Решение по дело №10042/2013 на Районен съд - Пловдив

          Р Е Ш Е Н И Е №2099

гр.Пловдив,20.05.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивски районен съд, VІІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет  и  втори  април  през  две хиляди и четиринадесета година  в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОРИС  ИЛИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Катя Гудева, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№10042  по описа за 2013г., за  да  се  произнесе  взе  предвид следното:

                Предявени  са  при  условията  на  евентуалност  искове с правно  основание  чл.26, ал.2  и  чл.26, ал.1  от  ЗЗД. 

                Ищецът  А.  С.  Б. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощниците  си по делото  адв. С.  П. и  адв.Ж.З., твърди,  че  е  единствен  наследник  на  майка си Н. Р. Б.,  бивш жител  на с. С.,  починала  на 23.03.2012г.,  която  от своя  страна  била  единствен наследник  на брат му  Р.  С.  Б.,***,  починал на 02.11.2011г.  Твърди,  че  след смъртта  на  майка  си  разбрал,  че  тя  е страдала  от  мозъчно- съдова  болест,  поради което  забравяла  неща,  не познавала  близките си,  губила  се, твърдяла,  че  има шум  в главата.  Твърди,  че на 23.11.2011г. с нотариално заверено  пълномощно  Н. Р. Б.  упълномощила  Д. Д. Г. с редица права,  свързани с  приемането  й  като  съдружник  в  наследените  от покойния  й син  Р. С. Б.  дялове от капитала  на  „Изи  инвест“  ООД,  „Старосел  инвест груп“  ООД и  „Венера  2“  ООД,  както  и  с правата  да  направи  искане  за прекратяване  на  участието  й  в дружествата  и  от нейно  име  и  за  нейна сметка  да  изготви и  подпише  договори,  с  които  безвъзмездно  прехвърли  придобитите  от нея  дялове  от дружествата  на трети  лица,  като 17 дяла  от капитала  на  „Венера  2“  ООД  бъдат прехвърлени  безвъзмездно на ответника  Б.  И.  Д..   Ищецът твърди,  че  в  изпълнение  на така  предоставените  му с пълномощното права  на  29.11.2011г.  Д. Д. Г.  е  сключил  от името  на  Н. Р. Б. нотариално заверен договор  за  прехвърляне  на дружествен  дял, по силата на който  прехвърлил безвъзмездно  на ответника  Б.  И.  Д.  17  дяла, всеки  от които  на стойност  от по  600  лв.,  от капитала на  „Венера  2“  ООД,  ЕИК  *********.  Ищецът твърди,  че  с влязло в сила  решение на  Районен  съд- Нова  загора,  постановено  по гр.д.№76/2013г.  било  обявено  за  нищожно  извършеното  от Н. Р. Б.  упълномощаване  от  23.11.2011г.  на  пълномощника  Д. Д. Г.  поради  липса на  формиране на воля  у  упълномощителката. Твърди,          че  поради  обявяването  на упълномощителната  сделка  за нищожна,  то  нищожни са и  последващите  сделки,  сключени въз основа на  нея  поради  липса  на  формирана  воля  /съгласие/  у  упълномощителката, поради  което  иска постановяване на  решение,  с което  договорът за  прехвърляне  на  дружествен дял  в  дружество с ограничена  отговорност  от  29.11.2011г., сключен  между  Н. Р. Б.,  чрез пълномощника й Д. Д. Г.,  и  ответника  Б.  И.Д.   да  бъде обявен за нищожен.  При  условията на  евентуалност,  в случай  на отхвърляне  на  иска на това основание,  се  иска  договорът да  бъде  обявен  за нищожен поради  противоречието  му с  добрите нрави,  тъй  като  в  наследството  по безвъзмезден  начин  влизал ответника,  от което същият черпел  права,  а ищецът търпял вреди. Претендират се и  направените  по делото разноски.   

Ответникът  Б.  И.Д. ***, ЕГН  **********,    чрез  упълномощения  си процесуален  представител адв. Г.В.,  оспорва предявения  иск. 

                Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Не  се  спори  между  страните,  а и  се  установява  от  приложените писмени доказателства,  че ищецът  А.С.  Б.  е  единствен  наследник  на  майка си Н. Р. Б.,  бивш жител  на с. С.,  починала  на 23.03.2012г.,  която  от своя  страна  е  единствен наследник  на своя  син и  брат на ищеца  Р. С. Б.,***,  починал на 02.11.2011г.  Не  се  спори,  а  се  установява  и  от представеното  удостоверение  от нотариус  В. З.  /л.14-16/,  че  на 23.11.2011г. с нотариално заверено  пълномощно  Н. Р. Б. е упълномощила  Д. Д. Г. с редица права,  свързани с  приемането  й  като  съдружник  в  наследените  от покойния  й син  Р. С. Б.  дялове от капитала  на  „Изи  инвест“  ООД,  „Старосел  инвест груп“  ООД и  „Венера  2“  ООД,  както  и  с правата  да  направи  искане  за прекратяване  на  участието  й  в дружествата  и  от нейно  име  и  за  нейна сметка  да  изготви и  подпише  договори,  с  които  безвъзмездно  прехвърли  придобитите  от нея  дялове  от дружествата  на трети  лица,  като 17 дяла  от капитала  на  „Венера  2“  ООД  бъдат прехвърлени  безвъзмездно на ответника  Б.  И.  Д..   Не  се  спори,  а  се  установява и  от  представения  договор  /л.11-13/,  че  в  изпълнение  на така  предоставените  му с пълномощното права  на  29.11.2011г.  Д. Д. Г.  е  сключил  от името  на  Н. Р. Б. с ответника  Б.  И.  Д. нотариално заверен договор  за  прехвърляне  на дружествен  дял  в дружество с  ограничена  отговорност, по силата на който  му  е  прехвърлил  безвъзмездно  17  дяла, всеки  от които  на стойност  от по  600  лв.,  от капитала на  „Венера  2“  ООД,  ЕИК  *********.  Не се спори, а се  установява  и  от представените  писмени доказателства,   че  с влязло в сила  решение на  Районен  съд- Нова  Загора,  постановено  по гр.д.№76/2013г.,  по  иск  на  А.  С.  Б.,  в качеството му на  наследник  на  Н. Р. Б.,  против  Д. Д. Г.  и  С. А. Б..,  са  били  обявени  за  нищожни  поради  липса на  формиране на воля  у  упълномощителката редица  извършени  от  Н. Р. Б.  упълномощителни  сделки, с  които  последната е  упълномощавала  С. А. Б.. и  Д. Д. Г.,  сред които  и  упълномощаването  от  23.11.2011г.  на  Д. Д. Г., отнасяща  се  до  прехвърлянето  на  притежаваните  от не я дялове  от  капитала  на  „Изи  инвест“  ООД,  „Старосел  инвест груп“  ООД и  „Венера  2“  ООД. 

Първият от  предявените  искове  е за прогласяване  на нищожност  поради липса на  съгласие на договора  от  29.11.2011г.,  с който  Н. Р. Б.,  чрез пълномощника си  Д. Д. Г.,  е  прехвърлила  безвъзмездно  на ответника  Б.  И.  Д.    17  дяла, всеки  от които  на стойност  от по  600  лв.,  от капитала на  „Венера  2“  ООД,  ЕИК  *********.    Твърденията  на ищеца  са, че  посоченият  договор  е  нищожен  поради  липса на съгласие,  тъй  като  упълномощителната сделка  от  23.11.2011г., извършена  от  наследодателката  на ищеца,  е нищожна  поради  липсата на  формирана воля  у  упълномощителката  С. Б.  и  е  прогласена  за такава  с  влязло  в сила  съдебно решение.  По отношение  на представеното  по делото решение  на  РС-  Нова Загора, на което  се  позовава  ищецът,  за  да  обоснове претенцията  си за  нищожност  на сделката, съдът  намира,  че  същото  е  без значение  за  изхода  на настоящия спор,  тъй като  съгласно  разпоредбата  на  чл.  от  ГПК  решението  влиза  в сила  само между  същите страни,  за  същото  искане  и  на  същото  основание.  В случая  страни  по гр.д.№76/2013г. на  РС-  Нова  Загора  в  частта  му  за  иска за  прогласяване  на нищожност  на упълномощаването от 23.11.2011г., отнасящо  се  до процесните дялове от капитала  на  „Венера  2“  ООД,  са  А.  С.Б., като  ищец,  и  Д. Д. Г.,  като  ответник,  поради което  и  постановеното  по  делото  решение  има  действие  само  в  отношенията  между  тях.  Посоченото  решение е  непротивопоставимо  на  ответника  по настоящото  дело  Б.  И.  Д.,  тъй  като  последният не е бил   страна  по делото,  по  което е  постановено.  Ето  защо  и  ищецът  не  може  да се  позовава  на посоченото решение  в  отношенията  си  с  ответника  Б.  Д., а  следва  в настоящото  производство  да  докаже  по  отношение  на  него  твърденията си,  че  процесното упълномощаване  от  23.11.2011г.,  извършено  от  С. Б.,  е  нищожно  поради  липса  на  съгласие. От  страна  на  ищеца  се  твърди,  че  е  било  налице липса  на съгласие  у  наследодателката му,  тъй като  последната  поради здравословното си състояние  не  е  можела  да формира  воля и  да  се  грижи  за  своите  работи,  като  тези твърдения  са подкрепени  от заключенията на  приетите  единична  и тройна  психиатрични  експертизи.  Така  изтъкнатите  и  доказани  от ищеца обстоятелства  обаче не  обосновават нищожност  на  упълномощаването  от  23.11.2011г.  поради липса на съгласие. Липса  на съгласие  по смисъла  на  чл.26, ал.1  от ЗЗД  е  налице,  когато  съгласието  е изтръгнато  чрез насилие  или същото  е  изразено  без  намерение  за правно  обвързване  /на шега  или като  учебен пример/  или е  изразено  от  лице,  което  по силата  на закона  не  може  да  формира  правно  валидна  воля-  малолетен  или  поставен под  пълно запрещение,  като  в този смисъл  са както правната теория, така  и съдебната практика.  Съгласно  разпоредбата на чл.31, ал.1  от  ЗЗД  договор,  сключен  от дееспособно лице,  което при  сключването  му  не  е могло  да  разбира  или  да ръководи  действията  си,  е  унищожаем. Ето защо и  в случая  доколкото  по делото не се твърди и  не се  ангажират доказателства  към  датата на упълномощаването- 23.11.2011г.   наследодателката на  ищеца  С. Б.  да е  била поставена  под  запрещение, то  извършеното от нея  упълномощаване  съгласно  изричната  разпоредба  на  чл.31, ал.1 от  ЗЗД   не  може да  бъде  нищожно  поради липса  на съгласие, а  само  унищожаемо. В този смисъл  е  и трайната  практика  на ВКС-  Решение  №813  от  07.09.2011г.  по  гр.д.№256/2010г.,  ІV г.о.;  Решение  №309  от  14.07.2011г.  по  гр.д.№1890/2010г.,  ІV  г.о.;  Решение  №113  от 31.05.2012г.  по  гр.д.№1677/2010г., ІV  г.о.  В  настоящото  производство  от  страна  на ищеца не  се  излагат  доводи  за  унищожаемост на пълномощното и не  се  иска  унищожаването  му  на основание  чл.31, ал.1  от  ЗЗД  чрез предявяване  на  конститутивен  иск, поради което  и  същото  следва  да  се  приеме, че продължава  да  поражда  правни  последици. От  друга  страна  съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2  от  ЗЗД  унищожението  на  договор,  сключен  от дееспособно лице, което  не  е могло  да разбира или  да  ръководи  действията си,  не  може да  се  иска  след  смъртта  му, освен  ако преди  смъртта му е  било поискано  поставянето му под  запрещение  или  ако  доказателството за недееспособността  произлиза  от същия договор.  В случая    по делото  няма данни  преди  смъртта на  Н. Р. Б. да  е  било  поискано  поставянето й под запрещение, поради което  след смъртта  на  същата  не  може  да  се иска  унищожаване  на сключените  от нея сделки  и  в частност  на  упълномощаването  от 23.11.2011г.  поради  това,  че  не е  могла да  разбира  или  да  ръководи  действията си.     Не може  да  се приеме  и  че  процесното  упълномощаване  е  доказателство  за  наличието на  недееспособност  на  упълномощителката, тъй  като  учредяването  на  представителна  власт  на  трето  лице  за безвъзмездно  разпореждане  с  дружествени  дялове  само по себе  си не е  доказателство  за неспособност  да  се  разбират  и  ръководят  действията.   В  обобщение  от изложеното дотук  се налага  изводът,  че  процесното  упълномощаване от  23.11.2011г. не  е нищожно,  а  същото  може  да се  приеме  за унищожаемо,  но доколкото  съдът  не е  сезиран с  иск  за  унищожаването  му,  а  и  подобен иск е  поначало  недопустим  предвид забраната  на  чл.31, ал.2  от  ЗЗД  да  се  иска унищожаване след смъртта  на лицето,  ако  приживе не е  било  поискано  поставянето му под запрещение  на лицето, то  евентуалните  пороци  на  волята  на упълномощителката при издаване  на  пълномощното,  не могат  да  се отразят на действителността  на  сключената от пълномощника  сделка и  последната  не се  явява  сключена при липса  на съгласие.  Ето защо  предявеният иск за прогласяване  на нищожност  на сделката  поради  липса  на  съгласие  е неоснователен и  следва  да се отхвърли.

При  условията  на  евентуалност  ищецът  е  предявил и  иск  за  прогласяване  на нищожност  на договора  от  29.11.2011г. на  основание  чл.26, ал.1  от  ЗЗД  поради противоречието  му  с добрите нрави,    тъй  като  в  наследството  по безвъзмезден  начин  влизал ответника,  от което същият черпел  права,  а ищецът търпял вреди. Така  изложените  от  ищеца  доводи  според  съда не  обосновават  противоречие  на  договора  с добрите нрави, тъй  като безвъзмездните и  дарствените  сделки  са  изрично  уредени  в закона и  с  извършването им  не  може  да се  приеме,  че  се  нарушават добрите нрави  като  общоприети  правила  за  поведение.    Ето защо  и  евентуалният  иск  също  се  явява неоснователен  и  следва  да се отхвърли. 

С  оглед  изхода  на  делото  и  на  основание  чл.78, ал.3 от  ГПК  ищецът следва  да  бъде осъден  да заплати  на  ответника  направените  по делото  разноски  за  експертизи  в  размер  на  370  лв.  и  за   адвокатско  възнаграждение  в  размер на 3000  лв.  или  общо  сумата  от  3370  лв.

                По изложените съображения съдът            

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

                ОТХВЪРЛЯ  исковете  на  А.  С.  Б. ***,  ЕГН  **********, против  Б.  И.Д. ***, ЕГН  **********,  за  прогласяване  за нищожен поради  липса  на съгласие  и  поради противоречие с добрите нрави  на  договор  от  29.11.2011г.  за  прехвърляне  на дружествен  дял  в дружество с  ограничена  отговорност, по силата на който Н. Р. Б.,  ЕГН  **********, чрез пълномощника си  Д. Д. Г.,  ЕГН  **********,  е  прехвърлила  безвъзмездно  на  Б.  И.  Д.    17  дяла, всеки  от които  на стойност  от по  600  лв.,  от капитала на  „Венера  2“  ООД,  ЕИК  *********.  

ОСЪЖДА   А.  С.  Б. ***,  ЕГН  **********,  да  заплати  на  Б.  И.Д. ***, ЕГН  **********,  сумата  от  3370  лв.-  разноски  по делото. 

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2- седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Б.И.

Вярно с оригинала.

КК