№ 2619
гр. Варна, 05.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100500799 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 103820/20.12.2024г. от Н. Г. И.
чрез адв. А. Г. против Решение № 4339/02.12.2024 г. на ВРС по гр.д. №
20223110116282, с което страната е осъдена да заплати на „Таблетка“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван
Рилски № 2 сумата 3069.06 евро, представляваща надвнесена и получена без
основание цена по предварителен договор за продажба и строителство на
недвижим имот от 03.04.2019 г. и предварителен договор за продажба и
строителство на недвижим имот от 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 12.12.2022 год. до изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл отчасти по
непредявен иск, тъй като пасивно легитимирани да отговарят за ½ от
задълженията по предварителния договор, вкл. и за връщане на цената, са
наследниците на Б. Ц. Ив.. Поддържа възражението, отхвърлено от първата
инстанция за това, че всички задължения по предварителните договори са
погасени, доколкото не са възпроизведени в сключените окончателни
договори. Сочи, че съдът не е обсъдил своевременно наведени от ответника
защитни възражения, а именно- че основанието на извършените от ищеца
престации е посочено от самия платец/ ищеца/ при осъществяване на
плащанията, както и че ищецът не е добросъвестната страна по договора, тъй
като не е погасявал задълженията си на падежа. Поддържа, че при отчитане
погасяващия ефект на плащанията съдът не е приложил разпоредбата на чл.
75, ал. 3 от ЗЗД. Намира, че неправилно съдът не е разгледал въведеното
възражение за прихващане. Счита, че когато едно вземане се заявява с
възражение за прихващане разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от ГПК не намира
приложение. Ето защо до формиране на СПН за това вземане няма пречка
1
титулярът на вземането да го предявява едновременно в различни
производства.
С жалбата въззивникът е направил доказателствено искане за допускане
на гласни доказателства за установяване, че основанието за заплащане на
претендираните по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД суми е възложените от
ищцовото дружество допълнителни СМР за изработка на подземна външна
втора изолация на цялата сграда и допълнителна мазилка и шпакловка на две
стени от кафе –бара, изработване и доставка на по-качествена дограма за двата
обекта. Поддържа се твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че в
хода на изпълнение на договорите представител на ищеца е възложил устно на
Б. Ив. извършване на допълнителните строителни дейност. Искането за
допускане на гласни доказателства е направено в отговора на исковата молба
и е оставено без уважение от първоинстанционния съд като неотносимо към
спора.
Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения срещу
жалбоподателя иск.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Таблетка“ ООД, чрез адв. В., с който се излагат съображения за
законосъобразност на обжалваното решение. Не се споделят аргументите за
това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск по отношение ½ от
претендираната за възстановяване сума. Счита, че само ако исковата
претенция черпи основанието си от сключен между страните договор,
претенцията може да бъде насочена поотделно срещу страните по договора.
В случая, обаче се иска връщане на даденото от физическото лице-получател
да престираните без основание суми. Репликира възражението на въззивника,
че със сключване на окончателен договор се постига новация на задълженията
по предварителните договори. Със сключване на окончателен договор
страните са уговорим изменение на договорните разпоредби относно етапите
на плащане на продажната цена, които етапи са обвързали с издаването на
удостоверени за тежести и удостоверение за ползване. С окончателния
договор не се изменят правилата в предварителния договор относно
задължението и сроковете за строителство. Вземането, с което се претендира
прихващане, вече е било заявено в преходен процес. След влизане в сила на
решението по гр.д.№ 14673/2022г. на ВРС, 43 състав по въпроса за
съществуването на това вземане ще е формирана СПН, поради което е
недопустимо да се заявява компенсация със същото вземане в друг процес.
Отделно намира, че вземанията за неустойка за забава и за обезщетение за
забавено изпълнение не могат да се кумулират. Поддържа възраженията за
това, че намиращият се в забава кредитор не може да претендира
последиците, свързани със забава на длъжника.
Поддържа възражението за изтекла погасителна давност по отношение
вземането, с което се претендира прихващане. Счита, че в хода на
2
производството не са установени допълнителни облигационни отношения,
представляващи основание за получаване на надплатените суми. Оспорва
изпълнение на допълнителни видове СМР. Обосновава, че ищцовото
дружество е извършило самостоятелно част от уговорените СМР.
Въззиваемото дружество счита, че искането за допускане на гласни
доказателства е правилно отхвърлено от първата инстанция. Евентуално, при
уважаване на искането от въззивната инстанция, настоява при условията на
равнопоставеност за допускане на двама свидетели за установява, че
възложителят е изпълнил довършителните работи за обекта за собствена
сметка. Допълнително с отговора на въззивната жалба страната представя
писмени доказателства за установяване на същото обстоятелство. Поддържа,
че за тези факти първоинстанционният съд не е извършил разпределение на
доказателствена тежест.
В заключение настоява за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
По искането за допускане на гласни доказателства:
С отговора на исковата молба ответницата е поискала допускане на
гласни доказателства за установяване възложените от ищцовото дружество
допълнителни СМР за изработка на подземна външна втора изолация на
цялата сграда и допълнителна мазилка и шпакловка на две стени от кафе –
бара, изработване и доставка на по-качествена дограма за двата обекта.
Искането е своевременно заявено. Същото е допустимо и относимо към
наведеното от ответника основание за плащане на процесните суми.
Доколкото искането неправилно е оставено без уважение, гласни
доказателства следва да се допуснат от въззивния съд, на осн.чл. 266,ал. 3 от
ГПК. При условията на равнопоставеност свидетели следва да се допуснат и
на въззиваемия.
Твърденията, че въпросни допълнителни СМР са извършени от самото
ищцово (сега въззиваемо) дружество не са наведени в рамките на
първоинстанционното производство. Ето защо първата инстанция не е
нарушила процесуалния закон като не е разпределила тежест за тези факти,
съответно установяването им във въззивното производство е недопустимо.
Искането на въззиваемия за допускане на гласни доказателства и за приемане
на писмени доказателства за доказване извършването на допълнителните
дейности за собствена сметка следва остави без уважение
Производството по делото е образувано и по частна жалба вх.
№22835/13.03.2025г. от Н. Г. И. чрез адв. А. Г. против определение
№3034/09.03.2025г., с което е оставена без уважение молбата на ответника за
изменение на постановеното по делото Решение № 4339/02.12.2024 г. на ВРС
3
по гр.д. № 20223110116282 в частта за разноските. При постановяване на
определението съдът не е отчел възражението за прекомерност, основано на
липса на пропорция между цената на иска и разноските. Счита, че при
преценка за обоснования размер на възнаграждението на процесуалния
представител не следва да се отчитат дейностите по направени неотносими
доказателствени искания. Намира, че на насрещната страна не се следват и
разноски за издаване на съдебно удостоверение от банкова институция. Счита,
че тези разноски не са съдебни, а ответникът не е титуляр на сметката, за
която е издадено удостоверение.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„Таблектка“ ООД, чрез адв. В.. Намира обжалваното определение за
законосъобразно. Акцентира, че присъденото в полза на ищеца
възнаграждение за процесуално представителство съответства на
действителната сложност на производство и на процесуалните усилия на
пълномощника, както и на Наредба№1/9.07.2004г. По отношение разноските
за издаденото съдебно удостоверение, счита че въз основа на същото банката е
предоставила относими за спора доказателства.
Съдът констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 248, ал.
3 от ГПК от процесуално легитимира на страна. По тази жалба съдът ще се
произнесе с крайния съдебен акт във въззивното производство.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба жалба вх.№
103820/20.12.2024г. от Н. Г. И. чрез адв. А. Г. против Решение №
4339/02.12.2024 г. на ВРС по гр.д. № 20223110116282, с което страната е
осъдена да заплати на Таблетка ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Иван Рилски № 2 сумата 3069.06 евро,
представляваща надвнесена и получена без основание цена по предварителен
договор за продажба и строителство на недвижим имот от 03.04.2019 г. и
предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска- 12.12.2022
год. до изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№22835/13.03.2025г.,
предявена от Н. Г. И. чрез адв. А. Г. против определение №3034/09.03.2025г., с
което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното по гр.д.
№ 20223110116282 по описа на Варненски районен съд решение №
4339/02.12.2024 г. в частта за разноските.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 10.09.2025г. от 14.00 часа.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да водят по двама свидетели в
4
насроченото по делото о.с.з. за установяване, съответно за опровергаване, на
твърденията за възложените от ищцовото дружество на допълнителни СМР за
изработка на подземна външна втора изолация на цялата сграда и
допълнителна мазилка и шпакловка на две стени от кафе –бара, изработване и
доставка на по-качествена дограма за двата обекта.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия за допускане на
гласни и писмени доказателства за установява обстоятелството, че страната е
изпълнила за собствена сметка въпросните допълнителни СМР.
ПРИЛАГА писмените документим приложени с отговора на въззивната
жалба към корица.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5