Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
28.09.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на дванадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря Д.И. …………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №0062 по описа за 2016г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Р.Ж.Г. ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв. Кр. П. със служебен
адрес гр.Г.Т., ул. „Т.М.” №14
срещу К.А.К. ЕГН **********, едноличен търговец с наименование „С.-К.К.” ЕИК *********
със седалище и адрес на
управление с. П., Община Г.Т. с искане за
постановяване на решение както
следва: 1. За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
2 973, 48 лв., представляваща
дължима сума- парична рента, доплащане
по 40 лв. на декар по Договор за
аренда на земеделска земя върху 74, 337 дка земеделски земи за стопанската 2014г/2015г., собственост на
ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска -29.02.2016г. до окончателното изплащане и 2. За осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 124, 97 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата за
периода от 2.10.2015г. до датата на предявяване на исковата молба -29.02.2016г.
Претендират се
сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването
на съобщението е представен отговор на
исковата молба.
Ответникът
оспорва размерът на претендираната главница за доплащане по 40 лв. на
декар. Твърди, че за първите четири стопански години по договора ищцата е
получила авансово по-високо от дължимото по договора арендно възнаграждение,
поради което и за последната стопанска година ответникът бил извършил
прихващане/ компенсиране/ между
дължимото на ищцата и арендно възнаграждение за стопанската 2014/15г. в размер на 4 831, 90 лв. с надплатените
в повече парични суми за арендни възнаграждения за стопанските 2011/12г.;
2012/13г. и 2013/14г. в общ размер
от 2 601, 79 лв. и е заплатил
разликата от 2 230, 11 лв. с платежно нареждане от 12.02.2016г., като
изпълнил изцяло задължението си по договора.
Във връзка с тези твърдения ответникът предявява възражение за извършена
извънсъдебна компенсация по чл.103,ал.І от ЗЗД на остатъка от дължимите арендни
възнаграждения за стопанската 2014/15г.
в размер на 2 601,79 лв. с
надплатените в полза на ищцата в повече парични сума за арендни възнаграждения за
стопанските години 2011/12г.;
2012/13г. и 2013/14г. в общ размер от
2 601, 79 лв. от деня, в
който прихващането е могло да бъде извършено, поради което на ищцата е заплатен
остатък в размер на 2 230, 11 лв. за стопанската 2014/15г. При условията
на алтернативност с първото възражение е направено възражение за съдебно
прихващане за вземането на ответника за сумата от 2 601, 79 лв.,
представляваща надплатени в полза на ищцата
в повече парични суми за
стопанските години 2011/12г.;
2012/13г. и 2013/14г. с дължимия на ищцата остатък от аредно плащане за
стопанската 2014/15г. в общ размер от
2 601, 79 лв. от деня, в
който прихващането е могло да бъде извършено-2.10.2015г.
С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.
8, ал.І от ЗАЗ във вр с чл.79 от ЗЗД.
Не е
спорно по делото, че между страните
е съществувал договор за аренда в земеделието, който е прекратен.
С оглед
разпоредбата на чл.154 от ГПК ищцата
следва да докаже, че е налице
неточно изпълнение на договора от страна на ответника относно уговореното
според договора арендно възнаграждение.
С протоколно определение на съда е прието за разглеждане направеното при условията на алтернативност
възражение за съдебно прихващане на
парични суми по исковата претенция на ищцата
в размер на сумата от 2 973, 48 лв.
със вземането на ответника за сумата от 2 601, 79 лв.,
представляваща надплатени в полза на ищцата
в повече парични суми за
стопанските години 2011/12г.;
2012/13г. и 2013/14г. с дължимия на ищцата остатък от аредно плащане за
стопанската 2014/15г. в общ размер от
2 601, 79 лв. от деня, в
който прихващането е могло да бъде извършено-2.10.2015г. до размера на
по-малкото от тях.
От
приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка: Ищцата е собственик на два поземлени имота,
представляващи земеделски земи: нива с
площ от 60, 004дка, имот №032011 в землището с. П., общ. Г.Т. и нива с площ от
14, 333 дка, имот №012103 в същото землище.
На
9.12.2010г. между ищцата като арендодател и ответника, в качеството му на
арендатор, е бил сключен договор за аренда в земеделието, вписан в СВ Г.Т. като
акт №214, т.ХІХ, вх. рег.№ 5652 от 23.12.2010г. Предмет на договора са
посочените поземлени имоти. Срокът на действие на договора е 5 стопански
години, считано от 1.10.2010г. до 1.10.2015г. Договорът е прекратен от ищцата,
поради изтичане на срока на действие, за което обстоятелство ответника е бил
уведомен.
На
20.01.2016г. ищцата заявила искане чрез изплащане на нотариална покана, ответникът да й заплати дължимото арендно възнаграждение за стопанската
2014/15г.
С платежно нареждане от 12.02.2016г.
ответникът привел по банковата сметка на ищцата сумата от 2 230, 11 лв. с
основание рента 2014/15г. за 74, 337 дка.
Съгласно
приложената по делото съдебно-счетоводна експертиза дължимото арендно плащане
според договора за стопанската
2014/15г. върху процесните поземлени
имоти възлиза на сумата от 4 719, 87 лв., като от тях е платени на ищцата
сумата от 2 230, 11 лв. , като дължимата разлика от 2 489, 76 лв. не
е платена на ищцата.
В допълнителна задача вещото лице посочва
дължимо рентно възнаграждение за стопанската 2014/15г. сумата от 5 230, 35 лв., представляваща
35% по продажна цена на добитата продукция.
Съгласно чл.3 от Договора за аренда на земеделска земя аредното плащане
е уговорено в размер на 35% от паричната стойност на продукцията.
По
делото е установено, че ответникът е платил на ищцата сумата от 2 230, 11
лв. арендно възнаграждение за стопанската 2014/15г. В този случай, според заключението на вещото
лице по допълнителната задача за дължимо възнаграждение в размер на сумата от
5 230, 35 лв., неизплатения остатък от арендното възнаграждение за
стопанската 2014/15г. е в размер на сумата от 3 000, 24 лв.
Предявеният иск за главницата е в размер на 2 973,
48 лв. и след като не е направено изменение
на този иск чрез неговото увеличаване, искът за главницата следва да
бъде уважен в този размер.
Предявеното
от ответника възражение за съдебно прихващане е неоснователно поради
следното: В представените от ответника платежни
нареждания за предходните стопански години като плащания на ищцата е посочено
„рента” за съответната стопанска година.
Няма данни за авансово плащане за бъдещ период и в какъв размер е това
авансово плащане. В договора между
страните липсва уговорка за такова авансово плащане. От приложените по делото
доказателства не се установява наличие на изискуемост и ликвидност на вземания
на ответника срещу ищцата.
С оглед на така установената фактическа и правна
обстановка, съдът
намира исковата молба за доказана и основателна, като искът следва да се уважи, както е предявен.
Съгласно приложеният по делото списък на
разноските процесуалния представител на ищцата претендира разноски както следва: 124, 00 лв. държавна такса за образуване на дело, сумата от 450, 00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото, сумата от 40у,00 лв.
държавна такса за допуснато обезпечение на иска, сумата от 120, 00 лв. депозит
за вещо лице, сумата от 69, 00 лв. такси по образувано изпълнително дело и
сумата от 200, 00 лв. адвокатско възнаграждение по образуваното изпълнително
дело.
Процесуалният представител на
ответника възразява, че сторените разноски за държавна такса по изпълнителното
дело и адвокатското възнаграждение по
образуваното изпълнително дело не са дължими в настоящото съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 79
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника по изпълнителното
дело, поради което това възражение е основателно.
В случая при уважаването на исковете, както се предявени, сторените от
ищцата разноски по делото възлизат в размер на сумата от 734, 00 лв., която
сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
Като взе предвид тази
обстоятелства, съдът :
Р Е Ш И :
Осъжда К.А.К.
ЕГН **********, едноличен търговец с наименование „С.-К.К.” ЕИК *********
със седалище и адрес на управление
с. П., Община Г.Т. да заплати на Р.Ж.Г. ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв. Кр. П. със служебен
адрес гр.Г.Т., ул. „Т.М.” №14 следните
парични суми : сумата от
2 973, 48 лв., главница, представляваща дължима сума-
парична рента, доплащане по 40 лв. на
декар по Договор за аренда на земеделска
земя върху 74, 337 дка земеделски земи
за стопанската 2014г/2015г., собственост на ищцата, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -29.02.2016г.
до окончателното изплащане, като и да заплати
сумата от 124, 97 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода от
2.10.2015г. до датата на предявяване на исковата молба -29.02.2016г.
Отхвърля като неоснователно направеното при условията на алтернативност възражение
за съдебно прихващане на парични суми по
исковата претенция на ищцата Р.Ж.Г. ЕГН ********** *** в
размер на сумата от 2 973, 48 лв.
със вземането на ответника К.А.К. ЕГН **********, едноличен търговец с
наименование „С.-К.К.” ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. П., Община Г.Т. за
сумата от 2 601, 79 лв., представляваща надплатени в полза на ищцата в повече парични суми за стопанските години 2011/12г.; 2012/13г. и 2013/14г. с дължимия
на ищцата остатък от аредно плащане за стопанската 2014/15г. в общ размер от
2 601, 79 лв. от деня, в
който прихващането е могло да бъде извършено-2.10.2015г. до размера на
по-малкото от тях.
Осъжда К.А.К. ЕГН **********, едноличен търговец с
наименование „С.-К.К.” ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. П., Община Г.Т. да заплати на Р.Ж.Г. ЕГН ********** *** сторените разноски по делото в общ размер на сумата от 734, 00 лв., ведно със законната
лихва, считано от влизането на Решението в законна сила до окончателното
изплащане, като отхвърля искането за присъждане на разноски в частта на
разликата над 734, 00 лв. до претендирания общ размер на разноските от 1003, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :