№ 148
гр. Велико Търново, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20234001000124 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение №19 от 28.02.2023г., постановено по т.д. №48/2022г.,
Окръжен съд-Ловеч е осъдил Община Тетевен да заплати на Г. инженеринг
ООД-гр.София сумата от 1 280,31 лева, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху 576 093,27 лева /неплатена част от главница по
фактура №**********/03.07.2020г./ за периода от 14.04.2022г. до 21.04.2022г.
Отхвърлен е искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 371 645,71 лева. Осъдена е Община Тетевен да
заплати на Г. инженеринг ООД-гр.София сумата от 51,90 лева, направени
разноски по делото по съразмерност с уважената част от иска. Осъдено е Г.
инженеринг ООД-гр.София да заплати на Община Тетевен сумата от 199,31
лева, направени разноски по делото по съразмерност с отхвърлената част на
иска, както и сумата от 450 лева, юрисконсултско възнаграждение. Има
изричен диспозитив, че решението е постановено при участието на Държавен
фонд Земеделие-гр.София като трето лице помагач.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Г. инженеринг
ООД, със седалище и адрес на управление гр.София 1220, Район Сердика,
ж.к.Военна рампа, бул.Илиянци №48, Бизнес сграда Г. Холдинг,
представлявано от управителя Л. Н. Г., чрез адвокат И. К. Г., от САК.
Въззивникът прави оплаквания, че мотивите на обжалваното решение
1
били неправилни, незаконосъобразни, сочещи на повърхностен прочит, били
в несъответствие със закона и съдебната практика. Неправилно Окръжният
съд бил приел, че длъжникът Община Тетевен е изпаднала в забава след
14.04.2022г. или 30 дни след извършеното от Общината плащане съгласно
чл.9 ал.2 от процесния договор между страните, без да се съобрази със
законовите положения. Незаконосъобразно, необосновано и неправилно
Ловешкият окръжен съд бил приел за неоснователно възражението на
въззивника, че Община Тетевен е потвърдила падежа по фактурата от
14.01.2021г., направено чрез потвърждение на цесията на вземането по
фактура №**********/03.07.2020г. за сумата от 3 456 901,94 лева, извършена
от Г. инженеринг ООД в полза на Уни Кредит Факторинг ЕАД, поради което
Община Тетевен е изпаднала в забава след 14.01.2021г. – денят, означен на
фактурата като падеж на плащане.
Въззивникът навежда довод, че съгласно чл.81 ал.2 от ЗЗД това че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението,
не го освобождава от отговорност. В случая ответникът е общинско
учреждение, но участва в гражданско правните отношения като равноправен
субект и спрямо него важат всички общи принципи на облигационното право,
включително тези по чл.81 ал.2 и по чл.86 от ЗЗД. Липсвала законова норма,
която да предвижда че когато длъжникът е държавно или общинско
учреждение следва да се изчаква някакъв гратисен период до получаване на
бюджетно финансиране, през който да се спре начисляването на неустойки и
лихви за вредите от забавата. Отсъствието на финансиране било неотносимо
за настъпване на изискуемостта на вземането. В тази връзка усложненията в
бюджетната процедура на Общината и липсата на навременни парични
средства не били основание за освобождаване от договорната й отговорност
за заплащане на неустойка в случай на забава. В противен случай би била
нарушена равнопоставеността на страните. Неправилно Окръжният съд бил
приел в обжалваното решение, че липсата на налични парични средства било
релевантно за ненастъпване изискуемост по аргумент на чл.81 от ЗЗД.
Въззивникът навежда довод, че в случая била приложима разпоредбата
на чл.266 ал.2 от ЗЗД тъй като бил налице договор за изработка, като
възнаграждението за извършената работа по правилото на чл.266 ал.1 от ЗЗД
е изискуемо още с приемането на изработеното. Без значение за
изискуемостта на възнаграждението е дали е осигурено финансиране.
Договорът е сключен по реда на Закона за обществените поръчки и
задължение на възложителя било да осигури финансиране още при обявяване
на обществената поръчка.
Въззивникът твърди и мотивира становището си, че датата, на която е
настъпила изискуемостта, е 14.01.2021г.
Според въззивника Ловешкият окръжен съд е тълкувал погрешно
клаузата на чл.9 ал.2 от процесния договор, като уговорка за отлагателно
условие по смисъла на чл.25 от ЗЗД. Незаконосъобразно било поставянето на
2
задължението на възложителя за плащане на възнаграждение за извършената
работа в зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие-това е
допустимо само при равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, което в случая означава ако и задължението на
изпълнителя, срещу което се дължи възнаграждение, е обусловено от
настъпването на бъдещо несигурно събитие, каквото условие при
сключването на договора не е уговорено, поради което не може да се
приравни на отлагателно условие, чието несбъдване има за последица
освобождаването на възложителя от задължението да заплати възнаграждение
за извършената и приета работа, а именно че денят на изпълнение на
вземането за окончателно плащане се определя в 30 дневен срок /30
календарни дни/ след датата на последното по време действие: приемане на
строежа и издаване на разрешение за ползване, одобряване размера на
окончателното плащане от ДБФП и получаване от възложителя на
окончателно плащане от Държавен фонд Земеделие-Разплащателна агенция.
Предвид изложеното въззивникът моли Апелативният съд да постанови
решение, с което да отмени, като неправилно, обжалваното
първоинстанционно решение на Ловешкия окръжен съд и вместо него да
постанови друго решение по съществото на спора, с което да осъди Община
Тетевен да заплати на Г. инженеринг ООД сумата от 371 580,17 лева,
представляваща законна лихва върху главницата, платена със забава.
Въззивникът претендира за присъждане на всички направени по делото
разноски в двете инстанции.
Въззиваемият, ответник в първата инстанция, Община Тетевен,
представлявана от кмета д-р М. Б., чрез юрисконсулт С. Н., в писмен отговор,
оспорва изцяло въззивната жалба и моли Апелативният съд да потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд бил възприел правилно фактическата и правна
обстановка, бил приложил правилно материалния и процесуалния закон,
както и направените изводи били в синхрон със събраните по делото
доказателства
Ответникът счита, че в случая плащането е договорено в чл.9 ал.2 от
договора и съгласно същия плащането е дължимо в срок от 30 календарни
дни, след датата на последното по време действие, като са изброени три
кумулативни предпоставки: приемане на строежа и издаване разрешение за
ползване; 2.одобряване на размера на окончателното плащане и получаването
му от възложителя и 3.издаване от изпълнителя и представяне на
възложителя фактура за дължимата сума/част от цената. В случая последното
по време действие било получаване на одобрения размер на окончателното
плащане от Държавен фонд Земеделие-Разплащателна агенция, поради което
падежът на фактура №**********/03.07.2020г. за сумата от 3 456 901,94 лева
е 30 календарни дни след датата на получаване на плащането от ДФЗ. В този
смисъл Община Тетевен била изпълнила добросъвестно всички свои
3
задължения по договора в срок и не дължала законна лихва за забава на
ищеца. Същата не била обвързана с падежа на цесията 14.01.2021г.
От страна на Община Тетевен плащанията били извършени
непосредствено след получаване на сумата от Държавен фонд Земеделие-
Разплащателна агенция, поради което Общината не била изпадала в забава и
не дължала претендираната лихва.
Третото лице помагач Държавен фонд Земеделие-гр.София, чрез
процесуален представител юрисконсулт Л. Х., от службата в гр.Плевен, в
писмена молба, моли Апелативният съд да остави въззивната жалба без
уважение, като неоснователна и вместо това да потвърди
първоинстанционното решение, като правилно.
В съдебно заседание се явяват процесуалните представители на
страните по делото, съответно адвокат К. К. за въззивника и юрисконсулт С.
Н. за въззиваемия, и същите поддържат заетите от тях становища съответно
във въззивната жалба и в отговора. Адвокат К. и юрисконсулт Н. депозират
във въззивната инстанция писмени защити, в които излагат подробни
съображения във връзка със становищата си по делото.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена от страна по делото, при
наличен интерес да обжалва конкретното съдебно решение, и тъй като е
насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.
Обжалваното решение на Ловещкия окръжен съд е влязло в сила в
частта, с която по реда на чл.86 от ЗЗД Община Тетевен е осъдена да заплати
на Г. инженеринг ООД-гр.София сумата от 1280,31 лева, законна лихва върху
платена със забава главница по процесния договор, тъй като в тази част
въззивникът няма правен интерес от жалба, независимо че и тази сума е
предмет на обжалване, тъй като се иска отмяна на първоинстанционното
решение изцяло.
Във връзка с преценка на основателността на въззивната жалба
въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно
и обективно съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба,
отговора по чл.131 ГПК и допълнителния отговор, както и становището на
третото лице помагач Държавен фонд Земеделие-София, с процесуален
представител юрисконсулт Л. Х. от гр.Плевен, поради което се присъединява
към изложеното в първоинстанционното решение в тази му част.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
4
При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е
длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като постановено от
законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е
писмено, на ясен и разбираем български език и е подписано.
След констатацията за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на
правилността на същото.
При тази проверка Апелативният съд намира за установено по делото от
фактическа страна следното.
Преди всичко следва да се отбележи, че фактическата обстановка е
изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на подробен
анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й,
поради което в настоящото решение същата следва да бъде посочена накратко
по следния начин.
На 06.12.2018г. между Община Тетевен, като възложител и Г.
инженеринг ООД-гр.София, като изпълнител е сключен договор за възлагане
на обществена поръчка №582. Предмет на договора е „Рехабилитация на
участък от общински път LOV 1116, Тетевен, кв.Полатен ІІІ-358-Голям извор
до кръстовището с път Ябланица-Джурово. На 27.05.2020г. е подписан
констативен акт за установяване годността на строежа – акт образец 15. На
20.07.2020г. е подписана декларация от Кмета на Общината, че възложените
работи са изпълнени точно. На 23.10.2010г. е издаден акт образец 16 т.е.
разрешение за ползване на обекта.
Ищецът е издал фактура № **********/03.07.2020г. във връзка с
изпълнението на договора за сумата от 3 456 901,94 лева, с падеж на плащане
14.01.2021г.
Сумата не е платена в срок, а е платена по следния начин: 2 880 808,68
лева с ДДС е платена на 21.01.2022г. и сумата от 576 093,27 лева с ДДС е
платена на 21.04.2022г.
На 20.12.2020г. Община Тетевен е изготвила и предала в Разплащателна
агенция-Плевен към Държавен фонд Земеделие искане за окончателно
плащане, искане за временен безлихвен заем и искане за плащане на ДДС.
През цялата 2021г. били извършвани проверки от служители на Държавен
фонд Земеделие и след приключването им, сумите са платени, съответно на
5
21.01.2022г. и на 20.04.2022г., които плащания са постъпили при ищцовото
дружество на 21.04.2022г.
На 27.07.2020г. ищецът е уведомил ответника, че вземането по фактура
№ **********/03.07.2020г. за сумата от 3 456 901,94 лева е цедирано на Уни
Кредит Факторинг ЕАД като в уведомлението е посочен падеж 14.01.2021г.
На същата дата 27.07.2020г. от ответника е направено потвърждение на
извършената цесия, като изрично е потвърден падежът 14.01.2021г. за
плащане по процесната фактура.
Впоследствие, с уведомление от 16.03.2022г. до Община Тетевен
цесията е прекратена, поради което сумата от 576 093,27 лева с ДДС е платена
на 20.04.2022г. и е постъпила на 21.04.2022г. по сметката на Г. инженеринг
ООД. Уведомлението за прекратяване на цесията е изпратено от Уни Кредит
Булбанк АД като универсален правоприемник на Уни Кредит Факторинг
ЕАД.
Сумата по процесната фактура №**********/03.07.2020г. е платена по
следния начин: на 21.01.2022г. е преведена сумата от 2 880 808,68 лева с ДДС
и на 21.04.2022г. – су,мата от 576 093,77 лева.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице Р. А.
се установява убедително и категорично посоченият начин на плащане на
фактурираната сума, обстоятелството че същата фактура №
**********/03.07.2020г. на стойност 3 456 901,94 лева е отразена счетоводно
при ищеца като вземане от клиенти, по-конкретно от Община Тетевен, както
и е отразена счетоводно и при ответника като задължение към доставчици, а
именно към Г. инженеринг ООД. Вещото лице посочва, че цесията между Г.
инженеринг и Уни Кредит Факторинг ЕАД, респективно развалянето й са
отразени в счетоводните регистри на ищеца. Вещото лице изчислява
дължимата законна лихва върху сумата, предмет на процесната фактура, ако
се приеме забава в плащането, така: законната лихва за периода от
15.01.2021г. до 21.01.2022г. върху сумата от 2 880 808,68 лева е 297 707,38
лева, а тази за периода от 15.01.2021г. до 21.04.2022г. върху сумата от
576 093,27 лева е в размер на 73 937,88 лева. Изводът, до който е достигнало
вещото лице, е че ищецът не е заплатил нищо от законната лихва.
Заключението на вещото лице е компетентно, обосновано, не е
6
оспорено от страните и Апелативният съд го приема изцяло.
При тези приети за установени факти Апелативният съд стига до
следните правни изводи.
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 371 580,17 лева, /съгласно
протоколно определение за увеличение на иска от 05.12.2022г./,
представляваща законната лихва върху сумата от 3 456 901,94 лева, предмет
на фактура № **********/03.07.2020г., с която изпълнителят по процесния
договор за изработка Г. инженеринг е задължил възложителя Община Тетевен
да му заплати стойността на извършената работа в общ размер на 3 456 901,94
лева, с изрично посочен падеж на плащане 14.01.2021г.
Община Тетевен е приела без възражения фактурата, както и падежът
на плащане 14.01.2021г., тъй като фактурата е осчетоводена в счетоводството
на Общината и освен това на 27.07.2020г. в потвърждение за полученото
уведомление за извършената цесия на вземането по фактурата от Г.
инженеринг на Уни Кредит Факторинг ЕАД Общината е потвърдила изрично,
че падежът на плащане по процесната фактура е 14.01.2021г.
Поради това след датата 14.01.2021г. ответникът е в забава на
плащането по процесния договор за изработка между страните, за което е
издадена процесната фактура. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата настъпва след като
вземането стане изискуемо, в случая от 14.01.2021г., която дата двете страни
са уточнили като падеж на плащането, за което ищецът е издал фактура,
която ответникът е приел без възражения, тъй като я е осчетоводил и е
потвърдил падежа да се плати на 14.01.2021г. в отговор на уведомлението за
извършената цесия на процесното вземане.
Г. инженеринг ООД е изпълнило задълженията си по договора за
изработка и Община Тетевен е приела извършената работа без възражения. В
тази насока Апелативният съд се позовава на изготвените и подписаните
актове образец 15 и образец 16 за завършване на обекта и за въвеждането му
в експлоатация.
Поради това възложителят дължи да заплати стойността на
7
извършената и приета работа, тъй като съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Неоснователно е възражението на ответника за съществуването на
обусловеност на процесния договор в частта за възнаграждението спрямо
сключения между общинската администрация и Държавен фонд Земеделие
договор за отпускане на финансова помощ. Обратното би означавало, че ако
възложителят въобще не получи финансиране, няма да дължи
възнаграждение на изпълнителя за изпълнените СМР.
Усложненията в бюджетната процедура на Община Тетевен и липсата
на навременни парични средства не е основание за освобождаването й от
договорната отговорност за заплащане на неустойка, в случай на забава. Без
значение е дали основанията за забавянето са „безвиновни“. Това е така, тъй
като страните в облигационното отношение са равнопоставени, независимо от
вида на правните субекти, каквито са страните. Правилото в облигационното
право е, че липсата на парични средства е ирелевантна за настъпване на
изискуемостта на задължението. Този извод следва при тълкуване на
разпоредбата на чл.81 от ЗЗД.
Относно клаузата на чл.9 ал.2 от процесния договор, на която се
позовава Ловешкият окръжен съд, според Апелативния съд, в настоящият
състав, да, законът прокламира свобода на договарянето на страните, но тя е
не само право, а и задължение, и границите й се простират до неограничаване
на чужди права, както и тя да не застрашава обществения интерес. Да се
приеме тезата на първата инстанция означава в конкретния случай Г.
инженеринг да се постави в положение в неопределен период от време да
очаква някакво бъдещо и несигурно изпълнение на вече приета без забележки
работа, и да не може да получи обезщетение за забавено плащане, каквото му
се дължи съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД. В случая забавата възниква от датата на
настъпване на изискуемостта, която е 14.01.2021г., за което има изразено
съгласие и на двете страни. Да се приеме противоположното би
противоречало и на добрите нрави.
По изложените съображения Апелативният съд намира предявеният иск
за изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен така,
както е предявен.
В обжалваното решение Ловешкият окръжен съд е стигнал до
8
противоположен правен извод.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта с която предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е отхвърлен
за разликата над уважените 1 280,31 лева до предявените и дължими
371 580,17 лева, следва да бъде отменено включително и в частта за
разноските, и вместо него с настоящото решение следва да бъде осъдена
Община Тетевен да заплати на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД на Г. инженеринг
ООД-гр.София още сумата от 370 299,86 лева, освен присъдените с
първоинстанционното решение 1 280,31 лева, или Община Тетевен следва да
заплати на Г. инженеринг ООД общо сумата от 371 580,17 лева,
представляваща законната лихва върху заплатената със забава главница по
договор №582/06.12.2018г. в размер на 3 456 901,94 лева.
В частта, с която Ловешкият окръжен съд е осъдил Община Тетевен да
заплати на Г. инженеринг сумата от 1 280,31 лева, обжалваното решение е
влязло в сила, тъй като в тази част жалбоподателят няма правен интерес от
жалбата, независимо че е включена в предмета й.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззиваемият
ответник следва да заплати на въззивника ищец направените от него разноски
в двете инстанции, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
договорите за правна защита и съдействие, а именно за първа инстанция
ответникът дължи на ищеца сумата от 15 066 лева, и за втора инстанция
въззавемият дължи на въззивника сумата от 7 407,31 лева платена държавна
такса и адвокатски хонорар в размер на 29 419 лева или общо сумата от
36 826,31 лева. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на
въззивника за тази инстанция е неоснователно, тъй като договореният и
заплатен такъв надвишава незначително дължимото адвокатско
възнаграждение по Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, в редакцията й към 04.11.2022г., приложим закон в случая,
което е в размер на 19 513,21 лева, и тъй като съгласно съдебната практика
не е прекомерен адвокатски хонорар, който не надвишава 3-пъти по размер
определения по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е по-малко от двукратния размер на дължимото по Наредба
№1/2004г.
9
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №19 от 28.02.2023г., постановено по т.д. №48/2022г., на
Окръжен съд-Ловеч В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявеният иск по чл.86 от ЗЗД от Г. инженеринг ООД-гр.София против
Община Тетевен за разликата над присъдените 1 280,31 лева до дължимите
371 580,17 лева, представляващи законната лихва върху заплатената със
забава главница в размер на 3 456 901,94 лева, по договор №582/06.12.2018г.,
както И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Тетевен, с БУЛСТАТ *********, представлявана от
Кмета д-р М. Б. да заплати на Г. инженеринг ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1220, Район Сердика,, ж.к.Военна
рампа, бул.Илиянци №48, Бизнес сграда Г. Холдинг /по сметка
BG03BUIN95611*********/, представлявано от управителя Л. Н. Г., сумата
370 299,86 лева – разликата над присъдените с първоинстанционното
решение 1 280,31 лева и дължимите 371 580,17 лева /триста седемдесет и една
хиляди петстотин осемдесет лева и 0,17 стотинки/, представляваща законната
лихва върху заплатената със забава главница в размер на 3 456 901,94 лева, по
договор №582/06.12.2018г. /или освен 1280,31 лева, присъдени с
първоинстанционното решение още 370 299,86 лева или общо по двете
решения сумата в размер на 371 580,17 лева, с посочения произход/.
Решение №19 от 28.02.2023г., постановено по т.д. №48/2022г., на
Окръжен съд-Ловеч Е ВЛЯЗЛО В СИЛА в частта, с която Община Тетевен е
осъдена да заплати на Г. инженеринг ООД-гр.София по предявения иск по
чл.86 от ЗЗД сумата от 1 280,31 лева, законна лихва върху заплатената със
забава главница в размер на 3 456 901,94 лева, по договор №582/06.12.2018г.
ОСЪЖДА Община Тетевен да заплати на Г. инженеринг ООД-гр.София
сумата от 15 066 лева, направени разноски по делото в първа инстанция.
ОСЪЖДА Община Тетевен да заплати на Г. инженеринг ООД-гр.София
сумата от 36 826,31 лева, направени разноски по делото в настоящата
инстанция.
10
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
Държавен фонд Земеделие-гр.София, бул.Цар Борис ІІІ, №136, с ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11