Р Е Ш
Е Н И Е
№ 152
гр. Пловдив,
17.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
при участието на секретаря
Пенка Стоянова и прокурора Костадин Паскалев, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова ВАНД № 1082/2020г. по описа на ОС - Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.378 ал.5 вр. гл.ХХI от НПК.
С Решение № 194/06.02.2020г.
по АНД № 4464/2019г. РС - Пловдив, ХХV н.с. е
признал обв. П.К.П. за виновен в това, че на ***г. в гр. П., в маловажен
случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
марихуана с нето тегло 2,568 гр., със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,1 тегловни процента, на стойност 15,40 лв., при
единична цена за грам 6,00 лв. съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр.
чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 вр. чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1
000 лв.
На основание чл.354а ал.6 от НК е постановено вещественото доказателство по делото – остатък от
високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 2,144 гр., със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,1 тегловни
процента, изпратен за съхранение в ЦМУ, Отдел „МРР – НОП“ гр. София и приет с
Приемо-предавателен протокол № 65676/18.10.2019г., да се отнеме в полза на
държавата и да се унищожи по предвидения в закона ред.
На основание чл.189 ал.3 от НПК обв. П. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив направените по
делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 70,44 лв.
Срещу съдебния акт е
постъпила жалба от адв. Н.И., в качеството й на защитник на обв. П., като по
изложените в същата съображения се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено и постановено ново, с което
обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение като се приеме, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което и в
съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК се приеме, че деянието като
малозначително не съставлява престъпление. Прави се и алтернативно искане, ако
съдът приеме, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност, да постанови по-малък размер на
административното наказание глоба от предвидения в чл.354а ал.5 от НК
минимум.
Становището на представителя
на ОП - Пловдив е, че решението е правилно и законосъобразно, постановено е въз
основа на събраните по делото доказателства, поради което предлага същото да
бъде потвърдено. Счита, че жалбата на защитника на обв. П., като неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата и направените с нея
искания се поддържат в съдебно заседание от защитника на обв. П. - адв. И..
Обв. П. не се явява.
Доколкото повдигнато обвинение не е за тежко престъпление, обвиняемият не е могъл
да бъде намерен на посочения от него адрес и е променил същия, е прието, че
разглеждането на делото в негово отсъствие няма да попречи за разкриване на
обективната истина, поради което и същото е разгледано при условията на чл.269
ал.3 т.1 от НПК.
Пловдивски окръжен съд, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и
съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, и служебно провери
правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира следното:
Жалбата е подадена в
законния срок от лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да постанови съдебния си
акт първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа
обстановка:
Обв. П.К.П. е роден на ***г. в гр. Б., живущ ***, българин, български гражданин,
неженен, осъждан, средно образование, работещ, ЕГН **********.
Свидетелите А. Г., С. Б. и
М. К.- полицейски служители при Четвърто РУ на ОДМВР - Пловдив, били на смяна
като автопатрул за времето от 19:00ч. на ***. до 07:00ч. на ****г. Около
21:45ч. при обход по ул. „С.“ в гр. П., пред църквата „Св. св. К.и Е.“,
полицейските служители забелязали две лица със съмнително поведение, като
решили да им извършат проверка. При спирането на патрулния автомобил едно от
лицата, установено по-късно като обв. П., пуснал на земята, в краката си,
някакъв предмет. Свидетелите Г. и Б. се приближили до обвиняемия и го попитали
какво е пуснал на земята. Обв. П. отвърнал, че това е марихуана, като я вдигнал
от земята и я прибрал в кутия от цигари. Заявил, че е готов да сътрудничи на
разследването и да предаде доброволно находящото се в него наркотично вещество.
Обвиняемият представил на полицейските служители личната си карта, като
обяснил, че по-рано същия ден, около 12:30ч. е купил марихуаната за лична
употреба, която била около 2-3 гр., за сумата от 30 лв. от момиче на име М.,
като не бил сигурен за фамилното й име, но смятал че е И.. Същата била на ***
години, от с. М. и учела в Художественото училище. М. ежедневно продавала
марихуана в района на „Джумая Джамия“, като я носела в раницата си. Обв. П. и
приятелите му често си купували марихуана от М.. Второто лице, което било с
обвиняемия, не носел в себе си лична карта и след като бил отведен в Четвърто
РУ при ОДМВР - Пловдив бил установен като Д. Н. Ч..
Обв. П. предал доброволно на
разследващ полицай при Четвърто РУ при ОДМВР - Пловдив кутия от цигари „Winston“, в която имало бяло найлоново топче с неправилна форма, съдържащо
зелено-кафява суха листна маса, за което бил изготвен Протокол за доброволно
предаване от 11.07.2019г. /л.3 от ДП/.
Обв. П. бил задържан за 24
часа по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР със Заповед № 441-зз-134/11.07.2019г. и
отведен в Четвърто РУ при ОДМВР – Пловдив /л.4 от ДП/.
В хода на досъдебното производство било извършено изследване в
лабораторията на БНТЛ при ОДМВР - Пловдив на предадената от обвиняемия с протокол за доброволно предаване суха зелена
тревиста маса, която била поставена в кутия за цигари с надпис „Winston“, резултатите от което били
обективирани в Експертна справка № 1299/12.07.2019г.
/л.26 от ДП/. Съгласно
експертната справка сухата зелена тревиста маса е марихуана с нето тегло 2,568 гр.
Съгласно заключението на извършената в хода на
разследването химическата експертиза /л.21 от ДП/ сухата зелена тревиста маса е марихуана с нето
тегло 2,568 гр. и съдържание
на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,1 тегловни %. Тетрахидроканабинолът /ТХК/ е органично съединение с доказано
психоактивно действие, което по естествен път се синтезира и съдържа в
растението от рода на марихуаната /коноп, канабис/. Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.3 т.1 от
Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещество с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. След изследването на възложителя бил върнат остатък от изследваното
високорисково наркотично вещество – 2,144 гр.
Съгласно ПМС №
23/29.01.1998г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на горепосоченото количество марихуана възлиза
на 15,40 лв.
Гореописаната фактическа
обстановка районният съд е приел за установена въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство устни и писмени доказателства – направеното от обв.
П. самопризнание, показанията на свидетелите А. Н. Г., С.И. Б., М. Г. К., надлежно приобщени към доказателствата по
делото, Протокол за доброволно предаване от 11.07.2019г., Заповед за задържане №
441-зз-134/11.07.2019г., справка съдимост, Експертна справка № 1299/12.07.2019г.,
характеристична справка, писмо УРИ 441000-6485/15.07.2019г. до ЦМУ, Отдел „МРР-НОП“.
Съдът е кредитирал
показанията на разпитаните свидетели, като е приел, че същите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви
и обективни относно релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи
направеното самопризнание на обв. П. и в пълно
съответствие с писмените доказателства по делото.
Възприето е и заключението
на назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза, като компетентно и безпристрастно изготвено,
с нужните професионални знания и опит и
съответстващо на останалите доказателства, относими към
изследваните обстоятелства,
даващо надеждна информация за вида, количествените и
качествените характеристики на наркотичното вещество – предмет на престъплението.
Първоинтанционният съд е
направил анализ на гласните и на писмените доказателства, а така също и на
изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като е посочено от
кои от тях какви факти и обстоятелства по делото се установяват, които изводи
изцяло се споделят.
При така установените факти
правилно районният съд е стигнал до извода, че подс. П. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК за това, че на ***г. в гр. П., в маловажен
случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество –
марихуана с нето тегло 2,568 гр., със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,1 тегловни процента, на стойност 15,40 лв., при
единична цена за грам 6,00 лв. съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Изцяло се споделя изложеното
от първоинстанционния съд относно обективната страна на престъплението, което обв. П. е извършил при една от двете му форми на изпълнително
деяние, а именно държане на високорисково наркотично вещество, без да е имал разрешение за това. Установен е и предметът на престъплението – марихуана с нето тегло 2,568 гр., със съдържание на
тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,1 тегловни процента.
Марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.3 т.1 от Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещество с висока степен на риск за
общественото здраве, забранени за
употреба в хуманната медицина, поради вредния ефект от злоупотребата с тях.
Чл.7 ал.1 от ЗКВНВП
забранява производството, преработването, пренасянето и превозването,
търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични вещества
от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този закон.
Предвид горното и доколкото
обв. П. е държал високорисково наркотично вещество без необходимото за това
разрешение, издадено по реда и при условията на ЗКНВП, следва да се приеме, че
го е осъществил в нарушение на установения за това ред.
Цената на държаното от обв.
П. наркотично вещество е определена съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, а именно
15,40 лв., при единична цена за грам от 6 лв.
Правилно районният съд е
приел, че от субективна страна престъплението обв. П. е извършил с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици,
доколкото е знаел, че държането на високорисково наркотично
вещество е забранено от закона,
при липса на надлежно разрешение за тази цел, с каквато той не е
разполагал. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел тяхното
настъпване.
Изцяло се възприемат и
изводите на съда относно това, че деянието
осъществява признаците на привилегирования състав на чл.354а ал.5 от НК, тъй
като е с по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. Преценката за това дали
дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във
всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към
разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, съгласно която деянието представлява маловажен
случай, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или
на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От
съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя
не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите
смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието /ТР № 58/1986г. на
ОСНК на ВС/. В същата насока е и ППВС № 6/1971г.
Приложени към фактите по
настоящето дело посочените критерии за преценка определят извършеното деяние
като маловажен случай. Както правилно е посочил районният съд, касае се за
държане на количество наркотично вещество, което може да бъде определено като
сравнително малко и на неголяма стойност, която е няколко пъти по-ниска от
установената към датата на извършване на деянието минимална работна заплата за
страната. Наред с горното следва да се вземе предвид и това, че марихуаната е
държана с цел лична употреба, което е от съществено значение за степента на
обществена опасност на деянието, която в този случай се определя от неголямата
степен на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на
общественото здраве, които са защитени от инкриминираната правна норма. Обв. П.
е с чисто съдебно минало, доколкото, макар и осъждан, е реабилитиран. Следва да
се вземе предвид и младата му възраст, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното производство.
Смекчаващо обстоятелство е и признанието на вината и изразеното от обвиняемия
съжаление за стореното. В заключение, цялостната преценка на посочените
обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и подсъдимия, дават основание
за извод, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от същия вид, което определя квалификацията
му като маловажен случай.
В
същото време правилно районният съд е приел, че не може да се сподели тезата на
защитата за квалифициране на деянието като малозначително по смисъла на чл.9 ал.2
от НК, доколкото за да намери приложение посочената разпоредба следва деянието
да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно
незначителна, а конкретният случай не е такъв. Действително налице е по–ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид, както и други смекчаващи
обстоятелства, които определят случая като маловажен. Не може обаче да се
приеме, че обществената опасност на извършеното от обвиняемия е явно незначителна,
още по-малко, че такава липсва, поради което и е обосновано използването на
санкционните средства на наказателното право. В тази връзка следва да се
отбележи, че при уреждане на съставомерните признаци на престъплението,
законодателят е отчел необходимостта от по-интензивна защита на обществените
отношения, които се засягат с извършеното от обвиняемия престъпление. Споделят
се изцяло изложените от районния съд доводи, поради които е прието, че правната
квалификация се явява адекватна на установените по делото обстоятелства, които
не следва да се преповтарят.
Правилно районният съд е
приел, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а
от НК, поради което обв. П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание глоба, доколкото предвиденото за
извършеното от него престъпление наказание е глоба до хиляда лева, същият,
видно от приложената към делото справка за съдимост, макар и осъждан, е
реабилитиран, не е освобождаван от наказателна отговорност, като наред с това
от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. При наличието на тези
материално правни предпоставки за приложението на чл.78а ал.1 от НК и като е съобразил разпоредбата на чл.78а ал.5 от НК съдът правилно е преценил,
че обвиняемият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., което в
конкретния случай е единственото възможно наказание. Както правилно е посочил
районният съд, горният извод следва на първо място от предвиденения в чл.354а
ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК максимум, а от друга от установения в разпоредбата на
чл.78а ал.1 от НК минимум на административното наказание глоба.
Правилно
е произнасянето на районния съд и относно веществените доказателства по делото
- остатък от високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 2,144
гр., със съдържание на активен компонент 6,1 тегловни % тетрахидроканабинол
/ТХК/, изпратен за съхранение в ЦМУ Отдел „МРР – НО“ гр. София и приет с Приемо–предавателен протокол
№ 65676/18.10.2019г., които на основание чл.354а ал.6 от НК са отнети в полза на държавата, като бъдат
унищожени по надлежния за това ред.
На основание чл.189 ал.3 от НПК правилно обв. П. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 70,44 лв. по сметка на ОДМВР - Пловдив за
изготвената по делото физико-химична експертиза.
Поради изложеното обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, тъй като не
са налице основания за изменение или отмяната му.
Имайки предвид изложеното и
на основание чл.378 ал.5 вр. чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194/06.02.2020г.
по АНД № 4464/2019г. РС - Пловдив, ХХV н.с.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
Да се изпрати съобщение по
чл.340 ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: