебното заведение от
управителя на ответното дружество.
Твърди се, че ищецът не е губил съзнание нито на работното си място,
нито по време на транспортирането му. Излага се, че при приемането на ищеца в
лечебното заведение е установено, че здравните му осигуровки за предходни
периоди (преди постъпване на работа в „***" ЕООД) не са били заплатени и
съответно е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което същите
били заплатени от представител на ответника за сметка на последния. Сочи и, че
ответникът е заплатил и за престоя на
ищеца в ортопедията и разходите за ортопедични материали. Оспорва
твърденията в исковата молба относно „последиците" от трудовата злополука,
касаещи периода след 23.07.2020 г. Твърди, че претърпяната интервенция в
периода 26.08.2020 — 29.08.2020 г. се е наложила поради действия на ищеца - не
е спазвал дадените му указания при напускането на лечебното заведение. По отношение
на прилаганата анестезия счита, че
следва да се има предвид, че начина на третиране на пациента не зависи от
претърпените травми, а от индивидуалните му особености в т.ч. праг на
чувствителност на болка, страх и др. подобни.
Излага, че приемането на морфин било изцяло по желание на ищеца и не е
било наложително. Сочи, че твърденията в исковата молба относно
продължителността на постстационарното лечение и вероятността от „травми за цял
живот" почивало изцяло на предположения. Твърди, че фактът, че към
подаването на исковата молба не е определен % и срок на инвалидизиране и
съответно присъждането на „пенсия за инвалидност" е основание да се
приеме, че състоянието на ищеца понастоящем не е толкова тежко в т.ч. в
икономически и социален аспект. Счита, че претенцията на ищеца е изключително
завишена, за което развива подробни съображения. Твърди, че в настоящия случай
следва да се приложи разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ, като присъденото
обезщетение се намали най-малко с 50% поради съпричиняване от страна на ищеца,
тъй като последният е бил инструктиран от работодателя относно спазването на
здравословните и безопасни условия на труд, но същият ги нарушил, като участвал в некачественото монтиране на
армировка, която впоследствие паднала.
Излага, че ищецът като работник, който е и участник в монтажния процес и
то не за първи път е следвало да предположи, че липсата на укрепване ще доведе
до потенциална възможност конструкцията да падне. Това би го предположил всеки
човек дори и да не се занимава конкретно с тази дейност. След като ищецът,
ведно със своите колеги, не е положил елементарна грижа да укрепи съоръжението,
то очевидно е проявил груба небрежност.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалния представител на ответника моли съда да определи справедлив размер
на обезщетението, като невежда доводи, че претендираният размер на
обезщетението е силно завишен. Не оспорва факта, че настъпилата злополука е
трудова такава, но счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Излага,
че в поведението на ищеца е налице груба небрежност. Сочи, че ако ищецът е бил
скочил, така както колегите му са направили не биха настъпили сочените
последици.
В нарочна писмена защита
ответникът сочи, че спорно по делото е какъв да е размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че при определяне на обезщетението
следва да се вземе предвид и поведението на ответника, който: е изпълнил
задълженията си по КТ и ЗЗБУТ и актовете по прилагането му; че на ищеца е бил
проведен начален инструктаж и инстурктаж на работното място; че са му
провеждани периодични инстурктажи; че техническия ръководител на строителния
обект е присъствал по време на работа, вкл. и при настъпване на злополуката; че
са били давани и конкретни устни указания относно обезопасяване на работата; че
по време на злополуката управителя на ответното дружество е взел лично мерки да
се окаже първа помощ на пострадалия, за да се избегнат усложнения; че ответното
дружество е заплатило първоначалното лечение на ищеца; че управителя на
дружеството се е интересувал от здравословното му състояние. Счита, че по този
начин ответникът е направил всичко възможно, за да се избегне злополуката и
съответно да се приложи адекватно лечение на пострадалия в началния период.
Твърди, че действително лечението е продължило дълго, но че същото било
измеримо с лечение на подобни увреждания. Излага, че от изслушаната по делото
СМЕ се установило, че към датата на о.с.з. ищецът нямал видими следи от
увреждането, като остатъчните неразположения на ответника според ВЛ не можело
да се прецени дали това не се дължи на конкретното възприятие на ищеца. Сочи, че той като ищецът е бил в чужбина през
последната година предполагало, че същият се чувствал добре, за да можел да си
позволи подобно пътуване. Твърди, че според ВЛ ищецът е следвало да се подложи
на рехабилитация, която да предотврати настъпването на неблагоприятните
последици, за което обаче била нужна инициатива от страна на пострадалия, която
същият не проявявал. Излага, че от разпитаните свидетели на ищеца не можело да
се установи, че травмата по някакъв начин е довела до съществени изменения в
социалния му живот, за което развива подробни съображения. Счита, че определеното от съда обезщетение
следва да се намали най – малко с 50 %, поради проявена груба небрежност от
страна на ищеца. Навежда доводи, че ищецът е бил инструктиран от ответника
относно спазването на здравословните и безопасни условия на труд, поради което
същият е бил наясно с монтажния процес и е могъл да предположи, че липсата на
укрепване води до потенциална възможност констуркцията да падне. Сочи, че от
показанията на свидетелите се е установило, че недоброто укрепване се дължи
изцяло на поведението на служителите на ответника, сред които бил и ищецът.
Твърди и, че всички колеги на ищеца са успели да скочат и да избегнат
злополуката.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника
– Животозастрохавателна компания „***“ АД не оспорва факта, че между него и
ответника към датата на трудовата злополука е бил налице застрахователен
договор за задължителна застраховка „Трудова злополука, в която бил включен и
ищецът като застраховано лице. Сочи, че в застрахователния договор са покрити
следните рискове: смърт на застрахованото лице, вследствие на трудовата
злополука; трайно намалена работоспособност, вследствие на трудовата злополука
и временна нетрудоспособност, в резултат на трудова злополука. Излага, че пред
него ищецът е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на сумата от
150 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на
трудовата злополука. Твърди, че на ищеца не се дължало обезщетение за
претърпените болки и страдания. Навежда доводи, че ищецът не е предявил
претенция по чл.380от КЗ, както и, че застрахователната компания не разполага с
документи, които да доказват наличието на реализиран застрахователен риск-
временна или трайна нетрудоспособност в резултат на трудовата злополука.
Поддържа отговора на исковата молба депозиран от ответника, както и направеното
от него възражение за съпричиняване. Счита, че ищецът е проявил груба
небрежност и е нарушил правилата на чл.33 ЗЗБУТ, извършвайки възложената му от
работодателя работа без необходимото старание и внимание и в нарушение на
технологичните правила и правилата за безопасност.
В
проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач не изпраща представител.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложения по делото
трудов договор №578/30.03.2020 година се установява, че между ищеца и ответника
е било налице към датата на трудовата злополука ТПО по силата, на което ищецът
е заемал длъжността „работник в строителството“ и с месторабота „строителните
обекти на фирмата“.
Установява се от приложената по делото декларация за
трудова злополука №1/08.07.2020 година, че работодателят е декларирал станалата
на 03.07.2020 година трудова злополука с ищеца, като е посочил, че: видът на
работа, кото извършва ищецът е „монтаж на заготвена армировка“; че специфичното
действие, извършено от пострадалия е свързано с „укрепване на монтирана
армировка от предния ден“ и, че отклонението от нормалните действия са свързани
с „неукрепена армировка“.
Видно от разпореждане
№5104-14-34/10.07.2020 година, издадено от ТД –Плевен на НОИ, че на основание
чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука с вх.№5101-14-34 /Ц5101-14-19/ от
09.07.2020 година на ТД-Плевен от осигурителя „***“ЕООД, станала с Б.Е.Г. на
03.07.2020 година е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Приобщени като доказателства по делото са и следните
медицински документи, касаещи здравословното състояние на ищеца, а именно:
1.Епикриза, издадена от Клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „***“ – град Плевен, в която е посочено, че
ищецът е постъпил в клиниката на 03.07.2020 година и изписан на 24.07.2020
година с окончателна диагноза: ***стра, лезио травматика FHLETATP.; с Придружаващи заболявания:
***; Анамнеза: Няколко часа преди приемането арматура пада върху долните
крайници и по спешност е транспортиран от СПО за лечение; Обективно състояние: пациента постъпва в КОТ след политравма при трудова
злополука и засегнати два долни крайника и глава.
2. Амбулаторен лист от 25.08.2020 година, в
който е посочено, че ищецът се придвижва с количка и е невъзможен моноподален
стоеж, поради което следва да се продължи терапията на ВН.
3. Амбулаторен лист от 30.10.2020 година, в
който е посочено, че ищецът се придвижва с количка и е невъзможен моноподален
стоеж, поради което следва да се продължи терапията на ВН.
4. ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ *** гр. Плевен
№0405/03.02.2021 година, в което е посочено, че ищецът е временно
неработоспособен след трудова злополука.
5. ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ *** гр. Плевен
№0629/02.03.2021 година, в което е посочено, че ищецът е временно
неработоспособен след освидетелстване.
6. Медицинско направление от 01.04.2021
година, от което се установява, че ищецът е насочен за преглед при травматолог.
7. Амбулаторен лист от 01.04.2020 година, в
който е посочено, че ищецът се придвижва с помощни средства и накуцва, поради
което му е предписана терапия: продължаване на временна нетрудоспособност, за
което е издаден и болничен лист за 30 дни от 27.03.2021 година до 25.04.2021
година.
8. Амбулаторен лист от 06.04.2021 година, от
който се установява, че ищецът е насочен
към курс по физиотерапия;
Видно от представената карта от физиотерапия
е, че същият е провел такава
10. Амбулаторен лист от 27.04.2021 година с
предписана терапия, продължаване на временна неработоспособност за 30 дни от
25.04.2021 г. до 25.05.2021 година;
11. ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ *** гр. Плевен №1077/27.04.2021
година с поставена диагноза за временно неработоспособност след
освидетелстване;
12. Амбулаторен лист с № 000460
от 29. 04. 2021г. от съдов хирург с диагноза: ***, посттравматична, на лявата подбедрица. Липсват пулсации и ултразвуков
сигнал в областта на а. tibialis posterior в ляво.
Показан е за ангиография.
13. Направление за хоспитализация
от 29.04.2021 година;
14. Искане за образна
диагностика;
15. компютърна томография
от 13.05.2021 година, в която е посочено, че в резултат от образно изследване е
установено, че: на фона на артефакти от метален произход на срезовете на ниво
дясна подбедрица, запазена проходимост на аортата и магистралните съдове.
16. Епикриза от УМБАЛ „*** , гр.
Плевен, отделение по съдова хирургия, удостоверява, че Б.Е.Г. е приет на 12.
05. 2021г. с диагноза: „***. Постъпва по повод на болка в левия долен крайник.
Добро общо състояние. Ляв долен крайник- топъл, със запазени сетивност и движения, запазени
пулсации на стъпалните артерии, без оток в момента. Цикатрикс по хода на
подбедрицата и ходилото след ортопедична операция. Десен долен крайник- със
сетивност и движения, без оток и трофични лезии, запазени пулсации на
стъпалните артерии. Цикатрикс след травматологична операция по повод фрактура.“;
с предписано лечение- Fraxiparin 2 пъти по 0,
8 мл.; Обсъден и преценен, че стенозата на a.
tibialis posterior не е сигнификантна и не налага лечение. Изписан е на
14. 05. 2021г.
17. Експертно
решение ТЕЛК към УМБАЛ *** гр. Плевен №1508/16.08.2021 година, с което на ищеца е определена 75 % трайно
намалена работоспособност за една година за следните диагнози: Открито
счупване на дисталната част на дисталната тибия. Открита фрактура- луксация на
ходилото в ляво с травматична лезия на a.
tibialis posterior. Състояние след операция на долните крайници. Съмнение
за остеомиелит на лявото ходило.
18. Амбулаторен лист от 17.09.2021 година, от
който се установява, че ищецът е прегледан от специалист, при което му е
предписана терапия;
19.Амбулаторен лист №648/17.09.2021 година с
предписана терапия – лечение на остеопороза от ендокринолог;
20. Амбулаторен лист №245/08.10.2021 година,
с който ищецът е насочен за диагностично и терапевтично уточняване в стационар
с основна диагноза: „***“ и придружаващи заболявания „***“;
21.Направление за хоспитализация на 11.02.2021
година от УМБАЛ „***“ – Плевен.
От приложената по делото индивидуална
оценка за потребностите за хора с увреждания, издадена от ДСП – Червен бряг се
установява, че на ищеца е предоставена целева помощ за изработване, покупка и
ремонт на ПСПСМИ, а именно: комбиниран стол за баня и тоалет; антидекубитален
дюшек с помпа и въздушни камери и антидекубитална възглавница; рингова
инвалидна количка с чужда помощ с едностранно задвижване и регулиращ се гръб.
Приобщено като доказателство по делото е
и личната амбулаторна карта на ищеца, от която се установява какви прегледи са
извършвани на същия във връзка с трудовата злополука.
Видно е от удостоверение за раждане на М.Б.Е.,
родена на *** година, че неин баща е ищецът по делото.
Установява се от полица по
застрахователен договор №65000813, че по задължителна застраховка „Трудова
злополука“, че между третото лице-помагач и
ответника по делото е сключена застраховка със срок на валидност до 24
часа на 25.08.2020 година с покрити рискове: смърт в резултат на трудова
злополука; трайно намалена работоспособност в резултат на трудова злополука, за
което се изплаща процент от застрахователната сума, равен на процент загубена
работоспособност и временна неработоспособност в резултат на трудова злополука.
От представеното като доказателство по делото Добавък
№1 към полица №65000813 се установява че от 02.04.2020 година към груповата
застраховка е присъединен и ищецът по делото.
Приобщени като доказателства
по делото са и общите условия за застраховка злополука.
Видно е от книгата за инструктаж по
безопасност и здраве при работа – начален инструктаж, че на ищеца е проведен
начален инструктаж на 31.03.2020 година.
От представената по делото книгата за
инструктаж по безопасност и здраве при работата на обект АМ *** се установява, че
на ищеца е проведен инструктаж в процесния ден.
Установява се от
книгата за инструктаж на работно място периодичен и извънреден инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на ответника по делото,
че такъв инструктаж е проведен на 01.07.2020 година на ищеца по делото.
Представени като доказателства по
делото са и фактура и преводно нареждане, от което се установява, че ответникът
по делото е заплатил болничният престой и медицинските консумативи във връзка с
извършената медицинска интервенция на ищеца.
От приложеното по делото преводно
нареждане от 03.07.2020 година се установява, че на ищеца са заплатени
неплатените здравноосигурителни вноски.
Приобщено като доказателство по делото е
и преписката, образувана в ТП-Плевен на НОИ във връзка с настъпилата трудова
злополука на ищеца.
Приобщено като доказателство по делото е
и преписката, водена в Дирекция инспекция по труда – град Ловеч, от която е
видно, че на 06.08.2020 година е съставен протокол за съобщаване на основание
чл.61, ал.1, във вр. чл.18а, ал.7 от АПК за съставяне на протокол от извършена
проверка №ПР2019672/06.08.2020 година на ответника по делото; уведомление за
започване на проверка от 15.07.2020 година, извършена на АМ *** - надлез при км
98+150, с което е открито производство за налагане на ПАМ по чл.404, ал.1 от КТ; протокол от извършена проверка, съставен на 06.08.2020 година, с която на
ответника са дадени преписания сред които и: работодателят да осигури безопасни
и здравословни условия на труд при извършване на СМР, като обезопаси проходен
мост за преминаване на работниците между двата фундамента чрез предпазни
парапети.
Представени като доказателства по
делото са и удостоверения за настоящ адрес на Б.Е.Г. и Е.Б. Г., от които се
установява, че същите живеят на един адрес в град Койнаре.
Представено като доказателство по делото
е и експертно решение №1347/20.05.2014 година на УМБАЛ „***“ – град Плевен, от
което се установява, че бащата на ищеца е с 95% трудова неработоспособност без
чужда помощ.
Приобщени като доказателства по делото са и данни за
получаваната от бащата на ищеца пенсия за инвалидност.
Събрани по делото са и гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите И.М.Р., Б.Г.М., Р. П.С., И.М.В.и Н.Р.Р..
Свидетелката И.М.Р., съжителка на ищеца излага, че живеят заедно от седем
години, като имат и дъщеря на 5 години. Разказва, че разбрала за станалата с
ищеца трудова злополука на 03.07.2020 г. от баща му, като й обяснили, че
станала сутринта и той бил много зле с натрошени крака, като обяснява, че даже
и казали, че единият му крак е откъснат.
Сочи, че в деня на злополуката бащата на ищеца и друга жена отишли в гр.
Плевен, като й споделили, че Б. бил паднал там където вдигали железа и, че
много лошо бил пострадал, затрупан бил с железа и, че краката му не били добре,
единият откъснат, а другият натрошен. Излага, че на другия ден отишла да види Б.
в болницата, но не я пуснали, а се чували само по телефона, като съжителя й
споделил, че има страшни болки, като трудно говорел по телефона и не бил на
себе си. Твърди, че в болницата му правели операции, от които имал страшни
болки, като споделял, че е било по – добре да е останал там и, че не можел да
издържа на болката. Сочи, че престоял в болницата за около 20 дни и после пак
влизал за три дни за друга операция, както и, че след това пак посещавал
доктори, ходил на прегледи. Разказва, че лечението му продължило в дома им,
като тя му помагала, гледала го, а той бил много изнервен, не бил този човек, крещял от болки, бил изнервен, а детето им се
разплаквало, той като не го била виждала в такова състояние. Обяснява, че
мажели раните на ищеца, пиел обезболяващи, които действали за кратко, но че
после болките започвали отново. Излага, че нямало ден и нощ, в които да няма
болки. Твърди, че в момента няма други болки, но че е съвсем друг човек. Сочи,
че преди злополуката бил много лъчезарен, бил по-добър с тях, докато след
инцидента бил много изнервен и към детето и към нея и, че най-малкото нещо го
дразнило. Разказва, че това, че не може
да прави сам нещата, които преди е правил - да излиза и да си играе с детето,
много го изнервило, още повече и, че е бил на едно място. Твърди, че ищецът не
е добре здравословно, като в студеното време го болят краката, усеща и болки.
Обяснява, че в къщи тя му помага, тъй като той не можел да отиде да си сипе
една чаша вода. Сочи, че не можел да стои сам и да се къпе, поради което го къпела тя и го облича.
Излага, че не може да стои прав без патерици, като дори не може да стои с тях
прав продължително време, тъй като му се подуват краката и започват да го
болят. Твърди, че преди имали автомобил и с ищеца и с детето ходили на различни
места, но че след инцидента не ходили никъде, като дори детето се затворило с
тях в къщи. Излага, че преди злополуката
ищецът бил стабилен, бил си добре, всичко вървяло нормално, като в този момент
бил нестабилен, постоянно се нервил от най-малкото нещо. Счита, че семейството
им не е същото, че е съвсем различно след злополуката, тъй като били много
спокойно семейство, а в момента нямало как да са спокойни, защото болките и
страданията на ищеца били постоянни – „нямало ден и нощ“. Твърди, че детето й
посещавало детска градина, като е ходила, спирали са я, но че след злополуката
не я посещавала, тъй като не са имали средства. Излага, че, за да бъде
освободено детето от заплащане на такси ищецът е следвало да има ТЕЛК, който
същият нямал /към датата на разпита на свидетеля/. Обяснява, че ищецът е
пътувал всеки ден до работа, а тя се грижела за дъщеря им, която била на четири
години. Разказва, че преди инцидента ищецът водил дъщеря им и по парковете в
града, да я люлее, тъй като момичето обичало да е с него и да посещават
паркове, сладкарници. Сочи, че именно така прекарвали свободното си време много
обичаше да ходи с него. Той обичаше да я води на сладкарници, по паркове
обикаляха. Излага, че сега това няма как да стане, тъй като няма как да
ходи и, че това, че отказва на детето, тъй като го болят краката му се
отразявало много зле. Твърди, че преди е работила, като е гледала възрастна
жена, но че сега не работи, а доходите им са от болничния на ищеца. Сочи, че
живеят заедно с бащата на ищеца, който получава пенсия, която обаче не стига,
тъй като й той е болен. Излага, че преди помагали на свекъра й финансово,
докато сега той им помагал. Обяснява, че преди злополуката ищецът е бил този,
който е издържал семейството.
Свидетелят
Б.Г.М. братовчед на ищеца сочи, че не се виждат често, а само през почивните
дни. Излага, че злополуката с ищеца станала през есента. Сочи, че го видял за
първи път след инцидента, когато го посетил заедно с човека, който е следвало
да се грижи за него. Твърди, че ищецът бил с
два обинтовани крака, на легло в много лошо състояние. Излага, че като
го видял му станало много жал. Сочи, че ищецът е останал в болоницата около
месец, както и, че той го прибрал в къщи след изписване. Обяснява, че при
изписването бил в количка, а не с патерици. Разказва, че след това го виждал
често и, че ищецът се оплаквал как може да стане такова нещо с него. Твърди, че
преди това Б. ходел на работа, гледал си семейството, занимавал се с дъщеря си,
ходил на разходка с нея, като след това го болели краката, ядосвал сее, че не
може да издържа семейството си, а разчита на болнични. Излага, че не е наясно
дали след това ищецът е влизал в болница за други операции. Сочи, че ищецът му
е споделил, че го болят краката, за което му били изписали и хапчета. Твърди,
че докторите са му казали, че няма да може да работи тежка работа след тези
операции и доста време няма да може да работи.
Обяснява, че ищецът е бил около месец в количка. Разказва, че след
инцидента “Б. закъса финансово, иска ми 50 лв. на заем, след това ми ги върна“.
Твърди, че ищецът имал лек автомобил, който управлявал, но че след операцията
се наложило да го продаде. Обяснява, че не е виждал ищеца да играе футбол или
да ходи на риболов, нито пък да ходи на екскурзии. Излага, че не е ставал
свидетел на кавга между него и приятелката му след злополуката.
Свидетелят
Р. П.С. сочи, че заедно с ищеца работят
при ответника. Обяснява, че той е
строител, снабдител и ел.инсталации. Излага, че бил „отгоре до буса по
време на инцидента, а те били долу“. Сочи, че чул, че се извикало и видял как
пада арматурата и момчетата скачат отгоре. Разказва, че Б. бил отгоре върху
арматурата и паднал много бързо. Твърди, че след като слязъл видял, че
управителя М.И. тичал към пострадалия, който паднал върху арматурата, а
останалите го оттиснали. Сочи, че не е бил долу и не е слизал, поради което не
знае дали Б. е бил в съзнание. Обяснява, че бил там от момента, в който го
изкарали с платното, качили с линейката. Твърди, че карал след линейката.
Разказва, че ищецът бил в съзнание в болницата, тъй като там той и М.И. го
носили за снимка, после до Бърза помощ, чакали линейка от ортопедията, качили
го в ортопедията и го настанили на легло.
Излага, че на операцията не е присъствал. Сочи, че от болницата дали на М.И.
списък с нужни консумативи, които той отишъл да закупи, както и да плати неплатени
на ищеца осигуровки преди да постъпи при тях на работа. Обяснява, че от
излизането от трапа до линейката ищецът бил в съзнание, а по време на
пътуването в линейката не бил наясно, тъй като не бил в нея. Твърди, че при
качването на ищеца в линейката, която е трябвало да го закара до ортопедията
той искал обезболяващо, тъй като имал болки.
Излага, че за толкова години, откакто работи в ответното дружество
такава мащабна злополука във фирмата не е ставала. Разказва, че самата арматура
е в изкоп и там се излива бетон и остава под земята. Излага, че не е наясно
колко време ищецът е бил в трапа, но че докато дошла линейката управителят на
дружеството непрекъснато бил до него. Твърди, че когато Б. паднал между
арматурите, докато дошла линейката никой не го е пипал, като уточнява, че само
е бил поместен да не е върху тях. Обяснява, че преди да падне ищецът е бил
върху фундамента, но че не знае до кои железа. Излага, че там където се е
намирал Б. не е имало знаци да не се ходи,
тъй като е обект и може да ходи там. Сочи, че не е наясно дали някой му
е казал да ходи там. Твърди, че всяка сутрин се прави инструктаж.
Свидетелят И.М.В.сочи, че заедно с ищеца са
работили в ответното дружество. Твърди, че инцидентът с ответника станал през
лятото когато правили укрепване на арматура. Разказва, че укрепвали арматурата,
тъй като се била наклонила и, че той бил горе и после тя тръгнала /арматурата/,
той успял да скочи, заедно с другите момчета, а Б. не успял, поради
което го видял паднал и затиснат от нея. Сочи, че накланянето на арматурата не
често, като твърди, че не знае защо се е била наклонила. Обяснява, че всички се притекли да му
помагат, но че той не отишъл той като се бил уплашил. Сочи, че не знае дали е
бил в съзнание. Излага, че като го изнесли ищецът лежал на платно и на крака му
имало нещо. Предполага, че Б. е изпитвал болки. Обяснява, че управителят и Р. изтичали надолу, а той отишъл към фургона
и изобщо не ги е гледал. Разказва, че се
е виждало, че арматурата е била наклонена, поради което трябвало 4-5 човека,
които се занимавали с нея да я укрепят. Сочи, че сред тези хора бил и Б..
Твърди, че от започването на монтирането на арматурата, по нея са работили едни
и същи хора, като уточнява, че са ремонтирали такива арматури. Излага, че М.И. е техник, и той им казва,
преди да започнат този тип арматури какво да се прави. Сочи, че няма обяснение, защо се е случило
това, като предполага, че сигурно не е било укрепено, като уточнява, че те го
укрепват. Обяснява, че той е бил на първата колона, Б. на втората, като между
тях не е имало кран. Разказва, че за арматурите отговаря М.И., като не може да
си спомни дали в процесния ден им е казал да не ходят там. Предполага, че може
и да им е казал, но че неможе да си спомни. Сочи, че М.И. определял сутрин
какво да се работи, поради което може и да е казал отидат да укрепят
арматурата.
Свидетелят Н.Р.Р. сочи, че са били колеги заедно с ищеца в
ответното дружество, като той присъствал по време на трудовата злополука.
Излага, че в началото на работни ден им бил извършен инструктаж. Обяснява, че
всички са се били качили на арматурата,
която трябвало да укрепят, но че тя била наклонена и паднала. Сочи, че това станало бързо и всеки скочил.
Твърди, че след инцидента управителят на дружеството извикал Бърза помощ.
Разказва, че видял, че Б. е паднал, но че тъй като не е бил добре с кръвното
налягане се отдръпнал. Излага, че
колегите му и управителят на дружеството му указали първа помощ. Обяснява, че няма как някой да им е
разпоредил какво да правят, тъй като
това им било работата и те видели, че арматурата, на която започнал монтажа
предния ден е наклонена и отишли да укрепят колоната. Сочи, че не си спомня след колко време е
дошла линейката. Твърди, че с ищеца живеят в едно населено място и, че не са се
виждали след инцидента. Разказва, че в „последно време се придвижва с две
патерици сам“.
Зададени
на ищеца по реда на чл.176 ГПК са и въпроси, на които същият дава следните
отговори: че преди да започне да работи при ответника се е занимавал със
строителство; че преди инцидента обичал да извежда дъщеря си със семейството,
да си играе в парка, като сега не можел да ги прави тези дейности, а стои само
на леглото в къщи, като дори не може да се придвижва, до тоалетната; че че
преди инцидента се е грижел финансово за семейството си, с “всички нормални
родителски грижи към детето, които сега не можел да прави“.
Изслушани
по делото са и заключенията по допуснатите СПЕ и СМЕ, които съдът кредитира
като обективно и компетентно дадени и неоспорени от страните по делото.
От
заключението на СПЕ се установява, че: преди
процесната трудова злополука и претърпените телесни увреждания ищеца е бил в
нормално психологично емоционално състояние и не нарушено социално
функциониране; че след процесната
трудова злополука и претърпените телесни увреждания преобладаващите психични
състояния у ищеца са свързани с изпитването на страх, тревога, безпокойство,
неувереност; че ищецът е със силно занижена самооценка и социалното му
функциониране е силно нарушено; че са нарушени съня и храненето му и е,
завишена употребата на алкохол; че
претърпените телесни увреждания, последвалото влошаване на качеството на живот,
загубата на самостоятелност са дали негативно отражение в емоционален,
психически и житейски план, от което е последвало състояние на психическа
дезорганизация, съпроводена със социално отдръпване; че емоционалното,
физическото и психическото неблагополучие са повлияли на личностните особености
на ищеца и са довели до непровокирана раздразнителност, агресивност и завишена
употреба на алкохол, като тези прояви са с хроничен характер; че в психичния
живот на ищеца доминират конкретни страхове и опасения, свързани с физическото
му здраве и способността за адекватен социален живот; че преобладаващите
психични състояния са свързани с изпитването на страх, тревога, безпокойство,
неувереност; че ищецът е със силно занижена самооценка; че има пряка зависимост
между вероятността за пълно физическо възстановяване и психологичното състояние
на Б.Г.; че ако ищецът се възстанови напълно физически, то е възможно да се
възстанови съня му, да се нормализира хранителното поведение, снижи до нормално
ниво употребата на алкохол, да се възстанови позитивната самооценка, изчезне
агресивното отношение спрямо семеен и приятелски кръг; че основание за
това заключение дава липсата на
наследствена обремененост към психични болести и зависимости, житейският път и
нормално психологичното състояние на ищеца преди инцидента; че при обратната
хипотеза, че не настъпи възстановяване, изпитваните тревожност, страх,
физическо и психическо неблагополучие, липсата на положителна житейска
перспектива е възможно да доведат до депресивно състояние; че е възможно депресивното състояние да бъде избегнато дори
и при евентуална инвалидност, ако бъдат проведени навременни и комплексни
медицинска рехабилитация, професионално ориентиране съобразено с физическите
способности, ново професионално обучение, трудоустрояване, производствена
адаптация, и не на последно място, ищеца да се адаптира към новото си
състояние, обусловено от неговите физически възможности.
В
проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че към момента на изследването ищецът изпитва
страх, тревога и безпокойство, също така и неувереност, което се дължи на
занижена самооценка. Сочи, че ищецът споделил, че след злополуката имал
завишени прояви на агресивност, които не са присъствали преди в нормалното му
поведение, спрямо хората около него –детето му и майката на детето му, спрямо
приятелите му. Твърди, че по делото няма данни, които да опровергават това, че
той и преди инцидента е изпитвал страх, тревога, безпокойство, неувереност.
Обяснява, че описаните изменения са постравматични, в следствие на преживян
инцидент. Твърди, че по време на изследването не е усетил ищецът да не е
подкрепян от близки, напротив самият пострадал бил обяснил, че е търсен от
приятели, но че той ти гонел, както гонел и жена си и детето когато са му
идвали да го видят. Обяснява, че най – големия страх на ищеца е, че няма да
може да се възстанови.
От
изслушаната по делото СМЕ се установява, че: ищецът е постъпил по спешност за
болнично лечение на 03. 07. 2020г. в 11:12 ч, след като няколко часа преди
приемането му по време на работа арматура пада върху долните крайници като ги
притиска, след което е транспортиран от БНМП до болницата със следните
травматични увреждания: *** субталарната/ между петната и скочната кости/ става
и талонавикуларната / между ладиевидната и скочната кости/ става в ляво,
открита 3- та степен; - Травматично разкъсване на сухожилието на дългия сгъвач
на палеца на лявото ходило и на a. tibialis posterior; че по време на постъпването
е в увредено общо състояние. Патоморфологично в областта на лявата глезенна
става има напречно разположена разкъсно - контузна рана с дължина от 20 см,
анатомотопографски разположена под вътрешният глезен, с тотална експулсия
/израждане/ на скочната кост и изкълчено сухожилие на задния тибиален мускул
при съхранена капсула на тибиоталарната / между големия пищял и скочната кост/
става; че е Налице и деформация и патологично положение на ставата, която не е
могла да се намести с ръчно манипулиране; че има ясни пулсации на a. dorsalis
pedis в ляво и запазена сетивност; че лявото ходило е с открита травма по
Gustilo and Anderson 3-та степен - изкълчване със счупване на субталарната
става и талонавикуларната става; че дясната подбедрица е с пунктиформени рани
върху средната трета с данни за патологична костна подвижност при съхранен
невроваскуларен статус. Откритото счупване на дясната подбедрица, засяга
дисталната и част и по Gustilo and Anderson е определена като 1- ва степен; че
медико биологичната характеристика на откритото счупване трета степен с
изкълчване на субталарната/ между петната и скочната кости/ става и
талонавикуларната / между ладиевидната и скочната кости/ става в ляво е свързана с трайно нарушена функция за
период по - голям от 30 дни; че травматично
разкъсване на сухожилието на дългия сгъвач на палеца на лявото ходило и на a.
tibialis posterior определя трайно
нарушена функция на лявото ходило за период по - голям от 30 дни; че
откритото счупване на костите на дясната подбедрица 1- ва степен от медико
биологична гледна точка определя трайно нарушена функция на крайника за период по - голям от 30 дни; че
едновременното засягане на двата долни крайника създава голямо неудобство по
време на ежедневието, защото придвижването е изключително затруднено поради
травмите и операциите, които не позволяват опорно натоварване на двата крака;
че продължителността на всяка една от извършените операции при ищеца,
последователни хирургични действия на медицинския екип са следните: 1) ОП от 03. 07. 2020г.- Ревизия
на раната на лявата глезенна става. Открила се е травматична луксация от открит
тип на субталарната и талонавикуларната стави с увреда на сухожилието на дългия
флексор на палеца, травматична луксация на сухожилието на m. tibialis posterior
и травматична лезия на a. tibialis posterior. Осъществила се е интраоперативна
консултация със съдов хирург, който преценил, че ходилото е витално и не се
налага съдово- реконструктивна намеса към момента на операцията. Наместили се
луксациите на двете стави и се фиксираха с 4 бр. Киршнерови игли. Поставен е
външен фиксатор тип АО, блокиращ глезенната и ходилните стави; 2) ОП от 10. 07.
2020г- Асептично почистване на полето. Кожна инцизия по предно- медиалната част
на средна- дистална трета на дясната голямопищялна кост. Послойно се достигнало
до костта, репонирала се фрактурата и се фиксирала с помощта на 3
интрафрагментарни винта. Поставила се е неутрализираща плака по предно-
медиалната част на дяснатаголямопищялна кост. 3) ОП от 23. 07. 2020г.-
Отстраняване на външния фиксатор, превръзка, гипсова имобилизация.
Медикаментозна терапия- водно- солеви разтвори, антибиотик, антикоагулант-
Fraxiparin, аналгетици. Изписан е на 24. 07. 2020г. за продължаване на
лечението в болнични усложня. Че на ищеца са направени три оперативни
интервенции по време на стационарния престой от 03.07.2020г. до 24.07.2020г.;
че в следоперативният период след всяка оперативна интервенция болкивият
симптом е по изразен поради проникването през меките тъкани, наместването на
фрактурите и фиксацията на костите, развиващият се постравматичен хематом и
оток; че при необходимост се прилагат медикаменти от морфиновата група за
обезболяване, което е част от аналгетичната терапия на пациента; че в
клиничната практика се прилагат голям брой аналгетици въздействащи по различен
начин за намаляване на болковото усещане; че морфинът и неговите производни
препарати / Фентанил, Лидол и др./ са показани в съчетание с други обезболяващи
медикаменти за облекчаване на болките в постоперативния период, като в каква
доза и за какъв период да се прилагат се преценява от лекуващите лекари; че е
проведено етапно оперативно лечение, медикаментозна терапия, клинично
наблюдение и рехабилитация; че е ползвана временна нетрудоспособност за период
от 410 дни и е определена с експертно решение на ТЕЖ с № 1508 от 129/ 16. 08.
2021г. 75 % ТНР на Б.Е.Г. за период от 1 година, считано от 16. 08. 2021г. за
следните диагнози: Открито счупване на дисталната част на дисталната тибия.
Открита фрактура- луксация на ходилото в ляво с травматична лезия на a.
tibialis posterior. Състояние след операция на долните крайници. Съмнение за
остеомиелит на лявото ходило; че в
представените документи не са отразени усложнения възникнали в периода на
лечение; че последиците от травмите са свързани с ограничени движения в лявата
глезенна става, данни за инактивитетна остеопороза през периода на лечение,
необходимост от консултация с ендокринолог и съдов хирург; че в епикриза от
УМБАЛ „***“, гр. Плевен, отделение по съдова хирургия е поставена диагноза: ***.
Постъпва по повод на болка в левия долен крайник. Добро общо състояние;
Лечение- Fraxiparin 2 пъти по 0, 8 мл.; че е обсъден и преценен, че стенозата
на a. tibialis posterior не е сигнификантна и не налага лечение; че са налице начални данни за дегенеративни
промени в талонавикуларната и субталарната стави на лявото ходило, като в
средносрочен план от 5-10 години е възможно да се развият артрозни промени в
засегнатите стави с клинична изява на периодични болки, налагащи физиотерапия,
медикаментознои балнеолечение; че в епикриза от УМБАЛ „***“, гр. Плевен,
отделение по съдова хирургия е удостоверено,
че ищецът е приет на 12.052021г. със следното обективно състояние: Ляв
долен крайник- топъл, със запазени сетивност и движения, запазени пулсации на
стъпалните артерии, без оток в момента. Цикатрикс по хода на подбедрицата и
ходилото след ортопедична операция; Десен долен крайник- със сетивност и
движения, без оток и трофични лезии, запазени пулсации на стъпалните артерии.
Цикатрикс след травматологична операция по повод фрактура; че описаното в
експертно решение на ТЕЛК с № 1508 от 129/ 16. 08. 2021г. съмнение за
остеомиелит на лявото ходило не се
потвърждава от микробиологично изследване и не е изолиран причинител, няма
насочено лечение за такова усложнение и не са отразени трайни последици
свързани с възпалителен процес; че при медицинският преглед се установило,
че поставената плака и винтове на дясната подбедрица не е отстранена; че костта
е зараснала в добра анатомична позиция и при желание от страна на пострадалия с
оглед на възрастта му тя може да бъде извадена; че описаните цикатрикси от
раната и достъпите по време на операциите са зараснали добре и те са трайна последица
от травмата и лечението; че може пластично да се коригират, но не и да се
премахнат напълно; че старият оперативен цикатрикс от предно вътрешен достъп до
средна - дистална част на дясната подбедрица, зараснал първично. Хипотрофия на
мускулатурата на лявата подбедрица с цикатрикс от достъп до вътрешната част на
глезенната става и ходило, зараснал първично в горната и долната си части и по
вторичен начин е зарастването в средната част в зоната на инцидентната рана.
Лявото ходило е леко оточно и деформирано в задната си част; че в момента на прегледа няма данни за
секреция, повишена локална температура и палпаторна болка в областта на лявото
ходило. Не са налице макроскопски данни за хроничен възпалителен процес. Двете
ходила и подбедрици са с еднаква локална температура; че походката е куцаща с лека външна ротация
на ходилото и глезена в ляво; че ищецът
не може да клекне напълно и не може да ходи на пръсти и на пети с левия долен
крайник; че има леко намалена кожна чувствителност по плантарната страна на
пръстите и ходилото; че ограничена дорзална флексия с лявото ходило от 20
градуса спрямо дясното и от 10 градуса ограничение за плантарната флексия.
Проно - супинацията в субталарната става е ограничена в ляво и леко болезнена;
че за нуждите на експертизата бяха направени рентгенографии за установяване
на актуалното състояние на опорна - двигателния апарат и са представени в
раздела данни от медицинския преглед; че в амбулаторен лист за платен преглед с
№ 001005 от 17. 09. 2021г. от проф. В.Ч. е описана болка в предната част на
левия глезен и невъзможност за движение на пръстите. Рискови фактори-
тютюнопушене. Пулсации на a. tibialist anterior двустранно- компенсирана
хемодинамика. УЗД на долни крайници: В АТА двустранно и АТП в дясно се проследява
трифазен антеграден кръвен топ. Около оперативни цикартикс на левия малеол,
кръвотока в АТП sin. е антеграден бифазен. В най- дистално разположения сегмент
на АТП sin., кръвотокът е трифазен ретрограден. Терапия- Не се налага; Обсъден
и преценен, че стенозата на a. tibialis posterior не е сигнификантна и не
налага лечение; че при анализа на патоморфологията на получените травматични
увреждания, етапността и методите на лечение, данните от клиничния преглед и
постигнатите функционални резултати, експертизата приема, че са налице начални
данни за дегенеративни промени в талонавикуларната и субталарната стави на
лявото ходило; че в средносрочен план от 5-10 години е възможно да се развият
артрозни промени в засегнатите стави; че няма данни за остеомиелит на лявото
ходило, защото не се потвърждава от микробиологично изследване, не е изолиран
причинител, няма насочено лечение за такова усложнение и не са отразени трайни
последици свързани с възпалителен процес; че в амбулаторен лист с № 000648 от
17. 09. 2021г. от ортопед- травматолог е записано, че към момента на прегледа е
без активна секреция; че няма данни за активна секреция от оперираните
анатомични области; не е изолиран микробиологичен причинител на инфекция; че на
направените рентгенографии не се установяват данни за възпалителен процес на
костите от бактериален характер; че няма данни за провеждане на лечение за
настъпило усложнение остеомиелит на лявото ходило. Експертизата приема, че няма
данни за остеомиелит на лявото ходило; че в представените документи не са
отразени данни за емболия и тромбоза на магистрални съдове на долните крайници;
че през периода на лечение ищецът е имал необходимост от помощни средства във
връзка с нарушената опорна функция на двата долни крайника, като след
зарастването на фрактурите е започнал рехабилитация и възстановяване на
участието на крайниците в опорната фаза на походката; че целта при лечението на
счупването на дясната подбедрица е постигната: направено е анатомично
наместване на фрактурите, фиксирани са с метални импланти, зарастването е
настъпило за средно статистическите срокове, функционално ставите са с пълен
активен обем на движение и опорната фаза на походката е възстановена; че при функционалното възстановяването на
лявото ходило има ограничени движения в глезенната и субталарната стави, което
затруднява опорната фаза на походката, има накуцване и е необходимо провеждане
на медикаментозно, балнео и физиолечение; че към настоящия момент ищецът
няма нужда от помощни средства към настоящия момент.
В
проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че медицинска гледна точка времето
необходимо за възстановяване на първата най-тежката травма
около 250 дни. Сочи, че при тази травма има увреждане на задната
тибиална артерия, която е разтегната, частично скъсана, за която не се е
наложило възстановяване по хирургичен път, има участие на съдов хирург в екипа,
който е работил по спешност и, която в бъдещия период е била проследявана от
съдови хирурзи, като в резултат на дългото функционално неизползване на
ходилото се е стигнало до развитие на остеопороза и ограничено движение на
пръстите и глезенната става, за което са проведени необходими консултации с
ендокринолог и съдов хирург. Твърди, че по отношение на откритото счупване
първа степен на дясната подбедрица в етап на отсрочена спешност е проведено
оперативно лечение, като счупванията са наместени и фиксирани с винтове – три
броя и подпорна платка, като периодът тук за възстановяване е между 200 и 250
дни. Сочи, че разкъсаното сухожилие на дългия сгъвач на палеца на лявото ходило
зараствало за период около 30-35 дни, като функционалното възстановяване на
палеца било за около 90 дни. Обяснява,
че първата и втора операция са с голяма сложност, оценени с най-високата скала
при ортопедите, като продължителността им зависи от сръчността на хирурга –
между два часа – два часа и половина е средното време, за което продължават.
Разказва, че обикновено тези операции се правят със спинална анестеция –
инжектира се анестезик в зоната на трети поясен прешлен около или вътре в
самото пространство на гръбначния мозък и се получава обезболяване за няколко
часа, като по време на операцията пациентите са в съзнание. Твърди, че по
делото няма данни за усложнения от възпалителен характер, т.е. не е изолиран
микроорганизъм, причинител на такова нещо, не е провеждано лечение, не е търсил
специализирана помощ в гнойно-септична хирургия. Сочи, че след прегледа на
ищеца устанивл данни за дегенеративни промени и е възможно да се развият
артрозни промени. Твърди, че накуцването на ищеца ще остане така като една
дефинитивна последица, тъй като двете основни стави от заден ходилен отдел са
били изкълчени и имал дефицит в крайните движения на тези две стави, които се
отразяват на походката. Излага, че към настоящия момент това не му пречи да
извършва тежък физически труд, като не се наема да прогнозира в бъдеще какво ще
е. Обяснява, че клиничната практика показва, че след такава тежка травма
обикновено около 50 % от хората имат дегенеративни прояви, а дали ще стигне до
артроза и в какъв период, не можело да се прогнозира, тъй като при всички
случаи има допълнителни фактори, които могат да се отчетат – теглото на
пациента, придружаващи заболявания, типа венозна система, която има и редица
други фактори, които могат да допринесат до по-голям процент на развитие. Сочи,
че тази травма няма опасност да засегне други органи, по-конкретно
сърдечно-съдовата система в цялост. Излага, че към момента няма индиции да
мислим, че може да се стигне до ампутация на крака. Твърди, че десният крак е
възстановен напълно. Сочи, че при левия
крайник, целта на лечението на откритата фрактура луксация на субталарната и
талонавикуларната стави е да се направи наново щателен дебригман на раната и
разкъсаните тъкани да се почистят от бактериално замърсяване, механично и с
дезинфекционни разтвори, да се наместят луксираните стави и да се фиксира в
добра анатомична позиция до зарастването на връзковия и капсулния апарат на
ставите. Излага, че това нещо е направено, като е фиксирано с четири киршнерови
игли след наместването и е поставен допълнителен външен фиксатор, който
допълнително задържа правилната позиция. Твърди, че в хода на лечението няма
данни за възникнали усложнения, нито възпалителни, нито образуване на
некротични зони в меките тъкани, нито има данни за забавено зарастване на
травмираните тъкани. Поради изложеното
приема, че целите на първичната операция са постигнати и то напълно и след
сваляне на фиксатора и киршнеровите игли, за поддържане на добрата позиция след
наместването, крайникът е поставен в гипсова превръзка. Излага, че в момента на
прегледа се установило, че функцията е възстановена не лошо, но за съжаление
тежестта на травмата оставяла последици, като промяна в походката. Обяснява, че
обследвайки функционалното възстановяване, установил няколко дефицита в активните
движения на глезената и субталарна стави основно, които могат да са причина за
лекото накуцване и промяна в походката. Сочи и, че процесът за изчистване на
походката има и психологичен аспект,
поради което следва да се потърси помощта на физиотерапевти,
балнеолечение, кинезитерапевти. Излага, че ищецът може да подобри походката с
помощта на колеги, занимаващи се с тези
неща, но че ищецът не е предприел такова лечение, тъй като е бил в чужбина за
дълъг период от време.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявения иск с правно основание чл.
200 КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на трудово правоотношение между него и ответника, по силата на което
е заемал длъжността „работник, строителство”, че на твърдяната дата – 03.07.2020г.
е настъпила злополука при сочените от него фактически обстоятелства; че
злополуката, при която е получил увреждания на здравето е настъпила при или по
повод изпълнение на трудовите му задължения, както и, че в резултат на нея
действително е претърпял твърдените вреди, техния вид и размер и изискуемост.
В тежест на ответника от своя
страна е да установи наведените от
него положителни факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици, в
т.ч. че е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, че пострадалият е допуснал
евентуално груба небрежност допринасяйки за трудовата злополука; или че с
действията или бездействия си е съпричинил настъпването на вредоносния
резултат.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ предвижда, че за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна намалена работоспособност под 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя работодателят отговаря имуществено независимо, от това дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл.
200, ал. 1 КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Същият отговаря за уврежданията, причинени на работника или
служителя при изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези
увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностното лице, тъй като
работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и предотврати
настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена отговорност, както за
имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена
последица от трудовата злополука.
Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение помежду им, както и факта на настъпване на трудова злополука по време на съществуване на правоотношението. От приетото и събрано като писмено доказателство разпореждане на НОИ се установява наличието на необходимите елементи от фактическия състав на трудовата злополука, съобразно чл. 55, ал.1 от КСО, а именно: внезапен и травматичен характер на увреждането, получено по време на работа, резултата от увреждането, изразяващ се във временна нетрудоспособност и причинната връзка между резултата и извършваната работа. Отразените в разпореждането обстоятелства мотивирали длъжностното лице да приеме злополуката за трудова, не са оспорени от ответника, поради което съдът приема посочените факти за установени.
По делото безспорно се установи и,
че в резултат на злополуката, ищецът е претърпял телесно увреждане, обусловило
разстройство на здравето и довело до неговата инвалидизация за определен период
от време, поради което съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникването на имуществената отговорност на работодателя за обезщетяване на
вреди от трудова злополука.
Въз основа на
приетите по делото доказателства се установи на първо място, че ищецът е
претърпял четири операции, три при първоначалното си постъпване в болнично
заведение в периода от 03.07.2020 г. до 29.07.2020 г. и една в периода от 26.08.2020 г., до 29.08.2020 г, при които
съобразно представените по делото документи и заключението на ВЛ са извършени
следните интервенции на: 03. 07. 2020г. е извършена ревизия на раната на лявата глезенна става;
Открила се е травматична луксация от открит тип на субталарната и
талонавикуларната стави с увреда на сухожилието на дългия флексор на палеца,
травматична луксация на сухожилието на m. tibialis posterior и травматична
лезия на a. tibialis posterior. Осъществила се е интраоперативна консултация
със съдов хирург, който преценил, че ходилото е витално и не се налага съдово-
реконструктивна намеса към момента на операцията. Наместили се луксациите на
двете стави и се фиксираха с 4 бр. Киршнерови игли. Поставен е външен фиксатор
тип АО, блокиращ глезенната и ходилните стави; 2) ОП от 10. 07. 2020г-
Асептично почистване на полето. Кожна инцизия по предно- медиалната част на
средна- дистална трета на дясната голямопищялна кост. Послойно се достигнало до
костта, репонирала се фрактурата и се фиксирала с помощта на 3
интрафрагментарни винта. Поставила се е неутрализираща плака по предно-
медиалната част на дяснатаголямопищялна кост. 3) ОП от 23. 07. 2020г.-
Отстраняване на външния фиксатор, превръзка, гипсова имобилизация.
Медикаментозна терапия- водно- солеви разтвори, антибиотик, антикоагулант-
Fraxiparin, аналгетици; 4. в периода от
26.08.2020 г. до 29.08.2020 г. е премахната гипсовата имоболизация на
левия крак и са установени изскачащи киршнерови игли между пръстите, глезенната
тава и петата.Премахнати са с оперативно лечение киршнеровите игли.
Безспорно по делото се установи
от заключението на ВЛ по допуснатата СМЕ, че срокът за физическото възстановяване
на ищеца от най- тежката травма е между 200-250 дни.
Установява се по
делото и, че в продължение на седмици ищецът е бил на легло, като впоследствие
предвижването му е започнало с инвалидна количка и едва месеци по –късно е
започнал да се предвижва с патерици. Доказа се, че близо година след операцията
на ищеца е било трудно да стои прав, макар и подкрепян с помощни средства. Установи
се, че при стоене на ищеца прав по – продължително време води след себе си до
изпитване на големи болки.
Безспорно е и, че в продължение на месеци наред ищецът е
търпял болки, налагащи прием на обезболяващи, които не винаги помагали за облекчаване на болката. Доказа се и, че претърпяната телесна травма е дала огромно негативно отражение върху психическото състояние на ищеца. Към датата на
злополуката същият е бил на 34 години,
работещ млад човек, осигуряващ издръжката на семейството си, опора на същото,
обичащ свободното си време да прекарва с малката си дъщеря, като й осигурява
различни забавления. Неспособността
да води активния си начин на живот, да издържа семейството
си, както и пълната зависимост от други хора е допринесла за преживяването на допълнителни психически страдания. Всичко това е довело изпитването на страх, тревога,
безпокойство, неувереност, занижена
самооценка, нарушено социалното функциониране, нарушение в съня и храненето,
завишена употребата на алкохол. Безспорно е според изслушаната по делото СПЕ е,
че претърпените телесни увреждания, последвалото влошаване на качеството на
живот, загубата на самостоятелност са дали негативно отражение в емоционален,
психически и житейски план, от което е последвало състояние на психическа
дезорганизация, съпроводена със социално отдръпване. Доказа се по делото от
изслушаната СПЕ, че емоционалното, физическото и психическото неблагополучие са
повлияли на личностните особености на ищеца и са довели до непровокирана
раздразнителност, агресивност и завишена употреба на алкохол и, че в психичния
живот на ищеца доминират конкретни страхове и опасения, свързани с физическото
му здраве и способността за адекватен социален живот.
За неоснователни съдът намира
твърденията на ищеца, че не се е доказало, че увреждането е довело до
съществени изменения в социалния живот на ищеца и, че не е установено, че
съпругата му се е наложило да полага съществени грижи за ищеца, което да доведе
до промяна в нейния начин на живот. Житейски е логично при подобна преживяна от
близък травма да се промени живота и на най - близките на ищеца хора, в това
число и съжителката му, която безспорно е била тази, която е поела
първоначалните грижи за него след изписването му от болницата. Това неминуемо
се е отразило както на нейния начин на живот, така и на детето им. Последното
се доказа, че е силно привързано към баща си, обичащо в свободното си време той
да я води в парк или на други места, където да се забавляват, които забавления
след злополуката са прекъснати, поради невъзможността на ищеца да се предвижва
свободно.
За неоснователни съдът намира и
твърденията на процесуалния представител на ответника, че злополуката не се е
отразила върху социалния живот на ищеца, тъй като в последната година той е
пътувал в чужбина. Съдът намира за съвсем нормално и в кръга на нещата ищецът
две години след злополуката да се опита да продължи да живее „нормално“, да
посещава чужди държави, където има данни, че същият е живял като млад и
престирал своя труд.
По делото категорично се доказа
от проведената по делото СМЕ, че три години след инцидента ищецът все още не се
е възстановил напълно – накуцва и не може да кляка, което според заключението
на ВЛ ще си остане дефинетивна последица, тъй като двете основни стави от заден
ходилен отдел са били изкълчени и има дефицит в крайните движения на тези
стави, които образуват походката. Действително както обясни ВЛ ищецът може да
подобри походката си, чрез физиопроцедури, но това няма да доведе до заличаване
на последиците от увреждането, а само до подобряване на начина на предвижване. Безспорно
е от заключението на СМЕ, че са налице данни за дегеративни промени и напълно
възможно артрозни промени, каквито се наблюдават при 50% от хората, преживяли
подобни травми.
С оглед на изложеното съдът, след като съобрази тежестта на претърпените физически и психически
болки и страдания от пострадалия, вида и характера на увреждането, липсата на възможност за пълно
възстановяване, както и младата възраст на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна
практика, по справедливост определя размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди в размер на 55 000 лева.
Ответникът от своя страна е направил възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, поради груба небрежност от негова страна. Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. При деликта обезщетението може
да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Без
правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои
действия или със свои бездействия, съпричиняването е "деяние" на
пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите
последици независимо от това дали е "виновно" или "невиновно". Съобразно трайната практика на ВКС при трудовата злополука обаче
обезщетението може да се намали, само ако пострадалият е допринесъл
за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност
(самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското
право са несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на
небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато
грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското
право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право
е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според
субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука е налице съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на
правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост
от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да
обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато
неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на
трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност
има своите степени (степен на съпричиняване). Тоест, за да бъде намалена отговорността на
работодателя пострадалият трябва да е извършил определени действия в нарушение
на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки
възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е
надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. За
да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ
са налице е необходимо извършването на такива действия от страна на пострадалия
и то със съзнанието за възможното настъпване на вредоносните последици и
самонадеяното отношение към съществуващата опасност от тяхното настъпване да
бъде установено по категоричен начин по делото, като доказателствената тежест е
на работодателя. Ответникът твърди, че трудовата злополука е станала, тъй като
ищецът, като участник в монтажния процес, при инструктиране от страна на
работодателя за безопасните и здравословни условия на труд е следвало да
предположи, че липсата на укрепване може да доведе до падане на конструкцията. Безспорно по делото се установи, че ищецът е
бил назначен на длъжността „работник, строителство“. Няма данни по делото
същият да е притежавал специални знания, свързани с начина, по – който следва
да се изгради укрепването, за да може да се предположи, че той е следвало да
следи за правилното извършване на СМР и при възникване на несъответствия с
плановете за строеж да предприема действия по тяхното отстраняване. Безспорно се установи, че на следващия ден, след като се
е видяло, че арматурата е наклонена работниците са предприели действия по
нейното укрепване с намерението да ги укрепят, без да подозират, че е възможно
същата да падне. Настоящият състав на съда намира, че доколкото на обекта са
работили няколко работници, свързани с изграждането на арматурата няма как да
се обоснове извода, че точно действието на ответника е довело до накланянето на
същата и впоследствие падане.
Съдът счита, че
следва да отбележи, че невъзможността на ищеца да скочи и да избегне удара, както са направили
другите участници в строежа, каквото без съмнение е налице не може да се
квалифицира като проявена груба небрежност, тъй като от него не може да се
презюмира съзнание у работника за настъпването на вредите. Напротив, то указва
на непроявена съобразителност и бързина при изпълнение на задачата, но не и за
предвиждане настъпването на вредите и увереност, че същите ще бъдат
предотвратени.
С оглед на изложеното съдът счита, че не е
налице съпричиняване от страна на ищеца, поради което и определеното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 55 000 лева следва да се
определи в цялост. Искът за горницата над 55 000 лева до претендираните 130 000
лева, представляващи частичен иск от 150 000 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Следва сумата по основателния иск да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането, доколкото при деликт, длъжникът изпада в
забава от момента на увреждането- чл. 84, ал.3 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора и двете
страни имат право на разноски:
От приложените
договор за правна помощ и пълномощно, е видно, че ищецът е защитаван от лице, упражняващо адвокатска професия и
е оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1 т.3, пр.2 вр. с чл.36 от
Закон за адвокатурата и Наредба №1/2004 г. и следва да се определи възнаграждение в размер на 4167,31 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника сторените по делото разноски в размер на 5192,30 лева, съобразно
отхвърлената част от иска.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС държавна такса върху уважената част от иска в размер
на 2220 лева, както и сумата от 501,78
лева за възнаграждение на вещите лица по назначените по делото СМЕ и
СПЕ, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от М.И. да заплати на
Б.Е.Г., ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на сумата
от 55 00 лева /петдесет пет хиляди лева/ представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 03.07.2020г. трудова злополука, ведно със законната
лихва, считано от датата на трудовата злополука - 03.07.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата над присъдените 55 000 до претендираните 130 000
лева, представляващи частичен иск от 150 000 лева, претендирани като обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 03.07.2020 г. трудова злополука на основание чл.200 КТ и
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД
ЕИК ***, с адрес
на управление ***, представлявано от М.И. ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.Й.Б., ЕГН ********** ***, като процесуален представител на ищеца Б.Е.Г., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 4167,31 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.3, пр.2 от ЗА във вр.чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ОСЪЖДА Б.Е.Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „***“ ЕООД
ЕИК ***, с адрес
на управление ***, представлявано от М.И. сумата от 5192.30 лв., представляваща сторени разноски
в производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ЕИК ***, с адрес на управление ***, представлявано от М.И. да заплати полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Плевенски районен съд обща сума в размер на 2721.78 лв., представляваща дължимата по делото
държавна такса върху уважения иск и възнаграждение за изготвените СПЕ и СМЕ, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач на ответника ЖИВОТОЗАСТРОХАВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „***“ АД.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: