Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.04. 2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Цветанка Делова в присъствието на прокурора Екатерина Микова, след
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д № 690 по описа за 2021
година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от 17.11.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 20382/2019г. на СРС, НО, 95-ти състав е признал
подсъдимия Е.Д.Б. за невиновен в извършване на престъпление по чл.206 ал.1 от НК, поради което го е оправдал по повдигнатото за това обвинение. Със същата
присъда е отхвърлен предявеният граждански иск за имуществени вреди.
Против присъдата в
законоустановeния срок е постъпил протест от СРП, с който се оспорва
правилността на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и
постановяване на нова – осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.
Пред въззивния съд
представителят на държавното обвинение не поддържа подадения протест. Застъпва
становището, че по делото на са събрани достатъчно доказателства, въз основа на
които да се направи категорична преценка, че подсъдимият е осъществил от обективна
страна състава на чл. 206, ал. 1 от НК. В тази връзка посочва, че липсват
доказателства относно наличието на уговорен краен срок, след който да бъде
върнати предадените му вещи. Посочва, че няма доказателства относно фактическо
или юридическо разпореждане с вещта, нито такива за отправено искане за
връщането им и заявление за незаконосъобразен отказ от извършване на подобни
действия. С тези аргументи намира постановената присъда за правилна, поради
което предлага тя да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.
В хода по същество
повереникът на частния обвинител и граждански ищец С.Г. намира за недоказано
обвинението спрямо подсъдимия Б., поради което моли присъдата да бъде
потвърдена.
Защитникът на подсъдимия
намира присъдата за правила, тъй като повдигнатото спрямо подзащитния ѝ
обвинение счита за недоказано. Излага твърдения за неоснователност на подадения
от прокурора при СРП протест. Споделяйки изложените аргументи от представителя
на СГП и на повереника на частния обвинител и граждански ищец, моли
протестираната присъда да бъде потвърдена.
В правото си на последна
дума подсъдимият Б. заявява, че не се счита за виновен, тъй като не е извършил
нищо незаконно.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното в протеста, както и
доводите, изложени в съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
Производството пред
въззивната инстанция е второ по ред.
С Присъда от 31.01.2019 г. по НОХД № 14850/2017г. по описа
на СРС, НО, 136 състав подсъдимият Е.Д.Б. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 206,
ал.1, пр.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 НПК, вр.чл.9 ал.2 от НК е
оправдан по обвинението по чл.206, ал.1,
пр.1 от НК.
Със същата присъда на осн. чл. 45 от ЗЗД подсъдимият Б. е осъден да заплати на гражданския
ищец С.Г. сумата от 51,99 лева, представляваща имуществени вреди вследствие на
престъпление по чл. 206, ал.1, пр.1 от НК, ведно със законна лихва считано от
датата на уреждането до окончателното изплащане на сумата. В останалата част,
до пълния предявен размер, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
Присъдата е била
атакувана пред горестоящия съд както от прокурора, така и от частния обвинител
и граждански ищец. С решение № 1058 от 20.12.2019 г. по ВНОХД № 4486/2019 г. по
описа на СГС, НО, VIII-ми въззивен състав е отменил присъдата от 31.01.2019г. по НОХД
№14850/2017г. по описа на СРС, НО, 136-ти състав поради
допуснати съществени процесуални нарушения от районния съд и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на
Софийски районен съд от стадия на разпоредителното заседание.
При повторното
разглеждане на делото от СРС е постановена оправдателната присъда спрямо
подсъдимия Б. – предмет на настоящата въззивна проверка.
За да признае подсъдимия Б.
за невиновен по подигнатото му обвинение, първоинстанционният съд е приел
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.Д.Б., ЕГН **********
е роден на *** г. в гр. Дупница. Същият е българин, български гражданин, с
висше образование, неосъждан, разведен, работи в „ЕМ К.33“ ЕООД, с адрес гр.
София, ж.к. „********
Подсъдимият Е.Б. и
частният обвинител и граждански ищец С.Г. се запознали по интернет през 2007 г.
По това време свидетелката Г. живеела и работила в Кралство Испания, гр.
Мадрид. Подсъдимият я посетил в Испания два пъти в периода 2011-2013 г., като в
резултат на уговорки помежду им, Г. му предоставила различни по размер парични
суми.
В неустановен по делото
момент през 2013 г. подсъдимият Б. се свързал с Г. и я помолил да му предостави
за временно ползване бормашина с бургии, за да си свърши лична работа. Тъй като
свидетелката Г. се намирала в Испания, тя се свързала със сестра си –
свидетелката Кр. Т.и я помолила да
вземе намиращата се в дома ѝ, находящ се в гр. София, ул. „********, бормашина марка „Бош“, заедно с десет бургии различни
размери, и да ги предаде на подсъдимия Б., с когото и Т.се познавала. На същия
този адрес живеел и бившия съпруг на свидетелката Г. – свидетеля Е.В.
В изпълнение на заръчаното
от сестра ѝ, в неустановен момент през 2013 г. Т.отишла на посочения
адрес, и свидетелят В.ѝ предал бормашина марка „Бош“ заедно с десет
бургии. Двамата се отправили към спирката на трамвай № 11 в „Овча купел“, гр.
София, където свидетелката Т.имала уговорена среща с подсъдимия Б.. Тя му
предала пликчето, в което били поставени бормашината и бургиите, и двамата се
разделили, без да фиксират точен момент, в който Б. следвало да ѝ предаде
обратно получените вещи. В същото време свидетелят В.се намирал настрани и не
взел участие в разговора, но възприел предаването на пликчето, в което били
бормашината и бургиите, от Т.на подсъдимия Б..
Впоследствие отношенията
между свидетелката Г. и подсъдимия се влошили, и Б. преустановил контакта
помежду им, без да върне процесиите бормашина и бургии на Т.или на Г..
В хода на образуваното
досъдебно производство била изготвена съдебно-оценителна експертиза, според
заключението на която стойността на инкриминираната ударна бормашина марка
„Бош“ възлиза на 100 /сто/ лв., а стойността на всяка от бургиите – на 3 /три/
лв., при минимална работна заплата за страната 310 /триста и десет/ лв. към
25.01.2013 г.
В хода на съдебното
следствие, проведено по НОХД № 14850/2017 г. по описа на СРС, НО, 136-ти
състав, била допусната и изготвена допълнителна съдебно- оценителна експертиза,
съгласно която общата стойност на инкриминираните вещи към инкриминирания от
прокуратурата момент възлиза на 51, 99 /петдесет и един лв. и деветдесет и
девет ст./ лв.
Въззивният
съд споделя изцяло фактическата обстановка установена от районния съд, който
правилно е оценил фактическите отношения въз основа на събрания доказателствен
материал, като не са допуснати логически грешки при оценката му. Интерпретацията
на доказателствените източници, направена в мотивите на първоинстанционната
присъда, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция. Контролираната
съдебна инстанция е положила старателни процесуални усилия да селектира
достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази насока
изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед цялостната доказателствена
съвкупност. Въпреки положените процесуално-следствени усилия от първата
инстанция, остават непреодолими противоречията в показанията на разпитаните по
делото свидетели относно точното време на предаване на инкриминираните вещи,
какви условия на ползване и връщане са били договорени, както и относно
собствеността върху вещите. Противоречията са подробно анализирани в мотивите
към атакуваната присъда, въз основа на които съдът е достигнал до обосновани
изводи относно обективна невъзможност да се докаже повдигнатото спрямо
подсъдимия Б. обвинение.
На първо място, първоинстанционният
съд, анализирайки доказателствената съвкупност по един безспорен начин е
установил обстоятелствата, касаещи запознанството между подсъдимия Б. и
свидетелката Г., както и че между тях е имало предаване на различни суми пари.
Доколкото финансовите отношения стоят извън предмета на доказване, очертан от
рамките на внесения обвинителен акт, резонно първата инстанция не ги е
подложила на задълбочен анализ.
Обосновано районният съд
е приел за отговарящ на обективната истина факта на предаване на бормашина
„Бош“ заедно с 10 броя бургии от свидетелката Т.на подсъдимия Б., както и
мястото на осъществената среща между тях – в близост до спирка на трамвай № 11
в ж.к. „Овча купел“, установяващи се от показанията на всички разпитани по
делото свидетели – Г., Т.и В.. Показанията на свидетелката Т., която лично е
предала инкриминираната бормашина заедно с бургиите, са устойчиви във времето
относно това обстоятелство. Същата е последователна в разпитите си в различните
фази на процеса, приобщени по надлежен ред от контролирания съд, че лично тя е
предала бормашината на подсъдимия Б., след като свидетелката Г. я е помолила да
направи това и след като я е взела от свидетеля В.. Последният от своя страна
потвърждава факта на предаване на бормишаната от Т.на друго лице в близост до
трамвайна спирка в ж.к. „Овча купел“, където се е осъществила срещата, което
предаване свидетелят В.е възприел пряко и непосредствено. За прецизен анализ на
показанията на В.въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че не се
довери на изказаните от него твърдения пред контролирания съд относно самоличността
на лицето, на което са предадени инкриминираните вещи. Същият изказва
предположение, че бормашината и бургиите са предадени на подсъдимия – твърди,
че „няма на кой друг да я предаде“, докато в показанията си пред предходния
първоинстанционен състав, надлежно приобщени по делото, свидетелят посочва, че
не може да разпознае лицето, на което са предадени те, тъй като е минал дълъг
период от време. Затова въззивният съд се довери единствено на лично възприетите
от свидетеля В.обстоятелства – предаването от негова страна на бормашината на
свидетелката Т.и последващото ѝ предаване от Т.на друго лице в близост до
трамвайна спирка в ж.к. „Овча купел“, а не на неговите субективни предположения
и убеждения. Некредитирането на заявеното от свидетеля В.относно самоличността
на лицето, на което свидетелката Т.е предала инкриминираните вещи, от своя
страна, не води до недостоверност на нейните показания. Това е така, тъй като
самоличността на лицето се установява както от нейните показания, така и от
тези на свидетелката Г., чиито показания дадени пред друг състав на съда и в
хода на досъдебното производство са приобщени със съгласието на страните. В
двете фази на процеса свидетелката Г. е категорична относно молбата отправена
към нея от подсъдимия Б. да му услужи с бормашината, на която тя откликнала и
поради местонахождението си в Кралство Испания, помолила сестра си –
свидетелката Т.да предаде инкриминираните вещи на подсъдимия Б.. Еднопосочността
на споделената от тримата свидетели информация относно факта на предаване на
инкриминираната бормашина заедно с 10 бургии, както и мястото на срещата между
свидетелката Т.и подсъдимия Б. мотивираха настоящата инстанция, подобно на
районния съд, да се довери на така заявеното от тях, а не на твърденията на
подсъдимия Б., че той не е получавал фактическата власт върху инкриминираните
вещи. Съобщеното от подсъдимия Б., подкрепено с приобщените служебна бележка от
местоработата на подсъдимия и фотоалбум относно външния вид, се опровергава по
категоричен начин от показанията, обсъдени дотук.
Във връзка с
гореизложеното и с наведените доводи в протеста относно некредитиране на
предоставения фотоалбум от защитата, въззивният съд счита за необходимо
единствено да посочи, че депозирането му от подсъдимия само по себе си не е
основание за изключването му от доказателствената съвкупност. В принципен план
фотоалбуми, записи – аудио и видео, могат да бъдат използвани в наказателния
процес, дори и да не са изготвени по реда и правилата на НПК, което подлежи на
преценка във всеки конкретен случай. Приложения от защитата албум не спомага
съществено за разкриване на обективната истини, тъй като от една страна Т.е
категорична относно лицето, на което е предала инкриминираните вещи, а от друга
– свидетелят заявява при първия си разпит, че не може да разпознае лицето, с
което се е срещнала Т.поради изминалия период от време, а пред контролирания
съд изказва предположения.
В останалата си част
показанията на свидетелите Г., Т.и В. са крайно противоречиви и не предоставят достатъчно
категорична доказателствена основа, въз основа на която да се установят по
несъмнен начин следните правно релевантни обстоятелства – кога точно се е
състояла срещата между свидетелката Т.и подсъдимия Б., за какъв период от време
инкриминираните вещи са предоставени за послужване на подсъдимия Б., какви са били
договорените условия относно връщане на вещите – след поискване от собственика
им или след изтичане на определен период от врем, кога е било отправено
конкретно искане за връщане на вещите и кога е било отказано от подсъдимия Б.
да ги върне и на какво основание той е отказал да ги върне, както и чия
собственост са вещите. Посочените обстоятелства са от съществено значение за
доказване съставомерността на вмененото на подсъдимия Б. деяние, но
доказателственият материал спрямо тях е противоречив. Първоинстанционният съд е
подложил на подробен анализ така установените противоречия, непълноти и
неясноти спрямо изброените обстоятелства, предмет на доказване, въз основа на
който е достигнал до обоснования извод относно невъзможността те да бъдат
преодолени, респективно да бъдат установени съставомерните елементи на
вмененото на подсъдимия Б. деяние.
Във връзка с
гореизложеното напълно правилни се явяват изводите на районния съд относно непоследователност
в показанията досежно времето, когато е била предадена бормашината заедно с
десетте бургии на подсъдимия Б.. Свидетелката Т.в разпитите си в хода на
досъдебното производство твърди, че срещата ѝ с подсъдимия, при която му
е дала инкриминираните вещи, се е осъществила през есента на 2013 г., в
съдебното производство по н.о.х.д. № 14850/2017 по описа на СРС пред 136-ти
състав свидетелката посочва, че предаването се е осъществило пролетта или
лятото на същата година, а пред контролирания съд – посочва отново, че е било
топло време и е била облечена с блуза с къс ръкав. Свидетелят В.също няма
конкретен спомен, кога точно са били предадени инкриминираните вещи, като
непосредствено пред контролирания съд твърди, че времето е било топло, без да
посочва сезон, а в приобщените показания, дадени при предходно разглеждане на
делото пред друг съдебен състав – свидетелят посочва като период лятото на 2013
г. Липсва конкретика и в показанията на свидетелката Г., която посочва пред
съда, че подсъдимият ѝ се е обадил есента, края на 2013 г. или началото на
2014 г., а в показанията си в хода на досъдебното производство не посочва
конкретно време, когато е била предадена бормашината на подсъдимия. При подобна
непоследователност и противоречивост в гласните доказателства резонно първия
съд е приел за обективно невъзможно да се установи точното време, а единствено
годината – 2013 г., когато била предадена инкриминираната бормашина и десетте
бургии от свидетелката Т.на подсъдимия Б..
На следващо място,
въззивният съд напълно споделя изложените от първата инстанция съображения
относно липса на конкретика при какви условия са предоставени инкриминираните
вещи на подсъдимия за послужване. От показанията на свидетелите Т., Г. и В.не
може да бъде изведена еднопосочна и категорична информация за какъв период от
време инкриминираните вещи са предоставени за послужване на подсъдимия Б.,
какви са били договорените условия относно връщане на вещите – след поискване
от собственика им или след изтичане на определен период от време, кога е било
отправено конкретно искане за връщане на вещите и кога е било отказано от
подсъдимия Б. да ги върне и на какво основание той е отказал да ги върне. Посочените обстоятелства в хода на
досъдебното производство не са били изследвани от органите на досъдебното
производство, въпреки че довършеността на вмененото на подсъдимия деяние
изисква установяване момента на фактическото или юридическо разпореждане, което
може да се изрази и в незаконосъобразен отказ да се върне вещта. Твърденията на
Т.и Г. относно отказа на Б. да върне инкриминираните бормашина и бургии са
изключително лаконични и неконкретизирани. В хода на досъдебното производство в
първия си разпит Т.твърди, че от момента на предаване на вещта през 2013 г. до
подаване на жалба до районното управление в началото на 2015 г. не е търсела
подсъдимия Б., за да иска връщане на бормашината и бургиите. Същата посочва, че
едва след подаване на жалбата се свързала с подсъдимия Б. по телефона и е
поискала да се видят. В приобщените по надлежен ред показания, дадени при
първото разглеждане на делото от СРС пред друг съдебен състав, свидетелката Т.вече
твърди, че се уговорили с подсъдимия той да върне бормашината, когато приключи
работата с нея и тъй като известно време той не се обаждал, тя след 2-3 месеца
отишла на няколко пъти да го търси. Пред контролирания съд свидетелката Т.развива
друга версия, а именно че един месец след предаването на бормашината,
подсъдимият е трябвало да я върне. За разлика от нея свидетелката Г. не посочва
никаква конкретика относно това при какви условия са предадени инкриминираните
вещи за послужване, кога за първи път е поискано връщането на машината,
респективно кога е последвал отказ да бъдат върнати, а само че подсъдимият Б. прекъснал
контакт с нея, без да върне взетите от нея машина и пари. В показанията си,
дадени пред предходното разглеждане на делото пред друг съдебен състав,
свидетелката посочва като уговорка единствено, че подсъдимият е обещал след приключване
на работата с бормашината да я върне. Очевидна е непоследователността на
свидетелките Т.и Г. относно договорените условия, при които са предоставени бормашината
и бургиите, респективно при които е трябвало да бъдат върнати, както и в кой
момент е поискано връщането им и такова е отказано от подсъдимия Б..
Не на последно място,
въззивният съд напълно споделя и изложените доводи от районния съд относно
недоказаност на собствеността върху инкриминираните бормашина и бургии. Налице
са редица противоречия в показанията на свидетелите Т., Г. и В.относно годината
и времето на придобиване на инкриминираните вещи, начина на закупуването им и от
кого точно са били закупени, а относно бургиите дори е налице изявление от В.,
че са лично негови. При наличието на съществени противоречия относно
собствеността, непреодолими по своя характер, при липса на писмени
доказателства относно придобиването на инкриминираните вещи правилно районният
съд е приел за обективно невъзможно да се установи собствеността върху
бормашината и 10-те бургии към нея.
Предвид всичко изложено,
въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на
установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни
правни изводи досежно недоказаност на извършено от подсъдимия Б. престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК.
От обективна страна, за
да бъде осъществен съставът на обсебването по чл. 206, ал. 1 от НК е необходимо
не само деецът да упражнява фактическа власт върху конкретна чужда движима вещ
– да я владее или пази, която да държи на годно правно основание, но и същият да
се разпоредил фактически или юридически в свой или чужд интерес, т.е.
изпълнителното деяние на обсебването се изразява в присвоителната дейност –
външно обективирана промяна на отношението към вещта, която деецът владее или
пази за сметка на собственика. Престъплението е резултатно, като неговата
довършеност се обуславя от засягане възможността на собственика на вещта да
упражнява спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото
му на собственост върху нея. Безспорно изпълнителното деяние на обсебването
може да се осъществи и чрез противозаконен отказ да бъде върната вещта на
правоимащото лице, ако такъв е възведен в обвинението.
В процесния случай с
обвинителния акт е повдигнато обвинение за това, че подсъдимият на
неустановената дата през есента на 2013 г. противозаконно е присвоил
инкриминираните вещи, като в обстоятелствената част на обвинителния акт е
посочено, че Б. се е укрил и не е върнал вещите. По делото безспорно се
установява предаването на инкриминираните вещи на подсъдимия за послужване,
поради което той е упражнявал фактическа власт върху тях на годно правно
основание – постигната устна уговорка между него и свидетелката Г.. Доказването
на това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да бъде признат подсъдимият
Б. за виновен, а трябва да бъдат установени при какви условия са предоставени бормашината
и бургиите на подсъдимия за послужване, за да бъде направена преценка, дали
същият противозаконно е отказал връщането им, сочещо на присвоителна дейност.
По делото липсват и категорични доказателства за какъв период от време
инкриминираните вещи са предоставени за послужване на подсъдимия Б., какви са
били договорените условия относно връщането им – след поискване от собственика
им или след изтичане на определен период от врем, кога е било отправено
конкретно искане за връщане на вещите и кога е било отказано от подсъдимия Б.
да ги върне и на какво основание той е отказал да ги върне, поради което не
може да се направи преценка кога връщането на инкриминираните вещи е станало
изискуемо, след който момент и задържането им и отказът да бъдат върнати е
противозаконно. Невъзможността да се установи момента на изискуемост води до
обективна невъзможност както за първоинстанционния, така и въззивния съд да
преценят, дали отказът да бъдат върнати вещите представлява по своето естество
противозаконен такъв, сочещ на намерение да се присвои незаконно вещта.
На следващо място, не
може да се установи времето на извършване на вмененото на подсъдимия Б. деяние.
От събрания доказателствен материал категорично не може да се установи по
несъмнен начин нито че точно през есента на 2013 г. са предадени
инкриминираните вещи на подсъдимия Б., нито че още през есента е поискано
тяхното връщане и въпреки това Б. противозаконно е отказал. Съгласно
разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК и т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2/2002
г. на ОСНК времето на извършване на инкриминираното деяние са част от
изпълнителното деяние на престъплението, поради което и представляват негов
съставомерен признак от обективна страна. Невъзможността да се докаже времето на
извършване на деянието, посочено в обвинителния акт, води до несъставомерност
на деянието.
С оглед изложените
съображения в обобщение въззивният съд намира за правилни правните изводи на
районния съд, че от обективна страна не се доказва подсъдимият Б. да е
осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като макар и
инкриминираната бормашина и 10 броя бургии да са му били предадени за послужване,
не се доказва в инкриминирания период – есента на 2013 г., той да е променил
отношението си спрямо предадените му вещи и да се е разпоредил противозаконно с
тях в свой или чужд интерес, като е отказал противозаконно тяхното връщане.
Относно предявения
граждански иск от гражданския ищец С.Г. за претърпени имуществени вреди
въззивният съд напълно споделя изложените от първата инстанция съображения. От
една страна, не се доказа противоправно поведение от страна на подсъдимия Б., а
от друга – не се доказа, че инкриминираните вещи са собственост на гражданския
ищец, поради което гражданския иск се явява напълно неоснователен.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на
основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т.
6 от НПК въззивната инстанция
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 17.11.2020 г., постановена по н.о.х.д. №
20382/2019г. на СРС, НО, 95-ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.