№ ...........
град
Шумен, 30.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при участието на
секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на
прокурор Д.Шостак от ШОП
като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 55 по описа на 2022г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна
жалба от Д.Г.И. *** с ЕГН: ********** срещу Решение № 47/20.12.2021г.,
постановено по АНД № 308/2021г. по описа на Районен съд- Велики Преслав.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие
с материалноправни и процесуални норми. Сочи се, че при издаването на АУАН и НП,
административно-наказващият орган е допуснал съществени нарушения, като е
наложил санкция за нарушение, което не е установено от субективна страна. Административният
акт, с който е била прекратена регистрацията на управляваното от него превозно
средство не е бил обжалван и влязъл в законна сила, съответно и деянието не
било осъществено виновно. Допуснати били и процесуални нарушения, като НП било
издадено след прекратено административно-наказателно производство, като това не
било посочено изрично в НП. Неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28
б.“а“ визираща маловажен случай на административно нарушение. С оглед на което,
въззивният съд е постановил решение, което е незаконосъобразно и се отправя
искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по
съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно постановление
No21-0323-000375/08.07.2021г., издадено от Началника на РУ– Велики Преслав към
ОД на МВР-гр.Шумен. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично
и не изпраща представител, като поддържа жалбата в писмено становище от
21.03.2022г.
За ответникът по касация ОД на
МВР-гр.Шумен, редовно призован, се явява упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна,
като постановеното решение е правилно.
Съдът, като съобрази депозираната
касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211
ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а
разгледана по същество за неоснователна,
поради следните съображения:
Предмет на касационното
обжалване е Наказателно постановление No21-0323-000375/08.07.2021г., издадено
от Началника на РУ– Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен, с което за нарушение
по чл.140, ал.1, чл.145, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175,
ал.3, пр.1, чл.177, ал.6, пр.2 и чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП на
жалбоподателя Д.И. са наложени административни наказания „глоба“ в общ размер
на 410.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
От приетите по делото доказателства,
съдът установил от фактическата страна на спора, че на 23.04.2021г. в община
Велики Преслав по път първи клас №7, жалбоподателят управлявал товарен
автомобил "М.с.“ с регистрационен номер №***, собственост на
представляваното от него дружество „Джи Ай Експрес“, който автомобил не е
регистриран по надлежният ред и е с прекратена служебна регистрация на
25.01.2021г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. На жалбоподателя бил съставен
АУАН за това нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и, че в качеството му на
приобретател не е пререгистрал превозното средство в службата по местоживеене в
едномесечен срок от датата на придобиването му, както и, че не носи контролен
талон към СУМПС- нарушения на чл.140, ал.1, чл.145, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя с възражения по него, но в срока по чл.44
от ЗАНН, не постъпили допълнителни такива. Във връзка с установеното, от страна
на РУ- В.Преслав била сезирана РП-Шумен с оглед преценка на данни за извършено
престъпление по чл.345, ал. 2 от НК. Въз основа на издадения АУАН и Постановление
от 18.06.2021г., на прокурор от РП-гр.Шумен, с което било отказано да се
образува досъдебно производство по
преписка №1735/2021г., било издадено процесното постановление. При така
установеното деяние от фактическа страна, съдът е формирал правен извод за
липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване
на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна.
В пределите на касационната
проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба.
Настоящата касационна инстанция
споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като същата
не се оспорва от жалбоподателя. Правилни и обосновани са направените от
въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да
повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
С оглед приобщените по делото
доказателства, представляващи част от преписка с номер 1735/2021г. на РП-гр.Шумен,
водена за престъпление по чл.345 ал.2, във връзка с ал.1 от НК, АУАН №348389/23.04.2021г.
и НП, както и след анализ на събраните
писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираните
административни нарушения са извършени виновно от касационния жалбоподател.
Правилно първото нарушение, по отношение на което съществува спор, е квалифицирано
по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Налице са обективните и субективни признаци на нарушението-
жалбоподателят е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация, респ.
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е
безспорно доказано от данните, съдържащи се в справка на стр.15 по въззивното
дело, представляваща извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ.
По делото е установено, че регистрацията
на процесния автомобил– собственост на дружество, чийто едноличен собственик на
капитала и управител е жалбоподателя, е прекратена служебно на 25.01.2021г., на
осн.чл.143 ал.15 от ЗДвП, във връзка с липса на надлежна регистрация в
едномесечен срок от придобиването на превозното средство с Договор за
покупко-продажба на 23.11.2020г./стр.43 по въззивното дело/.
Съгласно чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП,
наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл.140 от
с.з., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Следователно, на
касатора е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред.
Касационният състав намира за
неоснователни твърденията на ответника по касация за несъставомерност на
деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно правната теория, вината
има две основни форми– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две
форми– небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал
и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние– нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи
административно наказателната отговорност по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Всеки
правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по
надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н.
Ирелевантно за отговорността на водача
е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, каквото твърдение
се излага в жалбата. В настоящия случай, незнанието на факта, че управляваният
от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на
проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. В този смисъл е
последователната практика на настоящия касационен съд- КАНД № 14 по описа за
2021г., КАНД № 258 по описа за 2020г., КАНД №196 по описа на 2019г. и др. Нарушителят
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда
за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен,
като приобретател на превозното средство и е могъл да ги предвиди, предвид
собствеността му по отношение на превозното средство и датата му на придобиване.
Касационният съдебен състав приема, че
НП е издадено от компетентен органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от
формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство не е било прекратено по реда на чл.33 ал.2 от ЗАНН, каквито
неоснователни твърдения се правят в касационната жалба. В НП ясно е посочено,
че същото се издава във връзка с издаден АУАН, както и на основание постановление
на прокурор, с което е отказано образуването на досъдебно производство. Твърденията
на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения са недоказани.
Правилна е преценката на първостепенния
съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е с висока степен
на обществена опасност, а жалбоподателя е санкциониран многократно за нарушения
на ЗДвП, видно от приложената Справка на стр.18 от въззивното дело.
По гореизложените съображения настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с
материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради
което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Въз
основа на изложеното касационната жалба
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно
решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за
настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното и на основание 63в от
ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 47/20.12.2021г., постановено
по АНД № 308/2021г. по описа на Районен съд- Велики Преслав.
ОСЪЖДА
Д.Г.И. с ЕГН: **********,*** да заплати
на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет
лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ:1. .......................
2.
......................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.03.202г.