МОТИВИ по Присъда № 17 от
03.12.2019 г. по нохд № 103/2019 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното :
Подсъдимият *** /***/
*** В.Ю.Т., е на военна служба в БА от 05.04.2016
г. Завършил средно образование. Във военно звание „*** ***“ е от 01.12.2017 г.
Атестиран през 2018 г. с оценка : „препоръчително е да се повиши в следващо
военно звание“. Няма разрешение до достъп до класифицирана информация. Няма
участие в мисия/операция извън сраната. На заеманата длъжностпомощник мерач на
картечница в 1-во алпийско отделение, 1-ви алпийски взвод, 1-ва алпийска рота в
101 алпийски полк е назначен със заповед № ЗЛС-8 от 15.02.2019 г. на командира
на военно формиравание /в.ф./ *** - С./л.67 д.п./. За времето на службата си, се
справял на задоволително ниво с поставените му самостоятелни задачи. Проявявал
достатъчно инициатива за изпълнение на същите. Същия е сред най-добре
подготвените физически военнослужещи. Тактическата и практическата подготовка
са на необходимото ниво. Справял се с поставените му задачи и работил успешно в
колектив. Проявявал интерес към професията си и азразявал готовност за поемане на
отговорност при изпълнение на функционалните си задължения. Притежавал добра
обща култура. Не бил конфликтен и сприхав /л.68 д.п./. Не бил награждаван. Наказван
бил по дисциплинарен веднъж /л.69 д.п./. С присъда № 11 от 02.207.2018
г. по НОХД № 34/2018 г. по описа на ВС-Пловдив, е бил признат за виновен за престъпление по чл.216, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и на
основание чл.78а от НК е бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено наказание глоба в размер на 1000 лв., която била
платена на 17.07.2018 г. /л.64 д.п./. Присъдата
влязла в законна сила на 18.07.2018 г. /л.71 д.п./ .
По време на службата си, подсъдимият извършил следното :
*** В.Т., бил
назначен на служба във в.ф. *** - К.. Тъй като преди това живял в *** С., следвало да се
премести в *** К..
Заживял в условията на свободно договаряне, в жилище собственост на гр.л. М.В.С.,***. На
08.09.2016 г., двамата сключили договор
за наем на жилище. С наемодателката нямали роднинска връзка.
При картотекиране във военното формирование, за да
получава полагащите му се компенсационни суми за това, че живее в условията
на свободно договаряне, *** Т. представил копие на сключения договор за наем, ведно с другите изискуеми документи. Въз основа на
подадените от него документи бил картотекиран. На основание чл.37, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №
Н-22/2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за
изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители,
които живеят при условията на свободно договаряне, *** Т. ежемесечно следвало
да представя във военното формирование заявление-декларация приложение № 8 и
копие от договора за наем.
За да докаже съществуване на свое
наемно правоотношение, *** Т., сам съставил неистински частни документи-договори за наем от 18.01.2017 г. и от 10.02.2017 г.,
в които за “наемодател“ положил подпис вместо гр.л.
М.С..
Първият неистински частен документ-договор за наем от 18.01.2017 г., го употребил, като
го представил във в.ф. ***-К. на 31.01.2017 г. приложен към
заявление-декларация от 26.01.2017 г. с рег. №
49-23 от 31.01.2017 г. Копие на описаният неистински
частен, документ договор за наем от 18.01.2017 г.
употребил на два пъти-на 02.03.2017 г. към
заявление-декларация от 28.02.2017 г. и на 06.03.2017
г., приложен към заявление-декларация без вписана дата с вх. № 49-73 от 06.03.2017 г.
Вторият неистински частен документ-договор за наем от 10.02.2017 г. го употребил, като го
представил във в.ф. ***-К. на 31.05.2017 г. приложен към заявление-декларация от
23.05.2017 г. с рег. № 49-203 от 31.05.2017 г.
Въз основа на предоставените от *** Т.
неистински частни документи, бил включен в месечните заповеди на командира и му
били изплатени компенсационни суми за това, че живеел в условията на свободно
договаряне.
Видно от показанията на наемодателката св.гр.л. С., л-к Т. действително живял под наем в имота й, находящ се в *** К., ***. Имали
сключен договор за наем. Наемът бил заплащан редовно. Гр.л. С. заявила, че в
инкриминираните неистински частни
документи-договори за наем, подписа за „наемодател“ не
бил положен от нея.
Видно,
от назначената по време на досъдебното производство и изготвена от инж. И.Г. –
Началник сектор „Експертна дейност“ при Регионална служба „Военна полиция“ гр.
Пловдив почеркова експертиза по писмени данни № 030 от 18.07.2019 г., която
съдът кредитира като компетентно изготвена с необходимите професионални знания
и опит в съответната област, не оспорена
от страните и съответстваща на събрания писмен материал по делото се установява,
че подписите положени след думите : „Наемодател“ в договор за наем от дата 18.01.2017
г. и от 10.02.2017 г. не са изпълнени от М.В.С. /л.40-46 д.п./.
В
разпита си в качеството на обвиняем по досъдебното производство, включително и
пред съда, *** Т. се признава за виновен, дава обяснения и заявява, че съжалява
на случилото се.
По гореописания начин и с
действията си, умишлено и виновно, *** В.Т. е осъществил състава на
престъплението по чл.309, ал.1, алт.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 31.01.2017 г. до 31.05.2017 г.
включително, в *** К., при
условията на продължавано престъпление
на четири пъти, сам съставил неистински частни документи - договор за наем
от дата 18.01.2017 г. и договор за наем
от дата 10.02.2017 г., в които за
„наемодател“ положил подпис вместо гр.л. М. В.С. и ги употребил, като ги представил пред командването и
жилищната комисия на в.ф. *** - К., както следва:
-договор
за наем от дата 18.01.2017 г.
представил на 31.01.2017 г., като го приложил към заявление-декларация,
приложение № 8 към чл.37, ал.1, т.1 от дата 26.01.2017 г. с рег. № 49-23 от 31.01.2017
г.,
-копие
на договор за наем от 18.01.2017 г. представил на дата 02.03.2017 г., като го
приложил към заявление-декларация приложение № 8 към чл.37, ал.1 от дата 28.02.2017 г. с
вх. № 49-72 от 02.03.2017 г.,
-копие
на договор за наем от 18.01.2017 г. представил на дата 06.03.2017 г., като го
приложил към заявление-декларация приложение № 2 към чл.7, ал.3, без вписана дата с вх.
№ 49-73 от 06.03.2017 г.;
-договор за наем от дата 10.02.2017 г. представил на дата 31.05.2017 г., като
го приложил към заявление-декларация, приложение № 8 към чл.37, ал.1, т.1 от дата 23.05.2017 г. с рег. № 49-203 от 31.05.2017 г., за да докаже съществуване на свое
наемно правоотношение с гр.л. М.С. ***
Горното, по
безспорен начин се установява от направените от подсъдимият *** Т. самопризнания
по време на досъдебното производство, включително и пред съда, от показанията
на свидетелите, от писмените доказателства:
протокол за оглед на ВД, почеркова експертиза, копие от платежно нареждане,
служебна характеристика, служебен картон, справка съдимост и от останалите
доказателства по делото.
ПРИЧИНИ
: ниско правно съзнание.
МОТИВИ :
да му бъдат изплащани компенсационни суми
Спор по фактическата обстановка
няма.
В съдебно заседание, прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение по отношение на подсъдимия *** Т.. Счита,
че всички гласни и писмени доказателства кореспондират помежду си. Отбелязва, че
същия е проявил самокритично отношение към извършеното. Счита, че са налице
условията за приложение на чл. 78а от НК. Относно размера на глобата, предлага
тя да бъде към минимума, с оглед финансовото му състояние.
Подсъдимят се признава за виновен
по предявеното му обвинение и дава обяснения. Съгласен е със пледоарията на прокурора.
Относно наказанието, моли то да бъде към минимума.
Съдът, като се
съобрази с материалите по делото намира, че са налице предвидените в чл.78а от НК условия за освобождаване на *** В. Т. от наказателна отговорност и за
налагане на административно наказание - глоба. За извършеното от него
престъпление, което е умишлено и наказуемо по чл.309, ал.1, алт.1 от НК, се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години. Същият е пълнолетно
лице, към момента на извършване на деянието, не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, по реда на Глава
осма Раздел четвърти от НК, няма причинените от престъплението имуществени
вреди и деецът не е бил в пияно състояние. Не е при условията на множество
престъпления и не са причинени тежки
телесни повреди или смърт, не е извършено спрямо орган на власт при или по
повод изпълнение на службата му.
При определяне
размера на административното наказание, съдът взе в предвид самопризнанията на
подсъдимия депозирани по време на досъдебното производство, с което е спомогнал
за разкриване на обективната истина по делото, обстоятелството, че продължава
да служи на военна служба, добрите характеристични данни, критичното отношение
към извършеното, доброто поведение по местослужене, че стореното е изолиран случай
в неговия живот и след като се съобрази с трудовото му възнаграждение, както и
теглен финансов заем, му определя административно наказание глоба към
минималния размер, а именно 1 000
/хиляда/ лева.
Съдът, като
взе предвид, че по досъдебното производство е назначена от разследващ военен
полицай и е извършена от инж. И.Г. експерт - криминалист при Регионална служба „Военна полиция“ Пловдив почеркова експертиза намира, че подсъдимия
*** В.Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Регионална служба
„Военна полиция“ гр. Пловдив, изплатеното възнаграждение на вещото лице в
размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева, въз основа на представената
справка-декларация /л.47 д.п./ и постановление за определяне възнаграждение на
вещо лице /л.48 д.п./. Съдът, като взе предвид, че по време на съдебното
следствие бе прието заключението на вещото лице, изготвило почерковата
експертиза и му бе определено възнагражденеи в размер на 20,00 /двадесет/ лева
намира, че *** Т. следва да бъде осъден да заплати тази сума, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Военен съд гр. Пловдив.
Съдът, като взе предвид, че по делото са
приложени като веществени доказателства: два броя договори за наем от дата 18.01.2017 г. и от 10.02.2017 г.; два
броя копия на договор за наем от 18.01.2017 г.; заявление-декларация,
приложение № 8 към чл.37, ал.1, т.1 от 26.01.2017 г. с рег. № 49-23 от 31.01.2017 г.; заявление
–декларация приложение № 8 към чл.37, ал.1 от 28.02.2017 г. с вх. № 49-72 от 02.03.2017 г.; заявление
-декларация приложение № 2 към чл.7, ал.3,
без вписана дата с вх. № 49-73/06.03.2017 г. и
заявление-декларация, приложение № 8 към чл.37, ал.1, т.1 от 23.05.2017 г. с
рег. № 49-203 от 31.05.2017 г. намира, че след влизане на присъдата в законна
сила, следва да се унищожат като неистински документи и без стойност.
Водим от
горното, въз основа на събраните и проверени в съдебно заседание доказателства,
въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.
гр. Пловдив,
ВОЕНЕН
СЪДИЯ :
03.12.2019 г. (полк.
С.Спасов)