Р Е Ш Е Н И Е
София, 21.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 11682/2018 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са искове от Х.А.К., ЕГН **********, чрез адв. Е.Д.,
съд.адрес:***, против П.НА Р.Б., София, бул. ”*******общо за сумата 800 000 лв., както
следва: - 500 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие образуваното и
водено срещу него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, - 100 000 лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична гаранция“ и наложената му
забрана да напуска пределите на страната на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, - 100 000 лв. на основание чл. 2б ЗОДОВ за
забавено правосъдие и – 100 000 лв. за причинени неимуществени
вреди по чл. 4 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претенциите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
23.02.2017 г. до окончателното му изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.06.1998 г. ищецът
е привлечен в качеството си на обвиняем по сл.д. 242/1998 г. по описа на ОСлС -
Благоевград и му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2
вр. с ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, б “а“ НК. В хода на воденото срещу него
досъдебно производство спрямо него били извършени следните
процесуално-следствени действия: разпит на 03.07.1998 г.; разпит на 10.07.1998
г. Взета му била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 5 млн.лв.
/недоминирани/.
С постановление от 07.09.1998 г. водещият разследването
следовател изпратила делото на ОП - Благоевград с оглед изтичането на
разрешените срокове за разследване по чл. 222 НПК (на 14.09.1998 г.).
С постановление от 08.09.1998 г. на окръжен прокурор при
ОП - Благоевград следственото дело е върнато за допълнително разследване.
На 01.11.2002 г. следователят изпратил отново делото в ОП
–Благоевград с мнение за изпращане по компетентност на СГП. С писмо от
18.04.2003 г. следственото дело е върнато на Директора на ОСС-Благоевград за
продължаване действията по разследването като е указано в 10 дневен срок да се
представи следствено - оперативен план за провеждане и завършване на
предварителното производство.
С Постановление от 20.08.2003 г. на прокурор С.
следовател Ц.е отстранена от разследването като следственото дело е иззето и е
предадено за разследване на Директор ОСлС - Благоевград с определен срок за
приключване на разследването до два месеца.
На 17.12.2003 г. следовател П. изготвя заключително
постановление и изпраща делото в прокуратурата с предложение за предаване на
съд на обвиняемитеЧ., Б., Щ.и П. и Г. и за прекратяване на наказателното
производство спрямо ищеца като обвиняем, както и спрямо З., В.и Б. на основание
чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК.
На 29.12.2003 г. с прокурорско постановление следственото
дело е върнато за допълнително разследване с конкретни указания за необходимите
действия по разследването.
На 31.12.2003 г. ОП - Благоевград изпраща на следователя
копия на определения на ОС - Благоевград- 4 на брой постановени през месец
декември 2003 г., с които на основание чл. 239а ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 4 НПК
делото е върнато на ОП – Благоевград, като е дадена възможност на прокурора в
двумесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда съобразно чл. 235, чл.
414а или чл. 414 ал. 1 от НПК или да прекрати наказателното производство по
отношение наЧ., Д., М. и Щ..
На 12.02.2004 г. делото е изпратено на ОП - Благоевград
със заключително постановление на следователя за предаване на съд на девет от
обвиняемите.
С постановление на прокурор от 23.02.2004 г. от сл.дело №
242/1997 г. на ОСС - Благоевград е отделено в самостоятелно производство
материалите относно 7 обвиняеми, между които и ищецът, във връзка с 4 случая на
фиктивен износ и възстановен ДДС, като е постановено разследването по тях да
продължи под същия номер (сл.д. № 242/97 г.).
На 23.02.2004 г. делото е внесено в ОС - Благоевград с
обвинителен акт срещу ищеца и други седем обвиняеми. Видно от внесения
обвинителен акт, ищецът е предаден на съд за престъпление по чл. 282, ал. 2,
вр. с ал. 1 НК.
На 25.02.2004 г. е образувано НОХД № 257/2004 г. по описа
на Окръжен съд – Благоевград, по което с разпореждане на съдията - докладчик от
25.03.2004 г., на основание чл. 246, ал. 1 и 2 вр. чл. 241, ал. 2, т. 3 НПК и
чл. 239а, ал. 5 НПК, съдебното производство е прекратено и делото върнато на ОП
- Благоевград за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на досъдебното производство и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
През времето от 22.04.2004 г. до 29.04.2004 г. следовател,
разглеждащ селото, е повдигнал нови обвинения на осемте обвиняеми.
На 03.05.2004 г. от прокуратурата е изготвен и внасен
обвинителен акт, като ищецът е предаден на съд за деяние по чл. 212 ал. 4 вр.
ал. 2 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и е образувано НОХД № 1224/2004 г. на ОС
Благоевград, по което с определение от 16.12.2005 г. по ВНЧД № 1643 от 2005 г.
по описа на САС е изменена мярката за неотклонение от парична гаранция от 2000
лв. в парична гаранция в размер на 500 лв. На 14.02.2006 г. съдът е оставил без
уважение искането на К. за отмяна на наложената му мярка по чл. 153 НПК, но му
е разрешил да напуска страната за срок от шест месеца. С определение от съдебно
заседание, проведено на 10.07.2006 г., е отменена взетата спрямо него мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“, която
продължила от 16.06.1998 г. до 10.07.2006 г.
На 11.01.2008 г. съдът приключил съдебното следствие и
изслушал съдебните прения. След проведеното тайно съвещание съдът намерил, че
обстоятелствата по делото не са изяснени пълно, всестранно и обективно, поради
което постановил определение, с което възобновил съдебното следствие като
допуснал изготвянето на съдебни поръчки за оказване на международна правна
помощ и делото било отложено за 15.07.2008 г. с оглед необходимостта от време
за изготвянето на документите по съдебните поръчки.
На 23.09.2008 г. е проведено съдебно заседание от състав
с председател съдия Н.Г., като смяната на съдебния състав бе мотивирана от
продължителното отсъствие на председателя на състава на съда, разглеждал делото
до момента. Съдът намери, че разглеждането на делото трябва да продължи от нов
съдебен състав, като започне съдебното следствие от начало.
Видно от книжата по делото, на 24.02.2010 г. е извършено
ново разпределение по делото, като съдия Г. е заменен със съдия И.С.. С
разпореждане от 02.03.2010 г., съдия С.се самоотвежда от разглеждане на делото,
тъй като в досъдебното производство през 2001 г. участва като прокурор съпругът
й.
Делото е преразпределено на случаен принцип на съдия В. П..
На 03.04.2010 г. на случаен принцип делото е разпределено
на съдия К.А..
На 29.03.2010 г. съдебното заседание е проведено от съдия
Р. В..
На 08.07.2010 г. съдия А.е заменен от съдия А.М..
На 09.10.2010 г. съдът постановява присъда, с която
признава ищеца за невиновен по повдигнатото ми обвинение. След подаден от ОкръжнаП.Благоевград
протест срещу оправдателната присъда е образувано ВНОХД № 233/2011 г. на САС,
по което с решение от 02.05.2011 г. въззивният съд е отменил изцяло присъдата
на ОС - Благоевград, тъй като е нарушен принципът на вътрешното убеждение на
съда, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Благоевград.
На 05.05.2011 г. е образувано НОХД № 207/2011 г. по описа
на Окръжен съд - Благоевград със съдия - докладчик И.Х.. С разпореждане на
съдията - докладчик от 21.06.2011 г., на основание чл. 249, ал. 2 и 3 във
връзка с чл. 248, ал. 2., т. 3 и вр. с чл. 246, ал. 2 НК; чл. 341, ал. 2 и чл.
32, ал. 2 НПК съдията - докладчик прекратява съдебното производство поради
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила и връща делото на ОП - Благоевград за отстраняването им.
На 21.07.2011 г. е образувано НОХД 355/2011 г. по описа
на ОС - Благоевград. С разпореждане на съдията - докладчик от 22.07.2011 г. ,
на основание чл. 250. ал. 1, т. 1, ал. 3 и 5 НПК във връзка с чл. 24, ал. 1, т.
6 НПК, е прекратено наказателното производство.
На 14.11.2011 г. е внесен обвинителен акт, с който ищецът
е обвинен в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. с ал. 1, пр. 1 НК
/стар/ вр. с чл. 20 , ал. 4 вр. с чл. 26 ал. 1 НК и е образувано НОХД 561/2011
г. по описа на ОС Благоевград, което с разпореждане на съдията - докладчик от
07.12.2012 г., съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по
компетентност на СОС на основание чл.32 ал.2 НПК.
На 19.12.2011 г. е образувано НОХД 686/2011 г. по описа
на СОС, по което на 04.03.2014 г. е постановена оправдателна присъда спрямо
ищеца и останалите подсъдими.
Против присъдата е подаден протест от прокурора и е образувано
ВНОХД № 1006/2014 г. по описа на САС. С решение № 128/08.04.2016 г. САС
потвърждава изцяло постановената от първоинстанционния съд оправдателна
присъда.
Против решението е подаден касационен протест от Софийска
апелативнаП.и на 11.08.2016 г. е образувано КНД № 865/2016 г. по описа на ВКС,
2-ро н.о, по което с решение № 250 /23.02.2017 г. ВКС оставя в сила решение №
128 от 08.04.2016 г. на САС по ВНОХД № 1006/ 2014 г.
Оправдателната присъда влиза в сила от 23.02.2017 г.
Общата продължителност на делото в неговите две фази-
досъдебна и съдебна по отношение на ищеца е 18 години, 8 месеца и 7 дни,
считано от датата на привличането му като обвиняем - 16.06.1998 г. до датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 23.02.2017 г.
С оглед изложеното, ищецът счита, че по безспорен и
категоричен начин се установява, че са нарушени редица от правата му,
гарантирани му както от Конституцията на Република България, така и от
Конвенцията за защита правата на човека.
Заявява, че е претърпял значителни неимуществени вреди,
интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение
и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве и психическата му
стабилност, претърпян психически срив, довел до промяна в поведението му,
включително и към най-близките. Опозорено било доброто му име в обществото чрез
множеството публикации в средствата за масова информация.
От негова
страна са представени писмени
доказателства, поискани са гласни такива и експертиза. Поискал е прилагане на НОХД № 668/2011 г. на ОС - София.
В хода по същество ищецът моли съда да уважи иска изцяло. Не претендира разноски.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените
искове изцяло – както по основание, така и по размер.
На първо място заявява, че пред СГС, ГО, І-12 състав е
било образувано гр. дело № 5466/2017 г., с предмет искови претенции на ищеца,
произтичащи също от воденото срещу него сл. дело № 242/1997 г. на
ОСлС-Благоевград. По въззивни жалби на СГП и на ищеца срещу решението на СГС от
04.04.2018 г. пред САС, ГО, 14 състав е било образувано в.гр.дело № 3421/18 г.,
като с решение № 2863/06.12.2018 г., САС е отменил решението на СГС в
осъдителната му част за сумата от 30 000 лева, присъдени за неимуществени вреди
и разноските. Вместо него в тази част е постановил ново, с което отхвърлил
предявения от Х.К. иск срещу П.на РБ като погасен по давност.
Оспорва исковата претенция като прекомерна по размери не
съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика за
аналогични случаи.
Твърди, че не са налице доказателства, които да
установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
действията на П.НА Р.Б..
Заявява, че не са ангажирани и доказателства, че мерките
за процесуална принуда „парична гаранция“ и „забрана за напускане пределите на
страната“ са във връзка с обвинението по чл. 212 НК.
Прави изрично възражение за погасена давност на правото
да се предяви този иск срещуП.на РБ. С оглед твърденията на ищеца на 03.05.2004
г. прокурор от ОП-Благоевград е внесъл обвинителния акт срещу ищеца за деяние
по чл. 212, ал. 4 НК. До предявяването на иска - 03.09.2018 г., са изминали
повече от 14 години.
Твърди, че ищецът със своето поведение е допринесъл за
търпените от него вреди - основания за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ.
Представил е писмени
доказателства. Също е поискал прилагане на наказателното дело.
В хода по същество ответникът заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло по
съображенията, дадени в писмения отговор.
Съдът, като
взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По искане на страните
съдът изиска и приложи по делото НОХД № 668/2011 г. на ОС - София.
Не се спори в настоящото производство, че за първи път ищецът
е привлечен като обвиняем с Постановление от 16.06.1998 г. по сл.д. 242/1998 г.
по описа на ОСлС - Благоевград и му било повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 1, вр. чл. 93, ал. 1, б “а“ НК, като му е била взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 5 млн.лв. /недоминирани/.
С постановление от 07.09.1998 г. делото е изпратено на ОП - Благоевград с оглед
изтичането на разрешените срокове за разследване по чл. 222 НПК, а с Постановление
от 08.09.1998 г. на окръжен прокурор при ОП - Благоевград - върнато за
допълнително разследване.
На 01.11.2002 г. следственото дело отново е изпратено в
ОП –Благоевград с мнение за изпращане по компетентност на СГП, но на 18.04.2003
г. е върнато на ОСС-Благоевград с указания за представяне на следствено -
оперативен план за провеждане и завършване на предварителното производство.
На 17.12.2003 г. е изготвено заключително постановление и
делото е изпратено в прокуратурата с предложение за предаване на съд на
обвиняемитеЧ., Б., Щ.и П. и Г. и за прекратяване на наказателното производство
спрямо ищеца като обвиняем, както и спрямо З., В.и Б. на основание чл. 237, ал.
1, т. 2 НПК, но с прокурорско постановление от 29.12.2003 г. е върнато за
допълнително разследване с конкретни указания за необходимите действия по
разследването.
На 12.02.2004 г. следователят е изпратил делото на ОП -
Благоевград с мнение за предаване на съд на девет от обвиняемите, а на 23.02004
г. Прокуратурата е отделила от сл.дело № 242/1997 г. на ОСС - Благоевград в
самостоятелно производство материалите относно 7 обвиняеми, между които и ищеца
за друго престъпление и разследването е продължило същото сл. дело.
На делото е внесено в ОС - Благоевград с обвинителен акт
срещу ищеца и други седем обвиняеми за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. с
ал. 1 НК и е образувано НОХД № 257/2004 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград, по което с разпореждане на съдията - докладчик от 25.03.2004 г.,
на основание чл. 246, ал. 1 и 2 вр. чл. 241, ал. 2, т. 3 НПК и чл. 239а, ал. 5 НПК, съдебното производство е прекратено и делото върнато на ОП - Благоевград
за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на
досъдебното производство и внасяне на делото в съда в едномесечен срок.
През времето от 22.04.2004 г. до 29.04.2004 г. са
повдигнал нови обвинения на осемте обвиняеми.
Нов обвинителен акт е внесен от прокуратурата на
03.05.2004 гза престъпление по чл. 212 ал. 4 вр. ал. 2 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК
и е образувано НОХД № 1224/2004 г. на ОС Благоевград. По това дело с определение
от 16.12.2005 г. по ВНЧД № 1643 от 2005 г. по описа на САС е изменена мярката
за неотклонение от парична гаранция 2 000 лв. в парична гаранция 500 лв., като
искането на ищеца за отмяна на наложената му мярка по чл. 153 НПК е оставено
без уважение с определение от 14.02.2006 г., но му е разрешено да напуска
страната за срок от шест месеца. Тази мярка на процесуална принуда, взета
спрямо ищеца на 16.06.1998 г. е отменена на 10.07.2006 г.
На 11.01.2008 г., след обявяването на делото за решаване,
съдът е възобновил съдебното следствие за доказателства, след което в периода 23.09.2008
г. - 08.07.2010 г. делото е преразпределяно на различни съдии – докладчици
поради отвод.
Не се спори, че на 09.10.2010 г. е постановена присъда, с
която ищецът е признат за невиновен по повдигнатото ми обвинение. След подаден
от ОкръжнаП.Благоевград протест срещу оправдателната присъда е образувано ВНОХД
№ 233/2011 г. на САС, по което с решение от 02.05.2011 г. въззивният съд е
отменил изцяло присъдата на ОС - Благоевград, тъй като е нарушен принципът на
вътрешното убеждение на съда, и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ОС-Благоевград.
След образуването на 05.05.2011 г. НОХД № 207/2011 г. по
описа на Окръжен съд - Благоевград с разпореждане на съдията - докладчик от
21.06.2011 г., на основание чл. 249, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 248, ал. 2., т.
3 и вр. с чл. 246, ал. 2 НК; чл. 341, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 НПК съдебното
производство е прекратено поради допуснати в хода на досъдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила и върнато на ОП - Благоевград за
отстраняването им.
На 21.07.2011 г. е образувано НОХД 355/2011 г. по описа
на ОС - Благоевград. С разпореждане на съдията - докладчик от 22.07.2011 г. ,
на основание чл. 250. ал. 1, т. 1, ал. 3 и 5 НПК във връзка с чл. 24, ал. 1, т.
6 НПК, е прекратено наказателното производство.
На 14.11.2011 г. е внесен обвинителен акт, с който ищецът
е обвинен в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. с ал. 1, пр. 1 НК
/стар/ вр. с чл. 20 , ал. 4 вр. с чл. 26 ал. 1 НК и е образувано НОХД 561/2011
г. по описа на ОС Благоевград, което с разпореждане на съдията - докладчик от
07.12.2012 г., съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по
компетентност на СОС.
По образуваното на 19.12.2011 г. НОХД 686/2011 г. по
описа на СОС на 04.03.2014 г. е постановена оправдателна присъда спрямо ищеца и
останалите подсъдими, която е протестирана е образувано ВНОХД № 1006/2014 г. по
описа на САС, приключило с решение № 128/08.04.2016 г., за потвърждаването й
изцяло.
Във връзка с касационен протест на Софийска апелативнаП.на
11.08.2016 г. е образувано КНД № 865/2016 г. по описа на ВКС, 2-ро н.о, по
което с решение № 250 /23.02.2017 г. решението на САС по ВНОХД № 1006/ 2014 г. е
оставено в сила.
Безспорно е, че оправдателната присъда по отношение на
ищеца е влязла в сила от 23.02.2017 г.
От всички събрани в хода на производството доказателства
се установи, че общата продължителност на наказателното производство, по което
ищецът е бил обвиняем и подсъдим, в досъдебна и съдебна фаза е 18 години, 8
месеца и 7 дни, считано от датата на привличането му като обвиняем - 16.06.1998
г. до датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 23.02.2017 г.
По искане на ищеца съдът допусна и разпита като свидетел неговия син Дейвид Х.К..
В
съдебно заседание той заяви, че знае за воденото срещу
баща му наказателно производство през времето от 1998 г. до 2017 г., което е
приключило с оправдателна присъда. Делото е било свързано с митницата. Заявява,
че това водено дело много се отразило и на него през детските му години, защото
баща му бил изключително емоционално нестабилен. Постоянно пътувал, за да може
да се явява по делата, изпадал в истерия, в депресия, която стигала до ярост, разделил
се с майка му, в семейството имало много скандали, което наложило раздялата. Родителите
му окончателно се разделили през 2012 г. – 2013 г. и понастоящем майка му живее
в Италия, а при раздялата свидетелят останал да живее при баща си. Свидетелят
на практика е израснал с това дело и знае за отражението му и сред приятелите
му, доста хора се отдръпнали, застанали на страната на майка му. По – нататък
той заяви, че баща му му е липсвал като грижа, за малки неща понякога е
получавал скандал. Отделно от това в интернет имало множество публикации за
ищеца, че е корумпиран, че е престъпник, дори синът му започнал да се съмнява и
го питал защо продължава делото след като е невинен. През това време не
работил., бил дисциплинарно уволнен и не можел да си намери работа, спрягали го
с името на ВаняЧ.. Здравето му се влошило много – претърпял инфаркт, получил
диабет, имал проблеми със сърцето. Според свидетеля, най – много му влияело
медийното присъствие – множеството статии в медиите. С сега, според него, баща
му не се е променил, наистина било е облекчение, когато го оправдали, но
възстановяване още не е настъпило. Наказателното дело се е разделило на няколко
дела и баща му е бил обвиняем и по другите.
По искане на
ищеца съдът назначи и прие съдебно – медицинска
експертиза. Вещото лице даде заключение, че при ищеца са
налице следните заболявания: - Исхемична болест на сърцето. Едноклонова болест.
САП (стабилна ангина пекторис) 2 ФК,
а в последсдтвие НАП нестабилна ангина пекторис т.н. гръдна жаба) –
акцелерирала. Многоклонова коронарна болест. Високостепенна МиИ (митрална
инсуфициенция), - Артериална хипертония 3 фк, - Захарен диабет тип 2 (неинсулинозависим захарен диабет)
Диабетна полиневропатия, - Хроничен холецистит, - Цистит, - Дислипедемия.
Метаболитен синдром, - Болест на щитовидната жлеза (струма нодоза – гуша), - Мозъчно-съдова
болест. Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лявата средномозъчна артерия (ИМИ
в БЛСМА).
Сърдечна хипертония ІІст. с чести хипертонични
кризи със съпътстваща ритъмна патология. За първи път е описана в медицинската
документация през 2004г. В последствие, през 2006г. е отбелязано, че артериалната
хипертония е от ІІІ ст.
Исхемична болест на сърцето. Едноклонова болест.
САП (стабилна ангина пекторис) 2 ФК.
За първи път е отразена през 2006г. В последствие е отразено през 2018г., че
НАП (нестабилна ангина пекторис) е акцелерирала т.е. разрастнала и се е развила
в Многоклонова коронарна болест и високостепенна Митрална инсуфициенция
(недостатъчност на митралната клапа на сърцето), наложили извършването на
петорен бай-пас и пластика на митралната клапа (2018г.). Следоперативно се е
получило усложнение Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на лявата средномозъчна
артерия (ИМИ в БЛСМА). Трябва да се отбележи и установената Дислипедемия.
Метаболитен синдром за първи път описани в медицинската документация през
2006г.
Захарен диабет тип 2 (неинсулинозависим захарен диабет). Открит за първи път 2006г.
Лечението е било с покачващи се дози на оралните противодиабетични медикаменти
– Диапрел и Метфогама, но въпреки лечението се е оформила Диабетна
полиневропатия.
При профилактични прегледи извършвани през 2012 –
2014г. са установени и следните заболявания: Хроничен холецистит; Цистит;
Болест на щитовидната жлеза (струма нодоза – гуша).
Според експерта, лечението на артериалната
хипертония, дислипопротеинемията е медикаментозно и се прилага през целия живот
на пациента. Не е възможно дефинитивното оздравяване, затова е необходимо
поддържащо лечение.
Многоклоновата коронарна болест, съпроводена и с
митрална инсуфициенция (въпреки провежданата медикаментозна терапия), е
наложила извършването на оперативно лечение – петорен бай-пас с пластика на
митралната клапа, като пациента остава на трайно поддържащо медикаментозно
лечение.
Захарния диабет 2-ри тип налага ежедневен прием
на антидиабетични перорални медикаменти, но е възможно в бъдеще (след
изчерпване възможностите на панкреаса да произвежда инсулин), да се премине на
лечение с Инсулин.
Описаните други заболявания - Хроничен
холецистит; Цистит; Болест на щитовидната жлеза (струма нодоза – гуша), не са
налагали специфично лечение.В съдебно заседание вещото лице заяви, че факторите
за голяма част от сериозните заболявания, които се наблюдават при ищеца, са
комплексни, но един от тези фактори при всички случаи е стресът, понякога той
може да е и отключващият момент – обстоятелство, което е отразено и в анамнеза
при приемането на ищеца в болнично заведение /наличие на съществуващ психологичен
стрес/ Инсултът е причинен от оперативна намеса и няма връзка със стреса.
Други релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Предявени са искове общо за сумата 800 000 лв.,
както следва: - 500 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие образуваното и
водено срещу него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, - 100 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
задържането му под стража на основание чл. 2, ал.
1, т. 4 ЗОДОВ, - 100 000 лв. на основание
чл. 2б ЗОДОВ за забавено правосъдие и – 100 000
лв. за причинени неимуществени вреди по чл. 4 ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху претенциите, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното му изплащане, ведно със сторените разноски.
С оглед така предявените обективно съединени претенции съдът дължи произнасяне по всяка една от тях.
По иска с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
Съгласно посочената норма, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело както фактът на
привличането на ищеца като обвиняем през 1998 г. за престъпление по и протеклото
срещу него наказателно производство – досъдебна и съдебна фаза, което през 2017
г. е приключило с окончателното му оправдаване по повдигнатите обвинения.
Следователно, за един период от 18 години, 8 месеца и 7
дни – от момента на образуване на наказателното производство до окончателното
му приключване по отношение на него, той е бил обвиняем и подсъдим, като
обвинен в престъпление, което не е извършил.
Съдът приема, че така установените действия на органите на държавното
обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за
правата на човека, ратифицирана от българската държава. В резултат на
несправедливото обвинение срещу него, ищецът Х.К. е понесъл – болки и
страдания, уронване на престижа и
доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и приятелите, стрес
и притеснения от оставането си без работа, психически и физически травми, които
не са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат на действията
на органите на прокуратурата, които са образували по отношение на него наказателно
производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на
престъпление.
Съдът следва безспорно да отчете и обстоятелството, че във фазата на
съдебното производство делото е много забавено, мотивите за отмяна на първата
оправдателна присъда – нарушаване на вътрешното убеждение на съдията,
множеството отводи и т.н.
С оглед на това съдът намира, че не може да бъде прието, че забавянето в
произнасянето, респ. продължителността на съдебния процес, е само и единствено поради
процесуалните действия на Прокуратурата, респ. да бъде направен изводът, че тя
трябва да поеме изцяло негативите от това, като, в тази връзка, следва да се
вземе пред вид възражението на ответника за намаляване размера на присъденото
обезщетение за претърпени вреди. Въпреки това, обаче, настоящият съдебен състав
приема, че е налице изключителна продължителност на наказателния процес, която
доказано е причинила на ищеца дискомфот, емоционални, психически и физически
страдания – неимуществени вреди, която следва да бъде репарирана и която, в
голяма своя част е причинена и от действията на органите на прокуратурата –
ответник, които са повдигнали и поддържали незаконно обвинение срещу него през
този така дълъг период.
По тези причини и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по
делото претенция от страна на Х.А.К. за заплащане на обезщетение за причинени вреди
в резултат на повдигане и поддържане на незаконно обвинение срещу него, след
оправдаването му, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието
на хипотезата на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, пред вид повдигане на неоснователно обвинение
срещу К. и воденето срещу него на наказателно производство, което след повече
от 18 години и половина е завършило с оправдателна присъда.
Относно размера на този предявен иск съдът намира следното:
Неимуществената вреда представлява
сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в
негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде
съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се
събития и отраженията, които са оказали върху него, включително върху
обкръжаващата го среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а
справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се
определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им
отражение върху увреденото лице. В случая, настоящият съдебен състав прие за
доказано от представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка
причинна връзка между причинените неимуществени вреди на ищеца и действията на
органите на Прокуратурата.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ.
Пред вид всички обстоятелства по делото, времето, през което срещу И. се е
водело наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, и съобразявайки
показанията на разпитания свидетел, посочен от ищцовата страна и заключението
на назначената съдебно – медицинска експертиза, възраженията на ответника за
намаляване на присъденото обезщетение, както и финансово – икономическите
условия в страната, съдът намира, че претърпените от последния неимуществени
вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер 200
000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане на делото
до окончателно изплащане на сумите, като
до пълния предявен размер от 500 000 лв. искът се явява недоказан и
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение в размер 100 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди от взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична
гаранция“ и наложената му забрана да напуска пределите на страната:
Съдът намира настоящата претенция за недоказана, пред вид обстоятелството,
че, въпреки че бе доказано, че на ищеца, с привличането му като обвиняем на
16.06.1998 г. е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
първоначално 5 000 000 неденоминирани лв., впоследствие с определение
на САС от 15.07.2005 г. изменена на 2 500 лв. и, отделно от това е
наложена и забрана да напуска пределите на страната – и двете отменени изцяло с
определение от 09.09.2010 г. на Благоевградски окръжен съд по НОХД № 1224/2014
г., в хода на настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за причинените
му от това вреди, а, заедно с това – липсват и такива твърдения в исковата
молба.
Искът в тази част е неоснователен и, като такъв, следва да се отхвърли.
По отношение претенцията с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за забавено
правосъдие:
Предявени са искове с правно основание чл. 2Б ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 100 000 лв.
в резултат от нарушаване правото на ищеца за разглеждане и решаване в разумен
срок на наказателно производство, по което той е пострадал, ведно със законните
последици – лихва и разноски.
Посочената разпоредба предвижда отговорност за действията на органите на съдебната
власт, изразяващи се в нарушаване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок.
Според чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.
При разглеждане
на исковете съдът взема пред вид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните
и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата на чл.
6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предпоставя
право на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански
права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение
срещу него, на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок,
от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
От всички
представени по делото доказателства се установи безспорно от фактическа страна,
че наказателното производство срещу ищеца е продължило повече от 18 години и е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Именно, заради
продължителността му, обсъдена подробно по – горе, съдът прецени, че
предявената претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди от образуваното и
водено наказателно производство следва да се уважи в посочения размер – 200 лв.
Що се касае до
претенцията по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за забавено правосъдие, съдът намира,
че в хода на делото не се събраха доказателства ищецът да е понесъл вреди,
различни от тези, обсъдени в обстоятелствената част на настоящото решение,
причинени от образуваното и водено срещу него дело, поради което, при липсата
на такова разграничение, тази претенция следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
Що се касае до претенцията по чл. 4 ЗОДОВ, съдът я приема за неоснователна пред вид факта, че
посочената норма не представлява самостоятелно правно основание за търсене на
обезщетение по ЗОДОВ, а дава правната рамка, в която следва да се присъди
посоченото обезщетение, като, според нея обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
На ищеца не се присъждат разноски тъй като такива не се претендират.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА П.НА Р.Б., София, бул. ********да
заплати Х.А.К., ЕГН **********, чрез адв. Е.Д., съд.адрес:***, на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата 200 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие образуваното и
водено срещу него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017
г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за
разликата до сумата 200 000 лв. - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както
и за сумите: 100 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от взетата спрямо него мярка за неотклонение „парична
гаранция“ и наложената му забрана да напуска пределите на страната, на основание чл. 2, ал.
1, т. 4 ЗОДОВ, 100 000 лв. на основание чл.
2б ЗОДОВ за забавено правосъдие и 100 000 лв. за причинени неимуществени
вреди по чл. 4 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху претенциите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
23.02.2017 г. до окончателното изплащане до окончателното му изплащане, , като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: