РЕШЕНИЕ №…..
гр. Добрич, 27.05.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря С.Д. сложи за разглеждане гр. дело №3073 по описа на ДРС за 2014 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.26 ал.1 пр.1-во във връзка с чл.170 във връзка с чл.167 ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на Г.И.З. с ЕГН, чрез процесуалния представител адвокат С.Г., срещу „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД с ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от А.Д.С., и З.З.И. с ЕГН, като е предявен иск по чл.26 ал.1 пр.1-во във връзка с чл.170 във връзка с чл.167 ал.3 от Закона за задълженията и договорите за прогласяването на нищожността на учредената на 11.06.2012 г. договорна ипотека на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД – гр. София като заемодател и З.З.И. като заемополучател и ипотекарен длъжник върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №72624.609.1490 с обща площ от 328 кв.м. и адрес гр. Д., както и върху 1/2 идеална част от построената върху него сграда с идентификатор №... със застроена площ от 52 кв.м., представляваща еднофамилна едноетажна жилищна сграда, поради противоречие със закона като учредена върху чужд имот. Ищцата сочи, че със съдебното решение по гр. дело №5130/2013 г. по описа на Районен съд – Добрич е била прогласена нищожността на договора от 17.12.1997 г. за дарение на процесния недвижим имот поради неспазването на предписаната от закона форма, тъй като е бил сключен пред лице, което не е било оправомощено да извършва нотариални удостоверявания; поради това ищцата никога не е загубвала правото си на собственост върху имота; на 11.06.2012 г. е бил сключен договор за учредяването на договорна ипотека в полза на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД – гр. София като заемодател и другата ответница З.З.И. като ипотекарен длъжник и заемополучател за сумата от 16088.82 евро; предвид на установеното право на собственост на ищцата върху имота се настоява за уважаването на предявения иск за прогласяването на нищожността на договора за учредяването на договорна ипотека и присъждането на направените разноски. В първото съдебно заседание преди доклада по делото ищцата чрез своя процесуален представител е уточнила, че единственият предявен иск е за прогласяването на нищожността на учредената на 11.06.2012 г. договорна ипотека; договорът за дарение, обективиран в нотариален акт №155, том ХХХVІІ, нотариално дело №10356/1997 г. на Районен съд – Добрич, е нищожен поради неспазването на предписаната от закона форма, тъй като е бил сключен пред лице, което не е било оправомощено да извършва нотариални удостоверявания (Т.М. – съдия в Районен съд – Добрич); З.З.И. не е станала собственик на имота и впоследствие осъществената (на 11.06.2012 г.) договорна ипотека е нищожна.
В съответствие с приетото в първото съдебно заседание при изясняването на фактическата страна на спора в законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея не е изпратен писмен отговор от ответника „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД - гр. София (депозиран е отговор на исковата молба на 15.12.2014 г., изпратен по пощата след изтичането на едномесечния срок). В представеното от първия ответник в първото съдебно заседание при изясняването на фактическата страна на спора и преди доклада по делото писмено становище е посочено, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ипотеката не е учредена върху чужд имот; към датата на сключването на договора за ипотека (11.06.2012 г.) имотът е бил собственост на З.З.И.; нотариалният акт за учредяването на договорната ипотека е бил вписан на 11.06.2012 г., а исковата молба за прогласяването на нищожността на дарението е била вписана чак на 09.12.2013 г., т.е. след вписването на ипотеката; на ипотекарния кредитор не са противопоставими никакви подлежащи на вписване актове на разпореждане с ипотекирания имот, включително искови молби за прогласяване на нищожността на договор за дарение, ако същите не са били вписани преди самата ипотека, в какъвто смисъл е и Определение №22/17.01.2013 г. по търговско дело №1053/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; З.З.И. е станала собственик на имота на оригинерно правно основание, тъй като от сключването на договора за дарение през 1997 година до 11.06.2012 г. са изтекли повече от 10 години и имотът е бил придобит по силата на придобивна давност; процесният договор за учредяване на договорна ипотека не е нищожен.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея З.И.З. е посочила, че предявеният иск е основателен и трябва да бъде уважен.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ищцата чрез своя процесуален представител е посочила, че предявеният иск е основателен; със съдебното решение по гр. дело №5130/2013 г. по описа на Районен съд – Добрич е прогласена нищожността на договора за дарение от 1997 г., поради което втората ответница в никой момент не е била собственик на имота и учредената на 11.06.2012 г. договорна ипотека върху чужд имот е нищожна; неоснователни са опитите на първия ответник да заобиколи действалия към 17.12.1997 г. Закон за съдебната власт (отм.), като тогавашните действия на Председателя на Районен съд – Добрич Т.М. са били в противоречие с чл.160 и чл.161 от Закона за съдебната власт (отм.), както и чл.472 във връзка с чл.466 от ГПК (отм.); Министерството на правосъдието е нарушило закона с издаването на нищожна заповед, а още смущаващо е изпълнението на тази нищожна заповед от Председателя на Окръжен съд – Добрич; неоснователен е доводът за придобиването по давност на имота от втората ответница, тъй като позоваване на давност може да се извърши само от лицето, в чиято полза тя е изтекла, а то не го е направило; предявеният иск е основателен и трябва да бъде уважен.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ответникът „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД – гр. София чрез своя процесуален представител е настоял за постановяването на решение за отхвърлянето на предявения иск; исковата молба по уважения иск за прогласяването на нищожността на договора за дарение от 1997 г. е била вписана след вписването на учредяването на договорната ипотека на 11.06.2012 г., поради което на ипотекарния кредитор не е противопоставимо решението за прогласяването на нищожността на договора за дарение; освен това решението при признание на иска по гр. дело №5130/2013 г. по описа на Районен съд – Добрич е постановено без участието на ипотекарния кредитор в симулативен процес и не го обвързва; като доказателство в процеса е приета Заповед №98-а/11.08.1997 г., с която функциите на нотариуси са възложени на всички съдии от Районен съд - Добрич за неопределен период от време и затова договорът за дарение не е нищожен на посоченото основание; настоява се за отхвърлянето на иска и присъждането на направените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск по чл.26 ал.1 пр.1-во във връзка с чл.170 във връзка с чл.167 ал.3 от Закона за задълженията и договорите е процесуално допустим в частта относно искането за прогласяване на нищожността на договора за учредяване на договорна ипотека за 3/4 идеални части от прехвърления с договора за дарение имот и процесуално недопустим за разликата от 3/4 до 4/4 идеални части.
За да обоснове правния си интерес ищцата е посочила, че ответниците са извършили правна сделка с нейна вещ в нарушение на забраната на чл.167 ал.3 от Закона за задълженията и договорите. Има трайно установена съдебна практика, че е допустимо лице, което не е страна по договора за ипотека, но претендира право на собственост върху ипотекирания имот, да предяви иск за прогласяването на нищожността на същата (в този смисъл е Определение №167/08.02.2013 г. по гр. дело №384/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС). Безспорно ищцата има правен интерес да атакува процесния договор за учредяване на договорна ипотека преди всичко в частта, която е прехвърлила на първата ответница с договора за дарение през 1997 г., т.е. за 1/2 идеална част (дарители по този договор са Г.И.З. и нейният съпруг З.Д.З.). След смъртта си на 01.09.2003 г. З.Д.З. е бил наследен от своята съпруга Г.И.З. и своята дъщеря З.З.И., които са придобили по 1/2 идеална част от оставеното от него имущество. Затова Г.И.З. разполага с процесуалната възможност да иска прогласяването на нищожността на договора за дарение относно прехвърлената от нея 1/2 идеална част от имота, както и относно 1/2 от прехвърлената 1/2 идеална част от нейния починал съпруг З.Д.З., т.е. общо относно 3/4 идеални части от дарения имот. Относно другата 1/4 идеална част е настъпило сливане на качеството на кредитор и длъжник в лицето на надарената З.З.И. и ищцата няма правен интерес да атакува договора за дарение в тази част, респективно няма правен интерес да атакува на основание на нищожността на договора за дарение действителността на последвалия договор за учредяване на договорна ипотека от 11.06.2012 г. Затова производството в тази част следва да бъде прекратено.
Разгледан по същество, предявеният иск за прогласяването на нищожността на договора за учредяване на договорна ипотека за 3/4 идеални части от прехвърления с договора за дарение имот е неоснователен.
Основателността на иска е обусловена от отговора на въпроса дали осъщественият на 17.12.1997 г. договор за дарение (намиращ се на лист 4 от приложеното към настоящото дело гр. дело №5130/2013 г. по описа на Районен съд – Добрич) на процесния имот от Г.И.З. и нейния съпруг З.Д.З. (починал на 01.09.2003 г. и наследен от своята съпруга Г.И.З. и своята дъщеря З.З.И. – удостоверението е на лист 24 от гр. дело №5130/2013 г. по описа на Районен съд – Добрич) на З.З.И. е нищожен и дали с него на втората ответница са прехвърлени вещните права върху имота. Изложените от ищцата в исковата молба и първото съдебно заседание преди доклада по делото твърдения са, че този договор за дарение е нищожен, тъй като е сключен пред лице, което не е било оправомощено да извършва нотариални удостоверявания (Т.М. – съдия в Районен съд – Добрич); по тази причина З.З.И. не е станала собственик на имота и затова впоследствие осъщественото (на 11.06.2012г.) учредяване на договорна ипотека е нищожно. По релевантния за настоящото дело въпрос относно преценката за действителността на извършеното на 17.12.1997г. от районния съдия нотариално действие по нотариално дело №10536/1997г. във връзка с приложението на чл.158 ал.2 и ал.3 от Закона за съдебната власт (отм.) вече има задължителна съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №4/31.03.2015 г. по гр. дело №4234/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС. В него е прието, че поначало районните съдии са можели да извършват нотариална дейност при условията на чл.158 ал.2 от Закона за съдебната власт (отм.), като възлагането на посочените функции не влиза в колизия със статута и правомощията на районния съдия, след като той поначало би могъл да извършва нотариална дейност, ако няма назначен нотариус в същия съд; нещо повече – при наличие на назначени по щат нотариуси и при наличието на вътрешнослужебни актове от компетентния орган за администриране на нотариалната дейност е действително извършеното от районния съдия нотариално действие. В този смисъл е и Решение №126/20.12.2004 г. по гр. дело №341/2003 г. на ІІ г.о. на ВКС, с което са отменени решенията по в. гр. дело №760/2002 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и по гр. дело №1181/2001 г. по описа на Районен съд – Добрич (приложени към настоящото дело) и е отхвърлен иск за прогласяване на нищожността на договор за покупко – продажба от 31.10.1997 г. на същото правно основание – поради липсата на форма; с него е прието, че издадените окръжно на заместник – министъра на правосъдието и заповед на Председателя на Окръжен съд – Добрич представляват вътрешнослужебни актове, предназначени да подобрят организацията на нотариалната дейност на държавните нотариални служби преди въвеждането на частната нотариална дейност със Закона за нотариусите и нотариалната дейност; те са издадени от компетентни по Закона за съдебната власт (отм.) длъжностни лица и предоставят правомощия за определен период от време – до 01.10.1998 г. съгласно §3 от Преходните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност - на заварени от този закон лица, изпълняващи нотариални функции в районните съдилища – районните съдии и съдии – изпълнители във връзка с конкретно възникнала прекомерна натовареност на нотариалните служби; доколкото в конкретния случай в Добричкия районен съд е имало трима назначени по щат нотариуса при наличието на значително увеличена над обичайната нотариална работа, обосновало по преценка на компетентните органи необходимостта от ангажирането на съдиите и съдиите – изпълнители от този съдебен район, това налага извод, че извършеното от районния съдия нотариално действие в този период от време не е нищожно, а действително при наличието на посочените вътрешнослужебни актове по администриране на нотариалната дейност; ограничителното разбиране за правомощията на министъра на правосъдието да възлага нотариални функции единствено на съдии – изпълнители, но не и на районни съдии при необходимост, противоречи на дългогодишната практика на съдилищата във връзка с преодоляването на възникнали кризисни ситуации при обслужването на желаещите да извършат сделки, респективно други нотариални действия граждани в определен период от време; не на последно място провеждането на ограничителното разбиране би довело до липсата на стабилитет на извършваната нотариална дейност, което би имало за последица несигурността в гражданския оборот - крайно нежелателно в правния мир. Идентична е и настоящата хипотеза, като по делото са приобщени окръжно №РД-02-08-52/08.08.1997 г. на заместник - министъра на правосъдието и правната евроинтеграция (на лист 56 от приложеното гр. дело №1181/2001 г. по описа на Районен съд – Добрич), както и издадената в изпълнение на това окръжно заповед №98-а/11.08.1997 г. на Председателя на Окръжен съд – Добрич (на лист 130 от делото). Разглежданият в настоящото производство договор за дарение е сключен на 17.12.1997 г. (т.е. през посочения период) и единственото посочено от ищцата основание за неговата нищожност е именно извършването му пред районен съдия. С оглед на изложеното договорът за дарение не е нищожен; с него реално процесният имот е бил прехвърлен на втората ответница, а изложеното от ищцата основание за нищожност на последвалото учредяване на договорна ипотека (като осъществено в противоречие със закона върху чужд имот) е неоснователно. Следва да се отбележи, че първият ответник в настоящото производство не е бил страна по гр. дело №5130/2013 г. по описа на Районен съд - Добрич, завършило с решение за прогласяването на нищожността на договора за дарение поради направеното признание на иска от втората ответница, поради което това решение няма сила на присъдено нещо спрямо него (в този смисъл е и Решение №11/28.01.2014 г. по търговско дело №136/2013 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, потвърдено с Решение №263/16.10.2014 г. по въззивно търговско дело №265/2014 г. по описа на Апелативен съд – Варна).
С оглед изхода от спора и отхвърлянето на предявения иск на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД – гр. София трябва да бъдат присъдени направените и поискани разноски в размер на 1778.80 лева (в това число внесените 10 лева за издаването на 2 съдебни удостоверения и 1768.80 лева заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №3073/2014 г. по описа на ДРС в частта относно предявения от Г.И.З. с ЕГН срещу „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от А.Д.С., и З.З.И. с ЕГН, иск за прогласяването на нищожността на учредената на 11.06.2012 г. договорна ипотека на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД – гр. София като заемодател и З.З.И. като заемополучател и ипотекарен длъжник върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №.... с обща площ от 328 кв.м. и адрес гр. Д., както и върху 1/2 идеална част от построената върху него сграда с идентификатор №.... със застроена площ от 52 кв.м., представляваща еднофамилна едноетажна жилищна сграда, поради противоречие със закона като учредена върху чужд имот, В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА ОТ 3/4 ДО 4/4 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от посочените по-горе 1/2 идеални части от имота.
РЕШЕНИЕТО в горната част има характера на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.И.З. с ЕГН срещу „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от А.Д.С., и З.З.И. с ЕГН, иск за прогласяването на нищожността на учредената на 11.06.2012 г. договорна ипотека на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД – гр. София като заемодател и З.З.И. като заемополучател и ипотекарен длъжник върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор №.... с обща площ от 328 кв.м. и адрес гр. Д., както и върху 1/2 идеална част от построената върху него сграда с идентификатор №.... със застроена площ от 52 кв.м., представляваща еднофамилна едноетажна жилищна сграда, поради противоречие със закона като учредена върху чужд имот, В ЧАСТТА ЗА 3/4 ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от посочените по-горе 1/2 идеални части от имота.
ОСЪЖДА Г.И.З. с ЕГН да заплати на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП”АД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от А.Д.С., сумата от 1778.80 лева (хиляда седемстотин седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по гр. дело №3073/2014 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: