Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен
състав в публично заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян И. и секретаря Ангелина Г. а, разгледа
докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 2742/2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на “В.И. ” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Д.П. чрез
адвокат Р.Е. срещу Решение № 260295/26.10.2020г., постановено по н.а.х.д. №
2687/2020г. на Районен съд гр.Варна, тридесет и шести състав.
С касационната жалба са изложени доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Твърди се,
че при постановяване на решението си въззивния съд е кредитирал единствено
показанията на служителите на административнонаказващия орган, като не е
обсъдил показанията на водения от жалбоподателя свидетел П.П., което е довело
до ограничаване на процесуалните му правила. Направено е искане съдът да отмени
обжалваното решение и измененото с него наказателно постановление.
Ответникът Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Б. Н. оспорва
касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е започнало по жалба
на “В.И. ” ООД срещу наказателно постановление № 03 – 011896/29.01.2020г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416,
ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. С обжалваното решение
районния съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на
наложената спрямо дружеството имуществена санкция на 1500 лева. За да постанови
своето решение, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа
страна следното: На 14.01.2020г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, сред които свидетеля И. , извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на територията на строителен обект – изграждане на уличен
водопровод, находящ се в гр.Варна, кв.6, “Св.Св. Константин и Елена“,
стопанисван от “В.И. ” ООД. В обекта извършвали трудова дейност три лица, като
едно от лицата било С. И. Г. . Попълнен
бил констативен протокол, в който лицето посочило параметрите на установеното
трудово правоотношение. Посочило, че работи за “В.И. ” ООД от 13.01.2020г. на
длъжност „общ работник – строител“ с установено работно място – уличен
водопровод, при сключен трудов договор и месечно възнаграждение от 610.00 лева,
с почивни дни събота и неделя и работно време от 08.00 до 17.00 часа. Въз
основа на представените документи било установено, че с лицето е сключен трудов
договор с дата 13.01.2020г. Представеното уведомление за регистрация на
трудовия договор от ТД на НАП гр. Варна сочело дата на уведомяване 14.01.2020г.
– 20:47:04 часа. При така установените факти било прието, че е осъществен
състав на административно нарушение по Кодекса на труда и на 23.01.2020г. от
св. И. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение срещу дружеството, за това, че на 14.01.2020г. като
работодател е допуснало до работа лицето С. И. Г. на
длъжност „общ работник“, преди да му е предоставено копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите. Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно
постановление. За да постанови съдебното решение, Районен съд гр. Варна е
обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства. Извършената от съда служебна проверка е констатирала, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са съобразени изискванията на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Отразената в наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя
изцяло от събраните доказателства. Съдът е приел, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му с наказателното
постановление административно нарушение и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Решението е правилно.
Настоящият състав намира направените с
касационната жалба възражения за неоснователни.
Въззивният съд е изяснил фактическата обстановка, като
е събрал гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в
тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и въз основа на закона. Противно на твърденията на касационния
жалбоподател, съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви защо кредитира
показанията на св. Н. И. , респ. защо не кредитира показанията на св. П.П.
/стр.2 на решението/. Кредитираните гласни доказателства в съвкупност с
останалите приети по делото писмени доказателства са дали основание на съда да
приеме, че констатациите на контролните органи по време на проверката са верни.
Категорично установено по делото е, че “В.И. ” ООД в
качеството му на работодател е допуснал до работа С. И. Г. преди
да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено
в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите. От данните по
делото – представената и приета от съда справка относно приети и отхвърлени
уведомления от ТД на НАП е видно, че трудовият договор с лицето е бил регистриран
в системата на НАП на 14.01.2020г. в 20:47:04 часа.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат
непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
По категоричен начин по делото се доказва, че
касационния жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ
и основателно е ангажирана отговорността му. Правилни се явяват изложените от
въззивния съд доводи относно индивидуализацията на наложената спрямо
дружеството имуществена санкция, съответно намаляването й в минимален размер.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото
разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата
от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260295 от 26.10.2020г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 2687 по описа на съда за
2020г.
ОСЪЖДА “В.И. ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от управителя Д.П. , да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: