№ 110
гр. Севлиево, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200444 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят С.А. П. от гр.Дряново е обжалвал наказателно постановление / НП /
№ 07-22 от 30.09.2021 г. на Началник сектор „Рибарство и контрол – Централен Дунав“
гр.Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в гр.Бургас, с което за
извършено нарушение по чл.24, ал.1, т.1 и на осн. чл.65 от Закона за рибарството и
аквакултурите / ЗРА / му е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева.В жалбата се
твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се развиват няколко
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата - „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ГД
„Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в гр.Бургас, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.Постъпила е молба от процесуален представител,
който оспорва жалбата и отправя молба към съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 08.09.2021 год. свид.В. Д. Н. – специалист „Рибни аквакултури“ ИАРА и свид.КР.
ИВ. К. – началник сектор ИАРА В.Търново, извършвали рутинна проверка за спазване
разпоредбите на ЗРА на язовир „Александър Стамболийски“, в местността „Трите камъка“,
находяща се в землището на общ.Севлиево.В посочената местност забелязали лице, което
извършвало любителски риболов с пет броя въдици, поставени в работно положение във
водите на язовира.Тъй като разрешеният брой въдици за любителски риболов бил три,
двамата решили да извършат проверка на въпросното лице.Представили му се, след което
пристъпили към извършване на проверката.По време на същата установили, че има
задържан маломерен улов, под минимално допустимите размери, което съставлявало
нарушение на разпоредбите на ЗРА, но тъй като уловената риба била жива и в добро
състояние, я върнали във водите на язовира и решили да не съставят акт за това
нарушение.На същата дата – 08.09.2021 год. свид.В. Д. Н., в присъствието на свид.КР. ИВ.
К., съставил против жалб.С.А. П. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за това, че на 13.09.2021 год. в 13.44 часа на язовир „Ал.Стамболийски“, местност
„Трите камъка“, общ.Севлиево, горепосоченото лице С.А. П. извършва любителски риболов
с поставени 5 /пет/ броя въдици в работно положение, заметнати във водата от самия него,
при позволени три броя по ЗРА и контролирани от него.С това си деяние нарушава чл.24,
1
ал.1, т.1 от ЗРА.След запознаване със съдържанието му жалбоподателят вписал като
възражения, че отказва да предаде въдиците и, че няма възражения и обяснения.Възражения
от страна на жалбоподателя са направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.В тях същият
изложил твърдението, че не е извършил нарушението, не е съгласен със съставения му
АУАН, актът е незаконосъобразен, а случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Началник сектор „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.Русе към
ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в гр.Бургас с № 07-22 от 30.09.2021
г.Същото е издадено против жалб.С.А. П. от гр.Дряново, ул.”Горнич” № 6-над язовира, за
това, че на 13.09.2021 г. в 13.44 часа на яз.“Александър Стамболийски“, местност „Трите
камъка“, общ.Севлиево, лицето извършва любителски риболов с 5 /пет/ броя въдици,
поставени в работно положение, заметнати във водата от самия него и под негов контрол,
при позволени до 3 /три/ броя за язовир, което представлява извършено административно
нарушение по чл.24, ал.1, т.1 от ЗРА, за което на нарушителя следва да се наложи
административно наказание глоба по чл.65 от ЗРА.Административно-наказващият орган
/АНО/ е изложил мотиви, поради които счита, че деянието не съставлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН.В заключение на осн. чл.65 от ЗРА е наложил на жалб.П.
наказание глоба в размер от 100.00 лева за извършено нарушение по чл.24, ал.1, т.1 от ЗРА.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на разпитаните свидетели – В. Д. Н. и КР. ИВ. К., както и писмените доказателства – АУАН
№ В 0013970 от 08.09.2021 г.; Доклад от инспекция на лица, извършващи любителски
риболов от 08.09.2021 г.; Възражение от жалб.П. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН; НП № 07-
22 от 30.09.2021 г.; Заповед № РД 09-797/10.08.2021 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите; Заповед № РД 09-131/16.02.2021 г. на Министъра на МЗХГ; Заповед № ЧР
214 от 19.05.2015 год.; Билет за любителски риболов № 2139284 на името на жалб.П.;
товарителница на куриерска фирмаЗаповед № РД-350 от 09.07.2018 г. на изп.директор на
ИАРА и Декларация по чл.22, ал.2 от ЗРА от името на жалб.П..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
07.10.2021 год.Жалбата е заведена в деловодството на ИАРА - Габрово на 12.10.2021 год.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД 09-131/16.02.2021 г. на Министъра на МЗХГ и Заповед № ЧР 214 от
19.05.2015 год.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.91,
ал.1 от ЗРА и Заповед № РД 09-797/10.08.2021 г. на Министъра на земеделието, храните и
горите.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на чл.24, ал.1, т.1 от ЗРА.Текстът на същата гласи: „ Лицата, упражняващи любителски
риболов, са длъжни: да използват не повече от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с
монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти, в Черно
море и река Дунав; във водите на Черно море може да се постави чепаре на една от
въдиците”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.65 от ЗРА е наложил на
жалбоподателя П. наказание глоба в размер от 100.00лева.Съгласно посочената разпоредба:
„Който извършва любителски риболов в нарушение на изискванията по чл. 24, ал. 1 и 2, се
наказва с глоба от 100 до 400 лв.”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и
неговият процесуален представител.С жалбата и депозирана в последствие молба, към съда
се отправя молба да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.В подкрепа на това
становище се излага твърдението, че в съставения на 08.09.2021 г. АУАН е посочена дата на
извършване на нарушението 13.09.2021 г.Преписа от съставения АУАН бил връчен на
жалбоподателя на 08.09.2021 г.Тоест по всичко личало, че посочената дата на извършване
на нарушението – 13.09.2021 г. е бъдеща дата, 4 дни по-късно от датата на съставяне на
АУАН, т.е. на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение, което още не е извършил,
2
което предстои да извърши.В издаденото НП също била посочена дата на извършване на
нарушението 13.09.2021 г., като АНО се позовава и посочва АУАН № В0013970/08.09.2021
г.Тоест тази грешка в датите, това нарушение е мултиплицирано, възпроизведено и в
издаденото НП, с което жалбоподателят е наказан за едно бъдещо, неизвършено
нарушение.В заключение се излага извода, че в случая е налице особено съществено
нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, водещо до отмяна на обжалваното НП.
Съдът споделя така изложеният довод от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя.Безспорно е, не се спори, а това се установява както от гласните
доказателства – свидетелските показания на В. Д. Н. и КР. ИВ. К., така и от писмените
такива - Доклад от инспекция на лица, извършващи любителски риболов от 08.09.2021 г. и в
частност от съставения АУАН № В 0013970 от 08.09.2021 г., че контролните органи са
констатирали нарушение, извършено от жалб.П. на 08.09.2021 г., при извършената от тях
проверка на същата дата – 08.09.2021 г.Безспорно е, че АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното НП, както и доклада от инспекцията са изготвени на същата дата, а
именно 08.09.2021 г.В АУАН обаче като дата на извършване на нарушението е посочена
датата 13.09.2021 г., тоест една бъдеща дата, която е с пет дни след извършването на
проверката, установяването на нарушението, съставянето на АУАН и изготвянето на
доклада за инспекцията.С други думи няма как нарушението да е било извършено от
жалб.П. на 13.09.2021 г.Същевременно в издаденото въз основа на така съставения АУАН
НП като дата на извършване на нарушението от страна на жалбоподателя отново се сочи
датата 13.09.2021 г.С други думи допуснатата нередовност в съставения АУАН, досежно
датата на извършване на нарушението, не е била отстранена по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН.При така изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП
е допуснато съществено процесуално нарушение.Съгласно чл.42, т.3, предл.първо от ЗАНН
и чл.57, ал.1, т.5, предл.второ от ЗАНН датата на извършване на деянието е съществен
реквизит както на АУАН, така и на НП.Няма спор по делото, че е налице несъответствие
между посочената дата на съставяне на АУАН, датата на извършване на нарушението,
посочена в АУАН и датата на извършване на нарушението, посочена в НП, каквото
разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо.Формалността на
административно-наказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното деяние, което правило не е
спазено от наказващия орган и е допуснато нарушение на процесуалните правила при
издаване на наказателното постановление.Разминаването по отношение датата на
извършване на нарушението обосновава извод за неяснота по отношение това за деяние,
обявено от закона за наказуемо, извършено на коя дата се вменява отговорността с
наказателното постановление.Такава неяснота е недопустимо да съществува в процесния
правораздавателен акт.Формалният характер на административно-наказателните
производства е обусловен от факта, че се засяга правната сфера на субектите на
нарушението с налагането на наказание, поради което съблюдаването на процесуалните
правила и коректното посочване в наказателното постановление на всички задължителни
реквизити е гаранция за ненакърняване правото на защита на наказаните лица и гаранция за
законосъобразно упражняване на субективното потестативно право на административния
орган да ангажира административно-наказателната отговорност.В случая предвид
посочването в наказателното постановление на дата на извършване на нарушението -
13.09.2021 г., която е несъответна на действителната дата на извършване на нарушението, е
опорочено административно-наказателното производство и това обосновава извод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, което следва да бъде
отменено.Засягането на правото на защита на наказаното лице се състои в обстоятелството,
че е налице неяснота и се създава объркване за датата на извършване на нарушението, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето.Разпоредбите на
ЗАНН не съдържат в себе си понятието "техническа грешка", а разпоредбата на чл.248а от
НПК е неприложима към казуса, доколкото касае единствено очевидна фактическа грешка,
допусната в обвинителен акт, но не и в наказателно постановление.В случая липсва
процесуален способ по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН за преодоляване некоректното
посочване датата на извършване на административното нарушение, тъй като тя е основен
елемент от обективната му страна и задължителен реквизит на АУАН и НП съгласно
цитираните по-горе разпоредби.Недопустимо е по аналогия и за пръв път в хода на
съдебното следствие да се коригира, уточнява или променя датата на която според АНО е
извършено административното деяние.След като в АУАН и в НП не е вписана правилната
дата, то в този смисъл административното нарушение не съдържа в себе си един от
основните елементи от обективна страна – а именно кога е извършено то.Освен, че
3
некоректното посочването на датата на твърдяното нарушение пречи на жалбоподателя да
бъде запознат какво точно нарушение му се вменява, то и този съществен пропуск лишава
съда от възможността да прецени спазени ли са императивните изисквания на чл.34 от
ЗАНН, включително от коя точно дата почва да тече погасителната давност по смисъла на
чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 80 и сл. от НК.
В заключение следва да се посочи, че наказателно постановление, което не съдържа
данни за датата на извършване на нарушението или поне период от време, с начален и краен
момент или поне само краен такъв, или съдържа невярно посочена дата или период, не
очертава по необходимия категоричен начин предмета на доказване в производството, респ.
не позволява на съда и страните да формират категорични изводи от фактическа и правна
страна и същевременно, ограничава правото на защита на наказаното лице в
производството.Несъответствието на посочената в акта и НП дата на извършване на
нарушението (а това важи в пълна степен и за мястото на извършване) с обективната
действителност предпоставя и е формално основание за неговата отмяна.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
В съдебно заседание от страна на процесуалния представител на жалбоподателя към
съда се отправя молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени направените по делото
разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 300.00 лева.Договорения
и заплатен размер на адвокатския хонорар по настоящото производство е равен на
минималния такъв по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
размер – 300.00 лева, при което възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно.С оглед изхода на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 300.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 07-22 от 30.09.2021 г. на Началник сектор
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.Русе към ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА
със седалище в гр.Бургас, с което на С.А. П. от гр.Дряново, ул.”Горнич” № 6, ЕГН
**********, за нарушение по чл.24, ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА)
и на осн. чл.65 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00
(Сто) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в гр.Бургас,
представлявано от М.С.М., да заплати на С.А. П. от гр.Дряново, ул.”Горнич” № 6, ЕГН
**********, сумата от 300.00 / триста / лева, съставляваща направени по настоящото дело
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4