НОХД № 2767/2008 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е по чл.343в ал.2, във връзка с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК против подсъдимия Я.Д. /Y. D./, роден в С, сирийски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в РБългария чужденец, с ЕГН ********** за това, че през периода от 22.08.2008г. до 14.10.2008г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е управлявал МПС-лек автомобил м. “Ф”, модел “М”, с рег.№ РА * АТ без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство като е управлявал автомобила в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №1520, влязло в законна сила на 16.07.2008г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

          В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.  Пледира за постановяването на осъдителна присъда и за налагането на подсъдимия  на  наказание лишаване от свобода условно.

          Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник, не се  признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по същото.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

На 08.04.2008г. св.М.Г., инспектор в група “М” при ОД на МВР-Пазарджик видял,  че подс.Я.Д., гражданин на С и с придобит статут на постоянно пребиваващ в РБългария, управлява лек автомобил „Ф М” с рег.№ РА 92 66 АТ по улица в гр.Пазарджик. Св.Г. бил наясно, по повод на работата си, че подс.Я.Д. не притежавал валидно свидетелство за управление на МПС на територията на страната. Отделно от това последният бил предупреден от служителите на група “М” с протокол за предупреждение по ЗМВР от 15.04.2005г. да не управлява МПС без СУМПС. За констатираното нарушение св.Г. сигнализирал контролните органи по ЗДП за вземане на отношение по случая, в резултата на което се стигнало до издаване на НП №1520 от 12.05.2008г., с което на основание чл.177 ал.1,т.2 от ЗДП, на Д. било наложено административно наказание глоба в размер на 200лева. Препис от НП било връчено лично на подс.Д. на 08.07.2008г., в последствие то не било  обжалвано в законоустановения срок и на 16.07.2008г.  влязло в сила.

На 22.08.2008г., около 19.30 часа, св.Л.И. - Началник Група “М” при ОД на МВР-Пазарджик, видял как подс.Д. отново управлявал гореописания лек автомобил по бул.”България”. И. също познавал Д. по повод на работата си и знаел, че към момента той не  притежавал валидно СУМПС за територията на България. По тази причина, когато подс.Д. минал с автомобила си на около 2 метра  от св.И. последният му направил жест с ръце, изразяващ учудване и укоряване поради факта,че шофира. Подсъдимият обаче   продължил движението си по ул.”Виделина”  и  не реагирал по никакъв начин на жеста на св.И..

  За установеното нарушение св.И. сигнализирал органите на КАТ-ПП при ОД на МВР Пазарджик. В тази връзка на 01.09.2009 год. св.И.С. - полицейски инспектор, съставил акт за установяван не  нарушение на чл.150 от ЗДвП, като подс.Д. отказал да получи препис от същия и отказът бил надлежно оформен с подписа на един свидетел.

На 14.10.2008г. Св.И.С., при изпълнение на рутинните си служебни задължения видял, че   подс.Д. управлява горепосочения лек автомобил по ул.”Виделина” в гр.Пазарджик. По този повод св.С. спрял за проверка автомобила и на място установил, че негов водач е именно подсъдимия, който не предоставил СУМПС. При извършване на проверката присъствали св.Х. и пол.Ш – служители на КАТ-ПП при ОД на МВР Пазарджик. На място св.С. съставил акт за установяване на  нарушение, както предходните, който подс.Д. подписал без възражения и получил препис от същия.

Видно от приложеното по делото удостоверение изх.№ 12678/08 год., издадено от ОД на МВР Пазарджик, сектор “Пътна полиция”-КАТ , подсъдимият Д. е неправоспособен водач на моторно превозно средство.

Видно от представената официална справка рег.№ 50119/2008 год. от Група „М” при ОД на МВР Пазарджик, подс. Я.Д. понастоящем   има статут на постоянно пребиваващ на територията на България чужденец,  като е влязъл за първи път в страната  ни  на 14.06.1999 година.

 Съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 от ЗДП подс.Д., като гражданин на С и чужденец, със статут на дългосрочно пребиваващ в РБългария, е предоставена правната възможност да управлява МПС на територията на страната ни с националното си свидетелство, в срок до една година от датата на влизането в РБългария. Както се посочи вече, горният  е влязъл за първи път в РБългария на 14.06.1999 година. При това положение, за да придобие валидно СУМПС за територията на България, съобразно разпоредбата на чл.162 ал.5 от ЗДП, подс.Д. е следвало успешно да положи изпит за придобиване на правоспособност като водач на МПС, според законите в България, т.к. неговото свидетелство е било издадено в С и не е налице хипотезата на чл.162 ал.4 от ЗДП, т.е. видно от приложеното по делото в съдебно заседание извлечение от Конвенцията за пътното движение, неговата държава не е договаряща по Конвенцията.

Видно от заключението на изготвената по делото почеркова експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно, подписът за получил препис от НП № 1520/ от 12.05.2008 год. в разписка с дата 08.07.2008 год. е положен от подс.Д..

          По повод всичко гореописано  било  отпочнато  и настоящото наказателно произовдстгво.

          Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе изцяло  въз основа на показанията на свидетелите М.Г., Л.И., И.С., К.Х. и частично от тези на св.В Л, както и от заключението на почерковата експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

          Съдът дава изцяло вяра на горепосочените гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви, хронологично точни, взаимно допълващи се, депозирани от лица, абсолютно незаинтересовани от изхода на делото и съответстват на останалия, събран по делото писмен доказателствен материал.

          Съдът не кредитира обясненията на подс.Д., в частта им, в която отрича да е управлявал процесното МПС на инкриминираните дати, както и в частта им, в които твърди, че не е съзнавал, че е бил санкциониран по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство с НП № 1520/08 година, т.к. не разбирал  нито писмено, нито говоримо български език.

Последното обстоятелство беше категорично опровергано от всички гореспоменат свидетелски показания, в които всеки от свидетелите заяви, че Д. говори на много добро ниво български език и няма никакъв проблем със словестната  комунакация  между него и един български гражданин.  В тази посока са  показанията на св.Г. и св.И., които като работещи в група „М” в ОД на МВР Пазарджик, многократно са контактували на български език и то насаме с подсъдимия без да е било необходимо някой да му превежда. В тази посока са и показанията на св.Л, който като държавен съдебен изпълнител в СИС при Пазарджишкия РС е водил изпълнително дело с длъжник подсъдимия Д.  и  по  повод  на това  е  водил  разговор  с  него, при  което  последният  е  говорил  съвсем  свободно български език. Св.Л сочи още, че дори подсъдимият го е срещал в центъра на гр.Пазарджик  и му се извинил на български език за жалба /приета като доказателство по делото в с.з. на 26.02.2009 год./, която била пусната от негова име против държавния съдебен изпълнител.

На последно място, но не по значение, индиция за съда, че подс.Д. говори български език на едно добро ниво е и отразеното в съдебния протокол от 05.02.2009 год. – горе, от което става ясно, че той  много добре разбира задаваните към него въпроси и адекватно дава отговор на същите, без да изчака превода на назначения  по делото  преводач.

Извън това, несъстоятелно е заявеното от подс.Д., че бил получил НП № 1520/08 год., но не разбрал в момента на получаването му за какво се отнася то. Установените по-горе факти сочат,че подс.Д. знае български език и ако е имал желание би могъл да възприеме съдържанието на процесното НП. Отделно от това, според заявеното от св.М.М. ***. от 26.02.2009 год. /лист 4 от съд. протокол – долу/  съпругата на подсъдимия не говори арабски език, при което е очевидно, че двамата съпрузи общуват на български, а това, че детето му е родено през 2002 година, т.е. преди 7 години, означава , че подсъдимият е имал достатъчно време да овладее български език.

Съдът не дава вяра на показанията на св.М.М.   в частта им, в която се стреми да оневини подс.Д., заявявайки, че до ден неделя – 24.08.2008 година, те двамата, заедно с техните семейства са били на почивка на българското черноморие – гр.Приморско. Отчитайки  приятелската близост между св.М. и подсъдимия, както и идентичната им национална принадлежност,  съдът намери, че горният е заинтересован от изхода на делото свидетел, за разлика от свидетелите Г. , И., С. и Х.. Не убягнаха от вниманието на съда и  възникналите противоречия между обясненията на подсъдимия и показанията на св.М., които засилиха убеждението, че двамата не изясняват обективната истина. На първо място подс.Д. твърди,  че  откакто нямал право да шофира в България с националното си свидетелство той си бил наел личен шофьор, който работи при него от години и посочва ,че този шофьор е неговият сънародник - св.М.К.М.. Св.М.М. пък сочи не че работи като личен шофьор на подс.Д., а че има собствена фирма за международен транспорт и от време на време само, когато има време и Д. го помоли, той ходи го кара с личния му автомобил. С други думи – върши му услуга.

Извън всичко казано до тук следва да се отбележи, че за носене на наказателна отговорност по чл.343В ал.2 от НК е необходимо от обективна страна да има влязло в сила НП, с което неправоспособният да е наказан веднъж по административен ред за шофиране без СУМПС.   На  следващо място е необходимо в рамките на едногодишния срок от наказването по административен ред, деецът да управлява отново МПС. Няма значение как и с какви доказателства и доказателствени средства се установява това последващо управление – допустими са всички законни такива. Не е необходимо, а и НК не поставя изискване, това последващо управление на МПС да се установява само с редовно съставен акт за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН. В този смисъл е несъстоятелно възражението на защитата, че актовете за административно нарушение съставени против Д. от служителите на КАТ-ПП за управление на МПС за датите 22.08.2008 год. и за 14.10.2008 год. са били съставени в нарушение на процедурата в ЗАНН, т.к. на нарушителя не бил назначен преводач. Както вече се спомена освен тези актове фактът на шофирането от страна на подс.Д. на инкриминираните дати се доказа безспорно от показанията на св.И. и св.С., които не се опровергаха от  никое  годно доказателство.

При така приетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият Я.Д.  е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.343в ал.2, във връзка с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като през периода от 22.08.2008г. до 14.10.2008г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е управлявал МПС – л.а. “Ф”, модел “М”, с рег.№ РА * АТ без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство в рамките на  едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП № 1520, влязло в законна сила на 16.07.2008г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.

Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е неправоспособен водач на моторно превозно средство според българското законодателство и няма защитена категория, както и че вече има наложени наказания – глоба за това, че е управлявал МПС, без свидетелство за правоуправление и че от тогава не е изминал срок от една година, но въпреки това, като е знаел, че няма въобще право да управлява лекия автомобил, без СУМПС, е сторил това по описания по-горе начин.

          При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.

          Самият подсъдим е личност със завишена  степен на обществена опасност. Действително не е осъждан, но е криминално проявен и регистриран по два ЗМ в РПУ Панагюрище , за извършено престъпление от ОХ , а отделно от това е негативно охарактеризиран по местоживеене.   В конкретния случай, обществената опасност на конкретното деяние също е висока, предвид на обстоятелството, че то е осъществено при условията на продължавано престъпление и в пиков час по централните улици на гр.Пазарджик, което заслужава по-високата социална, морална и правна укоримост.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и незачитането на установения в страната правов ред за придобиване на право на управление на моторно превозно средство и  на правилата, обезпечаващи безопасността при управление и движение по пътищата.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало, а като отегчаващи негативните характеристични данни.

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице основанията за приложението на чл.78А ал.1 от НК и освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, т.к.  е налице забраната за приложението на горепосочената норма, обективирана в ал.6 от същата, досежно наличието на „Множество престъпления”.  Действително продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК следва да се третира като едно такова, но то е съставено от отделни единични деяния / най-малко две/, всяко от които поотделно осъществява обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343в ал.2 от НК, при което е налице множественост на съставните деяния, а именно и по тази причина систематическото място на разпоредбата на чл.26 от НК е в глава ІІ, раздел ІV от общата част на НК – „Множество престъпления”.

При това положение, при индивидуализиране на наказанието, съдът отчете обществената опасност, на деянието и дееца, подбудите и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, при което намери ,че на  подс. Я.Д. следва да бъде наложено наказание от една година и шест месеца лишаване то свобода, което ще съответства  на  извършеното и с което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.

С оглед данните за личността на подсъдимия съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването му за максимално възможния в случая  изпитателен срок от четири години и шест месеца. При определяне продължителността на изпитателния срок съдът също прецени обстоятелствата по чл.54 от НК.

При този изход от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Д. да заплати в полза на държавата по сметка на ПРС сторените по делото разноски в размер на 370 лева, за преводач и  експертиза.

            По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: