Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 11111 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 440000/28.06.2018 г., постановено по
гр.д. № 77909/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, са отхвърлени
предявените от Е.Г.П. срещу Българско средно училище „*****“, Чешка Република,
Прага, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на извършеното със заповед № РД-18-46/13.07.2017 г. на
Министъра на образованието и науката прекратяване на трудовото правоотношение
между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, и иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа „начален учител“
с място на работа Българско средно училище „*****“, Чешка Република, Прага.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ищцата Е.П. чрез надлежно
упълномощен процесуален представител адв. Т., с която първоинстанционното
решение се обжалва в цялост. Изложени са доводи, че когато трудовият договор се
сключва до завършване на определена работа, работата трябва да бъде посочена
подробно и детайлно по вид, количество и качество, а в някои случаи и по стойност,
като именно с посочването на тези параметри трудовият договор, сключен до
завършване на определена работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, се различава от
договора, сключен за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа се, че
в разглеждания случай трудовият договор не следва да се счита за такъв сключен
до завършване на определена работа, тъй като работата като начален учител няма
временен или случаен характер, различен от това, което върши работодателят.
Освен това в процесния договор липсва индивидуализация на възложената работа, а
и преподавателската работа няма временен, сезонен или краткотраен характер,
защото представлява непрекъснат процес. Твърди се, че определянето на
възложената работа не може да стане чрез посочването на „списък-образец № 1“,
тъй като този списък не е част от акта, пораждащ трудовото правоотношение, а
представлява приложение към чл. 63, ал. 1 от Наредба № 4/2003 г. (отм.) и към
чл. 7, ал. 1 от действащата Наредба № 8. Поддържа се, че изготвянето на такъв
списък за всяко училище е информационен документ, който отразява училищната
дейност за информационни нужди, но с него не се предоставят права и не се
възлагат задължения на учителите. Изложени са и съображения, че с договора
работата е определена с два изключващи се критерия, като едновременно е посочен
списъкът-образец за съответната учебна година, а е посочен и срок не по-късно
от 31 август, който срок противоречи на продължителността на учебната година
съгласно чл. 101, ал. 3 ЗПУО, която е 12 месеца, считано от 15 септември.
Следователно, след като липсва индивидуализация на възложената работа, следва
да се приеме, че сключеният договор не е такъв по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, а е
сключен за неопределен срок. Твърди се, че съгласно чл. 68, ал. 3 КТ срочен
трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители
в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия, но тези предпоставки в
случая не са налице, защото учителската професия няма такъв характер. Освен
това, съгласно чл. 68, ал. 3 КТ по изключение срочен трудов договор за срок
най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат
временен, сезонен или краткотраен характер, или за по-кратък срок по писмено
искане на работника или служителя, но такъв договор може да се сключи повторно
само веднъж за срок най-малко една година. Поддържа се, че в разглеждания
случай не е налице изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ, а и не е налице
искане от страна на работника за сключването на такъв договор. Тъй като
трудовият договор е сключен в нарушение на посочените разпоредби от Кодекса на
труда, съгласно чл. 68, ал. 5 КТ той следва да се счита за сключен за
неопределено време, а такъв трудов договор не може да бъде прекратяван на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ. Направено е и оплакване, че районният съд не
е взел предвид обстоятелството, че са сключени четири последователни трудови
договора за една и съща работа на едно и също работно място. По изложените съображения
се моли решението да бъде отменено, а предявените искове уважени.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
Българско средно училище „*****“, с който се моли решението да бъде потвърдено.
Поддържа се, че правилно районният съд е приел, че трудовият договор е с
определен срок и че прекратяването му на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ е законосъобразно. Изложени са
доводи, че неправилно районният съд не е възприел възражението на ответника за
недействителност на трудовото правоотношение, тъй като по време на сключване и
действие на процесния трудов договор ищцата се е намирала в основно
правоотношение с друг работодател през време на неплатен отпуск и е укрила това
обстоятелство. Поддържа се, че дори да се приеме, че тя има право на друг
договор за допълнителен труд по време на неплатения си отпуск по основния
трудов договор, този договор следва да отговаря на условията по чл. 111 – 113 КТ, които са императивни и сключеният в противоречие с тях договор е
недействителен и то само по вина на работника, поради което ищцата не може да
се ползва от защитата на трудовото законодателство по отношение на
допълнителния трудов договор. Според ответника въпросът за вида на трудовия
договор – основен или допълнителен и неговата действителност, е обуславящ и
следва да бъде разгледан преди обсъждането дали същият е срочен или безсрочен.
Поддържа се, че процесният трудов договор е сключен съгласно чл. 68, ал. 1, т.
2 КТ до завършване на определена работа, която работа е била надлежно
индивидуализирана чрез списъка-образец, а освен това изрично е вписана и крайна
дата, до която работата ще се счита завършена. Посочва се, че три поредни
години ищцата е сключвала идентични трудови договори с министъра на
образованието и културата и за нея няма неяснота или съмнение какъв е
характерът на работата, която е приела да извърши с процесния договор. Освен
това издаването на заповед в тези случаи има само декларативно действие, а
конститутивният ефект на прекратяването настъпвал с факта на завършване на
работата, поради което може да се защити и тезата, че прекратяването е
настъпило на 31.08.2017 г.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано
по същество, същото е неправилно по следните съображения.
От представените по делото документи се установява, че
на 27.09.2013 г., на 05.08.2014 г., на 07.07.2015 г. и на 26.08.2016 г. ищцата
в качеството й на служител и Министерството на образованието и науката в
качеството му на работодател са сключили трудови договори на основание чл. 68,
ал. 1, т. 2 КТ за длъжността „начален учител“ и място на работа – Българско
средно общообразователно училище „*****“, гр. Прага. Съгласно посоченото в т. 4
всеки от договорите се сключва до завършване на определена работа, а именно „за
изпълнение на преподавателска работа, възложена със списък-образец № 1 на Българско
средно общообразователно училище „*****“, гр. Прага“ за съответната учебна
година, „но не по-късно от 31.08.“ на следващата година.
Със заповед № 46 от 13.07.2017 г. на министъра на
образованието и науката трудовото правоотношение на Е.П. е било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ – със завършване на определената работа –
приключване изпълнението на преподавателската работа, възложена със
списък-образец № 1 на Българско средно училище „*****“, гр. Прага, за учебната
2016 г./2017 г., считано от 01.09.2017 г. заповедта е била връчена на Е.П. на
26.07.2017 г.
По делото е приета заповед № РД09-673/13.06.2013 г.,
издадена от министъра на образованието и науката на основание чл. 25, ал. 4 ЗА,
пар. 1 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, във
връзка с Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина и кадровото
осигуряване на българските училища в чужбина, с която са били определени
условията и реда за сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори с
учителите, възпитателите, служителите и работниците в българските училища в
чужбина. В заповедта е посочено, че министърът на образованието и науката
сключва срочни трудови договори по реда на Кодекса на труда с учителите,
възпитателите и служителите в българските училища в чужбина и ги командирова
при условията и реда на Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, а
изменението и прекратяването на трудовите им правоотношения се извършва по реда
на Кодекса на труда.
На 18.08.2016 г. ищцата е подала заявление до министъра
на образованието, с което е заявила желанието си да бъде назначена за в.и.д.
„директор“ на процесното училище.
На 08.09.2016 г. страните са подписали допълнително
споразумение към трудовия договор, с което ищцата е била преназначена на
длъжност „директор“ до заемане на длъжността въз основа на конкурс.
Със заповед № РД13-338/12.09.2016 г. на министъра на
образованието и науката ищцата е била командирована на основание чл. 36, ал. 1
от Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина в гр. Прага, Чешка
република, за времето от
01.09.2016 г. до 31.08.2017 г. със задача: „за изпълнение на преподавателска
работа, възложена със списък-образец № 1 на Българското средно училище „*****“
за учебната 2016 г./2017 г., но не по-късно от 31.08.2017 г.“.
Със заповед № РД13-381/03.10.2016 г. на министъра на
образованието и науката е била изменена заповедта за командироване от
12.09.2016 г. като към задачата е било добавено през периода от 09.09.2016 г.
до заемане на длъжността „директор“ въз основа на конкурс да организира,
контролира и отговаря за цялостната дейност на училището като изпълнява
временно длъжността „директор“.
С ново допълнително споразумение № 95/26.10.2016 г.
ищцата отново е била преназначена от длъжността „директор“ на длъжността
„начален учител“, съответно със заповед № РД13-441/09.11.2016 г. е била
прецизирана отново задачата й във връзка с извършеното командироване.
С писмо от 15.11.2017 г. директорът на 21 Средно училище
„Х. Ботев“ е уведомил директор на Дирекция „Човешки ресурси и административно
обслужване“, че в периода 01.10.2013 г. – 31.08.2017 г. Е.П. е ползвала
неплатен отпуск, като от 01.09.2017 г. не ползва неплатен отпуск и работи като
„старши учител, начален етап на основното образование“ в същото училище.
При така установените факти въззивният съд достигна до
следните правни изводи.
Спорен между страните е характерът на сключения между
тях на 26.08.2016 г. трудов договор и по-специално дали същият е срочен или
безсрочен. В договора е посочено, че същият се сключва на основание чл. 68, ал.
1, т. 2 КТ до завършване на определена работа: „за изпълнение на
преподавателска работа, възложена със списък-образец № 1 на Българско средно
училище „*****“, гр. Прага за учебната 2016 г./2017 г., но не по-късно от
31.08.2017 г.“. Настоящият съдебен състав намира, че характерът на договора
следва да бъде определен чрез тълкуване на неговото съдържание и приложимата
норамтивна уредба, като съдът не е обвързан от посочената в договора
разпоредба.
Списък-образец № 1 представлява приложение № 1 към
Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на
предучилищното и училищното образование. Съгласно чл. 1 от тази наредба с нея
се приема държавният образователен стандарт за информацията и документите за
системата на предучилищното и училищното образование, който определя условията
и реда за воденето на националната електронна информационна система за
предучилищно и училищно образование (НЕИСПУО). По силата на чл. 3 от същата
наредба Министерството на образованието и науката организира воденето на
НЕИСПУО и поддържа електронен архив на информацията и документите в електронен
формат който архив се организира чрез електронни информационни модули и
регистри в НЕИСПУО. Един от тези модули съгласно чл. 7, т. 1 от наредбата е
модул „Институции“, който съдържа информацията, описана в Приложение № 1, което
именно представлява посоченият в процесния трудов договор списък-образец № 1.
Съобразно чл. 13, ал. 1 от наредбата този списък-образец служи за отразяване на
информация за институцията, организацията на образователния процес за учебната
година и установяване на съответствието й с нормативната уредба. Той съдържа
информацията за организиране дейността на учебната година, посочена в
Приложение № 1 към наредбата, а именно: 1. данни за училището: наименование,
местонахождение; данни за контакт; БУЛСТАТ/ЕИК; година на създаване; акт за
създаване или преобразуване; начин на финансиране; утвърдена численост на
персонала; данни за Обществения съвет; 2. данни за паралелката/групата:
клас/група, брой ученици и вид на паралелката/групата, списък на учениците в
паралелката/групата; изучаван профил/професия/специалност; форма и срок на
обучение; брой ученици, повтарящи класа; пътуващи ученици и ученици със специални
образователни потребности; 3. учебен план за текущата учебна година: име на учебния
предмет/модул; клас/група, в които се преподава; раздел от учебния план, по
който се изучава предметът/модулът; брой учебни седмици и часове седмично; общо
учебни часове за предмета; задължителна норма за преподавателска заетост;
необходим брой щатни места за преподаване на предмета; брой назначени
преподаватели на щатно място, формирано от учебни часове по този учебен
предмет/модул; остатък брой учебни часове; 4. педагогически специалисти/непедагогически
персонал: данни за педагогическите специалисти и непедагогическия персонал;
длъжност и щатно място, на което е назначен; трудов стаж; данни за назначаване;
данни за образованието и квалификацията; данни за задължителната норма
преподавателска заетост; 5. данни за учениците; 6. проектна дейност и други дейности
извън графика на редовните учебни занятия; 7. физическа среда и 8. работна карта
"Характеристика на средата - образователното ниво и трудовата заетост на
семейството".
С оглед на посочената нормативна уредба въззивният съд
намира, че възражението във въззивната жалба за липса на индивидуализация на
работата по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ е основателно. Списък-образец № 1
е уреден като документ, отразяващ информацията, която се въвежда в модул
„Институции“ в националната електронна информационна система за предучилищно и
училищно образование. С него не се „възлага“ извършване на определена работа и
той не може да служи за определяне на вида и обема работа, която страните по
трудово правоотношение се съгласяват да бъде изпълнявана от работника или
служителя. Същевременно в договора е посочена и крайна дата – не по-късно от
31.08.2017 г., като при тълкуване на начина, по който е описана работата,
въззивният съд намира, чв въпреки посочването на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ,
процесният договор всъщност е сключен за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, който е учебната 2016 г./2017 г. , но не по-късно от 31.08.2017 г. В тази
връзка следва да бъде отбелязано и че възражението във въззивната жалба за
посочване на два взаимноизключващи се и противоречащи си критерии за определяне
срока на трудовия договор, е основателно. Съгласно чл. 101, ал. 3 от Закона за
предучилищното и училищното образование учебната година е с продължителност 12
месеца и започва на 15 септември. В процесния трудов договор едновременно е
посочено, че страните се уговарят да бъде изпълнявана работа през учебната
година 2016 г./2017 г., която приключва на 14.09.2017 г., а същевременно е
включен и срок до 31.08.2017 г.
Въззивният съд намира също така, че в разглеждания
случай е липсвало основание за сключване на процесния трудов договор като
срочен и по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, както и по т. 2. Съгласно чл. 68, ал. 3 КТ срочен трудов договор по
ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни
работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в
несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Съобразно константната съдебна
практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 94 от
17.04.2018 г. по гр. д. № 3082/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и цитираните в него решениe
№
104 от
23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г., ІІІ Г.О. и решение № 302 от 17.01.2017 г. по гр. д.
№ 1656/2016 г., ІV Г.О.
началното
сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи
от случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Първата група случаи по чл.
68, ал. 3 КТ
включва две хипотези - едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на
които се сключват срочните трудови договори, а именно - временни, сезонни и
краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на срочни трудови
договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи
работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. По аргумент от
решение № 176 от
15.03.2010 г. по гр. д. № 3022/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС учителската работа е постоянна, като обособяването й в учебни
години сочи на цикличност в непрекъснатия педагогичен процес, но не и на
завършване на определена работа, тъй като работата с деца, продължава и извън
определения за учебна година период и преминава в следващата учебна година. В цитираните
решения е прието също така, че, както е и в разглеждания случай, изпълняваната
учителска длъжност е съществувала преди сключване на трудовия договор, следователно същата няма характер на
временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, а се касае
за работа с постоянен характер. С оглед на това следва да се приеме,
че не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 КТ.
Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на
срочни трудови договори за определено време, е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, в който е
посочено, че
срочен договор може да се сключи за работи или дейности, които нямат временен,
сезонен или краткотраен характер, но се отнасят до основния предмет на дейност
на работодателя, но само по изключение, което е дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ - при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор,
посочени в него и обуславящи срочността му. В цитираната по-горе съдебна практика
се приема,
че посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за
задължително изискването на § 1, т. 8 ДР на КТ обуславящите срочността на
трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. В процесния трудов
договор такива обстоятелства не са вписани, а освен това настоящият съдебен
състав намира, че липсва и законово основание, по силата на което за трудовите
договори на служителите в българските държавни средни училища в чужбина да не
се прилагат изискванията на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ. Специална уредба за тези
служители се съдържа в Наредбата за дългосрочните командировки в чужбина, която
се отнася до реда и условията за командироването им, но не и до сключването на
трудови договори с тях, като ограниченията за сключване на срочни трудови
договори, уредени в Кодекса на труда, не могат да бъдат преодолени със заповед
на министъра на образованието и науката, нито със своеобразно „съгласие“ между
страните, които действително, както е отбелязал първоинстанционният съд, са
сключили няколко идентични срочни трудови договора в периода 2013 г. – 2017 г. С
оглед на това въззивният съд намира, че в процесния случай не е налице и
хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ. В този смисъл са и решение № 66 от
27.04.2016 г. по гр. д. № 4329/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и
решение № 164 от 18.02.2010 г. по гр. д. № 4656/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
По силата на изричната разпоредба на чл. 68, ал. 5 КТ
срочен трудов договор, който е сключен в нарушение на ал. 3 и ал. 4, се смята
сключен за неопределено време. Следователно процесният трудов договор следва да
се смята за сключен за неопределено време и спрямо него е неприложимо
прекратяване в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, поради което обжалваното
уволнение следва да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. Направеното
от ответника възражение за недействителност на процесния трудов договор
въззивният съд намира за неоснователно, тъй като обстоятелството, че по същото
време ищцата е ползвала неплатен отпуск при друг работодател, не води до
недействителност на трудовия договор по смисъла на чл. 74 КТ. Ответникът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на общо направеното възражение за нарушаване
на чл. 111 – чл. 113 КТ, а дори такива нарушения да съществуваха, те отново не
биха представлявали основание за недействителност на трудовия договор.
С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на ищцата на заеманата до уволнението длъжност „начален учител“ с място на
работа Българско средно училище „*****“, гр. Прага, Чешка Република, който също
следва да бъде уважен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да
бъде отменено изцяло, а предявените искове уважени.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените по делото разноски.
Съгласно направеното отбелязване в приложения на л. 86 от първоинстанционното
производство договор за правно обслужване тя е заплатила изцяло и в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като в последното открито
съдебно заседание пред районния съд процесуалният представител на ответника
адв. Р. е направила възражение за прекомерност на възнаграждението по чл. 78,
ал. 5 ГПК. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
обстоятелството, че то е било разгледано в рамките на две открити съдебни
заседания, въззивният съд намира направеното възражение за основателно като в
полза на ищцата следва да бъде присъден минималният размер на адвокатско
възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 2, ал. 5 от същата
наредба, а именно 1020 лв. или по 510 лв. (размера на минималната работна
заплата към момента на сключване на договора за правна помощ) за всеки от
предявените искове. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на общо 160 лв. или по 80 лв. за
всеки от двата предявени иска, както и по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за въззивното производство в размер на общо 80 лв. или по 40 лв.
за всеки от двата предявени иска.
Съобразно направеното отбелязване в приложения на л. 30
от въззивното производство договор за правно обслужване ищцата е заплатила
изцяло и в брой при подписването на договора адвокатско възнаграждение в размер
на 1300 лв., по отношение на което не е направено възражение от насрещната
страна. С оглед на това на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Е.П. следва
да бъде присъден пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение
може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение
№ 440000/28.06.2018 г., постановено по
гр.д. № 77909/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 145 състав, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Е.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със заповед № РД18-46/13.07.2017 г. на
министъра на образованието и науката.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Е.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на
заеманата преди уволнението работа в Българско средно училище „*****“, гр.
Прага, Чешка Република – „начален учител“.
ОСЪЖДА
Българско средно училище „*****“, гр. Прага, Чешка Република, *****, *****, ул.
„*****“, да заплати на Е.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 1020 лв.
адвокатско възнаграждение и разноски за въззивното производство в размер на 1300 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Българско средно училище „*****“, гр. Прага, Чешка Република, *****, *****, ул.
„*****“, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски
районен съд държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 160
лв. и по сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивното
производство в размер на 80 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.